Решение по дело №503/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2065
Дата: 7 юни 2022 г. (в сила от 5 юли 2022 г.)
Съдия: Катя Рудева Боева
Дело: 20225330100503
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2065
гр. Пловдив, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20225330100503 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1
ГПК.
Ищецът А. С. А. е предявил срещу М. Х. А. иск за делба на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, находящ се в гр. ***, ул.
****.
В исковата молба се излагат съображения, че между страните е имало
сключен граждански брак, който е прекратен с развод с решение, постановено
по гр.д. № 873/1999 г. по описа на районен съд Пловдив, влязло в законна
сила на ** г. По време на действието на брака между страните, процесният
недвижим имот бил придобит като обезщетение срещу отчужден недвижим
имот за мероприятия по ЗТСУ, за което бил съставен нотариален акт № **,
том *, дело № ** г. на ** с район на действие – Районен съд Пловдив. За
получаване на процесния недвижим имот били отчуждени ¼ ид. част от
дворно място, индивидуална собственост на ответника, доколкото същата
била придобита чрез договор за дарение от ** г., обективиран в нотариален
акт № **, том *, дело № ** г. на ** с район на действие Районен съд Пловдив.
В нотариалния акт за придобиване на недвижим имот като обезщетение
1
срещу отчужден недвижим имот било посочено, че цената на имота възлиза
на 18 575 лева, която се покривала от сумата в размер на 9070 лева от
отчуждената ¼ ид. част от дворното място и от сумата в размер на 9500 лева –
разрешен заем от Държавната спестовна каса. Поради изложеното се излагат
съображения, че ищецът притежава по-голям принос в придобиването на
процесния имот, към датата на придобиване съсобствеността е била
разпределена по следния начин: 9070/18575 ид. части – лична собственост на
ищеца, и 9500/18575 ид. части в режим на съпружеска имуществена общност
/СИО/. Доколкото след прекратяване на брака СИО се е трансформирала в
обикновена съсобственост, се излагат съображения, че ищецът притежава
13820/18575 ид. части от процесния недвижим имот /равняващи се на 74,4 %/,
а ответницата – 4755/18575 ид. части /равняващи се на 25,6%/. Предвид
липсата на възможност за доброволно уреждане на спора между страните, се
претендира процесният недвижим имот да бъде допуснат до съдебна делба.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от М. Х.
А., с който се признава, че страните са сключили граждански брак, който е
прекратен с развод с решение, влязло в сила на 08.07.2000 г., както и че по
време на действието на брака са придобили процесния недвижим имот. По
отношение на твърдените в исковата молба квоти в съсобствеността,
ответницата посочва, че отговарят на действителното фактическо положение.
Излага се предложение процесният недвижим имот да бъде прехвърлен чрез
договор за дарение на децата на страните. Поради изложеното моли съдът да
допусне съдебна делба на процесния недвижим имот при посочените в
исковата молба квоти в съсобствеността.
Районен съд Пловдив, VII състав, е бил сезиран с иск за делба с правно
основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
От представения по делото нотариален акт за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за
мероприятия по ЗТСУ № **, том *, н. дело № ** г. на **с район на действие –
Районен съд Пловдив /л.6-7/, се установява, че ищецът А.А. е признат за
собственик на жилище № *, находящо се на първи етаж в бл. № **, вх. *,
комплекс „**“ в гр. **, ведно с изба № *. В нотариалния акт е посочено, че
цената на жилището е в размер на 18 575 лева, от които като обезщетение се
покрива сумата в размер на 9070 лева, а останалата се покрива от разрешен
2
заем от Държавна спестовна каса в размер на 9500 лева. Въпреки, че в
договора е посочена като крайна жена на жилището сумата в размер на 18 575
лева, настоящият съдебен състав приема, че е заплатена сумата в размер на 18
570 лева, доколкото последната се явява сборът между лично вложеното
имущество от 9070 лева и отпуснатия заем в размер на 9500 лева. Посоченият
недвижим имот съответства на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
**, видно от вписванията в кадастралните регистри, обективирани в Схема №
** г. на СГКК ** /л.19/.
По делото е представено Решение № 163/20.06.2000 г., постановено по
гр. д. № 873/1999 г. по описа на Районен съд Пловдив, в сила от 08.07.2000 г.
/л. 12-14/, от което се установява, че между страните е сключен граждански
брак на ** г., който е прекратен с развод, считано от ** г.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
От приложения по делото нотариален акт за собственост върху жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ № **, том *, н. дело № ** г. на**с район на действие – Районен съд
Пловдив, се установи, че ищецът е придобил процесният недвижим имот,
като част от сумата е била заплатена на база вложено лично негово
имущество – сумата в размер на 9070 лева, а останалата с вложени общи
средства на ищеца и неговата съпруга към онзи момент и ответница в
производството – сумата в размер на 9500 лева. По този начин ищецът е
придобил на лично основание 9070/18570 ид. части от правото на
собственост, а останалите 9500/18570 ид. части са придобити на основание
чл. 19, ал.1 СК /отм./ в режим на съпружеска имуществена общност.
Несъмнено по делото се установи, че бракът между страните е
прекратен с развод, считано от ** г. С прекратяването на брака, на основание
чл. 26, ал.1 СК /отм./ съпружеската имуществена общност е прекратена, като
всеки един от съпрузите е получил по 4750/18570 ид. части от придобитото в
общността. По този начин ищецът е станал собственик на 13820/18570 ид.
части от процесния недвижим имот, а ответницата на 4750/18570 ид. части.
При така установените правнорелевантни обстоятелства следва да се
допусне упражняването на предявеното потестативно право на делба с
предмет: самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в
3
гр.**, ул. **, между страните, при следните квоти: за ищеца - 13820/18570 ид.
части, и за ответника - 4750/18570 ид. части.
Така мотивиран, Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между А. С. А., ЕГН:
**********, и М. Х. А., ЕГН: **********, на следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ** ,
находящ се в гр. **, общ. **, обл. **, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №** г. на ** на АГКК, последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния
обект е от ** г., адрес на имота: гр.**, район **, ул. **, самостоятелният обект
се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор **, предназначение: жилищна
сграда – многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор **, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: едно, площ: 92,13 кв.м., прилежащи части:
изба № * с площ от 3,21 кв.м., 1,130 % ид. части от общите части на сградата,
ниво: едно, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -**, под
обекта – няма, над обекта – **.
ПРИ КВОТИ:
За А. С. А., ЕГН: ********** – 13820/18570 ид. части, и
За М. Х. А., ЕГН: ********** - 4750/18570 ид. части.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него
от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/________________
4