РЕШЕНИЕ
№ 556
гр. Пловдив, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330111944 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С. А. Х. срещу „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер
на 360 лева, представляващо платено от ищеца адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 17.01.2022 г. за процесуално представителство по *** по
описа на ***. Претендират се разноски.
В исковата молба и в молба от 25.08.2022 г. се излагат твърдения, че *** по описа на
*** е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на „ВиК“ ЕООД срещу
ищеца. С влязло в сила решение е уважен иска на настоящия ищеца за признаване за
установено, че не дължи на ответника сумите по изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано *** *** ***, поради погасяване на вземанията по давност. Въз основа на
влязлото в сила решение *** е прекратено от ***. Твърди се, че по *** ищеца се е
представлявал от адв. С. П. по силата на договор за правна помощ от 17.01.2022 г., по силата
на който адв. П. е следвало да извършва всички необходими действия до приключване на
производството. Адв. П. изпълнил задълженията си по договора, като се запознал с ***,
получавал е книжа по него от ***, давал е становище по тях, получил е и съобщението за
прекратяване на ***. Твърди се, че доколкото *** било прекратено, то ищецът имал право
на направените в него разноски за адвокатско възнаграждение
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника на 16.09.2022 г.,
като едномесечния срок за отговор изтича на 17.10.2022 г., включително, а отговор е
депозиран на 19.10.2022 г., след изтичане на срока.
Подадения отговор съдът цени като становище по делото от ответника. На първо
място се оспорва допустимостта на иска, доколкото претенцията за разноски в
изпълнителното производство е преклудирана, тъй като ответникът не е обжалвал отказа на
*** да му бъдат присъдени разноски и не може да търси същите по исков ред. Счита, че не е
1
налице противоправност от страна на взискателя, доколкото той е образувал *** на валидно
правно основание, издаден изпълнителен лист и не е налице злоупотреба с право. Счита и че
не е налице причинна връзка между поведението на ответника и настъпилите вреди за
ищеца. Оспорва процесуалният представител на ищеца да извършвал каквито и да било
процесуални действия по ***. На следващо място ,в случай, че съдът приеме искът за
доказан прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от
ответника и моли то да бъде присъдено към минимума. Прави възражение за прекомерност
и на адвокатското възнаграждение в настоящото производство. Иска се отхвърля на иска.
Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на иска:
Ответникът е направил възражение за недопустимост на предявения иск с аргумент,
че ищецът, като длъжник в изпълнителното дело не е обжалвал разпореждането на *** за
отказ от присъжда на направените разноски. Това възражение съдът намира за
неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва
разноските по изпълнението. В т.2 от ТР № 3/10.07.2017 г. на ВКС по тълк.д.№ 3/2015 г.,
ОСГТК, е посочено, че на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на ***,
с който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението,
но не е и актовете, с които се отказва на длъжника заплащане на направени от него
разноски.
Изключенията, предвидени в чл.79, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, освобождават длъжника от
отговорност за направените от взискателя разноски по изпълнението, в които хипотези
взискателят следва сам да понесе тези разноски. Разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК не урежда
процесуална възможност в случай на прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл.433 ГПК *** да има правораздавателни функции и да присъжда в полза на
длъжника сторени от него разноски в изпълнителното производство, като осъжда взискателя
да му ги заплати.
Акт на *** не представлява изпълнително основание от изчерпателно изброените в
чл.404 ГПК, поради което *** не може да присъди разноски и да събере такива от взискателя
в изпълнително производство образувано от него Без наличието на изпълнителен титул и
при липсата на изрична уредба в процесуалния закон за длъжника да възстанови
направените от последния разноски в прекратеното изпълнително производство *** не може
да пристъпи към събирането на такива по принудителен ред.
С оглед изложеното длъжникът има правно да търси тези разноски по реда на общия
исков процес, като вреди.
Предвид тези съображения, съдът приема, че искът е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
По същество:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.49, вр. с 45 ЗЗД, във вр. с чл.82
ЗЗД.
За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да докаже следния фактически
състав – деянието, противоправността на деянието, твърдените вреди, техния размер,
причинна връзка между деянието и вредите. Ответникът носи насрещно доказване, както и
да обори презумпцията за вина.
С Определение от 02.06.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че в полза на
2
ищеца срещу ответника е издаден изпълнителен лист въз основа на който е образувано ***
по описа на ***, както и че с влязло в сила Решение № 1802 от 22.05.2022 г. по гр.д. №
52/2022 г. на ПРС, е признато за установено, че ищеца не дължи на ответника вземанията по
изпълнителния лист, по който е образувано посоченото по-горе ***, поради погасяването им
по давност. Не се спори, че въз основа на влязлото в сила решение *** е прекратено.
Спорно по делото е налице ли е противоправно поведение от страна на ответника и
дължи ли направените от длъжника – ищец разноски в изпълнителното производство и
прекомерни ли са същите.
Безспорно между страните е, че в полза на ищеца срещу ответника е издаден
изпълнителен лист, който е послужил като валидно правно основание за образуване на ***
по описа на ***.
Ищецът счита, че направените разноски за адвокатско възнаграждение му се дължат,
доколкото изпълнителното производство е прекратено, поради наличие на влязло в сила
решение, с което е установена недължимостта на вземанията по изпълнителния лист, поради
погасяването им по давност, като се позовава на чл.79, ал.1, т.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК урежда само това как се разпределят в изпълнителното
дело разноските, направени от взискателя, а не е уредено как се разпределят разноските,
направени от длъжника в това производство. Смисълът на т.1 от ал.1 на чл.79 ГПК е, че при
прекратяване на ***, разноските направени от взискателя не се възлагат на длъжника. В
посочената разпоредба не е предвидено, че при прекратяване на *** разноските следва да се
присъждат в полза на длъжника.
Настоящият състав не приема, че в случая е достатъчно да бъде прекратено ***, за да се
присъждат разноски в полза на длъжника без да се преценя наличие на противоправно
поведение от страна на взискателя, въвлечен ли е длъжникът в един неоснователен процес и
дали длъжникът е дал повод за завеждане на ***. На тази плоскост се присъждат и
разноските в исковото производство за ответника, за това, че ответникът е въвлечен в един
неоснователен процес и не е дал повод за завеждането му. По същия начин се преценяват и
разноските при прекратяване на гражданско дело, при приложение на чл.78, ал.4 ГПК, като
на ответникът се присъждат такива само, ако не е дал повод за завеждане на делото, ако е
дал повод – разноски не му се присъждат, по аргумент от чл.78, ал.2 ГПК.
В тази връзка следва да се посочи, че в *** също намира приложение чл.78, ал.4 ГПК.
Това е така предвид подредбата на разпоредбите на 2 и ал.4 и чл.79 ГПК в Част първа
„Общи правила“, които важат както за исковия процес, така и за изпълнителното
производство.
С оглед изложеното съдът приема, че следва да се прецени в настоящия случай дали
длъжникът е въвлечен в едно неоснователно изпълнително производство и дал ли е повод за
завеждане на такова или продължаването на същото.
Безспорно между страните е, че ответникът разполага срещу ищеца с изпълнителен лист
за вземания за доставени услуги, въз основа на който е образувано ***.
С Решение № 1802 от 22.05.2022 г. по гр.д. № 52/2022 г. на ПРС е прието, че вземанията
по изпълнителния лист са погасени по давност, като в мотивите е приета за дата на
настъпване на давността най-късно на 03.10.2019 г.
Молбата за образуване на *** е подадена на 21.11.2019 г.
Погасителната давност представлява период от време, през който кредиторът на едно
задължение е бездействал, поради което се е погасило правото му да търси защита за
упражняването на това му право по принудителен ред. Погасяването на правото на
3
кредитора обаче не настъпва със самото изтичане на времето, предвидено в закона, през
което той е бездействал, а е необходимо длъжникът да направи волеизявление, с което да се
позове на изтеклата погасителна давност, като това изявление следва да се направи с иск или
възражение.
В резултат на извършеното възражение за изтекла погасителна давност се погасява само
правото на кредитора да търси правата си чрез намесата на държавата /съда/***/, а не и
правото му да получи изпълнение на задължението, поради което ако длъжникът все пак
изпълни задължението, той не може да иска обратно връщане на това, което е изпълнил,
въпреки че погасителната давност в негова полза е изтекла.
При направено възражение за изтекла погасителна давност, същата не настъпва към
датата на която е направено възражението, а със задна дата, от изтичане на предвидения в
закона давностен срок, от когато отпада и правото на кредитора да търси по принудителен
ред вземанията.
Горното, води на извод че макар и изпълнителното дело да не е заведено без основание,
доколкото към момента на завеждането му длъжникът не е направил възражение за изтекла
погасителна давност, то с отпадане на основанието за неговото завеждане с обратна сила
прави воденото му неоснователно.
Възражението на длъжника за наличие на погасителна давност е достигнало до
ответника преди длъжникът да е направил разноски за адвокатско възнаграждение – с
връчване на исковата молба по гр.д. № 53/2022 г. на ПРС, а именно на 14.01.2022 г.
Ответникът е оспорил, че вземането му към ищеца е погасено по давност, не е прекратил ***
след позоваване на такава давност, с тези си действия въвлича длъжника в един
неоснователен изпълнителен процес и става причина да бъдат направени разноски от
длъжника по ***.
След позоваването на погасителната давност за длъжника отпада задължението да
изпълни по принудителен път по образуваното ***, което води до това, че не е дал повод да
бъде продължено изпълнително производство.
С оглед изложеното съдът приема, че след позоваване на погасителната давност от
длъжника, изпълнителния процес става неоснователен спрямо него, като кредиторът със
своето бездействие – да не прекрати ***, е в причинна връзка за направата на разноски от
длъжника за адвокатско възнаграждение. Сам длъжникът е предприел действия за
прекратяване на ***, като е подал молба за това чрез упълномощения си адвокат пред ***.
По възражението на ответника, че по *** пълномощникът на длъжника не е извършвал
никакви правни действия, същото не се споделя от съда. По делото са представени
доказателства, че пълномощникът е извършвал правните действия, за които е сключен
договора по ***, подавани са молби за прекратяване на същото, правил е справки по ***,
депозирал е обезпечителна заповед.
С оглед изложеното съдът намира, че по делото се доказа иска по основание.
По отношение на размера на дължимото се адвокатско възнаграждение, ответникът е
направил възражение за неговата прекомерност, която съдът намира, че следва да бъде
разгледано в настоящото производство, доколкото това е първият момент в който
ответникът е запознат с направата на такива разноски от длъжника.
Съдът намира, че това възражение на ответника е основателно. Платеното адвокатско
възнаграждение от ищеца по изпълнителното дело е 360 лева. Минимума по Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към датата на сключване
на договора за правна защита и съдействие /17.01.2022 г./ е 150 лева – чл.10, т.2, вр. с чл.7,
4
ал.2, т.1 – ½ от възнаграждението. Съдът приема, че именно това възнаграждение отговаря
на правна и фактическа сложност на ***, която е ниска такава и на извършените от адвоката
действия, запознаване с ***, което е в малък обем и подаване на молба за прекратяване на
***.
Възнаграждението ще се присъди до тази сума от 150 лева, а за горницата над уважения
размер до пълния предявен такъв от 360 лева искът ще се отхвърли.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца.
Ищецът доказа следните разноски – 50 лева, платена държавна такса, 6 лева – платена
такса за препис от документи. Общо 56 лева, от които съразмерно с уважената част от
исковете ще се присъди сума в размер на 23.33 лева.
По делото ищецът се е представлявал от адв. С. П., който е поискал присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Представен договор за правна помощ и съдействие /л.5/, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. С. П.. Съгласно чл.38,
ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, действаща към датата на сключване на договора за правна помощ и
съдействие, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. П. в размер на 300 лева, от
която сума съразмерно с уважената част от претенцията ще се присъди сума в размер на 125
лева.
В исковото производство ответникът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във
вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид
конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените
процесуални действия, от които съразмерно с отхвърлената част от иска ще се присъди сума
в размер на 58.33 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С.
Л. ДА ЗАПЛАТИ НА С. А. Х., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 150 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – претърпени загуби,
изразяващо се в платено от ищеца адвокатско възнаграждение по договор за правна защита
и съдействие от 17.01.2022 г. за процесуално представителство по ***, прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК, както и сумата в размер на 23.33 лева – разноски в
производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер от 150 лева до
пълния предявен размер от 360 лева.
5
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С.
Л. ДА ЗАПЛАТИ НА адв. С. Ж. П., вписан в АК – Пловдив сумата в размер на 125 лева –
адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАв.
ОСЪЖДА С. А. Х., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С. Л., сумата
в размер на 58.33 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
6