№ 3104
гр. София, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20241110210484 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Т., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление /НП/ № BG31012024/5800/Р8 – 102 от 06.06.2024 г., издадено
от и.д. директор на Национално тол управление към Агенция "Пътна
инфраструктура", гр. София, с което на жалбоподателя, на основание чл. 179,
ал. 3а, вр. чл. 139, ал. 7 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за
нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1800 лв.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания акт, поради което се претендира отмяната
му. Навеждат се доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и за неправилно приложен материален закон от
административно-наказващия орган /АНО/. Сочи, че липсва яснота относно
мястото на нарушението. Не е субект на административно-наказателна
отговорснот и в НП не е посочена санкционната норма на ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от а., който поддържа жалба. Намира, че от доказателствата по
делото не установява мястото на нарушението.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. Г., която
оспорва жалбата и намира, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира юрк. възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните
и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа
страна следното:
На 31.01.2024 г. в 16.50 часа в направление излизане от територията на
1
Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Гюешево, е
пристигнало пътно превозно средство с peг. № ***********, вид: влекач,
марка и модел „**********“, с обща техническа допустима максимална маса -
над 12 тона – 20 500 килограма и брой оси 5, управлявано от жалбоподателя.
След извършена проверка от страна контролните органи било установено, че
на 03.01.2024 г. в 20.07 часа горепосоченото пътно превозно средство
попадащо в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не
е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). За
цитираното превозно средство се сочи да е засечено на 03.01.2024 г. в 20.07
часа, да се движи, в района на Чепинци, по път А-6, км. 60+705, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена
дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Като
място на нарушението е посочен път А-6, км. 60+705, за който се събира такса
за изминато разстояние тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение
№ 680 на Министерски съвет от 21 септември февруари 2022 г. за приемане на
Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
разстояние тол такса. За извършеното административно нарушение е
генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а.
ал. 3 от ЗДвП. Установено било, че жалбоподателят управлявал ППС на
посочената дата, място и време. За извършеното нарушение на чл. 139, ал. 7 от
Закона за движение по пътищата е съставен АУАН № BG31012024/5800/Р8 -
102 от 31.01.2024 г., връчен на жалбоподателя лично и приет с възражения.
При идентично фактическо и правно описание е изготвено и атакуваното НП.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установи посредством
събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени
доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на св. Л.М.,
АУАН № BG31012024/5800/Р8 - 102 от 31.08.2024 г., квитанция за платени
пътни такси, извлечение от тахограф, разписка за маршрутна карта,
извлечение от СКТ 10191, извлечение от система за плащания /л.26/.
Съдът кредитира в цялост показанията на св. М., доколкото от същите се
установяват значими по делото обстоятелства, същите са последователни,
непротиворечиви и се потвърждават от останалия доказателствен материал,
относно резултатите от проверката и за това, че жалбоподателят е управлявал
ППС на 03.01.2024 г., което е се потвърждава от извлечение от тахограф
Съдът кредитира писмените доказателства по делото, събрани и
приобщени по предвидения в закона ред.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от
легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално
допустима.
НП и АУАН са издадени от компетентни лица, видно от приложените по
делото заповед № ЗАМ – 1434/32-263874 от 08.08.2022 г. на директор на
Агенция „Митници“, заповед № ЧР-СП – 364/20.05.2024 г. на главен секретар
на АПИ и заповед № РД – 11- 518 от 21.05.2024 г. на председател на УС на
АПИ.
2
Актовете са издадени в сроковете, предвидени в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН,
видно от датата на твърдяното нарушение и установяването му.
С разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, е въведено в задължение на
водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, преди движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна карта
за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползват, или да изпълнят
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице. Съответно в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е
предвидена санкция за лицата, които управляват ППС, без да са изпълнили
тези задължения. В конкретния случай се установи на база събраната по
делото доказателствена маса, че на 03.01.2024 г., в 20:07 часа, процесният
товарен автомобил влекач, марка и модел „**********, с рег. № ***********,
с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, е бил
управляван по път А-6, км 60+705. Посоченият път е включен в обхвата на
националната платена пътна мрежа, като посоченото по-горе ППС се е
движило по него без да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата. В тази връзка неоснователно е оплакването, че не е
установено мястото на нарушението. Нарушението е било установено
посредством контролно устройство с идентификатор № 10191,
представляващо част от електронната система за събиране на пътни такси.
В същото време съдът намира, че НП не отговаря на изискванията откъм
съдържание, поради което е допуснато и съществено процесуално, което е
довело до съществено ограничение правото на защита на жалбоподателя,
което е основание за отмяната му. В наказателното постановление са отразени
датата и часът на нарушението, инкриминираното място, ППС и други
изискуеми индивидуализиращи данни. Съдът намира за необходимо да
отбележи още, че не е посочено, какъв е размерът на дължимата такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от ЗП, по какъв начин е изчислен, и каква част се твърди да не е
заплатена. Отделно от това не са посочени характеристиките на конкретния
пътен участък и размерът на дължимата тол такса съобразно спецификите на
превозното средство. Не е отразено изминатото разстояние, броя на отделните
тол сегменти, през които превозното средство е преминало, на сбора на
изчислените за всеки тол сегмент такси. Размерът на дължимата тол такса и
начинът на формирането безусловно е следвало да бъдат отразени в НП.
Съгласно чл. 10б, ал. 4 от ЗП, размерът на дължимата за плащане тол такса се
определя въз основа на реално получени декларирани тол данни,
удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез
закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя
на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен
маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или
ползвателя му. Затова направеното описание на нарушението в НП се явява
лаконично и недостатъчно; липсва логическо единство на възпроизведените
факти. Не се констатира да са налице фактическите параметри, при които се
твърди да е осъществено то.
3
На следващо място, следва да бъде посочено, че при издаване на НП е бил
нарушен и принципът на пропорционалност. Легалното понятие за "тол такса"
е дадено в чл. 2, б) от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури - "такса за изминат
участък" означава заплащане на определена сума за превозно средство, което
изминава разстояние между две точки от инфраструктурата и е упомената в
член 7, параграф 2; размерът на сумата трябва да е базиран на пропътуваното
разстояние и на типа превозно средство". От понятието се извежда, че
дължимите суми се определят според няколко отделни пера, свързани с
характеристиките и на превозното средство, и на пътния участък. Условията и
редът за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване се
определят с наредба на Министерския съвет в съответствие с изискванията на
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури ("Директива 1999/62/ЕО"). Съгласно чл. 9а от
посочената Директива "Държавите членки установяват съответен контрол и
определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните
разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички
необходими мерки, за да гарантират прилагането на санкциите. Санкциите
трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи". Приложената в
настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП
предвижда налагането на глоба в абсолютно определен размер от 1800 лева.
Макар и държавите членки да са компетентни да изберат санкциите, с които
ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират
своевременно изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка
е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на
Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост,
дори и косвена такава, между национална правна норма и основните
принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане
неприложена, поради действието на принципа на примат /решение от 09 март
1978 г., Simmenthal SA, 106/77, ECLI: EU: C: 1978: 49, т. 21-24 от цитираната
практика/. Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и
да бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко
подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната
/решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, С-501/14, EU: C: 2016: 777, т. 39
и цитираната съдебна практика/. От тези условности следва, че принципът на
пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да
съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето
на наказанието и на размера на имуществената санкция да се отчитат
конкретните обстоятелства по случая /решение от 4 октомври 2018 г., Dooel
Uvoz-Izvoz Skopje Link Logistic N&N, С-384/17, ECLI: EU: C: 2018: 810, т. 45/.
От практиката по идентични казуси относно размера на незаплатените такси
за сегмент на рамката, на която е регистрирано нарушението, сравняван с
размера на глобата, предвидена за налагане спрямо нарушителите, отявлено
личи несъразмерността между двете стойности. Не на последно място,
4
предвидената глоба превишава многократно размера на дължимата "тол
такса". Абсолютната липса на пропорционалност на преследваната от
законодателя цел, както и възможност за индивидуализиране на санкцията за
всеки конкретен случай, съобразявайки неговите особености, изминато
разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество,
дори прозира и в обстоятелство, че независимо от налагането на
административното наказание, санкционираният правен субект дължи и
заплащането на съответна такса по чл. 10б, ал. 5 от Закон за пътищата. Същата
се изчислява като се приеме, че съответното пътно превозно средство е
изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки
от платената пътна мрежа, определена по най-прекия й маршрут по
протежението й. По делото не са налични данни за какво време и разстояние е
използван републиканският път от превозното средство, а за да бъде
освободен от административнонаказателна отговорност на жалбоподателя е
предложено да заплати компенсаторна такса в размер на 750, 00 лева, чийто
размер също е в абсолютна стойност и се определя според техническите
характеристики на превозното средство. Налагането на глоби и имуществени
санкции с фиксиран размер за всяко нарушение, без възможност да бъде
преценявана тежестта на самото нарушение е в разрез с принципа на
пропорционалност. В светлината на съюзната практика, а именно Решение от
22 март 2017 г., по съединени дела Euro-Team Kft. С-497/15, Spirаl-Gеp Kft. С-
498/15, ECLI: EU: 2017: 229, т. 50 от цитирана практика, изрично е изведено,
че: "..... член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че
предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система
от наказания като разглежданата в главното производство национална правна
уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения
на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.
" Воден от изложените принципни постановки съдът намира, че санкционната
разпоредба на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП противоречи на принципа на
пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни
обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля
значително дължимите от собствениците/ ползвателите на превозни средства
такси. /в този смисъл р. № 20557 от 15.06.2025 г. по адм. дело № 12701/2024 г.
на АССГ/.
С оглед изложеното съдът намира, че наказателното постановление следва
да бъде отменено като незаконосъобразно издадено.
Съобразявайки изхода на делото, основателно се явява искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените
разноски. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Затова въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати парична
сума за А.ско възнаграждение в размер на 480. 00 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
Софийски районен съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ /НП/ № BG31012024/5800/Р8 – 102 от 06.06.2024 г., издадено
от и.д. директор на Национално тол управление към Агенция "Пътна
инфраструктура", гр. София, с което на И. Т., ЕГН **********, на основание
чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 139, ал. 7 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за
нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1800 лв.
ОСЪЖДА АПИ да заплати на И. Т., ЕГН ********** сумата от 480. 00
лв., представляваща А.ско възнаграждение за осъществена правна помощ и
съдействие.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6