№ 10474
гр. София, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20221110109717 по описа за 2022 година
при секретаря К. Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Топалова гр.д. №
9717 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
при квалификацията на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
01.03.2019 г. сключил с ответника договор за мобилни услуги за тел. номер +****** с
абонаментен план ***** като му предоставил неограничени нац. минути и изх. роуминг в
зона ЕС при стандартен месечен абонамент от 31, 99 лв., по който ответникът не заплатил
такси в общ размер от ******** за периода 01.03.2019 г. – 04.05.2019 г., поради което и на
основание т.11, б.“а“ от договора дължи мораторна неустойка в общ размер 79,98 лв. на три
абонаментни такса. На същата дата твърди, че сключил с ответника и договор за лизинг, по
силата на който ищецът предоставил на ответника лизингополучател за временно и
възмездно ползване мобилно устройство марка „Samsung“, модел „Galaxy J4 Plus Dual Black“
срещу обща лизингова цена в размер на 163,57 лв., платима на 23 месечни вноски от по 5,59
лв., по който ответникът не заплатил вноски в общ размер от 128, 57 лв. за периода
01.03.2019 г. – 04.07.2019 г., поради което дължи и неустойка по т.11, б.“б“ от договора в
размер на 221,09 лв., представляваща част от направената отстъпка от цената на
предоставеното устройство. За тези вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК, като в срока по чл. 414 ГПК срещу нея е подадено възражение от длъжника,
което обосновава и правния интерес от исковете за установяване съществуването на
1
посочените по – горе вземания, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете при възражения, че ищецът е отказал да изпълни
задължението си да приеме за ремонт предоставения по договора за лизинг мобилен апарат,
който дефектирал около две седмици след сключването на договора. При тези твърдения
иска съдът да отхвърли предявените искове. Не претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
За основателност на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по делото
възникване на облигационни с отношения с ответника със съдържанието, посочено в
исковата молба и предоставяне на услугите.
По делото безспорно е установен факта, че на 01.03.2019 г. между страните е сключен
договор за мобилни услуги за тел. номер +******, по силата на който ищецът е предоставил
на ответника абонаментен план „Тотал 31.99 с неограничени национални минути и изходящ
роуминг в зона ЕС“ при стандартен месечен абонамент от 31, 99 лв., както и че на
01.03.2019 г. между страните е сключен договор за лизинг, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника за временно и възмездно ползване мобилно устройство марка
„Samsung“, модел „Galaxy J4 Plus Dual Black“ срещу обща лизингова цена в размер на 163,
57 лв., платима на 23 месечни вноски от по 5, 59 лв.
Предвид изложеното съдът приема, че страните са обвързани от договори за лизинг и
договори за мобилни услуги с посоченото по - горе съдържание, както и че лизингодателят е
изпълнил задължението за предаване на лизинговата вещ и е предоставил мобилните услуги
като е предоставил СИМ карта с описания в договора номер за достъп до мрежата на
оператора.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните са възниквали договорни
отношения по силата на описания по – горе договор за мобилни услуги, със съдържанието,
посочено от ищеца и е осъществен факта на изпълнението на задължението на оператора за
извършване на услугите през процесните периоди и предоставяне на устройството, поради
което ищецът е изпълнил договорите и за него е възникнало правото да иска престиране на
цената.
Доказателствата за плащане ответникът, който носи тежестта не е ангажирал, поради
което, в приложение на доказателствената тежест, съдът приема този факт за недоказан.
Възражението на ответника за неизправност на предоставеното мобилно устройство и отказ
на оператора да го поправи е недоказано. Разпитаният по делото свидетел Я. не е очевидец
на предаването на конкретно устройство и отказа за поправянето му, тъй като заявява, че не
е присъствал на срещата, а дори и тези факти да бяха установени за ответника би
възникнало право да иска намаляване на цената със сумата, която е заплатил за поправянето
каквото твърди да е извършено от трето лице, но такова искане не е направено.
Предвид изложеното исковете за заплащане на абонаментни такси и лизингови
2
вноски са основателни и следва да бъдат уважени.
Основателността на исковете за мораторна неустойка е предпоставена от установяване
валидна клауза за неустойка, част от допълнителното съдържание на договора и
неизпълнение на задължението, за което е уговорена.
Ищецът извежда неустоечните си вземания от клаузата на чл.11, б.“а“ и б.“б“ от
договорите за предоставяне на мобилни услуги, идентична за двата договора ( съгласно
уточнение, направено със становище от 01.06.2022 г. Съгласно тази клауза в случай на
прекратяване на договора през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер,
посочен в него, по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по договора или други документи, свързани с него, и приложимите общи
условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: а) неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за
съответния абонаментен план до края на срока на договора като максималният размер не
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и б) в слуачите, в които
е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по
предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част
от разликата между стандартната цена на устройството, съгласно ценова листа, действаща
към момента на сключване на договора и заплатената от него, при предоставянето му,
каквато съответства на оставащия срок на договора. От тълкуването на клаузата, от която се
извежда вземането може да се направи извод, че с нея е уговорена компенсаторна неустойка
при едностранно прекратяване на договор от страна на потребителя преди изтичане на
уговорения първоначално срок и при разваляне, от страна на оператора, поради виновно
неизпълнение за задължение по договора, но с тази клауза не е уговорена мораторна
неустойка за неизпълнение на задължението на потребителя да заплати дължима цена по
предоставени услуги. Изводът следва и от начина, по който е уговорен размерът на
неустойката, а именно вноските, които операторът би получил ако договорът беше запазил
действието си, както и от думите преди б.“а“ „...по отношение на която е налице
прекратяване“, за първата клауза и от думите „каквато съответства на оставащия срок на
договора“ за клаузата по б.“б“. В противен случай, би се стигнало до неоснователно
обогатяване на ищеца, тъй като както и в настоящия процес, се иска ответникът да заплати
освен лизинговите вноски за целия срок на договора и отстъпката от цената, както и
абонаментни такси за срок, преди договора да е изтекъл, и същевременно неустойка в
размер на три абонамнтни такси и разликата в цената, като се позовава на запазване на
договорната връзка, тълкувайки думите „или при нарушение на задълженията му по
договора“, независимо от началото на изречението „В случай на прекратяване на договора“.
Такова тълкуване не следва нито от граматическото тълкуване на клаузата, нито от начина,
по който е уговорена неустойката, която и в двете хипотези има за цел да обезщети
оператора, в случай, че договорната връзка не е действала през целия уговорен срок, като
получи три месечни вноски или разликата в цената на молбилното устройство.
Предвид изложеното съдът намира, че част от допълнителното съдържание на
3
процесните договори не са клаузи за мораторни неустойки, поради което съдебно
предявените вземания за сумата от 79,98 лв. – неустойка по договор за мобилни услуги от
01.03.2019 г. и сумата от 221,09 лв.– неустойка по договор за лизинг от 01.03.2019 г. не са
възникнали.
Предвид изложеното исковете за неустойка са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно
уважената част от исковете, за заповедното производство в размер на 11.10 лв. за държавна
такса и за исковото производство в размер на 237.65 лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение за цялото производство. Ответникът не е направил искане за присъждане на
разноски.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че В. И. Я., ЕГН
**********, с адрес – гр.София, ул.“Лайош Кошут“ № 30, ап.10 дължи на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, на основание чл. 79, ал. 1, предл.1 от ЗЗД сумата
********, представляваща абонаментни такси по договор за мобилни услуги, сключен на
01.03.2019 г. за периода 01.03.2019 г. – 04.05.2019 г., ведно със законната лихва от
21.01.2021 г. до изплащане на вземането и сумата 128, 57 лв., представляваща лизингови
вноски за периода 01.03.2019 г. – 04.07.2019 г. по договор за лизинг, сключен на 01.03.2019
г., ведно със законната лихва от 21.01.2021 г. до изплащане на вземането, които суми по
ч.гр.д. № 35012021 г. по описа на СРС, 157 с-в, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Теленор България” ЕАД, ЕИК – *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София срещу В.
И. Я., ЕГН **********, с адрес – гр.София, ул.“Лайош Кошут“ № 30, ап.10 искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи сумата от 79, 98 лв. – неустойка по т. 11, б.“а“ от договор за мобилни
услуги, сключен на 01.03.2019 г.; и сумата от 221, 09 лв. – неустойка по договор за лизинг,
сключен на 01.03.2019 г., за които суми по ч.гр.д. № 35012021 г. по описа на СРС, 157 с-в, е
4
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА В. И. Я., ЕГН **********, с адрес – гр.София, ул.“Лайош Кошут“ № 30,
ап.10 да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата 11,10 лв. – разноски за заповедното производство за държавна такса и сумата
237.65 лв. – разноски за исковото производство за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5