Определение по дело №31/2020 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.161 от АПК.

Делото е образувано по жалба на „Випом” АД, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ул.”Цар Иван Асен II” № 9, представлявано от управителя Г.Ц.Г., против Експертно решение № 0099 от заседание 011 от 16.12.2019 г. на НЕЛК-Специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови болести - гр. София.

Производството по делото е прекратено с определение № 107-РЗ/20.02.2020 г., като е прието, че процесната жалба, инициирала настоящето производство, е недопустима, като подадена след изтичане на законоустановения преклузивен срок за оспорване.

Настоящето производство е инициирано по искане на изп. Директор на „Випом” АД вх.№ 545/28.02.2020 г. за възстановяване на срока за обжалване на Експертно решение № 0099 от заседание 011 от 16.12.2019 г. на НЕЛК-Специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови болести - гр. София.

След като обсъди изложените от страните становища и събраните в производството доказателства, съдът приема следното: искането с правно основание чл.161 от АПК е предявено в седем дневен срок от получаване на съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

Разпоредбата на чл.161, ал.1 от АПК регламентира, че на възстановяване подлежат сроковете за обжалване на административните актове. Основанията за пропускане срока за обжалване по тази разпоредба са разделени на две групи. В първата група се включват случаите, когато пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Става въпрос за събитие, действие или обстоятелство, което обективно е възпрепятствало страната да подаде жалбата си в законоустановения срок. Касае се за препятствие, която страната не е могла да предвиди, или ако го е предвиждала, обективно не е била в състояние да го предотврати. В тези случаи пропускането на срока за обжалване се дължи на обстоятелства, стоящи извън волята на оспорващия, а не резултат от неговото бездействие. Втората група основания по чл.161, ал.1 от АПК за пропускане на срока за оспорване са тези, предизвикани от поведението на администрацията, вследствие на което жалбоподателя е бил въведен в заблуждение. Заблуждението по смисъла на закона е налице, когато действията на администрацията създават у оспорващия невярна представа за срока на обжалване. В тези случаи пропускането на срока се дължи на поведението на администрацията, което е в пряка причинна връзка с пропускането на срок за оспорване, т. е. ако не беше поведението на администрацията, оспорващият не би пропуснал срока. В конкретния случай оспорващият сочи като основание за пропускане срока на обжалване нередовност на връчването на атакуваното Експертно решение на адресата „Випом” АД.

В настоящия казус не се твърди, нито се доказва от жалбоподателя наличието на първата хипотеза – особени непредвидени обстоятелства за просрочие.

В конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят не сочи "особени непредвидени обстоятелства", тъй като позоваването от негова страна на обстоятелството, че лицето получило съобщението (Слави Вълчев) не е негов служител, не може да се приеме като такова обстоятелство. Особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.161, ал.1 от АПК са такива обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано, и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса.

Наред с това не са посочени доказателства за установяване на основанията за особени непредвидени обстоятелства. В случая лицето, получило процесното решение е положило необходимата грижа и активно поведение, като веднага (на 06.01.2020 г.) е предоставило на ръководството на „Випом” АД полученото от него съобщение във връзка с процесното решение. Наведените с искането препятствия, свързани с прекъсването на дейността на дружеството не са особени непредвидени обстоятелства, които освен това са и логически несвързани.

Твърденията за поведение на администрацията, вследствие на което жалбоподателят е бил въведен в заблуждение, са неоснователни. По същество ответният административен орган е спазил реда за връчване на процесния административен акт, като го е изпратил по пощата (чрез Български пощи АД) на официалния адрес, на който е регистрирано седалището и адреса на управление на търговското дружество „Випом” АД, а именно: гр. Видин, ПК 3700, ул.”Цар Иван Асен II” № 9, видно от приложената справка от Търговски регистър. На този адрес известието за доставяне е получено от лице на име „Слави Вълчев”, на 30.12.2019 г. Впоследствие по делото се представи препис от заповед № 41/17.12.2019 г. на директора на дружеството, за това, че същото преустановява работа, считано от 21.12.2019 г., а производството се възстановява на 06.01.2020 г. Липсват данни по какъв начин се организира получаването на кореспонденцията на „Випом” АД през периода на престой. От събраните доказателства се установява, че охраната на заводския комплекс е осъществявана от външно дружество, чийто служител е получил процесното решение на НЕЛК и го е предал на директора на „Випом” АД на 06.01.2020 г., когато е възобновено производството. По никакъв начин администрацията не би следвало да носи отговорност за липсата на организация по получаване на кореспонденцията на дружеството през периода на престой. Видно е от показанията на разпитания по делото свидетел, че веднага след възобновяване на производствената дейност ръководството на оспорващото дружество е получило препис от Експертното решение. В тази връзка следва да бъде отчетена и разпоредбата на чл.64, ал.3, изр. второ от ГПК (приложима съгласно чл.144 от АПК), съгласно която не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаването на срока за извършване на пропуснатото действие, което е било напълно възможно в настоящия случай.

Съдът счита, че не са представени от страна на молителя на доказателства за поведение на администрацията, с което страната да е била въведена в заблуждение относно срока за обжалване, поради което не са налице предпоставките на тази хипотеза, съставляваща основание за възобновяване на срока.

С оглед изхода на производството и на основание чл.143, ал.4 от АПК, във връзка с чл.73, ал.4 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на заинтересованата страна Б.Л.Й. за присъждане на направените разноски по делото за процесуално представителство. Оспорващият следва да бъде осъден да заплати на същото лице направените разноски по делото в размер на 600.00 лева, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно приложеният договор за правна защита и съдействие (лист 44) и списък на разноски (лист 83).

По изложените съображения и на основание  чл.161, ал.3 от АПК, Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Випом” АД, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ул.”Цар Иван Асен II” № 9, представлявано от управителя Г.Ц.Г., за възстановяване на срока за оспорване на Експертно решение № 0099 от заседание 011 от 16.12.2019 г. на НЕЛК-Специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови болести - гр. София.

ОСЪЖДА „Випом” АД, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ул.”Цар Иван Асен II” № 9, представлявано от управителя Г.Ц.Г. да заплати на Б.Л.Й. ***, направените разноски по делото в размер на 600.00 (шестотин) лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Административен съдия: