№ 1383
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501970 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 18.02.2021г по гр.д. № 3231/2020г СГС, ГО, І-10 състав е осъдил
ДЗИ-Общо застраховане ЕАД да заплати на А. В. Б. сумата от 24986лв- обезщетение
по договор за имуществена застраховка Каско, на осн. чл.405,ал.1 от КЗ за л.а.
Мерцедес с ДК № ******** за настъпило на 23.08.2017г застрахователно събитие –
кражба на автомобила, ведно с обезщетението за забава , като е отхвърлил предявените
искове до пълния им претендиран размер от 30300лв и 6270.42лв, поради
неоснователност. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно
изхода от спора.
Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ответника- застраховател
ДЗИ-Общо застраховане АД в осъдителната част с оплакване за незаконосъобразност.
Поддържа, че по делото не се установява настъпване на застрахователно събитие.
Поддържа, че се установява, че ищецът не е изпълнил точно договорните си
задължение, което е основание за отхвърляне на иска или за намаляване на
застрахователното обезщетение. Моли въззивната инстанция, след като съобрази
въззивните оплаквания на застрахователя, да отмени решението в обжалваната част и
1
да отхвърли предявените искове. Евентуално моли присъденото обезщетение да бъде
намалено по размер. Претендира разноските, направени пред двете съдебни
инстанции.
Ищецът пред СГС, въззиваем пред настоящата инстанция по жалбата на ДЗИ-
Общо застраховане АД- А.Б. депозира писмен отговор на въззивната жалба на
застрахователя, с който оспорва жалбата като неоснователна.
На свой ред А.Б., представляван от адв. Б., депозира насрещна въззивна жалба
против решението на СГС в отхвърлителната му част като поддържа, че изводите на
съда относно действителната стойност на застрахованото имущество към момента на
настъпване на застрахователното събитие са необосновани, че съдът не е обсъдил
направени възражения от страна на ответника във връзка с тази стойност. Оспорва
изводите на съда и относно приспадането на стойността на щети по автомобила от
застрахователното обезщетение.Моли решението на СГС да бъде отменено в
обжалваната част и да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат
уважени в пълен размер.
Застрахователят е депозирал писмен отговор на насрещната въззивна жалба на
ищеца, с който оспорва жалбата като неоснователна.
В о.с.з. въззивникът- застраховател не се представлява .
Въззивникът с НВЖ– ищец по делото се представлява от адв. Б., която поддържа,
че жалбата на застрахователя е неоснователна. Моли жалбата на ищеца да бъде
уважена и решението на СГС да бъде отменено в отхвърлителната част, като бъде
съобразено заключението на вещото лице, изслушано пред въззивната инстанция.
Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са задължителните указания на ВКС по приложението на закона дадени с ТР
№1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК – т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Същото е частично неправилно по съображения, изложени в насрещната
2
въззивна жалба.
По делото се установява от фактическа страна следното :
Не се спори между страните, че са били в договорни отношения, породени от
договор за имуществено застраховане, обективиран в застрахователна полица,
представена по делото. Според същата А.Б. е застраховал л.а. Мерцедес Бенц с ДК№
********, по договор за застраховка Каско, клауза Пълно Каско за застрахователна
сума от 30300лв и при договорена застрахователна премия от 2030.10лв. Договорен е
срок за действие на застрахователното покритие от 08.09.2016г до 07.09.2017г.
Договорено е разсрочено плащане на застрахователната премия. Договорът е
двустранно подписан.
Не се спори,че договорът е породил действие.
С подписването на договора ищецът е заявил, че е получил и приема Общите
условия на автомобилна застраховка Каско. В нарочен приемо-предавателен протокол
ищецът е удостоверил, че е получил екземпляр от Общите условия, с последно
изменение от 20.07.2015г.
Видно от представените по делото Общи условия за автомобилна застраховка
Каско+, с последно изменение от 20.07.2015г, в сила от 31.08.2015г, се установява , че
в случай на кражба или загубване на свидетелството за регистрация на МПС
застрахованият следва незабавно да уведоми застрахователя и да предприеме мерки за
опазване на автомобила от противозаконно отнемане/р.1- Общи положения, т.9.5/.
Съгласно т.9.7 при неизпълнение на договорно задължение от страна на застрахования
, вследствие на което настъпи застрахователно събитие или се създадат предпоставки
за увеличаване на риска за увеличаване на вредата или се попречи за установяване на
причините за застрахователното събитие застрахователят има право да откаже или
намали застрахователното обезщетение. Установява се, че застраховката Пълно Каско
покрива всички рискове причинени от посочени застрахователни събития, в това
число кражба на МПС. Съгласно р.II Каско, т.11.5.2 при настъпване на застрахователно
събитие застрахованият следва в срок от 36 часа да уведоми застрахователя като подаде
писмено уведомление и предаде оригиналното свидетелство за регистрация на
застрахованото МПС част I и част II. Съгласно т.11.6.4. за установяване на събитието
при крабжа на МПС застрахованият следва да представи служебна бележка от МВР.
Съгласно т.14.5 при кражба на МПС застрахователят дължи заплащане на обезщетение
в размер на застрахователната сума или остатъка от нея, но не повече от
действителната стойност на застрахованото МПС към датата на настъпване на
застрахователно събитие.
По делото е представено удостоверение от СДВР, от което се установява, че на
23.08.2017г е заявена кражбата на л.а. Мерцедес с ДК№ ********, собственост на А.Б..
По делото се установява, че ищецът е уведомил застрахователя за кражбата на
3
автомобила Мерцедес на 24.08.2017г, като не е представил свидетелство за регирация
част II, по който факт няма спор между страните. При деклариране на
застрахователното събитие /приложение 2/ е посочено, че в автомобила няма оставени
документи и ключове.Заявителят е посочил,че личните му документи, свидетелството
за управление на МПС или регистрационния талон на МПС са били обект на кражба,
но не помни през коя година. Няма спор по делото, че самото уведомяване на
застрахователя е било своевременно.
Видно от писмо от ответника до ищеца от 28.02.2018г застрахователят отказва
плащане на застрахователно обезщетение, тъй като застрахованият не е спазил
условието на т.9.5.2, раздел II от Общите условия по застраховка Каско
В о.с.з. на 27.01.2021г е изслушана САТЕ, изготвена от в.л. П., който установява,
че средната пазарна стойност на процесния автомобил към момента на настъпване на
събитието е 26 500лв, а ако се приспаднат стойността на нужните ремонти на щети по
автомобила- 24 980лв.
Поради несъгласие на ищеца с посочената действителна стойност на
застрахования автомобил към момента на настъпване на застрахователно събитие в
о.с.з. на 02.12.2021г е изслушана повторна САТЕ, изготвена от в.л. И., съгласно която
действителната стойност на л.а. Мерцедес към датата на настъпване на ПТП е
28 623.10лв.
Предявен е за разглеждане иск, с предмет - реално изпълнение на договорно
задължение, породено от договор за имуществена застраховка „Каско” , сключен
между страните.
Ищецът в обстоятелствената част на ИМ твърди, че е носител на вземане,
породено от обстоятелството, че в срока на действие на договора за имуществена
застраховка със застрахователно покритие за риск кражба на МПС, застрахованото
имущество е било предмет на кражба. Поддържа, че клаузата от Общите условия, на
основание на която ответникът отказва заплащане на обезщетение 11.5.2 е нищожна.
В отговора на ИМ ответникът е навел възражение за това, че са налице
основания да откаже плащането на обезщетение, поради липса на доказателства, че
автомобилът е бил откраднат. Възразява още,че ищецът не е изпълнил задължението си
по чл.11.5.2 и т.9.5 от Общите условия, което неизпълнение е съществено за
застрахователя, способства настъпването на застрахователния риск и освобождава
ответникът от изпълнение на поетите по договора за застраховка задължения.
Настоящият съдебен състав приема, че по делото е доказано, че в срока на
действие на договора за имуществено застраховане Каско, сключен между собственика
на л.а. Мерцедес и ответното дружество , застрахованият автомобил е противозаконно
отнет от застрахованото лице. Това обстоятелство се установява с представена пред
4
застрахователя и по делото служебна бележка- удостоверение от СДВР,
удостоверяващо заявената кражба на процесното МПС. Това е документа, който
съобразно Общите условия на договора Каско застрахователят изисква за установяване
настъпването на застрахователен риск кражба на МПС. С оглед това, неоснователно е
оспорването от страна на ответника на обстоятелството, че ищецът не е доказал
настъпването на застрахователен риск. Представени са изискуемите от ответника
доказателства за установяване на кражбата на автомобила , а от друга страна – няма
доказателства ищецът да се опитва да измами застрахователя и да получи облага, която
не му се следва. Ето защо, следва да се приеме извод, че по делото е установено, че на
23.08.2017г процесният л.а. Мерцедес е бил откраднат-противозаконно отнет от ищеца.
Отнемането на автомобила е застрахователен риск, при настъпването на който
застрахователят дължи заплащане на застрахователно обезщетение.
При така установеното ответникът- застраховател поддържа възражение за липса
на негово договорно задължение за заплащане на обезщетение и за съществуване на
негово право да откаже плащане на застрахователно обезщетение.
Така направените от ответника възражения са неоснователни.
Неоснователни са твърденията на ищеца за това, че не дължи плащане на
застрахователно обезщетение поради действия и бездействия на застрахованото лице,
които действия и бездействия в ОУ на договора за застраховка Каско представляват
основание за освобождаване на застрахователя от отговорност.
Съгласно КЗ при настъпило вече застрахователно събитие правото на
застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение е уредено в
хипотезите на нормите на чл. чл. 363,ал.4, 403,ал.4, 408 от КЗ. Посочените разпоредби
уреждат възможност на застрахователя да откаже плащане на обезщетение в случай,
когато вследствие на съзнателни действия или бездействия на застрахованото лице , в
нарушение на договора и закона, е настъпило застрахователно събитие, неговото
настъпване е улеснено или неговото установяване е затруднено именно от
поведението на застрахования.
От твърденията поддържани от въззивника-застраховател се установява, че той
поддържа съществуването на своето право да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение поради това, че ищецът при заявяване на застрахователното събитие не е
представил свидетелство за регистрация на МПС, част II, което е неизпълнение на
задължението да представи документ, изискуем при заявяването на настъпилия риск и
което е съществено за интереса на застрахователя. Изложеното следва да се подведе
под нормата на чл.408, т.1 от КЗ , съгласно която застрахователят има право да
откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в
закон или в застрахователния договор. В случая, застрахователят се позовава на
5
клаузата на т.11.5.2. и т.9.5. от ОУ , при които е сключен застрахователния договор,
като сочи , че съгласно в т.9.7 е предвидена именно възможността да се откаже
плащане при неизпълнение на договорни задължения, което неизпълнение да е във
връзка с настъпилия застрахователен риск.
Съгласно постоянната практика на ВКС по сходни дела застрахователят може да
откаже да заплати застрахователно обезщетение само при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на
застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор.
Тълкуването на разпоредбата на чл.408 от КЗ налага извод, че не всяко неизпълнение
на договорно задължение води до изключване отговорността на застрахователя.
Необходимо е да не е изпълнено задължение, което е предвидено в закона или
договора и което е значително с оглед интереса на застрахователя. Приема се, че е
значително с оглед интереса на застрахователя онова бездействие на застрахования по
отношение на задължения, установени в закона или поставени в негова тежест с
конкретни клаузи в договора, когато неизпълнението му е виновно и се намира в пряка
причинна връзка било със съществено увеличаване на риска от настъпване на
застрахователното събитие или директно е довело до реализиране на последното. В
случаите, когато обосновано може да се приеме, че при изпълнение на задълженията на
застрахования застрахователното събитие не би настъпило, констатираното в
действителност тяхно неизпълнение следва да се преценява като "значително с оглед
интереса на застрахователя" . В този смисъл е тълкуването на закона в решения №
2/2013г по т.д. № 1031/2011г на ІТО и №102/2012г по т.д. 615/2011г на ВКС, ІТО и др.
С оглед посочените договорни и законови клаузи съдът, в настоящият си състав ,
приема, че възражението на застрахователя за недължимост на заплащане на
обезщетение е неоснователно. Няма по делото доказателства, че непредставянето на
документ- свидетелство за регистрация на МПС част II е довело до застрахователното
събитие или е увеличило застрахователния риск. Така би било, ако се установи, че
свидетелството е било в откраднатия автомобил и по този начин е улеснено
настъпването и прикриването на кражбата на автомобила. По делото няма твърдения и
данни за това, непредставеното свидетелство за регистрация на МПС да е било
оставено в откраднатия автомобил. Явно е, че свидетелството за регистрация на МПС
не се държи от ищеца, но по делото не се установява откога ищецът е загубил
документа. По негови твърдения това е станало след открадването на автомобила,
според декларирането пред застрахователя- преди години. След като не става ясно
откога е загубен или откраднат този документ не може да се направи обоснован и
категоричен извод, че неговата липса е завишила риска от открадване на процесния
Мерцедес или е довела до открадването на автомобила. От друга страна предвиденото
в т.9.5 от ОУ , че следва загубването на документи на застрахованото МПС, да бъде
обявено на застрахователя в посочен срок не може да доведе до прилагане на
6
разпоредбата на т.9.7 и чл.408 от КЗ. Това е така, защото фактът на необявяване
загубването на документи на автомобила не може да бъде обстоятелство, съществено
за интереса на застрахователя. Ето защо, следва да се приеме извод, че няма доказано
поведение на ищеца, което по смисъла на закона и на договора за имуществено
застраховане между страните да освобождава ответника от заплащане на
застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитите- кражба на
застрахованото имущество.
С оглед изложеното съдебният състав приема, че по делото се установяват
предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя и не се
установяват основания за неговото освобождаване от задължение да заплати
застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 405 вр. чл.386 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят дължи заплащане на обезщетение в размер на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но в рамките на
застрахователната сума. Съгласно ОУ към договора за имуществено застраховане
между страните/чл.14.5/ застрахователното обезщетение при кражба на автомобила е
равно на действителната стойност на автомобила към деня на настъпване на
застрахователно събитие. От изложеното следва , че законът и договорът между
страните изискват остойностяване на застрахованото имущество към момента на
настъпване на събитието, като меродавна е средната пазарна стойност на
застрахованото имущество. В случая , според изслушаната от настоящият състав
САТЕ, неоспорена от страните, тази стойност възлиза на сумата от 28 623.10лв, която
стойност е в рамките на застрахователната сума и на която стойност следва да се
приеме, че възлиза дължимото се от застрахователя обезщетение за откраднатия
застрахован автомобил.
Върху главницата, представляваща застрахователно обезщетение се дължи
обезщетение за забава за периода , възприет от СГС, като против
първоинстанционното решението в тази част няма въззивни оплаквания.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат. Решението на СГС,
І-10 състав следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения иск за
заплащане на застрахователно обезщетение за сумата над 24 986лв до 28623.10лв и в
тази част предявеният иск следва да бъде уважен. Решението на СГС следва да бъде
отменено и в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на лихва за забава за сумата
от още 752.68лв . В останалата обжалвана част решението на СГС следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
Поради изменения изход от спора на изменение подлежи първоинстанционното
решение в частта за разноските.
7
Против възприетия размер на разноските от СГС не е постъпило оспорване по
реда на чл.248 от ГПК, поради което и настоящата инстанция е обвързана от тези
размери.
С оглед изменения резултат от спора на ищеца се дължат разноски , направени
пред първата инстанция, от още 401.94лв
Решението на СГС следва да бъде отменено в частта, с която ищецът е осъден да
заплати разноски за сумата над 19.80лв.
Пред настоящата инстанция ищецът претендира разноски за адвокатска защита,
държавна такса и съдебноделоводни разноски. Неоснователно е възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение , претендирано от ищеца като
заплатено пред настоящата инстанция. При обжалваем интерес от 36587лв
минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита по граждански дела
възлиза на 1627лв. Ищецът претендира като заплатени 1805лв, което не е прекомерно
възнаграждение по делото. От общо направените разноски пред настоящата инстанция
от 2133.27лв, с оглед изхода от спора, на ищеца се дължат разноски от 2014.03лв.
На ответника не се дължи заплатената държавна такса за въззивно обжалване,
поради неоснователността на неговта жалба. Дължи му се юрк. възнаграждение, което
съдът определя на 100лв и съобразно изхода от спора върху ищеца следва да се
възложи сумата от 5.60лв.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261238 от 18.02.2021г, постановено по гр.д. №
3231/2020г по описа на Софийски градски съд, ГО, І-10 състав, в частта, с която е
отхвърлен иска на А. В. Б. предявен против ДЗИ-Общо застраховане ЕАД за заплащане
на застрахователно обезщетение за сумата над 24986лв до 28623.10лв и в частта, с
която е отхвърлен иска за заплащане на лихва за забава за сумата над 5171.13лв до
5923.81лв, както и в частта, с която А. В. Б. е осъден да заплати разноски по делото за
сумата над 19.80лв и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ДЗИ-Общо застраховане ЕАД с ЕИК ********* да заплати на А. В.
Б. с ЕГН ********** сумата от още 3637.10лв- представляваща разликата между
присъдените 24986лв и дължимите се 28623.10лв, застрахователно обезщетение по
застраховка Каско за събитие, настъпило на 23.08.2017г , на осн. чл. 405, ал.1 от КЗ ,
ведно със законната лихва върху сумата считано от 13.03.2020г до окончателното й
изплащане , както и сумата от още 752.68лв, представляваща разликата между
присъдените 5171.13лв и дължимите се 5923.81лв, представляваща лихва за забава за
периода от 28.02.2018г до 13.03.2020г, на осн. чл. 409 от КЗ.
8
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261238 от 18.02.2021г, постановено по гр.д. №
3231/2020г по описа на Софийски градски съд, ГО, І-10 състав, в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА ДЗИ-Общо застраховане ЕАД с ЕИК ********* да заплати на А. В.
Б. с ЕГН ********** сумата от още 401.94лв- разноски, направени пред СГС , както и
сумата от 2014.03лв-съдебноделоводни разноски, направени пред САС, на осн. чл.81
вр. чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А. В. Б. с ЕГН ********** да заплати на ДЗИ-Общо застраховане
ЕАД с ЕИК ********* сумата от 5.58лв- съдебноделоводни разноски, на осн. чл.81 вр.
чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9