Разпореждане по дело №2324/2020 на Районен съд - Варна

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

Номер         4076/22.6.2020г.                           гр.Варна

 

Георги Митев – съдия-докладчик по АНД № 2324/2020 г. по описа на Районен  съд Варна, на двадесет и втори юни, две хиляди и двадесета година, в закрито заседание като разгледах делото, установих следното:

Производството по делото е образувано по жалба на "Е.Ф." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния член на Съвета на директорите А.Г.Т.против Наказателно постановление № БНБ-45979 от 18.05.2020 г., издадено от Р.Т.М., подуправител на Българска народна банка/БНБ/, ръководещ управление „Банков надзор“, с което за две нарушения на чл.16 ал.1 и две нарушения на чл.15 ал.4 от Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители/ЗКНИП/ са наложени на дружеството четири административни наказания имуществена санкция по 15 000 лева всяко.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е постановено при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и че същото е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Като аргументи се сочат неправилно и необосновано определяне на датата и мястото на извършване на нарушенията и съда, пред който постановлението подлежи на обжалване; неспазване на сроковете по чл.34 от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ за провеждане на административно-наказателното производство; разминаване между диспозитивната и наказваща част на наказателното постановление, твърдените нарушения представляват маловажен случай на чл.28 от ЗАНН, тъй като единия от заемите се обслужва редовно, а другият заем е погасен изцяло. Моли се съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, необосновано и неправилно.

Административно-наказателната отговорност на дружеството е ангажирана за четири твърдени от наказващия орган нарушения:

1.      "Е.Ф." АД е предоставило кредит по смисъла на чл.1 ал.2 от ЗКНИП на ЙО.А.З. и Г.Х.З.с Договор за предоставяне на паричен заем в размер 21 420 евро, обезпечен с ипотека с ограничена отговорност № 018-ПД-001 от 21.12.2018 г., без да е извършило оценка на кредитоспособността на посочените лица въз основа на достатъчна информация за доходите им, както и въз основа на информации за разходите им и други обстоятелства от финансов и икономически характер, необходими за извършване на проверката. Нарушението е извършено в периода от 31.10.2018 г./дата на подаване на заявлението за предоставяне на паричен заем срещу обезпечение/ до 21.12.2018 г./дата на сключване на договора за заем/, в гр.Пазарджик.

2.      "Е.Ф." АД е предоставило кредит по смисъла на чл.1 ал.2 от ЗКНИП на Х.П.Н.с Договор за предоставяне на паричен заем в размер 63 800 евро, обезпечен с ипотека с ограничена отговорност № 018-ВН-003 от 27.12.2018 г., без да е извършило оценка на кредитоспособността на посоченото лице въз основа на достатъчна информация за доходите му, както и въз основа на информации за разходите му и други обстоятелства от финансов и икономически характер, необходими за извършване на проверката. Нарушението е извършено в периода от 17.12.2018 г./дата на подаване на заявлението за предоставяне на паричен заем срещу обезпечение/ до 27.12.2018 г./дата на сключване на договора за заем/, в гр.Варна.

3.      "Е.Ф." АД е предоставило кредит по смисъла на чл.1 ал.2 от ЗКНИП на ЙО.А.З. и Г.Х.З.с Договор за предоставяне на паричен заем в размер 21 420 евро, обезпечен с ипотека с ограничена отговорност № 018-ПД-001 от 21.12.2018 г., без да е извършило проверка по подходящ начин, включително чрез документи от независими източници, които може да бъдат проверени на информацията по чл.16 ал.1 от ЗКНИП, за доходите, разходите и кредитните задължения на ЙО.А.З. и Георги Христов Зафиров. Нарушението е извършено в периода от 31.10.2018 г./дата на подаване на заявлението за предоставяне на паричен заем срещу обезпечение/ до 21.12.2018 г./дата на сключване на договора за заем/, в гр.Пазарджик.

4.      "Е.Ф." АД е предоставило кредит по смисъла на чл.1 ал.2 от ЗКНИП на Х.П.Н.с Договор за предоставяне на паричен заем в размер 63 800 евро, обезпечен с ипотека с ограничена отговорност № 018-ВН-003 от 27.12.2018 г., без да е извършило проверка по подходящ начин, включително чрез документи от независими източници, които може да бъдат проверени на информацията по чл.16 ал.1 от ЗКНИП, за доходите, разходите и кредитните задължения на Хриска Петрова Недева. Нарушението е извършено в периода от 17.12.2018 г./дата на подаване на заявлението за предоставяне на паричен заем срещу обезпечение/ до 27.12.2018 г./дата на сключване на договора за заем/, в гр.Варна.

Преди насрочване на съдебно заседание за разглеждане на жалбата по същество следва да се прецени нейната процесуална допустимост и наличието на основания за прекратяване на производството.

Наказателното постановление е връчено на 04.06.2020 г. на пълномощника на дружеството Т.Г., надлежно упълномощен. Жалбата срещу него е заведена на 11.06.2020 г. – в законоустановения седемдневен срок от връчването му, от процесуално лигитимно лице, поради което е процесуално допустима.

Настоящият състав счита, че Районен съд Варна не е компетентен да разгледа жалбата по същество.

 

Проверката за подсъдност е задължителна и се осъществява още при извършване на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание – чл.247а ал.2 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК/ вр.чл.84 от ЗАНН. В наказателния процес, съответно в административно-наказателния, мястото на нарушението обосновава извод за компетентността на съда. Съобразно данните от наказателното производство, районният съд има право да разгледа делото, ако противоправното деяние е било извършено в неговия район на действие, или да прекрати производството пред себе си и да препрати преписката на териториално компетентния съд, за да избегне постановяването на едно недопустимо решение.

Предметът на административно-наказателното производство се очертава от фактическите обстоятелства, които са залегнали в акта за установяване на административното нарушение и в наказателно постановление. Част от тях е посочването на елемент от обективната страна на твърдяното нарушение – местоизвършването на релевираното нарушение, съгласно чл.42 т.3, респективно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Този елемент от изискването за законосъобразност на административно-наказателната процедура като реквизит от съдържанието на акта и постановлението, определя и подсъдността при упражняване съдебния контрол от районния съд. Съобразно чл.59 ал.1 от ЗАНН местно компетентен да разгледа жалбата против наказателно постановление е районният съд по местоизвършване на нарушението. По смисъла на чл.59 ал.1 от ЗАНН под извършване се разбира мястото, на което наказващият орган е отразил, че е извършено нарушението.

Налице е противоречие в наказателното постановление между фактическото описание на нарушенията и посочените като места на тяхното извършване. Първото и второто нарушение са квалифицирани по чл.16 ал.1 от ЗКНИП – неизвършване на оценка на кредитоспособността на кредитоискателите въз основа на достатъчна информация за доходите на посочените лица, както и въз основа на информации за разходите им и други обстоятелства от финансов и икономически характер, а третото и четвъртото нарушение са квалифицирани по чл.16 ал.4 от ЗКНИП – неизвършване на проверка по подходящ начин, включително чрез документи от независими източници, които могат да бъдат проверени на информацията по чл.16 ал.1 за доходите, разходите и кредитните задължения на кредитоискателите. Посочени са и периодите за извършване на твърдените нарушения – съответно от 31.10.2018 г. до 21.12.2018 г. за първото и третото нарушение и от 17.12.2018 г. до 27.12.2018 г. за второто и четвъртото нарушение. Това води до извода, че твърдените нарушения са осъществени чрез бездействие и по същността си представляват неизпълнение на задължението за проверка на кредитоспособността на потребителя по чл.13 ал.1 от ЗКНИП. В този смисъл, по аналогия, следва да се приеме, че правно дължимото поведение е следвало да се извърши по седалището на санкционираното дружество, т.е. в гр.Бургас, където практически са извършени евентуалните нарушения. В посочените като места на извършване на нарушениетя – съответно гр.Пазарджик за първото и третото нарушение и гр.Варна за второто и четвъртото нарушение единствено са сключени договорите за предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека с ограничена отговорност между дружеството и кредитоискателите. В този смисъл остава недостатъчно категорична воля на административно-наказващия орган относно местоизвършването на деянията.

Но въпреки това и съгласно трайната практика на Върховния касационен съд подсъдността по административно-наказателни дела по аргумент от чл.36 ал.1 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН се определя от обстоятелствената част на наказателното постановление, като се съобразят изложените там обстоятелства касателно мястото на извършване на нарушението – или в случая гр.Пазарджик и гр.Варна.

Процесуалният ред пред районния съд се движи от особените норми на ЗАНН, а доколкото няма уредени хипотези, съобразно чл.84 от ЗАНН се прилага НПК. Чл.59 ал.1 от ЗАНН е единствено правило в ЗАНН, което дефинира компетентния съд както за родовата, така и за местната подсъдност. По силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН производството по разглеждането на делата от административно-наказателен характер се извършва по реда на НПК. В разпоредбите на този кодекс – чл.36 ал.1 от НПК, също изрично и императивно се предвижда, че местно компетентен да разгледа делото е онзи съд, в чийто район е извършено престъплението (противоправното деяние). Но съгласно разпоредбата на ал.3 на същия член когато не може да се определи мястото, където е извършено престъплението, или обвинението е за няколко престъпления/в случая – нарушения/, извършени в района на различни съдилища, делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство/в случая административно-наказателното производство/. Чл.42 ал.1 от НПК посочва, че съдът се произнася по компетентността, изхождайки от обстоятелствената част на обвинителния акт - в случая наказателното постановление.

Административно-наказателната преписка е образувана със Заповед № БНБ-78158/16.07.2019 г. на подуправителя на БНБ, ръководещ Управление Банков надзор за извършване на проверка в Е.Ф. АД. Проверката е извършена документално и е завършила в гр.София с издаване на Наказателно постановление № БНБ-45979 от 18.05.2020 г. от Р.Т.М., подуправител на Българска народна банка, ръководещ управление Банков надзор и връчено на пълномощник на наказаното юридическо лице в сградата на БНБ в гр.София, пл.“Княз Александър I“ № 1 на 04.06.2020 г. Административно-наказателното производство е започнато, извършено и завършено в гр.София – район, подсъден на Софийски районен съд.

Производството по делото следва да бъде прекратено и изпратено по компетентност на Софийския районен съд, който е компетентен да разгледа и реши делото по същество.

С оглед на горното и на основание чл.84 от ЗАНН вр.чл.36 ал.3 вр.чл.42 ал.2 и чл.249 ал.1 вр.чл.248 ал.1 т.1 от НПК

 

Р А З П О Р Е Ж Д А М :

 

Прекратявам съдебното производство по АНД № 2324/2020 г. по описа на Районен съд Варна .

Изпращам делото по компетентност на Софийския районен съд.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Препис от разпореждането да се изпрати на жалбоподателя "Е.Ф." АД и на административно-наказващия орган Българска народна банка за сведение.

 

 

Съдия-докладчик: