№ 50
гр. Варна, 24.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Даниела П. Костова
Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно
наказателно дело № 20233000600060 по описа за 2023 година
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 във вр. с чл. 341, ал. 2 от
НПК.
Постъпила е частна жалба от адв. В. В. /АК-Варна/ в качеството му на
защитник на л. св. Н. Р. К. срещу протоколно определение № 123,
постановено на 08.02.2023г. по ЧНД № 91/23г. по описа на ВОС, с което е
било отказано условно предсрочно освобождаване на л. св. К. от изтърпяване
на останалата част от наложено му с решение на Окръжен съд-гр.Билефелд,
ФР Германия, признато с решение по ЧНД №983/2021 г. на Окръжен съд-
Варна в размер на 6 години лишаване от свобода. Чрез жалбата се оспорват
изводите на първостепенния съд с твърдение за наличие на предпоставките по
чл.70 ал.1 от НК с искане за преразглеждане на постановения
първоинстанционен акт и допускане на УПО.
Началникът на Затвора – гр. Варна не е изразил становище по жалбата.
Варненският апелативен съд, след като се запозна със съдържащите
се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, констатира
следното:
Подадената жалба, инициирала настоящето въззивно производство е
процесуално допустима, поради наличността на процесуалната легитимация,
1
както и спазване на изискуемия законов срок. Разгледана по същество се
преценява като неоснователна, поради следните съображения:
Жалбоподателят Н. К. търпи наказание от 6 години лишаване от
свобода за деяние по чл.196 ал.1 вр. чл.195 ал.1 т.3,4 и 5 от българския НК,
извършено във ФРГ, наложено му с решение на Окръжен съд-гр.Билефелд,
ФР Германия и признато с решение по ЧНД №983/2021 г. на Окръжен съд-
Варна. Изтърпяването в Затвора Варна е започнало на 12.05.2022г, като на
27.05.2022г. е бил разпределен в ЗО „Разделна“.
Към датата на постановяване на атакуваното определение л.св. е
изтърпял 5 години, 6 месеца и 14 дни, от които 5 години, 5 месеца и 16 дни са
изтърпени фактически, от работа са приспаднати 28 дни, а неизтърпеният
остатък възлиза на 5 месеца и 16 дни.
От наличните документи в досието на осъдения се установява, че към
датата на постановяване на ревизирания съдебен акт, жалбоподателят е
изтърпял срок на лишаване от свобода в размер на повече от 2/3 от
наложеното му наказание, с което е изпълнено едното от условията за
допускане на предсрочното му освобождаване.
Производството по реда на чл.440 от НПК, изисква наличието на реални
и трайни доказателства за поправянето и превъзпитанието на осъденото лице.
Първоначалната оценка на риска от рецидив на правонарушителя към м.юни
2022г е отчела средно ниво – 53т. Като зони с дефицит са били фиксирани:
отношение към правонарушението, трудова заетост, начин на живот и
обкръжение и умения за мислене. На 27.05.2022г. л.св. К. е бил разпределен в
ЗО „Разделна“, където със заповед на началника на ЗО „Разделна“ е назначен
да полага труд в цех за изработка на бетонови изделия. В началния етап
същият не е имал проблеми, полагал е и необходимите усилия и мотивация за
успешно справяне във връзка с възложените задачи. На 16.06.2022 г. е било
констатирано първото неправомерно поведение от негова страна, касаещо
притежание на забранена вещ. Тази преписка е приключена с
предупредителен протокол. На 04.09.2022г., когато е била извършена
проверка в спалното помещение, обитавано от л.св.К., е констатирано
притежание и ползване на неразрешени вещи - мобилен телефон със
слушалки и сим-карта. Във връзка с това нарушение е било преустановено
извеждането му и участието му в трудовия процес, с налагане на
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, отложено за срок от 1
месец. Това наказание е било заличено с изтичане на изпитателния срок, като
въпреки това, малко след изтичане на изпитателния срок, на 09.11.2022г.
2
отново е констатирано нарушение, касаещо притежаване на неразрешена вещ,
за което на л.св.К. е наложено отново дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“. /към настоящият момент все още са налице докладни
записки във връзка с извършени проверки спрямо него, които още не са
приключили/. Със Заповед от 14.12.2022 г. лишеният от свобода е бил
настанен на основание чл.60 от ЗИНЗС в обособено помещение, с оглед на
това, че поведението му представлява висока степен на обществена опасност,
застрашава сигурността в ЗО“Разделна“, безопасността на служителите и
другите лишени от свобода, за което е била уведомена и ВОП.
За да може да се изведе несъмнен извод за поправяне и превъзпитание,
доказателствата в тази насока следва да бъдат категорични и еднопосочни,
респ. налагащи извод за настъпила трайна и положителна промяна в
нагласите и мисленето. Настоящият случай не е такъв. Въпреки, че
съществената част от наказанието е била изтърпяна фактически от л.св.
/частично в Германия и в България/, същото до момента не е постигнало своя
възпитателен ефект така, щото лишеният от свобода да се съобразява както с
правилата, въведени в местата за лишаване от свобода, така и с нормите за
водене на законосъобразен начин на живот. Налице е регрес в поведението
му, което категорично обосновава извода за липсата на втората, визирана в
закона предпоставка за постановяване на УПО така, щото възпитателния
процес по отношение на л. св. да е приключил и да е налице възможност за
неговата успешна ресоциализация в обществото след освобождаването му
предсрочно от местата за ЛС.
Изложените по-горе доводи, не позволяват да се достигне до
вътрешното убеждение, че л. св. К. се е поправил трайно след осъждането му,
както и че по този начин са постигнати целите визирани в чл. 36 от НК.
С оглед изложеното, определението на решаващия първостепенен съд
се явява законосъобразно и обосновано, поради което и на основание чл.345
от НПК, съставът на АпС-Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение № 123, постановено
на 08.02.2023г. по ЧНД № 91/23г. по описа на ВОС, с което на лишения от
свобода К. е било отказано условно предсрочно освобождаване от
3
изтърпяване на останалата част от наложено му с решение на Окръжен съд-
гр.Билефелд, ФР Германия, признато с решение по ЧНД №983/2021 г. на
Окръжен съд-Варна в размер на 6 години лишаване от свобод.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4