№ 553
гр. Русе , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милен П. Петров
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Гражданско дело №
20214520101931 по описа за 2021 година
Ищцовото дружество "Мого България” ООД-гр.София твърди, че въз основа на сключен с
ответницата Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собственост
върху лизинговия актив от 14.12.2018г. е придобило собствеността върху л.а. „Киа“ и е
предоставило ползването му на И.. Последната се задължила да заплаща месечни вноски по
договора за срок от 18 месеца, изтичащ на 10.06.2020г. Твърди, че ответницата
преустановила плащанията по договора след 02.12.2019г., поради което и подали заявление
по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 5503/2020г. по описа на РРС. Длъжникът
не е бил открит на установените му постоянен и настоящ адрес и съда му е предоставил 1-
месечен срок съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК за предявяване на иск срещу длъжника.
Моли съда да признае по отношение на ответницата, съществуването на вземането на
"Мого България” ООД-гр.София за следните суми: 334,87 лв. – главница за периода
10.12.2019 г.-28.01.2020 г., 347,96 лв.- възнаградителна лихва за периода 10.12.2019 г.-
28.01.2020 г., 2,37 лв.- неустойка за забава за периода 10.12.2019 г.-28.01.2020 г., 794,46 лв.-
неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, 156,68 лв.-заплатени
от лизингодателя застрахователни премии и 1098,86лв.- разходи за възстановяване на
лизинговия актив, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението
по чл.410 ГПК до окончателното плащане, които суми са присъдени със ЗИ по чл.410 ГПК,
предмет на ч.гр.д. 5503/2020г. по описа на РРС. Претендират се и разноски.
Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства,
на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно
предявения положителен установителен иск по чл.422 ГПК.
1
Ответницата Р. Р. ИВ. от гр.Русе редовно призована, не е представила в срок отговор на
исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, без да е направила искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Съдът като взе предвид, че ответницата не е представила в срок отговор на исковата молба и
не се явява в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждане на
делото в нейно отсъствие, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК и следва
да бъде постановено неприсъствено решение, каквото е и желанието на ищеца, като
предявените искове следва да се уважат изцяло.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и предвид уважаването на исковете, ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените по настоящето производство разноски в
размер на 245,31 лв.-заплатена държавна такса за производството по делото и 100,00лв.-
юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно т.12 на ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с
правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Предвид изхода на спора, ответницата следва да
заплати на ищеца сумата от 154,69 лв.- разноски по ч.гр.д. 5503/2020г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Р. ИВ., ЕГН: ********** от гр.Русе,
ул.“Й....., че дължи на "Мого България” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 16-А, представлявано от А.П. следните
суми: 334,87 лв. – главница за периода 10.12.2019 г.-28.01.2020 г., 347,96 лв.-
възнаградителна лихва за периода 10.12.2019 г.-28.01.2020 г., 2,37 лв.- неустойка за забава за
периода 10.12.2019 г.-28.01.2020 г., 794,46 лв.-неустойка за прекратяване на договора по
вина на лизингополучателя, 156,68 лв.-заплатени от лизингодателя застрахователни премии
и 1098,86лв.- разходи за възстановяване на лизинговия актив, ведно със законната лихва
върху главницата от 26.11.2020г. до окончателното плащане, представляващи дължими се
суми по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собственост върху
лизинговия актив от 14.12.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 262134/27.11.2020 г. по ч.гр.д. 5503/2020г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Р. Р. ИВ., ЕГН: ********** от гр.Русе, ул.“Й..... да заплати на "Мого България”
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Г.М.Димитров“ № 16-А, представлявано от А.П. сумата от 345,31 лв. -разноски по
настоящето производство и сумата от 154,69 лв. - разноски по ч.гр.д. 5503/2020г. по описа
на РРС.
2
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3