РЕШЕНИЕ
№467
гр. Хасково, 20.08.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково, в открито заседание на двадесет и първи
юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Дорета Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Костова адм.
дело №647 по описа за 2021 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от
Кодекса за социално осигуряване във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от Б.С.А. ***,
подадена чрез пълномощник адв. Ч., против Решение №1012-26-227-1 от 16.06.2021
г. на директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е
отхвърлена жалбата на А., против разпореждане № 261-00-4429-5/27.04.2021г. на
ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж, ал.1
от КСО, във вр. с чл.11 §3, буква „а“ и чл.65, §2 от Регламент (ЕО)
№883/2004г., е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по
чл.54а от КСО.
В жалбата се сочи, че оспореният
административен акт е неправилен, незаконосъобразен и противоречащ на
материалния закон. Неправилно от административния орган било приложено
материалното право, относно прилагането на разпоредбите на КСО с приоритет
спрямо разпоредбите на Регламент (ЕО) №883/2004г. В обжалваното решение бил
кредитиран критерий без правна регламентация нито в КСО, нито в ЕС регламент –
наличие на осигурителен стаж след 1997г. на територията на България. Незаконосъобразно
било кредитирано и приложното поле на „пребиваване“. Мотивите на обжалваното
решение не кореспондирали с петитума на административния акт – изпълнени били
всички положителни предпоставки по ЕС регламент – последната дейност на
жалбоподателя, като заето лице била в ЕС, а искането за обезщетение било
подадено до институция по местопребиваване, т.е. в Р.България.
Незаконосъобразно било кредитирано разпореждането, с което надлежната българска
институция абдикирала от задължението за прилагане да прилага ЕС регламенти за
социална координация. В разпоредбата на чл.54а и сл. от КСО не бил въведен
критерий за постоянен и настоящ адрес на българските граждани, за да получават
обезщетение от ДОО за безработица. В заключение се моли за отмяна на
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане и преписката да бъде
върната от съда на ТП на НОИ – Хасково, с указания за правилното прилагане на
материалното право и изчисляване и изплащане на ПОБ на жалбоподателя.
Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.
Ответникът- Директор на ТП на НОИ – Хасково,
чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли оспорваният административен акт да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира и присъждане на разноски
по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Административното производство е инициирано
по подадено от Б.С.А. на 19.05.2020г. заявление с вх. №
261-00-4429/19.02.2020г. на ТП на НОИ – Хасково за отпускане на парично обезщетение
за безработица на основание чл.54а от КСО, като в него е посочено, че последната
му заетост е в Г. и същата е прекратена считано от 05.04.2020г.
С разпореждане № 261-00-4429-1/03.06.2020г.
на ръководител на осигуряването за безработица, на основание чл.54г, ал.4 от КСО, във вр. с чл.54, ал.1, т.5 от АПК е спряно производството по отпускане на
паричното обезщетение за безработица на жалбоподателя. От органа спирането е
мотивирано с образувано производство по издаване на СЕД U 002 СЕД U 004 за периоди и доходи от осигурена
заетост по законодателството на Г..
На 10.06.2020г. от А. *** е представена
Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член
65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Съгласно декларираните
в същата обстоятелства се установява, че последния период на заетост за
жалбоподателя е от 01.04.2013г. до 30.04.2020г. в Германия, като през посочения
период съпругата и децата му са живели в Р.Турция. През последния период на
заетост, преобладаващата част от роднините му живеят в Р.България.
Преобладаващата част от социалните му контакти са в България и възнамерява да
се установи в страната. Декларирал е, че притежава собствено жилище в
Р.България.
След получаване на необходимите документи от
Германия с разпореждане № 261-00-4429-4/13.04.2021г. на ръководител на
осигуряването за безработица, на основание чл.55 от АПК е възобновено
производството по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица.
Преди да се произнесе по подаденото от А.
заявление с вх. № 261-00-4429/19.02.2020г. за отпускане на парично обезщетение
за безработица, ръководителя на осигуряването за безработица е изискал от ОДМВР
– Хасково да му бъде предоставена информация от автоматизираната система за
задгранични пътувания за наличните дати на влизане и излизане на А. от
Р.България в периода от 01.01.2016г. до 09.04.2021г. Изискани са данни и от
кмета на с. С. за това дали Б.С.А. и неговата съпруга работят ли или са
работили в селото, а по отношение на децата му дали са посещавали учебно
заведение. Направена е и справка в НБД „Население“ на ГД „ГРАО“, установяваща,
че Б.А. и членовете на неговото семейство са със заявен постоянен адрес ***, а
с настоящ в Р.Турция.
Във връзка с изисканата информация в ТП на
НОИ – Хасково са постъпили справка УРИ 272000-7151/23.04.2021г. от ОДМВР –
Хасково и писмо от кмета на с. С. с изх. № 31/08.06.2021г.
Въз основа на изисканите и събрани
доказателства по случая от ръководителя на осигуряване на безработица в ТП на
НОИ Хасково е издадено разпореждане № 261-00-4429-5/27.04.2021г., с което на
основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във вр. с чл.11, §3, буква „а“ и чл. 65, §2 от
Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Б.С.А. е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. За постановения отказ
органа най - напред е приел, че лицето е с прекратено правоотношение по чл.328,
ал.1 от КТ от 01.05.2020г. След това е посочил, че от направена справка в
информационната система на НОИ, в НБД „Население“ на ГД „ГРАО“ и от представена
информация от ОДМВР – Хасково е установено, че от 1997г. за жалбоподателя няма
данни за упражняване на трудова дейност на територията на Р.България. Жената,
децата и самия А. са с настоящ адрес в Р.Турция. В тази връзка се е мотивирал с
това, че при прилагане на европейските регламенти в областта на социалната
сигурност следвало да се определи дали българската институция е компетентната
институция в случая, а за извършването на тази преценка следвало да се съобрази
къде е пребивавало лицето през периода на неговата трудова дейност. Цитирана е
разпоредбата на чл.1, б.“й“ от Регламент
(ЕО) № 883/2004г. даваща легално определение на понятието
„пребиваване“, като е посочено, че това е мястото където лицето обичайно
пребивава. Пребиваването се определяло въз основа на центъра на интересите на
лицето, като се извършвала оценка на релевантните факти, между които
продължителност и непрекъснатост на пребиваването на територията на съответната
държава-членка, естеството на упражняваната дейност и мястото, където обичайно
се упражнява, както и семейното положение на лицето. В заключение отказа е
мотивиран с това, че съгласно чл.65, ал.5, във вр. с чл.2 от Регламент
(ЕО) № 883/2004г. НОИ не е компетентната институция по
отпускането на паричното обезщетение за безработица, тъй като лицето нито е
осъществявало дейност при прилагане на българското законодателство, нито е
пребивавало на територията на Р.България, по смисъла на регламентите в областта
на социалната сигурност.
В срока и по реда на чл.117, ал.1, т.2,
б.“б“ от КСО Б.А., чрез пълномощник е оспорил пред директора на ТН на НОИ
Хасково разпореждане № 261-00-4429-5/27.04.2021г., издадено от ръководителя на
осигуряване на безработица в ТП на НОИ Хасково, с което на основание чл.54ж,
ал.1 от КСО, във вр. с чл.11, §3, буква „а“ и чл. 65, §2 от
Регламент (ЕО) № 883/2004 г. му е отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. С Решение №
1012-26-227-1/16.06.2021г. директора на ТП на НОИ Хасково е отхвърлил жалбата
на А., като е възприел и доразвил тезата на издателя на разпореждането за липса
на основания за отпускане на исканото обезщетение, позовавайки се на
разпоредбите съдържащи се в приложимия в случая Регламент
(ЕО) № 883/2004 г. и в частност на разпоредбата на чл.11 от
Регламента, определяща критериите за установяване на пребиваването, въз основа
на центъра на интересите на лицето.
Решението е изпратено на адреса на
пълномощника на жалбоподателя в административното производство, видно от
Известие за доставяне ИД PS
6300 0175LЕ 2 и е получено от адв. Ч. на 18.06.2021г. Жалбата срещу решението е подадена
на 25.06.2021 г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е
заведена с вх.№1012-26-227-2 от същата дата.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е
при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, срещу годен за оспорване
административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореният административен акт – решение на
директора на ТП на НОИ Хасково, е постановен от материално компетентен орган, в
изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на
административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения
в чл.
54ж, ал. 1, от КСО административен акт от компетентен орган -
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ. В случая процесните административни актове са не само
валидни, но и законосъобразни. Съвкупната преценка на приобщените по делото
доказателства, налага да се приеме, че фактическите констатации на органите на
ТП на НОИ са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са
съответни на материалния закон. Не се констатират нарушения на процесуалните
правила. В пълнота е спазена целта, която преследва закона с издаването на
актове от категорията на процесните такива.
Въпросът, който следва да се разгледа в
настоящото производство касае отпускането на парично обезщетение за безработица
при прилагане на разпоредбите на чл.
61-65
от Регламент (ЕО) 883/2004 г. на Европейския парламент и Съвета
за координация на системите за социална сигурност и чл.
54а-
546
от КСО. При разглеждане на заявления, подадени на посочените
по-горе основания от значение е обстоятелството относно пребиваването на лицата
и компетентността на българската институция по отношение на отпускането и
изплащането на паричните обезщетения за безработица.
Определянето на пребиваването е от
съществено значение при прилагането на Регламент
(ЕО) № 883/2004, поради това, че стълкновителните
разпоредби относно приложимото законодателство, съдържащи се в Регламент
(ЕО) № 883/2004, се основават предимно върху принципа lex
loci laboris. Това означава, че по правило всяко лице, което осъществява
дейност като заето лице или самостоятелно заето лице в дадена държава членка,
се подчинява на първо място на законодателството на държавата, в която
действително осъществява икономическата дейност (член
11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Изключение от това правило е разпоредбата на чл. 65, параграф 2 от същия
нормативен акт, в който е регламентирано, че напълно безработно лице, което по
време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е
пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което
продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази
държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в
държавата-членка по пребиваване. Тези безработни лица получават обезщетение в
съответствие с чл. 65, параграф 5, буква "а" от Регламента в
съответствие със законодателството на държавата членка по пребиваване, както
ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му
дейност като заето или самостоятелно заето лице.
Съгласно представената към заявлението за
отпускане на ПОБ декларация и приобщените в хода на административното
производство документи се установява, че А. е работил като наето лице от работодател
в Г. и последния му период на заетост е от 01.04.2013г. до 30.04.2020г., женен е,
има деца, притежава собствено жилище в Република България. Декларирал, е че
през периода на последна заетост семейството му живее в Т., а роднините му в Б..
Лицето е посочило в декларацията, че социалните му контакти са в Република
България и че възнамерява трайно да се установи в Б., като не представя
доказателства за това. Това налага да бъде прието, че същия не попада в кръга
от лицата, за които по силата на чл.
65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Националния
осигурителен институт се явява компетентна институция за изплащане на ПОБ,
съгласно разпоредбите на чл.
65, параграф 5, във връзка с параграф
2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. При тези данни в случая
заявлението за отпускане на ПОБ е следвало да бъде подадено пред компетентната
институция на Г., която по силата на общото правило (чл.
11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) № 883/2004
г.) се явява компетентна да отпусне и изплаща ПОБ на жалбоподателя.
В оспореното решение административният орган
детайлно е анализирал и изследвал центъра на интересите на лицето, който е от
съществено значение за отпускане на исканото обезщетение.
За да се определи центърът на
интересите на съответното лице, съгласно член
11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 институциите следва
да извършат винаги цялостна оценка на наличната информация относно релевантните
факти, която може по целесъобразност да включва следните критерии: семейно
състояние (семейно положение и роднински връзки); продължителност и
непрекъснатост на присъствието в съответната държава членка; положение по
отношение на заетостта (естество и специфични характеристики на упражняваната
дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност,
постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за
заетост); упражняване на неплатена дейност; когато става въпрос за студенти —
източникът на техните доходи; жилищно положение, по-специално доколко е
постоянен характерът му; държава членка, в която се счита, че лицето пребивава
за целите на данъчното облагане; причини за преместването; произтичащото от
тези обстоятелства намерение на лицето. (в този смисъл виж Решение на Съда от
05.06.2014г. по Дело С-255/13г. I срещу
Health Service Executive).
При тези критерии се прави разграничение
между обективните елементи на обичайното пребиваване, каквито са
продължителността и непрекъснатостта на присъствието на лицето на територията
на държавата членка и елементите, свързани с личното му положение. Всички тези
елементи представляват чисто фактически критерии, т. е. те трябва да се
подложат на оценка, независимо от тяхната законосъобразност и в тежест на
заявителя е да докаже постоянното си местопребиваване.
В този смисъл лице, което се премества в
друга държава, без да поддържа значителни връзки с държавата си на произход, не
може да се счита за пребиваващо в държавата на произход, дори ако възнамерява
да се завърне в нея.
Във връзка с изразеното намерение на А. да
се установи трайно в Република България, следва да се отбележи, че държавата на
пребиваване се определя от релевантните факти през периода на последната
заетост, а не от такива, настъпили след завръщането му.
По изложените съображения, съдът намира, че
оспореното решение на директора на ТП на НОИ Хасково, с което е потвърдено
разпореждане № 261-00-4429-5/27.04.2021г. на ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Хасково, е законосъобразно на всички основания по
чл. 146 от АПК и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на
процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде уважено за сумата от 100 лева, на основание чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.
2 АПК, Административен съд Хасково, трети състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Б.С.А. ***, против Решение №1012-26-227-1 от 16.06.2021 г. на Директора на
Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на А.,
против разпореждане № 261-00-4429-5/27.04.2021г. на ръководителя на
осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във вр.
с чл.11 §3, буква „а“ и чл.65, §2 от Регламент (ЕО) №883/2004г., е отказано
отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.
ОСЪЖДА
Б.С.А.,
ЕГН **********, да заплати на Териториалното поделение на Националния
осигурителен институт Хасково сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението на основание чл.
119,
във вр. с чл.
117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: