№ 315
гр. Ловеч , 19.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500194 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.402,ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Е. П. Р.,чрез адв.К. Н.-ЛАК,срещу Определение
№260057/16.02.2021г.,пост.по гр.д.№560/2017г.на Рс-Троян. Счита определението за
незаконосъобразно и неправилно и моли да се отмени. Излага хронологията на спора и
заключава,че дори и след постановеното от ВКС Решение №6/22.01.2021г.,по гр.д.№2000/2020г.
остава неясен начинът на разпределение на наследствените квоти в процесния имот. При
съобразяване на констатациите на ВКС дори може да се направи обоснован извод за нищожност на
продажбата на чест от имота с нотариалния акт от 1994г. Счита,че учредената в полза на
„Райфайзенбанк (България)“ЕАД ипотека е недействителна за 1/2ид.ч. от имота. На основание
чл.167,ал.3 от ЗЗД учредената от несобственик ипотека е нищожна за идеалните части,които не
принадлежат на учредителя и валидна за неговите части. Затова счита,че към момента все още не е
отпаднала обезпечителната нужда от допуснатото обезпечение „Спиране на изпълнението“ по
изп.д.№417/2014г.на ЧСИ Румен Димитров,която е отменена с обжалваното определение.
На следващо място твърди, че „Райфайзенбанк (България)“ЕАД не е материално
легитимирана по отношение на учредената ипотека върху ½ ид.ч. от имота, не притежава активна
процесуална легитимация да иска отмяна на обезпечението.
Заключава, че не са налице условията за отмяна на допуснатото обезпечение, поради
което моли да се отмени обжалваното определение,с което мярката е отменена.
Постъпил е отговор на частната жалба от „Райфайзенбанк(България)“ЕАД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление в гр.София,р-н „Лозенец“, бул.“Никола
Вапцаров“№55-ЕКСПО 2000,представлявана от Ани Василева Ангелова-изпълнителен директор и
Михаил Танев Петкова-прокурист,чрез пълномощник-юрисконсулт Евгени Недялков. Счита
жалбата за допустима, но неоснователна. Изложените в нея доводи не почиват на правна и никаква
друга логика. Излага,че сочените в нея „неясни неща“ могат да се отстранят по реда на тълкуване
1
на решението на ВКС,в т.см.в процесуалния закон са предвидени ред и способи за саниране,
изясняване и т.н.на неточности.Всички разсъждения за недействителност на учредената ипотека
могат да се реализират и намерят защита по реда на ново исково производство. Сочи,че ВКС
обезсилва и двете решения,като недопустими,от което заключава,че и допуснатото обезпечение се
явява ненужно/недопустимо.Отмяната му е нормалното следствие от последния съдебен акт по
спора.
Моли да се потвърди обжалваното определение и се присъдят направените разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата, приложени по гр.д.№ 560/2017г. по описа на РС-
Троян и приложените към него производства, намира за установено следното:
По допустимостта.
Жалбоподателят Е. П. Р. от гр.Троян е уведомена за обжалваното определение на
12.03.2021г.,а частната им жалба е подадена на 19.03.2021г.-т.е.при спазване на 1-седмичния срок.
Подадена е от страна с правен интерес от обжалване,тъй като наложената обезпечителна мярка
спира възможността на „Райфайзенбанк(България)“ЕАД да продължи принудителното събиране
на вземането й. При тези констатации съставът приема,че частната жалба е допустима.
По същество.
Производството е образувано по предявен от Петър Атанасов Б. от гр.Троян, срещу
Е.П. Балевска, Д. Е. Р., П. П. Б., Илия Иванов Миленов и Ирена Илиева Миленова-Бориславова,
иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК,с цена 19 547лв.,за признаване за установено, че е
собственик на ½ ид.ч. (по ¼ ид.ч. по наследство от покойния му баща Атанас Б. и ¼ид.ч.по
давностно владение) от поземлен имот с идентификатор 73198.504.152.1.7 по КККР на
гр.Троян, одобрени със Заповед № РД-18-11/20.04.2007г. на Изп.директор на АГКК, с адрес
на имота : гр.Троян, ул.“Стара планина“№19, бл.„Юмрукчал“, вх.Б, ап.2, като
самостоятелният обект се намира в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор
73198.504.152, предназначение на самостоятелния обект : жилище-апартамент, целият с
площ 8555 кв.м., брой нива на обекта 1, съседни самостоятелни обекти на същия етаж :
73198.504.152.1.1; 73198.504.152.1.8; под обекта-няма, над обекта 73198.504.152.1.9; заедно
със същите ¼ ид.части от прилежащите към жилището МАЗЕ № 9 с площ от 15.45 кв.м.,
таван № 7 от 17.5 кв. и 7.590 % ид.части на сградата и отстъпеното право на строеж върху
поземлен имот с идентификатор 73198.504.152, по отношение на който е предприето
принудително изпълнение по изп.д.№417/2014г.по описа на ЧСИ с № 880 в КЧСИ и район
на действие ОС-Ловеч,с взискател „Райфайзенбанк (България) ЕАД и длъжник Д. Е. Р..
Ищецът е привлякъл като трето лице-помагач „Райфайзенбанк (България)ЕАД.
С Определение №469/30.08.2017г., пост. по гр.д.№560/2017г., по реда на чл.389 от
ГПК, РС-Троян е допуснал обезпечение на предявения иск чрез обезпечителна мярка „Спиране на
изпълнението“ по изп.д.№417/2014г. по описа на ЧСИ с №880 в НК и район на действие ОС-
Ловеч, до размера на ¼ ид.ч. от имот с идентификатор 73198.504.152.1.7 по КККР на гр.Троян,
одобрени със Заповед № РД-18-11/20.04.2007г. на Изп.директор на АГКК,представляващ
самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище-апартамент,с площ от 85.55кв.м.,в
2
гр.Троян, ул.“Стара планина“№19, заедно с принадлежащите на обекта избено помещение с площ
от 15.45кв.м. и таванско помещение с площ от 17.50кв.м.
В хода на производството пред първата инстанция ищецът е починал-(на
03.04.2018г.) и на основание чл.227 от ГПК на негово място са конституирани наследниците
му- отв.Е. П. Р. и П. П. Б.. Производството е частично прекратено в частта по отношение на
иска с правно основание чл.124 от ГПК срещу наследниците.
По делото е постановено Решение №64/18.02.2019г.,по гр.д. №560/2017г., с което
РС-Троян е признал за установено по отношение на Д. Е. Р. с ЕГН **********, с адрес
гр.Троян, ул.“З.Зограф“ №13, че Е. П. Р. и П. П. Б., са собственици по наследство на ¼ ид.ч.
от поземлен имот с идентификатор 73198.504.152.1.7 по КККР на гр.Троян, одобрени със
Заповед № РД-18-11/20.04.2007г. на Изп.директор на АГКК, с адрес на имота : гр.Троян,
ул.“Стара планина“№19, бл.„Юмрукчал“, вх.Б, ап.2, като самостоятелният обект се намира в
сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор 73198.504.152, предназначение на
самостоятелния обект : жилище-апартамент, целият с площ 8555 кв.м., брой нива на обекта
1, съседни самостоятелни обекти на същия етаж : 73198.504.152.1.1; 73198.504.152.1.8; под
обекта-няма, над обекта 73198.504.152.1.9; заедно със същите ¼ ид.части от прилежащите
към жилището МАЗЕ № 9 с площ от 15.45 кв.м., таван № 7 от 17.5 кв. и 7.590 % ид.части на
сградата и отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор
73198.504.152. Решението е постановено при участие на трето лице-помагач-
„Райфайзенбанк“ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,р-н
Лозенец,Експо 2000, бул.“Никола Вапцаров“№55, представлявано от Ани Василева
Ангелова, Оливер Рьогл, Мартин Йозеф Питлик и Недялко Великов Михайлов-съвместно от
всеки от двама изпълнителни директори или един изпълнителен директор и един прокурист.
Съдът е определил на ищците шестмесечен срок от влизане в сила на решението за
отбелязването му на основание чл.115,ал.2 от ЗС.
С Решение №218/13.06.2019г.,пост.по гр.д.№560/2017г. РС-Троян,по реда на
чл.247 от ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива, като е
посочено правното основание на спора-чл.124,ал.1 от ГПК.
С Решение № 274/04.12.2019г.,пост.по в.гр.д.№538/2019г. ОС-Ловеч е потвърдил
решението.
С Решение №6/22.01.2021г.,пост.по гр.д.№2000/2020г. ВКС, І ТО, е приел, че
решенията са недопустими поради липса на правен интерес между страните, обезсилил ги е
и е прекратил производството по делото. Изложил е, че след смъртта на първоначалния
ищец Петър Атанасов Б. и заместен в процеса от наследниците си-Е. П. Р. и П. П. Б. –негови
деца и ответници, съдът неправилно ги е конституирал като ищци. Прието е, че между тях и
отв.Д. Е. Р., чието задължение са обезпечили с договора за ипотека върху целия апартамент,
не съществува правен спор-той не оспорва тяхното право на собственост. Последният няма
и интерес да го прави защото те са обезпечили неговото задължение с целия си апартамент.
3
Посочено е, че се касае за симулативен процес,който е недопустим,каквито са и
постановените в него решения за уважаване на иска. По отношение на третото лице-помагач
„Райфайзенбанк (България)“ЕАД е прието, че решението е недопустимо и с оглед
обстоятелството, че след процесуалното правоприемство се явява привлечена от ответната
на привляклата го (първоначално) страна. Никоя от страните не може да посочва и привлича
трети лица-помагачи на другата страна, съотв.да установява обвързващата сила на мотивите
на съдебното решение спрямо тях. Решението на касационната инстанция е окончателно.
След връщане на делото в РС-Троян от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е
подадена молба за отмяна на допуснатото обезпечение,с оглед приетия за недопустим иск и
обезсилени съдебни решения.
Съдът е разменил молбата с ищците, от които е изпратено възражение, че молбата
е неоснователна.
С обжалваното Определение №260057/16.02.2021г., пост.по гр.д.№560/2017г. РС-
Троян е отменил допуснатото обезпечение и обезсилил издадената обезпечителна заповед.
Съдът е приел,че с оглед постановеното от ВКС прекратяване на производството по
делото,то вече е отпаднала причината, поради която обезпечението е било наложено.
Съставът на ОС-Ловеч намира извода на РС-Троян за правилен и
законосъобразен.
Обезпечението се налага,за да се гарантира осъществяването на правата по
предявения иск, при наличие на обезпечителен интерес,обоснован с вероятна основателност
на иска и допустимост и относимост на исканата обезпечителна мярка. След като с влязло в
сила решение е прието,че искът е недопустим и е прекратено производството по делото,то
вече не е налице и основание претенцията да е защитена по този начин. Обезпечението вече
не е нужно,тъй като причината,поради която е наложено,е отречена-прието е, че не
съществува. Няма основание, след като искът е оставен без разглеждане и производството-
прекратено, да остане в сила наложеното му обезпечение. При наличие и надлежно
обосноваване на нов правен интерес, ищците имат възможност в следващ процес да
реализират претенцията си и търсят ново обезпечение. В настоящия, с оглед прекратяването
му, обезпечението губи своето действие.
По изложените съображения и на основание чл.402 от ГПК правилно РС-Троян е
приел, че искането на „Райфайзенбанк(България)“ЕАД е основателно и е отменил
допуснатото обезпечение. Обжалваното Определение №260057/16.02.2021г.,пост.по гр.д.
№560/2017г. на РС-Троян следва да се потвърди изцяло.
При този изход искането на „Райфайзенбанк(България)“ЕАД за присъждане на
разноски е основателно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
При съобразяване на нормата на чл.78,ал.8 от ГПК и чл.25а,ал.2 от НПП искането е
основателно и следва да се уважи, като Е. П. Р. се осъди да заплати на „Райфайзенбанк
4
(България)“ЕАД сумата 100лв.-разноски в производството.
По изложените съображения и на осн.чл.402,ал.2 от ГПК, ОС-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260057/16.02.2021г., пост. по гр.д.
№560/2017г. на РС-Троян, с което е отменено допуснатото с Определение
№469/30.08.2017г., пост. по гр.д.№560/2017г. от РС-Троян, по реда на чл.389 от ГПК,
обезпечение на предявения иск чрез обезпечителна мярка „Спиране на изпълнението“ по
изп.д.№417/2014г.по описа на ЧСИ с №880 в НК и район на действие ОС-Ловеч, до размера
на ¼ ид.ч. от имот с идентификатор 73198.504.152.1.7 по КККР на гр.Троян, одобрени със
Заповед № РД-18-11/20.04.2007г. на Изп.директор на АГКК, представляващ самостоятелен
обект в сграда с предназначение жилище-апартамент, с площ от 85.55кв.м.,в гр.Троян,
ул.“Стара планина“№19, заедно с принадлежащите на обекта избено помещение с площ от
15.45кв.м. и таванско помещение с площ от 17.50кв.м. и обезсилена издадената
обезпечителна заповед, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Е. П. Р. с ЕГН **********,от гр.Троян, ул.“Захари Зограф“№13, със
съдебен адрес гр.Троян, ул.“Христо Ботев“№200, ДА ЗАПЛАТИ на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)“ЕАД ЕАД с ЕИК ********* , със седалище и адрес
на управление гр.София,р-н Лозенец,Експо 2000, бул.“Никола Вапцаров“№55, сумата 100
(сто) лева- разноски в производството.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по арг.от ТРеш.
№1/21.07.2010г.,пост.по т.д.№1/2010г.на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5