Р Е Ш Е Н И Е
Гр. К., 25.08.2021 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в
публично съдебно заседание на двадесет и
седми юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова
с
участието на секретаря М. Тянчева, като разгледа НАХД № 797 по описа на
Карловски районен съд за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 61/10.12.2020
г. на Директора на Д. „****.“, на Г.С.Б. ЕГН ********** ***, на основание чл.
81 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗЗТ е наложено административно наказание глоба в
размер на 5000 лева за нарушение на на чл. 21 т. 16 от ЗЗТ във вр. с т. 14 пр. 3 от част 3.2.1.2 Режими,
норми и условия, въведени на основание чл. 21 т. 16 от ЗЗТ за цялата територия
на **** от Плана за управление на **** 2016-2025г.
Недоволен от наказателното
постановление е останал жалбоподателят Б.
и е депозирал жалба срещу него пред съда
в законоустановения 7-дневен срок. Счита наказателното постановление за
неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извършване на нарушението. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят
чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – Д. „****.“,
оспорва жалбата.
Жалбата е подадена по пощата в срок,
видно от датата върху пощенското клеймо,
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана по същество е основателна.
След като обсъди събраните по делото доказателства съдът намира за
установено следното:
Срещу жалбоподателя е съставен от актосъставител
Н. акт за установяване на административно нарушение № 30127/ 11.06.2020г., в който
е отразено, че на 18.05.2020г. в 17.00ч. на територията на *******, зона Многофункционална,
Парков участък К., Охранителен участък Д.,
местност П., на място с координати N 42º40´49,3´´ E
024º57´45,6´´, землище К., общ. К., Г.С.Б.-
управител на ********ЕИК *****е паркирал моторно превозно средство марка Ф.модел
Д.с рег. № *****, бял на цвят, отдадено под наем, съгласно договор за наем от
11.05.2020г. на ********, извън
определените и обозначени за тази цел паркинги със свободен достъп, посочени в
приложение 3.2.3. към Плана за управление на **** 2016-2025г. без писмено
съгласуване по реда на параграф 7 от ПЗР на ЗЗТ. Нарушението е квалифицирано
като такова по чл. 21 т. 16 от ЗЗТ във
вр. с т. 14 пр. 3 от част 3.2.1.2 Режими, норми и условия, въведени на
основание чл. 21 т. 16 от ЗЗТ за цялата територия на **** от Плана за
управление на **** 2016-2025г. Посочено е, че на 24.05.2020г. в периода от 12.10 до 13.00ч. на
30.05.2020г. в 11.50ч. на мястото на
нарушението са извършвани проверки, при които е установено, че посоченото МПС е
паркирано на същото място и от него се извършва търговска дейност, за което са
съставени констативни протоколи със снимков материал.
Възоснова на така съставения акт,
компетентният за това орган, Директорът
на **** Г.е издал обжалваното наказателно постановление.
В чл. 21 т.16 ЗЗТ е регламентирано, че
в националните паркове се забраняват други дейности, определени със заповедта
за обявяване на защитената територия и плана за управление. С т. 14 от част
3.2.1.2 Режими, норми и условия за цялата територия на **** от Плана за
управление на **** 2016-2025г. е въведена забрана за цялата територия на Н.Б.за
движение, паркиране и престой на МПС
извън определените и обозначени за тази цел пътища със свободен достъп от
приложение № 3.2.3 без писмено съгласуване по реда на параграф 7 от ПЗР на ЗЗТ.
Съгласно санкционната разпоредба на
чл. 81 от ЗЗТ, в ал. 1 т. 1, е
предвидено да се наложи глоба на лице, което осъществява дейност в защитена
територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за
обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта.
По делото не е
спорно, че на посочените в наказателното постановление дата и място е
било паркирано превозно средство, от което в по-късен етап е констатирано, че
се извършва търговска дейност. Не е спорно и че същото е било отдадено под наем
с договор от 11.05.2020г. на ********, чийто законен представител е
жалбоподателят Б.. Жалбоподателят оспорва той да е лицето, паркирало превозното
средство, ангажира доказателства. От показанията на свидетеля С.Б., син на
жалбоподателя, че установява, че баща му не разполага с уменията да управлява,
както и да паркира превозно средство с габарити като процесното. Показанията му
не се опровергават от останалите гласни докадателства по делото. Свидетелите Н.,
М. и А. не са възприели кое е лицето, паркирало автомобила, нито съдържат
производни доказателства относно този факт. При това положение недоказано
остана в производството авторството на деянието. Действително жалбоподателят е
законен представител на дружеството, от който е било наето превозното средство.
В ЗЗТ обаче липсва аналогична разпоредба на тази по чл. 188 ал. 2 от ЗДвП,
съгласно която при нарушение, извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото наказание да се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство, а съгл. чл. 46 ал. 3
от ЗНА прилагането на аналогия при обосноваване на
административно-наказателната отговорност е недопустимо.
Предвид, че административно-наказателната отговорност
е лична и в производството остана недоказано нарушението да е извършено от
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, като административно-наказателното
обвинение не може да почива на предположения, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно.
Неоснователно е възражението относно техническото състояние на превозното
средство, предвид, че от показанията на свидетеля Л., собственик на същото, се
установи, че същото е било в движение, макар и да е имало някакви техническо
проблеми. Неотносим е въпросът в рамките на собствен на дружеството недвижим
имот ли е мястото на нарушението, предвид, че съгласно чл. 7 ал. 1 от ЗЗТ
разпоредбите на посочения закон се прилагат за всички защитени територии
независимо от собствеността върху горите, земите и водните площи в тях.
Разпоредбата на чл. 11 задължава дори и собствениците, и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените
територии да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта
за обявяване на защитената територия и плана за управлението й, а спор, че
имотът, на който се твърди да е собственик представляваното от жалбоподателя
дружество, е в рамките на територията на парка, не е налице по делото.
Мотивиран от горното КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН
СЪД
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 61/10.12.2020 г. на
Директора на Д. „****.“, с което на Г.С.Б. ЕГН ********** ***, на основание чл.
81 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗЗТ е
наложено административно наказание глоба в размер на 5000 лева за
нарушение на на чл. 21 т. 16 от ЗЗТ във вр. с т. 14 пр. 3 от част 3.2.1.2 Режими,
норми и условия, въведени на основание чл. 21 т. 16 от ЗЗТ за цялата територия
на **** от Плана за управление на **** 2016-2025г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен
съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: