РЕШЕНИЕ
№ 731
гр. Перник, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивета В. Иванова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Ивета В. Иванова Гражданско дело №
20221720102094 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от М. ГР. М. против ***** отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 237,40
лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2018 г. за топлофициран имот, находящ се в *****, поради новонастъпило
обстоятелство – погасяване на вземането по давност.
Ищецът твърди, че по заявление на ответника от 23.11.2021 г. с искане за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, пред Районен съд –
Перник е образувано ч. гр. дело № 5847/2021 г. По делото е издадена Заповед №
2163/25.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено длъжникът М. ГР. М. да заплати на ***** сумата от 237,40 лв., представляваща
главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в *****, сумата от 34,97 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г.,
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
14.04.2022 г. до окончателното изплащане, както и за разноските в заповедното
производство в размер на сумата от 25 лв. за държавна такса и в размер на сумата от 50 лв.
за юрисконсултско възнаграждение. В законоустановения едномесечен срок по делото е
депозирано писмени възражение от длъжника. Посочва се, че с влязло в законна сила
определение от 04.03.2022 г. заповедта за изпълнение е била обезсилена поради
непредявяване от страна на заявителя на установителни искове за процесните вземания в
законоустановения срок и непредставяне на доказателства за това пред заповедния съд – чл.
415, ал. 5 ГПК, а производството по ч. гр. дело № 5847/2021 г. на ПРС – прекратено, без
спорът между страните да е решен по същество. Ищецът твърди, че при последваща справка,
1
направена в счетоводството на ответното дружество, е установено, че в счетоводните му
регистри същият продължава да фигурира като длъжник за процесната сума, което
възпрепятства сключването на индивидуален договор за доставка на топлинна енергия.
Намира, че вземането за главница е недължимо поради погасяването му с тригодишен
давностен срок, изтекъл към момента на предявяване на настоящия иск. С тези доводи се
обосновава правния интерес от търсената защита и се отправя искане за уважаване на
исковата претенция, и за присъждане на сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът ***** не
оспорва, че ищецът има задължения към дружеството за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2018 г. в размер на сумата от 237,40 лв. за главница и 34,97 лв. законна лихва за забава
на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г., но същото не търси
сумите по принудителен ред и не е предявило искове за установяване дължимостта им,
поради което с поведението си не е дало повод за образуване на настоящото дело. Прави
изрично признание на исковата претенция по чл. 237, ал. 1 ГПК и отправя искане за
присъждане на сторените разноски в производството.
В съдебното заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявените искови претенции.
Ответното дружество, чрез пълномощника си, признава иска и отправя искане за
постановяване на решение съобразно признанието, както и за присъждане на сторените от
него разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК при твърдението, че не е дало повод за
завеждане на делото. Уточнява, че при ***** счетоводно процесната сума е отразена като
задължение на ищеца.
Във връзка с заявеното от ответника, пълномощникът на ищеца изразява становище за
постановяване на решение, с което предявеният отрицателен установителен иск да бъде
уважен изцяло съобразно признанието му, както и в негова полза да се присъдят сторените
разноски, тъй като ответникът с извънпроцесуалното си поведение е дал повод за водене на
делото.
С оглед становищата на страните и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК с протоколно
определение съдът е прекратил съдебното дирене, обявявайки, че ще се произнесе с решение
съобразно признанието.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
основан на твърдението, че вземането е недължимо като погасено по давност, в
доказателствена тежест на ответника е установи, че претендираното от него и оспорено от
ищеца парично притезание съществува, като установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Както вече беше изяснено, с отговора на исковата молба и в първото по делото
открито съдебно заседание ответникът *****, чрез пълномощника си, признава предявения
иск, поради което и с оглед изразеното от процесуалния представител на ищеца становище,
с определение на съда съдебното дирене е прекратено и в тази връзка по делото не са
събирани доказателства.
По своята правна същност направеното признание на исковата претенция представлява
процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, който
счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното
правно положение, в случая, че процесното вземане е недължимо поради погасяването му
по давност. Това води до съвпадане на насрещните позиции на двете страни, респ. до
2
отсъствието на правен спор между тях от момента на извършване на признанието.
Същевременно, релевираното в процеса признание не попада в някоя от хипотезите на
чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго въведено от закона изключение. Признава се право, с което
страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда от упълномощен
процесуален представител. Признанието не противоречи на закона и добрите нрави,
предявените искове не са брачни, нито по гражданско състояние или за поставяне под
запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки
исковата претенция на това основание.
Предвид изложените съображения, основавайки решението си на така направеното
признание на иска от ответната страна, съдът намира, че същият следва да бъде уважен
изцяло, без решението да се мотивира по същество, като бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество процесното
вземане поради погасяването му по давност.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявения иск поначало, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът М.М.. Съдът обаче намира за основателно
твърдението на ответното дружество за приложимост на изключението, регламентирано в
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, предвиждаща присъждане в полза на ответника на
сторените от него разноски когато същият признае иска и с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото. Следователно, за да е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК е
необходимо да са изпълнени и двете предпоставки, визирани от законодателя, в условията
на кумулативност – ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и
да признае иска. В случая, съдът счита, че са налице и двете предпоставки, поради което
отговорността между страните за направените разноски следва да се разпредели съгласно
правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК. Действително, от представените по делото писмени
доказателства се установява, че преди образуване на настоящото производство по заявление
на настоящия ответник срещу ищеца, по ч. гр. дело № 5847/2021 г. по описа на Районен съд-
Перник, е издадена Заповед № 2163/25.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът М.М. да заплати на заявителя ***** парични
вземания, в частност и сумата от 237,40 лв., представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. за топлофициран имот,
находящ се в *****, предмет на настоящата искова претенция. Тази заповед обаче не е
влязла в законна сила, а е обезсилена с определение от 04.03.2022 г., поради непредявяване
от заявителя и настоящ ответник на установителни искове за признаване дължимостта на
вземанията, при депозирано от длъжника възражение по чл. 414 ГПК. Следователно, *****
не се е снабдило с изпълнителен титул за процесното вземане, не е предявило иск за
установяване съществуването му и не е оспорило направеното от длъжника възражение за
изтекла погасителна давност, респ. предявения отрицателен иск от страна на ищеца. Ето
защо, съдът приема, че с извънпроцесуалното си поведение ответникът не е станал причина
ищецът да потърси искова защита чрез отричане дължимостта на процесното вземане. Този
извод не се разколебава от твърденията на пълномощника на дружеството, че сумата е
счетоводно отразена като дължима при ответника, доколкото в качеството си на кредитор на
съответното вземане ответникът преценява дали да намали размера на задължението чрез
извънсъдебно зачитане на изтекла погасителна давност – в т. см. Определение № 66 от
12.02.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 4770/2017 г., III г. о., ГК на ВКС, Определение №
827 от 26.11.2018 г., постановено по в. ч. гр. дело № 510/2018 г. по описа на Окръжен съд-
Перник. Ето защо, в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 2 ГПК, следва да
бъдат присъдени поисканите от него разноски в размер на сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, предвид действително осъщественото процесуално
представителство на топлофикационното дружество чрез депозиране на писмен отговор и
3
участие в съдебното заседание, и с оглед претендирания размер, който е в минимума,
предвиден в чл. 37 от ЗПрП, вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПрП, към чието прилагане препраща
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ бр. 8/2017 г./. Разноските, сторени от ищеца,
следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. ГР. М., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***** против *****, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: ***** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
М. ГР. М. не дължи на ***** сумата от 237,40 лв., представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. за топлофициран имот,
находящ се в *****, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на вземането по
давност.
ОСЪЖДА М. ГР. М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *****, да
заплати на *****, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: *****, на основание
чл. 78, ал. 8, вр. ал. 2 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща сторени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд-Перник, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4