№ 16861
гр. София, 10.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110109609 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Я. Е. Е. срещу „**********“ ЕАД и
„**********“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 18.01.2025г. сключил с ответника „**********“ ЕАД договор за
потребителски кредит № ********, по силата на който следвало да му бъде отпусната
сумата от 1875лв. (1600лв. реално усвоена главница и 275лв. недобросъвестно прибавена
застрахователна премия. Срокът на кредита бил за 18 месеца при фиксиран лихвен процент
от 28,83% и ГПР от 32,96%. На същата дата бил принуден да сключи договор за
поръчителство с „**********“ ЕООД, според който дължал възнаграждение на поръчителя
от 1421,14лв, платимо на вноски. Посочва, че по договора за кредит извършил едно плащане
в размер на 2010,29лв. на 10.02.2025г., с което извършил пълно предсрочно погасяване.
Ищецът твърди, че процесните договори са нищожни. Изтъква, че договорът за
кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като били нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и ГПР не бил коректно посочен, доколкото в него трябвало да се включи и
възнаграждението на поръчителя, тъй като бил разход, свързан с него. Посочва, че
сключването на договора за предоставяне на поръчителство се явява задължително условие
за получаване на кредита. Твърди, че посочването на грешен ГПР представлява
заблуждаваща търговска практика, а и не било посочени точно кои разходи го формират.
Счита, че договорът противоречи и на добрите нрави. Твърди, че договорът за предоставяне
на поръчителство също е нищожен, тъй като се явява лишен от основание, доколкото самият
договор за кредит е нищожен. Счита, че същият се явява нищожен и като противоречащ на
добрите нрави, тъй като се достига до явна нееквивалентност на престациите, доколкото
възнаграждение е почти равно на отпуснатия кредит. Също така, с тези действия се цели
заобикаляне на забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради това са налице суми, платени без
основание по договорите, които подлежат на връщане.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде ответниците
„**********“ ЕАД и „**********“ ЕООД да бъдат осъдени да му заплатят по 50лв.,
получени без основание по недействителен договор за кредит и нищожен договор за
поръчителство, ведно със законната лихва.
Ответниците са подали отговори на исковата молба в законоустановения срок, с които
не оспорват сключването на посочените договор за кредит и договор за поръчителство с
посоченото съдържание. Признават, че ищецът е извършил едно плащане на сумата от
2010,29лв. на 10.02.2025г., които послужили за погасяване на 1875лв. главница по договора
за кредит, 31,80лв. възнаградителна лихва по договора за кредит и 103,49лв. възнаграждение
за поръчителство. Отричат договорите да са нищожни, като считат, че отговарят на
1
изискванията на закона и не нарушават добрите нрави. Посочват, че единственият разход,
включен в ГПР, е възнаградителната лихва, което било достатъчно и възнаграждението по
договора за поръчителство не следвало да бъде част от него.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
плащане на суми в полза на ответниците, а в тежест на последните да докажат годно правно
основание за получаването им, а именно валидни договори.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно в производството, че
между тях са сключени посочените договори с описаното съдържание, както и че ищецът е
извършил едно плащане по договора за кредит в размер от 2010,29лв. на 10.02.2025г.
Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими и
необходими, поради което следва да бъдат приети.
Съдът намира, че за изясняване на релевантни за спора обстоятелства, които изискват
специални знания, следва да бъде допусната и поисканата съдебно-счетоводна експертиза,
която да отговори на поставените в исковата молба задачи.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.05.2025г. от
10:20ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от страните документи.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Д..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 400лв., вносими от ищеца в
едноседмичен срок от уведомяването.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат съдействие на вещото лице за изготвяне на
заключението, като му предоставят всяка необходима информация и документация. При
неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис
от отговорите на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2