Р Е Ш Е Н И Е №260455
18.09.2020 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ -ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на осемнадесети
август две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 185/2020 г. по описа на същия съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исково производство.
Иск на К.Т.Н., ЕГН **********,*** п. **,
против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ №
28 , сграда „Силвър Център“ ,ет. 2 офис 40 -46, да се осъди ответното дружество
да заплати на ищеца сума, дадена при изначална липса на основание –
недействителен договор за потребителски кредит между страните, или нищожни или
недействителни отделни клаузи за възнаградителна лихва по същия договор и за неустойка по същия.
Според фактите, така, както са изложени в
исковата молба, между страните имало сключен договор за потребителски кредит № ********,
по който кредитополучателят Н. получил в заем сума от 500 лева. От своя страна
, ищецът следвало да върне тази сума, ведно с възнаграждение на кредитора, изчислено като еквивалент на процент от главницата за всяка година , в
размер от 40 % годишно. Договорен бил и
годишен процент на разходите от 49.89 %
, изчислено на годишна база; Н. следвало да върне 21 броя седмични вноски от по 25.88 лева , или общо 543.48 лева. Уговорено било и задължение на Н.
да представи точно посочен вид обезпечение на вземанията на ответника по
договора за кредит; при неизпълнение на това задължение, в тежест на ищеца се
начисляваладопълнително сума от 246.54 лева , платима разрочено, по 11.74 лева
към всяка от седмчните вноски , чиито размер по този начин станал 37.62 лева, а
цялата сума за връщане - 790.02 лева. Главницата, възнаграждението на кредитора и неустойката били изцяло заплатени
на кредитодателя платени изцяло.
Изложени са обаче доводи, че договора между
страните е недействителен на основание
чл. 22 от Закона за потребителския кредит, тъй като не са спазени условията на
чл. 9, 10, 11 и 19 от същия закон. Твърди се, че клаузата, с която е договорен
размерът на възнаградителната лихва е нищожна, тъй като размерът надхвърля
повече от три пъти размера на законната такава, клаузата, с която е договорена
неустойка за непредставено обезпечение също, тъй като противоречи на закона, в
частност – на чл. 143 от Закона за защита на потребителите. След изменениена
иска по размер, се иска от съда да
постанови решение , с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сума от общо 301 лева като недължимо платена по
договора / 36.46 лева по клаузата за възнаграителна лихва и 246.54 лв. неустойка за непредставено обезпечение /,
ведно със законна лихва от датата на подаването на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането , и да се присъдят на ищеца сторените по
делото разноски, а на процесуалния му представител -
хонорар по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответното дружество оспорва иска като
неоснователен. Не оспорва съществуването на договор межу страните, но отрича
пороци на същия или отделните негови клаузи и се моли исковете да бъдат
отхвърлени, като му се присъдят сторените по делото разноски.
Вещото лице, назначено да провери
твърденията за имуществено разместване между страните /за което иначе доказателства липсват/, дава
заключение, че на Н. е предоставен крадит в размер на 500 лева при ГПР от
47.2209 % и ГЛП от 40 %; Н. е върнал на ответното дружество 783 лева ,
като по този начин е погасил 500 лева от
главницата, 36.46 лева от договорната лихва и 246.54 лева от неустойката.
Осъдителен иск с правно основание чл. 55
ал. 1 от ЗЗД.
Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства ,
съдът съобрази следното:
В хипотезата на чл. 55 от Закона за задълженията и договорите , следва
ищеца да докаже имущественото разместване между страните, а ответника –
наличието на основание за това разместване.
Сключването на договора между страните не е спорно , представено и е
копие от същия на л. 21 от делото; установява се от неоспореното заключение на
вещото лице изпълнението на задължението на кредитодателя да предостави на Н. сума от 500 лева назаем, и че Н. е
изпълнил задължението си за заплащане на главницата точно
и предсрочно, от кредиторовото възнаграждение е платил 36.46 лева, а от
неустойката - 246.54 лева. Имуществено разместване между страните има. Така
основния въпрос по делото е , дали договора между страните е годно основание за
имуществено разместване по смисъла на чл.
55 от ЗЗД.
Тъй като договорът попада под дефиницията
на чл. 9 от Закона за потребителския кредит , той следва да се подчинява на
закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите.
Приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ изм. и доп., бр. 57 от 28.07.2015 г.; договорът е сключен на дата 29.07.2017г, когато е е обнародвана
следващата редакция на този закон, но тя не е била в сила към датата на
сключването.
Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК
в тази му и следващите редакции, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18
декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12.
2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според едниствения член на
което, „годишния
размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта“.
Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по
договора не надхвърля повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е
под стойност от 50.05 %. В закона няма задължение на кредитодателя да обясни в
самия договор как точно се формира годишния процент на разходите, доколкото
методиката на формирането му е законоустановена ( приложение № 1 към
закона).
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) ,
договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да
съдържа поне реквизитите , посочени в
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за
усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като
лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са
изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а. Има информация ( чл. 7 от договора ) за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, както и
за наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора, и
срока, в който това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11
ал. 1 т. 11 от ЗПК, погасителен план,
като са посочени датите на падеж на всички отделни погасителни вноски.
Не се намериха основания за общата
недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК.
Недействителна е обаче -
нищожна – клаузата на чл. 4 ал. 2 от договора, която предвижда неустойка
при непредставяне на обезпечение на вземанията на кредитора по договора, тъй като противоречи
на добрите нрави; липсата на представени обезпечения е безспорен факт. С оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се каже , че
тази неустойка не разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на
кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради
неизпълнението на задължението на ответника да представи обезпечение. Пак по
същата причина, неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й като
санкция не може да обоснове законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент
е значителен, почти три четвърти части от главницата. Изводът на съда е , че
плащането на сумата по тази неустойка е самоцелно, а оттам – тази клауза
противоречи на добрите нрави. Тази клауза е и неравноправна по смисъла на чл.
143 от Закона за защита на потребителите
– тя води до значително неравновесие между договорените права на
страните, като облагодетелства
недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора. Няма данни тази
клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори ,
следователно тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП.
Искът да се върне платеното съобразно тази
договорка между страните е основателен.
Според ищеца, нищожна била договорката, с която е договорен размерът на
възнаградителната лихва, тъй като тази клауза в договора противоречала на добрите нрави – размерът на кредиторовото
възнаграждение надхвърлял повече от три пъти размера на законната лихва.
В тази връзка, трябва да се каже следното:
Съдебната практика на българските съдилища
трайно приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва
(решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. и решение № 1270/09.01.2009
г. по гр. д. 5093/2007 г., двете - на ВКС, ІІ
г. о. и мн. др. ). Критерият
обаче не е и не може да бъде абсолютен, тъй като, от друга страна, съдилищата
са длъжни да отчитат спецификите на
всеки отделен случай. В контекст, за ползване на сума от 500 лева, върната на
части за срок от малко над пет месеца,
се дължи възнаграждение на кредитора в размер от общо 43.48 лева, или по – малко от една десета част от сумата на
главницата, а предвид предсрочното погасяване , като възнаграждение на
кредитора е платена по- малко от 1/13 част от главницата; съдат не може да се
абстрахира от конкретиката на цифрите , а в случая , те не обосновават
противоречие с добрите нрави. При краткосрочните необезпечени кредити, отдавани
от небанковите финансови институции като ответното дружество, само по себе си
незначителното надвишаване на трикратния размер на законната лихва при
изчисляване на кредиторовото възнаграждание не може да релевира нищожност
поради противоречие с добрите нрави -
това възнаграждание е основанието , поради което кредиторът сключва
договора.
Следователно има основание за плащане на
възнаграждение на кредитора по договора , и искът за връщане на вече платеното
такова поради недължимост следва да се отхвърли.
Разноските по иска се присъждат
пропорционално на уважената част от иска. Накове е направил разноски по делото
в размер от 220 лева ,; присъждат се пропорционално 180.20 лева. Дължи се хонорар на представител
на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ( не се ангажираха
доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му
твърдение за липса на средства), която се определя също пропоционално на минималния
такъв от 360 лева, а на ответника се дължи възнаграждение за процесуално
представителство от юрисконсулт. То се изчислява на основа от 150 лева,
минимален съобразно чл. 78 ал. 8 от ГПК размер на възнагражданието, тоест, е сума от 18.16 лева, изчислена съобразно
отхвърлената част . По отношение на разноските за защита в прекратената част,
съдът ще се произнесе с нарочно определение съобразно исканията на ответника и становището на
ищеца.
Воден от изложеното и на основание чл.
235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“ ,ет. 2
офис 40 -46 да заплати на К.Т.Н., ЕГН **********,***, сумата
от 246.54 лева като дадена при изначална
липса на основание по нищожна клауза за непредставено обезпечение по договор № ********, ведно със законна лихва от датата на подаване
на исковата молба- 08.01.2020г до окончателното изплащане на вземането, като за
разликата до пълния предявен размер от 301 лева , ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО неоснователен.
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“ ,ет. 2
офис 40 -46 да заплати на К.Т.Н., ЕГН **********,***, сумата от 180.20 лева разноски по делото.
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“ ,ет. 2
офис 40 -46 да заплати на адвокат К.Й.К.,
личен номер на адвокат ********* и адрес на дейност *******************
, сумата от 294.86 лева хонорар по делото , на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
Осъжда К.Т.Н., ЕГН **********,***, да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“, ет. 2
офис 40 -46, сумата от 18.16 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ