Решение по дело №147/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Н. В. У., [ЕГН], чрез адв. И. А., със съдебен адрес гр. Варна, [улица], ет. 4, офис 1, срещу Решение № 1685/27.11.2023 г., постановено по АНД № 20233110204664 по описа на 2023 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 7387945, издаден от ОД на МВР – Варна, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Наведени са доводи за нарушение по приложението на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. Твърди се, че в нарушение на чл. 188, ал. 2 ЗДвП неправилно е санкциониран представителя на собственика на МПС-то – „М.-2013“ АД, тъй като единственият изпълнителен орган е Съвета на директорите и членовете му. Прави се искане за отмяна на съдебния акт, предмет на касационна проверка, в условията на евентуалност връщане на делото за ново разглеждане на делото от друг състав на ВРС. Претендират се разноски по делото.

Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 АПК не е постъпил отговор. С депозирани писмени бележки счита касационната жалба и изложените в нея съображения за неоснователни, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, постановено в унисон с материалния и процесуалния закон. Моли оспореното решение да бъде потвърдено, а касационната жалба отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна намира касационната жалба за неоснователна, а решението на въззивния съд за правилно и като такова бъде оставено в сила.

Административен съд - Варна, VII тричленен състав, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с правен интерес – на която са връчвани съобщения по делото, в т. ч. и обжалваното решение, и за която постановеното решение е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Предмет на проверка във въззивното производство е ЕФ Серия К № 7387945, издаден от ОД на МВР–Варна, с който на Н. В. У., [ЕГН], на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

ВРС приема за установено от фактическа и правна страна, че на 29.04.2023 г. в 17:07 ч. в гр. Аксаково, по път II-29, на км 5+200 м, т. а. „Н. Н.“, peг. № [рег. номер], е управляван със скорост 70 км/ч при въведено ограничение на скоростта 50 км/ч. Скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство № 120 при което е заснет с автоматизирано техническо средство – ARH-CAM-SI, № 120CCDA. За констатираното превишение на скоростта с 20 км/ч срещу въззивника е издаден процесният ЕФ. При констатация, че регистриран собственик на превозното средство в информационната система на МВР е ‚М.-2013“ АД, а законен представител е Н. В. У., ЕФ е издаден спрямо последния, комуто било наложено административно наказание глоба в размер 50 (петдесет) лева за нарушение на чл.21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

При така установеното от фактическа страна, съставът при районния съд приема, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на процесния ЕФ, който притежава изискуемите по закон реквизити и е съставен при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Съдът е приел, че техническото средство с което е заснето нарушението е от одобрен тип, преминало периодичен метрологичен контрол. По същество въззивния съд стига до извода, че Узунов е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, което е безспорно доказано, както и че правилно е санкциониран.

Въз основа на изложеното районният съд достига до извода, че в случая не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон.

Така постановеното решение е неправилно.

Основателни са оплакванията в касационната жалба за допуснати от ВРС съществени процесуални нарушения. Изложените мотиви в обжалваното решение са бланкетни, концентрирани са само върху приложимите правни разпоредби и събраните в хода на административнонаказателното производство, като ВРС не е обсъдил наведените от Узунов доводи.

Реда и условията за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата са регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. като определяйки подобни правила законодателят, гарантира и правото на защита на лицата субекти на административнонаказателна отговорност ангажирана по този опростен и специален ред с издаването на електронен фиш.

Съгласно чл. 10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. (Наредбата) за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението. Протоколът се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък. Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата регламентира, че при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

От приложените по делото доказателства се установява, че системата с която е заснето нарушението е временно разположена в участъка, в самия протокол е отразено, че е изготвена дигитална снимка за разположението на АТСС, но същата не е приложена по преписката.

Съдът не споделя доводите в касационната жалба, че нарушението описано в процесния електронен фиш № К 7387945 неправилно са вменени на законния представител на дружеството, собственик на МПС-то.

Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.

Цитираната правна норма е ясна, конкретна и небудеща особени съмнения относно нейното приложение. Административно наказателно отговорен за извършени нарушения на ЗДвП, при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице е неговия представител.

Няма съмнение и спор, че „М.-2013“ АД, [ЕИК] е акционерно дружество с едностепенна система на управление по смисъла на чл. 219, ал. 1, т. 2, предложение първо от Търговския закон.

Според чл. 235, ал. 1 ТЗ, членовете на съвета на директорите, съответно на управителния съвет, представляват дружеството колективно освен ако уставът предвижда друго.

Според чл. 235, ал. 2 ТЗ, съветът на директорите, съответно управителният съвет с одобрение на надзорния съвет, може да овласти едно или няколко лица от съставите им да представляват дружеството. Овластяването може да бъде оттеглено по всяко време.

Съобразно чл. 235, ал. 3 ТЗ, имената на лицата, овластени да представляват дружеството, се вписват в търговския регистър. При вписването те представят нотариално заверени подписи.

Това ще рече, че надлежното овластяване на едно лице от състава на съвета на директорите (както е в процесния случай), да представлява дружеството, изключва колективното представителство на съвета на директорите по смисъла на чл. 235, ал. 1 ТЗ, респективно представителството на Председателя на съвета на директорите, ако в устава е предвидено такова индивидуално представителство (апропо чл. 24 от Устава предвижда такова).

Поради тази именно причина, съобразно изискването на чл. 235, ал. 3 ТЗ, имената на лицата, овластени да представляват дружеството, се вписват в търговския регистър, за да е публично известно лицето или лицата, което или които, единствено имат представителна власт по отношение на юридическото лице.

В Търговския регистър към Агенцията по вписванията, по партидата на дружеството „М.-2013“ АД, е отбелязано като представляващ Н. В. У., вписан с рег. № 20131010094035.

При това положение, административно наказателно отговорното лице за извършени нарушения на ЗДвП, при управление на моторно превозно средство, собственост на „М.-2013“ АД е неговия представител - Н. В. У..

Предвид допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд, който след подробен анализ на наличните по делото доказателства, събиране на доказателства относно спазване на изискванията на Наредба, да изложи мотивирани съображения въз основа на кои релевантни доказателства приема за доказано, че Узунов е осъществила, или респективно – не е осъществила вмененото и във вина нарушение.

На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото ВРС следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Административен съд-Варна, VII тричленен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1685/27.11.2023 г., постановено по АНД № 20233110204664 по описа за 2023 г. на ВРС, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 7387945, издаден от ОД на МВР – Варна, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на Н. В. У. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС при спазване на указанията в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.