О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 1656/16.11.2023г.
гр. Пазарджик
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, Трети административен състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Кривиралчева адм. дело № 686 по описа за 2022
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. чл. 45, ал. 11 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация (ЗМСМА).
Образувано е по жалба на Областен управител
на област Пазарджик против Решение № 369, прието на заседание на Общински съвет
Лесичово, проведено на 27.05.2022 г., протокол № 46, т. 6 от дневния ред.
С последното се дава предварително съгласие
да се започне процедурата предвидена в чл. 78 от ППЗСПЗЗ, за промяна начина на трайно
ползване на имот с идентификатор № 78478.128.3 с площ от 28 667 кв.м., публична
общинска собственост, представляващ земеделска земя, с начин на трайно ползване
– „Пасище“, находяща се в местността „Бялчов дол“, землището на с. Церово, общ.
Лесичово, обл. Пазарджик, от земеделска земя, с начин на трайно ползване – „Пасище“,
на земеделска земя с начин на трайно ползване „Пустееща необработваема земя“,
както и на поземлен имот № 000248 с площ от 16 597 кв.м., публична общинска собственост,
представляващ земеделска земя, с начин на трайно ползване – „Пасище, мера“, находяща
се в местността „Манастира“, по КВС на село Лесичово, общ. Лесичово, обл. Пазарджик,
от земеделска земя, с начин на трайно ползване – „Пасище, мера“, на земеделска земя
с начин на трайно ползване „Пустееща необработваема земя“.
Релевирани са доводи за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствени правила и противоречие с материално-правни
разпоредби – основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК, по които се претендира отмяната
на акта. Посочено е, че от мотивите на първоначалното решение е видно, че целта
която се преследва с промяната на НТП на имотите е за производство на енергия
от възобновяеми източници, а не за задоволяването на друга земеделска нужда,
каквото е изискването на чл. 78а от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл. 25, ал. 9 от ЗСПЗЗ. Изложени
са подробни доводи, че пасищата са със статут на публична общинска собственост и
като такива могат да се обявяват за частна общинска собственост при промяна на предназначението
им по реда на Закона за общинската собственост (ЗОбС), но само в изрично посочените
в чл. 25, ал. 3 от ЗСПЗЗ случаи.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от юрисконсулт М.А., която поддържа жалбата и излага доводи за незаконосъобразност
на решението на Общинския съвет. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Общински съвет – Лесичово, чрез
процесуален представител адвокат Б., излага становище за неоснователност на жалбата.
Посочва, че оспореното решение на Общински съвет – Лесичово не представлява административен
акт, с който да се променя предназначението на имотите. Твърди, че промяната в
начина на трайно ползване на земеделската земя не значи, че ще се промени
предназначението й за неземеделски нужди.
Административен съд – Пазарджик, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите
на страните и извърши цялостна проверка на акта и във връзка с правомощията си по
чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
По предложение на кмета на Община Лесичово
е прието Решение № 369, взето с Протокол № 46/27.05.2023 г. на Общински съвет –
Лесичово (л. 11), с което на посочено правно основание чл. 45, ал. 9 във връзка
с чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 78а от ППЗСПЗЗ е дадено предварително съгласие
да се започне процедурата предвидена в чл. 78а от ППЗСПЗЗ за промяна начина на
трайно ползване на поземлени имоти в землището на община Лесичово.
При
поименно гласуване за приемане на решението „за“ са гласували 12 от присъствалите
13 общински съветници, при общ брой на общинските съветници – 13 и 1 „въздържали
се“. В предложението на кмета на общината за даване на съгласие за започване на
процедура по чл. 78а от ППЗСПЗЗ е посочено, че искането е във връзка със
Заповед № ПО-111/17.05.2022 г., издадена от Областния управител на област
Пазарджик, за връщане за ново обсъждане на Решение № 358/29.04.2022 г., взето
от Общински съвет – Лесичово с протокол № 44.
Действително се установи, че със Заповед
№ ПО-111/17.05.2022 г., на основание чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, Областният управител на
област Пазарджик е върнал за ново обсъждане Решение № 358, взето с Протокол № 44/29.04.2022
г. на Общински съвет – Лесичово, като незаконосъобразно, изразяващо се в липса на
мотиви и противоречие с материалноправни разпоредби.
Административен
съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства, намира
направеното оспорване за процесуално недопустимо поради липсата на годен
предмет за оспорване.
Съдът намира, че
оспореното решение не носи белезите на индивидуален административен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от АПК, индивидуален
административен акт е изричното
волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това
орган или организация, с което се създават права или задължения, или
непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни
граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Следователно
основният белег за това дадено волеизявление да бъде определено като
административен акт, който да подлежи на оспорване, е чрез него да се засягат права
или да се създават задължения.
В конкретния
случай с оспорения акт е дадено съгласие да се започне процедурата предвидена в
чл. 78 от ППЗСПЗЗ за промяна на трайно ползване на поземлен имот с
идентификатор № 78478.128.3 с площ от 28 667 кв.м., публична общинска
собственост, представляващ земеделска земя, с начин на трайно ползване –
„Пасище“, находяща се в местността „Бялчов дол“, землището на с. Церово, общ.
Лесичово, обл. Пазарджик, от земеделска земя, с начин на трайно ползване –
„Пасище“, на земеделска земя с начин на трайно ползване „Пустееща
необработваема земя“. С обжалваното решение е дадено съгласие да се започне
процедурата предвидена в чл. 78 от ППЗСПЗЗ
за промяна на трайно ползване на поземлен имот № 000248 с площ от 16 597 кв.м.,
публична общинска собственост, представляващ земеделска земя, с начин на трайно
ползване – „Пасище, мера“, находяща се в местността „Манастира“, по КВС на село
Лесичово, общ. Лесичово, обл. Пазарджик, от земеделска земя, с начин на трайно ползване
– „Пасище, мера“, на земеделска земя с начин на трайно ползване „Пустееща необработваема
земя“.
Посочените поземлени
имоти, с оглед правилото на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, са общинска собственост. В чл.
78а от ППЗСПЗЗ е регламентирана процедурата, при която може да бъде променен начинът
на трайно ползване на земеделската земя. Разпоредбата предвижда производството за
промяна на начина на трайно ползване на земеделска земя да се образува от общинската
служба по земеделие (ОСЗ) по заявление от собственика на земеделската земя или упълномощено
от него лице. Въз основа на заявлението на собственика, началникът на ОСЗ назначава
комисия в определен състав, която съвместно със собственика или упълномощено от
него лице извършва проверка на място и съставя протокол, в който отразява констатирания
начин на трайно ползване на имота (чл. 78а, ал. 2 и ал. 4 ППЗСПЗЗ). Протоколът на
комисията се одобрява от началника на ОСЗ и се съобщава на собственика на имота
(чл. 78а, ал. 4 ППЗСПЗЗ). От анализа на цитираните разпоредби следва, че актът,
с който се променя начина на трайно ползване на земеделска земя, е одобрен от началника
на съответната ОСЗ протокол, съставен от комисията по чл. 78а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че жалбата е недопустима, тъй като обжалваното решение
е част от административна процедура за промяна на предназначението на имотите и
следва да завърши с издаването на административен акт, като самата промяна на начина
на трайно ползване се отразява по реда на Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването
и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (чл. 78а, ал. 6 от
ППЗСПЗЗ). Оспореното решение има декларативен и съгласувателен характер и не рефлектира
пряко в правната сфера на жалбоподателя. С него не се създават права или задължения
и не се засягат права, свободи и законни интереси на граждани или организации. Общинският
съвет като орган на местно самоуправление взима решения, които биха могли да засегнат
законни интереси на граждани на съответната община, но това засягане следва да е
пряко и непосредствено, за да е допустимо обжалването на тези актове пред съда.
Доказване на пряко и непосредствено засягане на права или законни интереси на граждани
или организации в настоящия случай не е осъществено.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение не представлява
индивидуален административен акт съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от АПК,
тъй като не съдържа волеизявление на административен орган, с което се създават
права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи или законни
интереси, който би подлежал на съдебен контрол. Освен, че същото има декларативен
характер, с него се дава „предварително“ съгласие за започване на
административно производство по чл. 78а от ППЗСПЗЗ. Не може да се приеме, че
предварителното съгласие за провеждане на административно производство по
някакъв начин създава права или задължения за граждани или организации.
Предварителното съгласие е една възможност, от която не произтичат никакви
последици, която не е гаранция, че ще започне производство по промяна на начина
на трайно ползване на имотите, а така също не е гаранция, че тази процедура ще
завърши с административен акт, който ще породи някакви последици. Не на
последно място следва да се отбележи, че съгласно чл. 21, ал. 5 от АПК не са
индивидуални административни актове волеизявлениета, дейстията и бездействията,
когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или
общи административни актове и те не подлеждат на самостоятелно обжалване. Това
становище се подкепя и от практиката на ВАС.
Едно от условията
за допустимост на жалбата е обжалваният акт да притежава белезите на
административен акт – индивидуален, общ или нормативен акт. Липсва ли този
белег, жалбата е недопустима. В случая обжалваното решение има декларативен и
съгласувателен характер и не притежава белезите на индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което подадената
жалба е процесуално недопустима.
В този смисъл е и
съдебната практика (Определение № 5879 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. №
4414/2018 г., Първо отделение).
По така изложените съображения, съдът намира направеното оспорване за
недопустимо, поради което ще следва да бъде оставено без разглеждане, а
образуваното съдебно производство прекратено.
От ответната страна не е направено искане за
присъждане на разноски, а и реално такива не са направени, поради което съдът
не дължи произнасяне в частта за разноските.
Водим от горното и на основание
чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение 17.10.2023 г., с което е даден ход на делото
по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
Областен управител на област Пазарджик против Решение № 369, прието на заседание
на Общински съвет Лесичово, проведено на 27.05.2022 г., протокол № 46, т. 6 от дневния
ред.
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело № 686/2022 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: (П)