Решение по дело №10/2022 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 февруари 2022 г.
Съдия: Росица Димитрова Басарболиева
Дело: 20227200700010
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

                                      38

 

                                        гр. Русе,  28.02.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, в публично заседание на 23 февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

 

ДИАНА КАЛОЯНОВА

 

при секретаря            ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА           и   с   участието   на   прокурора                 ГЕОРГИ МАНОЛОВ          като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело 10 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на О.Т.К. *** против Решение № 588 от 27.11.2021 г., постановено по АНД № 1663/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 21-1085-001638 от 21.06.2021 г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, с което на К. за административно нарушение на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева. В жалбата са релевирани оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на разпоредбите на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претенцията е съдът да отмени решението на РС - Русе и да реши делото по същество като отмени наказателното постановление, а в условията на алтернативност след отмяна на решението делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Ответната страна в производството не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за основателност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания,  становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното пред първата съдебна инстанция НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, в качеството му на ФЛ - водач на МПС, за нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно обстоятелствената част на НП, на 29.05.2021 г., около 15:45 часа, в гр. Русе, на ул. „Майор Атанас Узунов“, паркинг на магазин Лидл, К. управлява МПС л. а. „Ситроен ксара пикасо 2.0 ХДИ“ с рег. № ******** негова собственост, със СУМПС, което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. За така констатираното нарушение на основание приложимата санкционна норма на водача било наложено административно наказание “глоба” в минималния предвиден от закона размер от 100 лева.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Събраните доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.

Районният съд е събрал посочените от страните доказателства. Обсъдил ги е и е изложил правилно фактическата обста­новка. Приел е, че административното нару­шение по чл. 177, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, вменено на наказаното лице, е доказано по несъмнен начин, като на 29.05.2021 г. в гр. Русе, на ул. „Майор Атанас Узунов“ – паркинг на магазин Лидл, управлявал МПС - лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо 2.0 ХДИ“ с рег. № *******, негова собственост, след като бил променен статуса на притежаваното от него СУМПС № ********* за категории В и М със срок на валидност от 26.08.2011 г. до 26.08.2021 г. от валиден в невалиден поради причина „Изгубен(Откраднат)“. По делото не е спорно обстоятелството, че статусът на процесното СУМПС е бил променен в невалиден във връзка с подадена декларация, в която жалбоподателят е посочил, че документите му за самоличност, включително и СУМПС, са били откраднати. Вследствие от посоченото, статусът на СУМПС-а бил променен в невалиден поради причина „Изгубен(Откраднат)“. Установено е също и че процесното СУМПС впоследствие е било върнато на К., за което последният не е уведомил ОД на МВР - Русе. Статусът на СУМПС бил променен във валиден едва на 02.06.2021 г.

Въззивният съд е направил задълбочен анализ на всички събрани писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е направил обосновани изводи, които изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция, че безспорно е установено осъществяване от обективна и субективна страна на състава на административно нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2, във връзка с чл.150а, ал. 1 от ЗДвП, поради което обосновано и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на К. за това нарушение.

Първата съдебна инстанция правилно е ценила събраните по делото писмени и гласни доказателства, като въз основа на тази правилна преценка съдът е достигнал и до напълно обоснования и законосъобразен извод, че по делото по несъмнен начин са доказани описаните в АУАН и НП фактическа обстановка, нарушението и авторството на деянието. Обстоятелствата в АУАН и в НП изцяло се потвърждават от съдържащите се приобщената към въззивното дело административнонаказателна преписка, както и от събраните по делото гласни доказателства, като съдът е извършил правилен и подробен анализ на същите.

По делото е безспорно установено, че К., в качеството си на притежател на СУМПС, е изпълнил задължението си по чл. 16, ал. 4 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на същото в срок до три дни от настъпване на съответното събитие да декларира това в най-близката структура на Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина. В случая жалбоподателят е изпълнил това свое задължение в срок и пред надлежния орган, като е подал съответната декларация на 27.01.2014 г. Според разпоредбата СУМПС се обявява за невалидно от този момент. Така към датата на констатиране на процесното деяние - 29.05.2021 г. жалбоподателят е управлявал с невалидно СУМПС. Налице е съставомерно деяние по чл. 177, ал.1, т. 2, във връзка с чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Ирелевантно се явява по отношение на дадения правен спор обстоятелството по каква причина жалбоподателят не се е снабдил с дубликат, съобразно чл. 16, ал. 2 от цитираната наредба. Фактът, че по причина на намирането на документа (СУМПС) не е подадено заявление за издаване на дубликат не променя статуса на документа от „невалиден“ във „валиден“. Безспорно е установено по делото, че дори и жалбоподателят да не е бил наясно с последиците от декларирането на обстоятелството за изгубен документ към момента на кражбата през 2014 г., то впоследствие, към процесната дата /29.05.2021 г./ вече несъмнено е имал знанието за статуса на СУМПС - невалидно, предвид обстоятелството, че няколко дни по-рано /на 25.05.2021 г./ му е бил съставен и надлежно връчен АУАН за това, че управлява собствения си лек автомобил със СУМПС, което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено, т.е. за същото по вид нарушение.

Правилно е приложена относимата законова разпоредба към установеното административно нарушение. Напълно обосновано съдът е приел, че в конкретния казус липсват предпоставки да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Фактът, че няколко дни след процесното нарушение статусът на СУМПС е бил променен на „Валиден“ не води до противния извод. Районният съд правилно е приел, че наложеното наказание е правилно индивидуализирано от страна на АНО, като е наложено на минимума при съобразяване с изискванията на чл. 27 от ЗАНН и по-конкретно със здравословното състояние /медицински епикризи на л.5-л.6 и на л.17-л.23 от настоящото дело/ и материално положение на жалбоподателя.

Въз основа на горното настоящият съд счита, при постановяване на съдебното решение  РС – Русе не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон и правилно е приложил материалния. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Затова и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе

 

 

Р Е Ш И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 588 от 27.11.2021 г., постановено по АНД № 1663/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-1085-001638 от 21.06.2021 г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                          

                                       

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        

 

                                      

                                      

                                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                  

                                                                 

                                                                 

                                                                                  2.