Р Е Ш
Е Н И Е
№ 158
гр. Силистра, 05 май 2017 година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА
гр. д. № 1698 по описа на съда за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът В.П.П. с
ЕГН ********** моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответницата С.М.А., че паричното вземане, произтичащо от
сключен между страните договор за заем от 28. 10. 2015 г., в размер на 2500.
00 лева, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. дело № 1543 / 2016 г. на СРС съществува и
ответникът дължи заплащането му, ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението до окончателното изплащане. Претендира и присъждане на
направените разноски както в настоящото производство, така и в заповедното
производство.
В исковата молба
се изтъква, че по договор за заем от 28. 10. 2015 г. ищецът е предоставил на
ответника сумата от 2500 лева, която ответницата се е задължила да върне до 17.
12. 2015 г. Липсата на изпълнение на задължението на ответника, произтичащо от
сключения договор, е мотивирала ищеца да
подаде заявление по чл. 410 ГПК пред СРС, по което в негова полза е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1543 / 2016 г. Поради подаване на възражение
от страна на ответника срещу издадената заповед за изпълнение, за ищеца се е
породил интерес да установи правата си, признати в заповедното производство, по
исков ред.
Ответницата,
действаща чрез назначения ѝ от съда служебен адвокат, оспорва предявения
иск. Твърди, че не е получавала от ищеца сумата от 2500 лв. Твърди, че нейният
син е получил от ищеца сумата от 500. 00 лева, но тъй като не е бил надежден
длъжник, ищецът е поискал тя да подпише договора за заем. Акцентира, че се е
доверила на ищеца за изготвянето на договора и не е допускала, че той ще й
предостави за подпис договор за 2500 лева при условие, че е дал на сина й 500
лева. Твърди, че е неграмотна и е подписала договора със съдействието на ищеца,
който й е хванал ръката и е извършил необходимите движения, за да се подпише.
Освен това твърди, че е със силно влошено зрение и различава само силуети и
по-обемни предмети, но не би могла да разчете снимка или какъвто и да било
текст. Допълнително изтъква, че получаването на сумата не би могло да се
доказва със свидетелски показания поради забраната на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК и че договорът не е валиден, тъй като противоречи на разпоредбите на ЗКИ.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните,
намира за установено следното:
Съдът
приема, че е сезиран с иск по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240 ЗЗД. Претендира
се установяване на съществуването на вземането на ищеца по сключен с ответника
договор за заем.
За установяване на твърденията си за
наличие на заемно правоотношение с ответницата, ищецът е представил двустранно
подписан договор от 28. 10. 2015 г. и се позовава на показанията на двама
свидетели, които са присъствали на предаването на сумата – св. М. и св. М..
Във връзка с оспорването от страна
на ответницата на формалната доказателствена сила на представения договор (чл.
180 ГПК във вр. с чл. 189 ГПК), с определение № 183 / 19. 01. 2017 г.,
постановено по делото, на ищеца е
указано, че следва да опровергае отрицателния факт, че ответницата не може да
чете и пише, а на ответницата е указано, че следва да докаже твърденията си, че
зрението ѝ е увредено до степен на слепота и не би могла дори с помощни
средства да възприеме написания текст. Във връзка с дадените указания ищецът е
представил няколко документа, подписани от ответницата (л. 30, 32-34), в това
число и пълномощно с нотариална заверка на подписа ѝ от 18. 11. 2015 г. и
договор за кредит с финансова институция. В нито един от тези документи
ответницата не е полагала отпечатък от палец, нито е декларирала, че е
неграмотна. Полагането на подписи от ответницата върху толкова документи, които
не са оспорени и въз основа на които ответницата е придобила права и
задължения, мотивира съда да приеме, че степента ѝ на грамотност ѝ
позволява да участва безпроблемно в гражданския оборот. В тази връзка възраженията
ѝ, че не е разбрала под какво се подписва, са неоснователни. Освен това,
въпреки дадените указания, не бяха представени никакви доказателства, че
зрението на ответницата е увредено до степен на слепота. Поради напредналата
ѝ възраст е нормално остротата на зрението ѝ да е отслабена, но
това не означава, че същата не би могла да компенсира това с ползването на
очила. Ето защо съдът счита, че към датата на подписване на договора
ответницата е била в състояние да види и прочете текста на оспорения документ,
поради което възраженията ѝ в тази насока са неоснователни.
Недоказани останаха и твърденията на
ответницата, че подписът ѝ върху
документа реално не е неин, тъй като ищецът е държал ръката ѝ, докато се
подписва. За доказване на този факт ответницата се позова на показанията на
двама свидетели-своя син и своята снаха. Показанията и на двамата свидетели обаче
бяха изпълнени с множество противоречия, за които не би могло да се даде друго
обяснение, освен желанието да се подкрепи застъпваната от ответницата теза.
Въз основа на гореизложеното съдът
приема, че страните са уговорили параметрите на заемното правоотношение с
подписания договор на 28. 10. 2015 г. Тъй като договорът за заем е реален,
сключването му е станало с предаването на сумата 2500 лева в деня на подписване
на документа, което се установява от показанията на свидетелите М. и М.. Тъй като се касае за сума по-малка от
5000 лв., съдът счита, че съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК няма пречка
сключването на договора и предаването на сумата да се установи със свидетелски
показания, поради което възраженията на ответницата в тази насока са
неоснователни. Недоказани останаха и твърденията ѝ, че всъщност е подписала
договора за да обезпечи получаването на заем от 500. 00 лева от сина ѝ,
тъй като както от показанията на последния, така и от приложения договор за
заем (л. 31), стана ясно, че са съществували две успоредни и независими заемни
правоотношения.
За прецизност следва да се
коментира, че заемното отношение между страните не се регламентира от ЗКИ, поради което
възраженията на ответницата за противоречие на процесния договор с разпоредбите
на ЗКИ не следва да се коментират.
В заключение съдът счита, че от
представените по делото доказателства се установява съществуването на вземане в
полза на ищеца, произтичащо от сключен с ответницата договор за заем, в размер
на 2500 лв., дължими към датата на издаването на заповед № 2739 / 25. 10. 2016
г. по ч. гр. д. № 1543 / 2016 г. Следователно предявеният иск е основателен и
следва да се уважи изцяло.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, които за
производството пред тази инстанция и в заповедното производство са в общ размер
на 600. 00 лева и са формирани от платени държавни такси (по 50. 00 лв. в
настоящото и в заповедното производство) и платено адвокатско възнаграждение в
настоящото производство (500 лв.).
Ето защо, СРС
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.М.А. с ЕГН – **********
***, че вземанията на В.П.П. с ЕГН – ********** ***, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 1543 / 2016 г. на СРС, съществуват и същата
дължи заплащането на следните суми: сумата 2500. 00 (две хиляди и петстотин)
лева, представляваща главница по сключен между страните договор за заем от 28.
10. 2015 г., ведно със законната лихва, считано от 24. 10. 2016 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА С.М.А. с ЕГН – ********** ***, да заплати на В.П.П.
с ЕГН – ********** ***, сумата 600. 00 (шестстотин) лева, представляваща общия
размер на разноските в настоящото производство и в производството по ч. гр. д.
№ 1543 / 2016 г. на СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОС в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Е. Чернева/