Присъда по дело №453/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 126
Дата: 10 октомври 2022 г.
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20222230200453
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 април 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 126
гр. С., 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Г. Маринов
СъдебниМария Г. Велева

заседатели:Стоянка Г. Йорданова
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
и прокурора Я. Н. К.
като разгледа докладваното от Н. Г. Маринов Наказателно дело от общ
характер № 20222230200453 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. З. С. роден на 12.06.2004г. в гр. С.,
живущ в с.гр., български гражданин, с начално образование, неграмотен,
неженен, живее на съпружески начала, не учи и не работи, неосъждан, ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че в периода 1-3 декември 2020г. в с.Т.,
общ.С., макар и непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си се съвкупил с лице от
женски пол ненавършило 14 годишна възраст Р. Е. Б. на 12 години, родена на
04.12.2007г., като извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК,
поради което и на осн.чл. 151 ал.1, вр.чл. 63, ал.1, т.3, вр.чл. 54, ал.1 от НК му
налага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДЕВЕТ месеца, което на
осн.чл. 58А, ал.1 от НК НАМАЛЯВА с 1/3, а именно с ТРИ месеца. ОТЛАГА
на осн.чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на намаленото наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от ШЕСТ месеца за изпитателен срок от ТРИ години.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15- дневен срок
от днес пред СлОС.
1

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда №126/10.10.2022г. по НОХД №453/2022г., изготвени на
03.11.2022г.

С.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против
подсъдимия АС. З. С. за престъпление по чл.151, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от
НК.
В разпоредително заседание прокурорът дава отговори на въпросите по
чл.248, ал.1 от НПК и изразява съгласие делото да се разгледа по реда на
съкратеното съдебно следствие.
В разпоредително заседание пострадалата непълнолетна се явява лично
и с майка си като пострадалата заявява, че не желае да предявява граждански
иск против подсъдимия и не иска да бъде конституирана в качеството на
частен обвинител. Майката я подкрепя и не дава съгласие дъщеря й да бъде
конституирана в качеството на граждански ищец и в качеството на частен
обвинител. По въпросите на чл.248, ал.1 от НПК се придържат към казаното
от прокурора.
Подсъдимият се явява в разпоредително заседание лично и с
упълномощен защитник, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от
НПК. Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и моли делото да се разгледа по реда на
съкратеното съдебно следствие.
В разпоредително заседание съдът след като изслуша страните прие, че
въпросите на чл.248, ал.1 от НПК са изяснени. Счете, че са налице условията
за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие.
Приключи разпоредителното заседание и премина към предварително
изслушване на страните.
При предварителното изслушване на страните съдът разясни на
подсъдимия правата по чл.371 от НПК, след което обяви, че ще ползва
неговото самопризнание без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на РП-С. поддържа обвинението
така, както е внесено. Предлага на подсъдимия С. да се наложи наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ месеца, чието изпълнение на
основание чл.66 от НК да се отложи за изпитателен срок от ТРИ години.
Подсъдимият в съдебно заседание се признава за виновен, разкайва се и лично и чрез
защитника си моли да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ
месеца, което да се отложи за изпитателен срок от ТРИ години.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
1
Подс. С. и св. Р.Б. са живели в един и същи квартал в гр. С. и се познавали отдавна.
През 2020г. двамата започнали връзка- „станали гаджета“. През това време освен
разговорите по време на срещите им, те предприели и по-интимни действия като прегръдки
и целувки, но до осъществяване на сексуален акт не били стигали. Подсъдимият знаел
възрастта на св. Р.Б.. Двамата били гаджета около една година и решили да заживеят заедно
на семейни начала като съпрузи. До този момент никой от близките им не знаел за
отношенията между двамата.
В неустановен момент в периода от 01.12.2020г. до 03.12.2020г., подс. А.С. и св. Р.Б.
решили да заживеят заедно като съпрузи, на семейни начала. Тогава св. Р.Б. била на 12
години. Подсъдимият бил наясно с възрастта на Р. към този момент. На неустановена дата в
периода от 01.12.2020г. до 03.12.2020г. една вечер след като родителите на св. Р.Б. заспали,
тя излязла от дома си. Подсъдимият я чакал с кола и двамата отишли в дома на сестрата на
подс. С. в с. Т., общ. С.. Там същата вечер, подс. А.С. и св. Р.Б. осъществили доброволен
полов акт. И двамата били наясно какво правят, а подсъдимият знаел възрастта на Р.Б.. Той
много добре знаел и то лично от нея, че по това време св. Б. не е имала навършена 14-
годишна възраст и разбирал свойството и значението на действията си, но не направил
нищо, за да предотврати настъпването на общественоопасните последици. След като
свършили, двамата забелязали капки кръв по чаршафа. Те прибрали чаршафа за
доказателство и на следващия ден напуснали къщата. Двамата отишли при родителите на
подсъдимия, показали им чаршафа, разказали им за осъществения от двамата полов акт и за
решението им да заживеят заедно. Св. Е.Д., която първоначално не била съгласна подс. С. и
св. Р.Б. да заживеят заедно, впоследствие се съгласила. Тя се обадила на св. З.Б.. Родителите
на подсъдимия също първоначално не били съгласни подс. С. и св. Р.Б. да живеят заедно на
семейни начала, тъй като били много млади. Св. Б. обаче обяснила, че пак ще избяга с
подсъдимия, ако не й позволят да живее с него. При тази ситуация и след като С. и Б. вече
били осъществили полов акт, свидетелите З. С.а Б. и С.С.С., както и ЕМ. Б. Д. и П. Б. А.ов
дали съгласие подс. С. и св. Р.Б. да заживеят заедно, на семейни начала.
Още същия ден, на неустановена дата в периода от 01.12.2020г. до 03.12.2020г., подс.
А.С. и св. Р.Б. заживели заедно, на съпружески начала, в дома на родителите на подс. С.. От
тогава подс. С. и св. Б. живеят заедно като продължавали да правят секс.
Към момента А.С. и Р.Б. продължават да живеят заедно. Двамата все още нямат деца.
Жилищните условия, предоставени от свидетелите З. С.а Б. и С.С.С. са добри. Жилището е
обзаведено, електрифицирано и водоснабдено, както и с добра хигиена.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от
свидетелските показания, събрани в хода на досъдебното производство, взети
в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели Е.Д., Р.Б.,
З.Б., Мария Костадинова, П. А.ов и С.С., тъй като същите са последователни,
безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът кредитира и обясненията на подс. С., тъй като те кореспондират с
2
показанията на разпитаните свидетели, както и с приложените по делото
писмени доказателства.
Съдът кредитира и всички останали писмени доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство и присъединени към доказателствения
материал по реда на чл.283 от НПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.151, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, затова че
в периода 1- 3 декември 2020г. в с. Т., общ. С., макар и непълнолетен, но като
е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си се съвкупил с лице от женски пол ненавършило 14- годишна
възраст Р. ЕМ. Б. на 12 години, родена на 04.12.2007г. като извършеното не
съставлява престъпление по чл.152 от НК.
Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като той е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Той е знаел много добре,
че св. Б. е малолетна, но в периода между 1- 3 декември 2020г. се съвкупил с
нея. Действително съвкуплението е станало със съгласието на малолетната
към него момент Р.Б..
Деянието подс. С. е извършил като непълнолетен, но е разбирал
свойството и значението на извършеното от него деяние и е могъл да
ръководи своите постъпки.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът
намира в ниската правна култура на подсъдимия, в слабите му волеви
задръжки и в слабия родителски контрол.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие, направеното
от подс. С. самопризнание, добрите му характеристични данни и чистото му
съдебно минало.
Съдът не констатира отегчаващи отговорността му обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанията. Съдът счете, че следва да определи
наказанието на подс. С. при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са
налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства нито е
налице някое от изключително естество. Тъй като подс. С. когато е извършил
деянието е бил непълнолетен предвиденото в нормата на чл.151, ал.1 от НК
наказание „Лишаване от свобода” от две до шест години следва да се
редуцира в „Лишаване от свобода” до три години, съгласно разпоредбата на
чл.63, ал.1, т.3 от НК. С оглед постигане целите на генералната и специалната
превенция съдът на основание чл.151, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.54, ал.1
3
от НК наложи на подс. С. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДЕВЕТ
месеца, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с 1/3, а именно с ТРИ
месеца. Съдът счете, че намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок
от ШЕСТ месеца подс. С. не следва да изтърпи, тъй като са налице условията
за прилагане института на условното осъждане, а именно наложеното
наказание е до ТРИ години „Лишаване от свобода“, той не е осъждан на
„Лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер и за постигане
целите на наказанието и най- вече за поправянето му съдът намира, че не е
наложително да го изтърпи. Съдът счете, че е най- подходящо да се отложи
изпълнението на наложеното наказание за срок от ТРИ години.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:



4
Съобщи за изтекли лични данни