Р Е Ш Е Н И Е
№ /…..02.2020г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 1923 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
422 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД.
Образувано е по предявена искова молба от „А.з.к.н.п.з.“
ЕООД, ЕИК ***, срещу Ж.А.С., ЕГН **********,
с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовата страна по Договор за кредит номер 2852360 от
2016г. сумата от 702,33 лв. – главница, 70,69 лв. – договорна лихва за периода от 10.08.2016г. до 27.09.2017г.,
583,22 лв. – такси и комисионни за допълнителни услуги, 92,05 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 28.09.2017г.
до 17.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите, за
които има издадена заповед за изпълнение на парично задължение постановена по ч.гр.д. номер 15954/2018г. по
описа на ВРС.
Твърди се в исковата молба, че
на 01.08.2016г. между ***и Ж.А.С. е сключен договор за потребителски кредит. На
01.07.2017г. е сключен договор за продажба на вземания между ***и „И.А.М.“ АД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. На 30.01.2017г. е
сключен договор за цесия и между „И.А.М.“ АД и „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, по силата
на който е прехвърлено вземането спрямо ответника. Съгласно първоначалният
договор за кредит кредитополучателя е получил от кредитора сумата от 1250,00
лв. Ж.С. се задължила да върне кредита на 60 погасителни вноски, всяка с
размер от 43,76 лв. По договора ответницата е извършила плащания на общо
1269,04 лв. Сочи се, че с подписване на договора ответникът се съгласил да му
бъдат начислени такси и комисионни за следните услуги – оценка на кредитно
досие и услуга „Кредит у дома“. Падежът на целия заем е бил на 27.09.2017г. Претендираните суми са останали непогасени.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото заверен препис на договор за потребителски кредит от 01.08.2016г. с номер *********, се установява, че ***, и Ж.А.С., се намирали в облигационни правоотношения, по силата на които дружеството, в качеството си на кредитодател, предоставило на С., като кредитополучател, сумата от 1250,00 лв. под формата на кредит. С договора страните уговорили и следните условия: такса за оценка на досие – 62,50 лв., общ размер на фиксирана лихва – 246,57 лв. и такса за услуга „Кредит у дома“ – 1066,21 лв. Договорът е подписан от ответницата, като в производството същият не е оспорен.
Установява се от представения заверен препис
на рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017г., че „И.А.М.“
АД е прехвърлило н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД всички дължими на продавача от негови
неизправни длъжници суми по станали ликвидни и
изискуеми парични заеми, ведно с привилегиите, обезпеченията
и другите принадлежности, включително и изтекли лихви, посочени в Приложение 1
към договора.
Видно от Приложение 1 от 01.01.2018г. към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания, задължението на Ж.А.С. е
прехвърлено на ищеца. Основанието е кредит с номер 2852360.
Установява се от представения
заверен препис на договор за продажба и прехвърляне на вземания от
01.07.2017г., че ***е прехвърлило на „И.А.М.“ АД всички дължими на продавача от
негови неизправни длъжници суми по станали ликвидни и
изискуеми парични заеми, ведно с привилегиите, обезпеченията
и другите принадлежности, включително и изтекли лихви, посочени в Приложение 1
към договора.
Видно от Потвърждение за
сключена цесия задължението на Ж.А.С. е прехвърлено на „И.А.М.“ АД. Основанието е договор за кредит с номер
********* от 01.08.2016г.
По делото е изготвено
заключение по ССЧЕ, от което се установява, че ответницата е погасявала
задълженията си за главница – 547,67 лв., договорна лихва – 175,88 лв., такса
„оценка досие“ – 30,16 лв., такса „услуга кредит у дома“ – 515,33 лв.
Задължението на ответната страна към момента на изготвяне на експертизата е за
главница – 702,33 лв., за договорна лихва – 70,69 лв., за такса „оценка досие“
– 32,34 лв., за такса „услуга кредит у дома“ – 550,88 лв.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
В настоящия
казус се установи, че страните са сключили договор при условия, уреждащи
задължение за кредитополучателя да
заплати в полза на кредитодателя такса за оценка на
досие от 62,50 лв., както и такса за услуга „кредит у дома“ от 1066,21 лв. Чл.
10, ал. 2 ЗПК урежда, че кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. С уреждането на такса „оценка на досие“ и „услуга
кредит у дома“ кредиторът е нарушил разпоредбата на ЗПК, поради което тези две
клаузи в договора се явяват нищожни. Поради тяхната нищожност, съдът намира, че
исковете следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Доколкото изобщо не се
е дължало плащане по тези клаузи, то съдът намира, че с платената обща сума от 545,49
лв. ответницата е погасила изцяло вземането си за договорна лихва в размер на
70,69 лв. и част от главницата в размер на 474,80 лв. Следователно и
претенцията за законна лихва се явява неоснователна, а искът за главница е
частично основателен до сумата от 227,53
лв. Именно върху тази сума следва да се изчисли и законната лихва за
забава, която в случая е в размер на 24,33 лв. и до този размер следва да бъде
уважен предявеният иск.
Ответницата не успя да докаже заплащане на тези суми.
По разноските:
Съдът, като
взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна
сторените от последната разноски в настоящото производство и предхождащото го
заповедно производство, съобразно уважената част от исковете, а именно сума в
размер на 86,95 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж.А.С., ЕГН **********, дължи н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 227,53 лв., представляваща непогасена главница по сключен между Ж.А.С. и ***договор за потребителски кредит от 01.08.2016г. с номер *********., което вземане е прехвърлено н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК ***, с Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „И.А.М.“ АД и „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 23.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за разликата над 227,53 лв. до пълния претендиран размер от 702,33 лв., поради неоснователност.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж.А.С., ЕГН **********, дължи н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 24,33 лв., представляваща лихва за забава върху непогасената главница от 227,53 лв., за периода от 28.09.2017г. до 17.10.2018г., по сключен между Ж.А.С. и ***договор за потребителски кредит от 01.08.2016г. с номер *********., което вземане е прехвърлено н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК ***, с Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „И.А.М.“ АД и „А.з.к.н.п.з.“ ООД,, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за разликата над 24,33 лв. до пълния претендиран размер от 92,05 лв., поради неоснователност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК *** против Ж.А.С., ЕГН **********, иск да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът Ж.А.С., ЕГН **********, дължи н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК *** сумата от 70,69 лв. – договорна лихва за периода от 10.08.2016г. до 27.09.2017г, по сключен между Ж.А.С. и ***договор за потребителски кредит от 01.08.2016г. с номер *********., което вземане е прехвърлено н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК ***, с Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „И.А.М.“ АД и „А.з.к.н.п.з.“ ООД, поради неоснователност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК *** против Ж.А.С., ЕГН **********, иск да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът Ж.А.С., ЕГН **********, дължи н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК ***, 583,22 лв. – такси и комисионни за допълнителни услуги, по сключен между Ж.А.С. и ***договор за потребителски кредит от 01.08.2016г. с номер *********., което вземане е прехвърлено н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК ***, с Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „И.А.М.“ АД и „А.з.к.н.п.з.“ ООД, поради неоснователност.
ОСЪЖДА Ж.А.С., ЕГН **********, да
заплати н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК ***, сумата от 86,95 лв., представляваща сторени от ищцовата
страна разноски в настоящото производство и предхождащото го заповедно
производство, съобразно уважената част от исковете, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................