Р Е Ш
Е Н И Е
№ 57
гр.Свищов,
20.06.2018 год.
Свищовският районен съд в публично заседание
на 18.05.2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията НАХД №
82 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взема предвид:
Жалба против НП №18-0352-000092 от 02.02.2018г. на Началника на РУ МВР Свищов.
Жалбоподателят Е.И.Б. *** обжалва
наказателното постановление № 18-0352-000092
от 02.02.2018г. на Началника на РУ МВР Свищов,
с което са му наложени две административни наказания глоби, а именно
на основание чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл. 20 ал. 2 ЗДвП и на
основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл. 123 ал. 1 т.
1 ЗДвП. Счита, че НП е незаконосъобразно. Моли
наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. В писмено
становище преди съдебно заседание излага подробни съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление – актосъставителят и свидетелят по акта не били очевидци,
нямало втори свидетел, което се явявало съществено нарушение на
административно-наказателните правила; нито в АУАН, нито НП било посочено какви
са били конкретните атмосферни условия ,за да се прецени съобразена ли е
скоростта му на движение, с което не било дадено пълно описание на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено, било посочено единствено несъобразена
скорост, без каквато и да е конкретизация в какво точно се е изразила
несъобразената скорост; не било доказано, дали скоростта с която се е движел е
била подходяща за конкретните пътни условия , нямало данни за скоростта, с
която се е движел. В хода по същество не взема становище.
Ответник жалбата – РУ на МВР гр.
Свищов, редовно призовани, не се представлява и не взема становище по жалбата.
След като се запозна с представените по
делото доказателства, становището на жалбоподателя, разпита актосъставителя
и свидетеля, съдът намери за установено следното:
С Наказателно
постановление № 18-0352-000092 от 02.02.2018г. на Началника на РУ МВР Свищов, издадено въз основа на Акт № Г877959 от
22.01.2018г. за установяване на административно
нарушение, на жалбоподателя Е.И.Б. са наложени административни наказания, съответно по т. 1 на основание чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП– глоба в размер на 200,00 лева и по т. 2 на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 100,00 и
лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за това, че на 22.01.2018г.
около 12,30 часа на път II-54,
при км. 28 +600 , в посока с. Вардим – с. К., управлява лек автомобил „*****“ с
английски рег. № *****- собственост на Х.Х., като при
наличие на възходящ наклон и десен завой се движи с несъобразена скорост,
навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с материални щети с лек
автомобил „*****“ с рег. № ****, с водач В.Е.В. от гр. Свищов, движещ се към с.
Вардим. Същият продължава движението си и напуска мястото на ПТП, с което
допуснал следните нарушения: 1. Водачът не избира скоростта на движение,
съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността
на движение и други обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или
създадена опасност за движението. ПТП, с което виновно е нарушил чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и т. 2. Не спира и не установява последиците
от ПТП, с което виновно е нарушил чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на 06.03.2018г.,
видно от разписката.
Приложен по делото е АУАН №
76/22.01.2018г., бл. № 877959, съставен от актосъставителя
Б.С.Д. – мл. автоконтрольор
при РУ МВР Свищов против Е.И.Б., в което
фактическото описание на нарушенията е
идентично с това в издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Посочени са като нарушени разпоредбата на чл. 20 ал. 2 и чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
Съгласно
справка за нарушител/водач Е.И.Б. са издадени
и влезли в сила осем наказателни постановления за периода 2005 – 2016 година, едно
от които е от 2016 година.
От разпита на актосъставителя
Б.Д. се установи, че на въпросната дата, около обяд, били изпратени на сигнал
подаден на тел. 112 за ПТП между с. К. и с. Царевец. Заяви, че при пристигане
на място установили единия лек автомобил, пострадалия, с водач, една жена,
която била с малко дете. Посочи, че мястото било в района на Община Свищов, а
ПТП е станало в участък на завои, в които тя се е спускала, а той се е изкачвал
, за което имало дири, като той навлязъл в нейното платно, „поради явно
несъобразена скорост, с която се е движил“, и я ударил и настъпило ПТП с
материални щети за двата автомобила. Видно от показанията му, устно жената им
разказала за случилото се, не и снел писмени обяснения. По нейни данни открили
кой е другия водач, защото тя им казала, че го видяла и го познава, дала им
името . След това установили водача и автомобила, който бил прибран в гараж,
имало следи. Направил снимки, но те не били част от преписката, като видимо
колата – джип **** била ударена по цялата лява страна. Тогава се върнали с
водача Б., на мястото, където ги чакал другия автомобил с водача. Същият
изнесе, че жалбоподателят не казал с каква скорост се с движил, а той приел, че
има несъобразена скорост, защото било заснежено
пътното платно. Видно от показанията му „няма как да преценя дали е била
превишена скоростта, защото не съм бил там и не съм измервал“. Изрази мнение,
че според него жалбоподателят е навлязъл в лентата за насрещно движение, поради
което е настъпило ПТП. Допълни, че жалбоподателят признал, че наистина ударил
другия автомобил, но казал, че с другия водач се чули по телефона и тя му
казала, че се е оправила.
Св.
И. заяви, че на въпросната дата бил с колегата си Д. на работа, получили сигнал
от оперативния дежурен, че в участъка между с. Вардим и с. К. е възникнало ПТП,
при което единият от водачите е напуснал мястото на произшествието. Отишли на
мястото, където видели лек автомобил *****, управляван от жена на име В., като
в колата имало малко дете. Според този свидетел, при движението на жената в
посока от с. К. към с. Вардим, на един от завоите в нейната лента навлязъл джип
****, блъснал я и продължил движението си в посока към с. К.. Видно от
показанията му, поради самата пътна обстановка, имало доста сняг в участък,
където е станало ПТП, били няколко последователни завои, поради което жената от
съображение за сигурност била изместила автомобила по-надолу на участък, който
бил прав, с видимост, без да застрашава участниците в движението. Този свидетел
поясни, че това били нейните съображения да измести автомобила, които посочила пред тях. Този свидетел
изнесе, че отишли заедно с нея до мястото, където станало ПТП, като тя им
показала точно участъка – имало последователно няколко завоя и следи от нейното
счупено странично стъкло. Видно от
показанията му, следите й си личали ясно в снега „тя само дето не се ударила в мантинелата вдясно, за да избегне удара от насрещния
автомобил“. Допълни, че имало следи и от другия автомобил, като имало навлизане
в нейната лента, унасяне на другия автомобил, защото следите не били прави, и
заради това приели, че се е движел другия водач с несъобразена скорост. От
установеното на място, от обясненията на В., от щетите по автомобила приели, че
другият водач се е унесъл, навлязъл в нейната лента за движение, където е
станало удар. Заяви още, че жената им казала имената на другия водач, защото го
познавала, че е от с. К.. Те го установили чрез дежурния, като му казали да
дойде на мястото на ПТП, заедно с автомобила, който е управлявал. След известно
време лицето дошло, но с друг автомобил. Не можли да
установят от прегледаните документи дали има такъв автомобил ****, затова и
отишли до с. К. в гаража, в който се съхранявал автомобил ****, като видели, че
автомобилът е ударен на същото място, както и **** и имало сива боя от ****, а **** била червен цвят. Поясни, че
по **** имало червена боя. Върнали се на мястото на ПТП, където състави акта.
Св. И. изнесе, че се бил обадил на жената по телефона, твърдял, че не бил
напуснал мястото на ПТП, а се разбрали да се разберат за щетите, като жената
също им казала, че той и е звъннал по телефона.
Компетентността
на актосъставителя Б.Д. за съставяне на актове за
нарушения по ЗДвП се установи от приложената Заповед № 8121з-952/20.07.2017г.
на Министъра на вътрешните работи.
При така установената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежно лице (посочено в атакуваното НП
като нарушител), депозирана е в преклузивния срок за
обжалване и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.
По същество е основателна.
При
извършената проверка по законосъобразността на издаденото НП съдът намира, че
са допуснати съществени процесуални нарушения, които са
самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление, без да се разглежда спора по същество.
Обжалваното наказателно постановление е съставено при
особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за
съставяне на АУАН и съответно този акт не може да се ползва с
установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена
сила.
Съдът намира, че от
представените по делото доказателства не се установява по несъмнен и безспорен
начин наличието на виновно извършени от жалбоподателя Е.И.Б. нарушения, като
административно-наказващия орган не ангажира доказателства в подкрепа на
установената в НП фактическа обстановка. Съдът намира, че НП е издадено при
неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП. От приетите по делото
доказателства се установява, че АУАН е съставен от полицейски служител Б.Д., пристигнал на място след съобщение за ПТП, който не е очевидец, а вписания като свидетел
по акта – С.И., също така е полицейски
служител, пристигнал на мястото с актосъставителя Д..
Съгласно разпоредбата на
чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва
да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или
констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци,
актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като
това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично
в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо
единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на
официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са
посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне
един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена
разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителя
и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението, актосъставителят
е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство
изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. При така
установената фактическа обстановка, липсата на втори свидетел, се явява съществено нарушение на административно
наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно. Нарушението на правилото на чл. 40 ал. 3 от ЗАНН представлява
процесуално нарушение, което
е самостоятелно основание за отмяна
изцяло на процесното наказателно постановление,
без да се разглежда спора по същество. За пълнота на изложението
следва да се посочи, че дори и липсата на втори свидетел да не беше съществено
процесуално нарушение, поради това, че и актосъставителя
, и свидетеля по акта не са очевидци, посоченото нарушение се явява недоказано,
тъй като в хода на административно-наказателното производство не са снети
обяснения от участниците в ПТП, не е съставен протокол, не се съдържат снимки в
административно-наказателната преписка.
ЗАНН е вменил задължението административно-наказващия
орган да направи описание на нарушението, дата и място, където е било
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават. В конкретния случай административно-наказващия орган в
противоречие с разпоредбите на чл. 42,т.3 и т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН не е
извършил описание на нарушението по т. 1 от НП, с което на основание чл. 179
ал. 2 пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба
в размер на 200,00 лева за нарушение по чл. 20 ал. 2 ЗДвП. Следва да се посочи, че под "описание на
нарушението" законодателят има предвид фактите, които покриват елементите
на състава на твърдяното нарушение. Както в АУАН, така и в НП формулираното нарушение се явява неясно. Съгласно
разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство,
с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост , за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. В случая и в АУАН и в НП не
е посочен единствено е отразено, че скоростта не е съобразена. Не става
ясно с какво не е съобразил водача скоростта си, дали със състоянието на пътя
или друг от посочените в горната разпоредба фактори, с което е нарушено правото
на защита на санкционираното лице. Следва да се посочи, че актосъставителят
Д. в съдебно заседание заяви, че приел, че има несъобразена скорост, защото
било заснежено пътното платно, но такова описание на
нарушението не е дадено в акта, нито в НП, където единствено е посочено ,че е
управлявал с несъобразена скорост, като е недопустимо в хода на съдебното
следствие да се установяват факти, които е следвало да намерят отражение в
словесното описание на нарушението в акта и НП.
Св. И. заяви, че имало навлизане в
лентата на движение на другия автомобил, поради което приели, че жалбоподателят
се е движил с несъобразена скорост – унесъл се и навлязъл в нейната лента за
движение, където е станал удар. Жалбоподателят не е казал пред актосъставителя с каква скорост се е движил. Други данни за
несъобразяването на скоростта по делото не се съдържат. Липсват факти, които да
подкрепят описаното от актосъставителя Д.. В словесното описание на нарушението се
съдържа, че е реализирано ПТП с материални щети, но не са описани в какво се
изразяват, кои са лицата, претърпели имуществени щети. Неспазването на тези
изисквания е довело до съществено ограничаване на правото на защита на
нарушителя, който има правото да знае защо е приет за извършител, как е
установено неговото конкретно участие в извършеното административно нарушение и
от кое негово неправомерно поведение произлиза търсената му административно –
наказателна отговорност.
По т. 2 от НП , с което
на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на
100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение по чл.
123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП :
Съгласно разпоредбата на чл.123 ал.1 т.1 от : „Водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен: без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието“.
От
друга страна съгласно т. 3 на посочената разпоредба, водачите на ППС имат
задължение когато при произшествието са причинени само имуществени вреди
да окажат съдействие за установяване на
вредите от произшествието. Във възприетата в
АУАН, а впоследствие и в НП фактическа обстановка се сочи, че жалбоподателят се
движи с несъобразена скорост, навлиза в лентата за насрещно движение и
реализира ПТП с материални щети. С оглед това посочване, следва ,че относима в случая е разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП,
когато при ПТП са причинени само имуществени
вреди. Тази норма обаче не е отбелязана като нарушена в НП, нито в АУАН като
нарушен законов текст от ЗДвП. В тази връзка следва да се приеме, че в НП
деянието е неправилно квалифицирано, с което е допуснато съществено нарушение
на императивните правила на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, изискващи точно
описание на нарушението и посочване на нарушените законните
разпоредби. Налице е неточна правна квалификация, което не дава възможност
на нарушителя да разбере за какво деяние е обвинен, нито съда да провери законосъобразността
по същество. Наказателното постановление в тази част е издадено при съществено
нарушение на процесуалните правила и следва да бъде отменено. За пълнота на изложението следва да се посочи,
че съгласно гореизложеното, поради
допуснати съществени процесуални нарушения , АУАН няма доказателствената
сила по чл. 189 ал. 2 от ЗДвП. В словесното описание на нарушението е описано,
че жалбоподателят продължава движението си и напуска мястото на ПТП, с което нарушил чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП,
като не спира и не установява последиците от ПТП. Както се посочи, с оглед
приетото, че реализираното ПТП е с материални щети, възниква не само несъответствие с посочената
като нарушена правна норма, но и и актосъставителят и
свидетелят по акта както се посочи, не
са очевидци, отишли са на мястото след подаден сигнал и след като са изпратени
от оперативния дежурен, като св. И. заяви, че жалбоподателят обяснил, че не бил
напуснал ПТП, че се бил обадил на потърпевшата – на В., казвайки, че ще се
оправят за щетите, като жената потвърдила, че той и звъннал. Или не се установи безспорно, че
жалбоподателя не е предприел каквито и да е действия за установяване
последиците от ПТП, за да е осъществен състава на нарушението.
С оглед на това атакуваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно
и като такова следва да се
отмени.
Воден от горното и на основание
чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0352-000092 от 02.02.2018г. на
Началника на РУ МВР Свищов,
издадено въз основа на Акт № Г877959 от 22.01.2018г. за установяване на административно нарушение, с което на Е.И.Б. с ЕГН ********** *** са наложени
административни наказания, съответно
по т. 1 на основание чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП– глоба в размер на 200,00 лева и по т. 2 на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 100,00 и
лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за това, че на 22.01.2018г.
около 12,30 часа на път II-54,
при км. 28 +600 , в посока с. Вардим – с. К., управлява лек автомобил „*****“ с
английски рег. № *****- собственост на Х.Х., като при
наличие на възходящ наклон и десен завой се движи с несъобразена скорост,
навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с материални щети с лек
автомобил „*****“ с рег. № ****, с водач В.Е.В. от гр. Свищов, движещ се към с.
Вардим. Същият продължава движението си и напуска мястото на ПТП, с което
допуснал следните нарушения: 1. Водачът не избира скоростта на движение,
съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността
на движение и други обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или
създадена опасност за движението. ПТП, с което виновно е нарушил чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и т. 2. Не спира и не установява последиците
от ПТП, с което виновно е нарушил чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен
срок от съобщаване на страните пред Административен съд Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: