Определение по дело №2045/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1904
Дата: 21 май 2019 г.
Съдия: Генчо Колев Атанасов
Дело: 20195530102045
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                             Година 21.05.2019                      Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                              Първи граждански състав

На 21.05.                                                                Година две хиляди и деветнадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 2045 по описа за 2019 година.

 

            Делото е образувано по искова молба на А.К.П. против Ж.С.Ж.. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като по делото е постъпил  отговор от ответника.  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба  документи, да се даде възможност на ищеца да води за разпит двама свидетели, а на ответника трима свидетели в съдебно заседание, както и да се назначи съдебномедицинска експертиза, която да даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба. Следва да се изиска от "Национална система 112" запис или разпечатка от телефонно обаждане до "Национална система 112", направено от ищеца А.П. на 24.03.2018 г. между 12:30 ч. и 13:00 ч.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото: заверени ксерокопия от Епикриза ДК - 07 - 0004, ИЗ № 6204, издадена от УСБАЛССЗ „Света Екатерина" ЕАД; Епикриза ДК - 07 - 0004, ИЗ № 1759, издадена от УМБАЛ „Света Екатерина" ЕАД; Експертно решение № 0247 от № 011 от 29.01.2018 г., издадено от Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович" АД, гр. Стара Загора; Карта за паркиране на хора с трайни увреждания сериен № 393, валидна до 01.01.2019 г., издадена от Община Стара Загора; Лист за преглед на пациент в ДКБ/СО № 1021 от 24.03.2018 г.

            ДАВА  възможност ищеца да води за разпит двама свидетели, а на ответника  - трима свидетели в съдебно заседание.

            НАЗНАЧАВА съдебномедицинска експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Радостина Митева Димитрова. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 100 лева, който следва да се внесе от ищеца в тридневен срок от съобщението по набирателната сметка на Старозагорския районен  съд.

            ИЗИСКВА от Дирекция "Национална система 112" към МВР - Районен център Бургас запис или разпечатка от телефонно обаждане до "Национална система 112", направено от ищеца А.П. на 24.03.2018 г. между 12:30 ч. и 13:00 ч.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 18.06.2019 г. от 10,30 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице след внасяне на определения депозит за възнаграждението му.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, както следва:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на А.К.П. против Ж.С.Ж.. Ищецът твърди в исковата си молба, че на 24.03.2018 г. около 12:30 ч. в гр. Стара Загора паркирал личния си лек автомобил марка "Опел Антара" с peг. № СТ 9699 ВВ срещу сградата на „Сити център", находяща се на ул. „Княз Батенберг” № 28 на място, обозначено за инвалиди, като на таблото на автомобила била поставена карта за паркиране на хора с трайни увреждания № 393, валидна до 01.01.2019 г., издадена от Община Стара Загора. Тази карта давала право на притежателя й да използва място за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания, какъвто бил той, на обозначените за това места. Правото на П. да ползва паркоместа за хора с увреждания произтичало от факта, че същият бил с тежко сърдечно заболяване, което налагало през месец октомври 2014 г. да му бъде извършена сърдечна трансплантация в гр. София, в УМБАЛ „Света Екатерина" ЕАД. След продължително лечение и възстановяване след трансплантацията бил изписан от болницата. Съгласно експертно решение на TEЛK на ищеца била определена 100 % трудова неработоспособност. Същият процент бил потвърден и с последващо решение на ТЕЛК от 29.01.2018 г., издадено от УМБАЛ "Проф. д-р Стоян Киркович" АД - гр. Стара Загора /Експертно решение № 0247 от 29.01.2018 г./ Именно въз основа на това заболяване и последвалата неработоспособност му била издадена и картата за паркиране на хора с увреждания. След като паркирал автомобила си на мястото за хора с увреждания, ищецът  пресякъл ул. „А. Батенберг” по пешеходната пътека и се насочил към входа на търговския център. На тротоара пред входа на магазина бил спрян от двама мъже, облечени с черни якета с надпис „Охрана", единият от които започнал на висок тон да сипе ругатни по него за това, че е паркирал на място за инвалиди, като не приличал на такъв. Ищецът попитал агресивния мъж защо е това арогантно отношение и го помолил за по-спокоен тон и уважително отношение. Словесната атака от страна на мъжа, който вероятно бил охрана на обекта, продължила с обиди и ругатни, отправени към ищеца - „Ало, инвалида, на теб говоря!", „Като те гледам с ръце и крака си. Какъв инвалид си, мозъчен ли?". Ищецът обяснил, че е с ТЕЛК решение и че има поставена карта за паркиране на хора с трайни увреждания на таблото на автомобила, която се виждала, ако си наблизо до автомобила, а не от отсрещния тротоар. Вместо да отиде до автомобила да провери за наличието на такава карта, охранителят продължил с обидните реплики „Инвалидна мутра! Вие, които карате черните джипове, за какви се мислите?!", „Долен боклук, купи ли си ТЕЛК-а?". Тъй като непознатият, облечен с яке с надпис „Охрана", не действал съобразно разпоредбата на чл. 55 от ЗЧОД, ищецът го помолил да се представи и легитимира. В този момент ответникът Ж. се обърнал към стоящия до него колега с думите: „Обади се на нашите момчета“ , след което тръгнал срещу ищеца с явна агресия и с думите „Ей, келеш, махни си бараката“. Ищецът отстъпил две-три крачки назад, уплашен, че може да последва физическа саморазправа от страна на охранителя, и в този момент се обадил на тел. 112 за съдействие от органите на реда. Свидетели на инцидента станали случайно преминаващи граждани, тъй като мястото, на което се случили събитията, било доста оживено и посещавано от много хора. Някои от тях, възмутени от агресивното поведение, си позволили да се намесят в спора и да му кажат, че не е прав и се държи непочтително. Един от свидетелите забелязал, че ищецът е във видимо недобро здравословно състояние - цялото му лице било зачервено, разтреперан бил, със затруднено дишане, и отишъл да му помогне. След няколко минути на мястото пристигнали и полицаи, повикани от спешния телефон 112, които извършили необходимите действия по прекратяване на конфликта. По случая била образувана преписка № 1943/2018 г. по описа на РП - Стара Загора по повод постъпили материали от извършена проверка по преписка № 6998п/2018 г. по описа на Второ РУ - Стара Загора, която впоследствие била прекратена. Веднага след инцидента П. се чувствал много зле и отишъл за преглед в близката болница УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович", Стара Загора, където му били измерени пулс, кръвно налягане и направена електрокардиограма. Констатирана била тахикардия. Твърди, че получил втори шанс за живот чрез извършената му трансплантация на сърце, но неговото здравословно състояние било изключително крехко и деликатно. Животът след сърдечна трансплантация бил борба за оцеляване. Във всеки един момент организмът можел да прояви реакция на отхвърляне на чуждия орган. Физическото, емоционалното и психическо състояние били от изключителна важност за удължаване продължителността на живот след трансплантация на сърце. Всяка една негативна емоция, всеки един стрес можело да доведат до критична ситуация и до фатални последици. Този нелеп инцидент се случил само два дни, след като бил изписан след поредния си престой в болница в гр. София, по време на който му била извършена ендомиокардна биопсия и проведено лечение след реакция на отхвърляне. След болничния престой той продължавал да е на медикаментозно лечение и бил в рисков за здравето си период. Твърди, че случилото се на 24.03.2018 г. му нанесло тежки психически и емоционални травми. По време на инцидента той изпитвал уплаха и страх, които по-късно прераснали в емоционален стрес и психически дисбаланс, които за лице в неговото състояние можело да се окажат фатални. Такова едно събитие веднага се отразявало на сърдечното заболяване на ищеца, който получавайки силно сърцебиене (тахикардия), се опасявал, че отново ще започне реакция на отхвърляне на трансплантираното сърце. В този момент той отново изживявал онова чувство, че това може да са последните минути от живота му. Дълги месеци след инцидента на 24.03.2018 г. ищецът се възстановявал от стреса и лекувал за пореден път сърдечните отклонения, които настъпили в резултат на изживения страх и напрежение. Тези свои болки и страдания оценявал на сумата от 5000 лв., която претендира като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Претендира и законната лихва върху сумата от датата на деликта - 24.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Противоправността на деянието се изразявала във факта, че ответникът Ж.С.Ж., изпълнявайки длъжността "охранител" към Лайфгард-88” ЕООД, пред търговския обект, който охранявал, отправил обидни думи и квалификации, описани по-горе,  държал се агресивно и с поведението си породил страх за живота и здравето на ищеца, като конфликтът бил породен от паркиране на място за лица с трайни увреждания, какъвто бил ищецът. Налице били вреди от това противоправно поведение на ответника, изразяващи се в причинени на ищеца болки и страдания от преживения страх и стрес от случилото се. Тези неимуществени вреди били описани подробно по-горе. Налице била и причинно-следствена връзка между противоправното деяние - нарушение на обществения ред, агресивно поведение, отправяне на обиди и заплахи към ищеца от страна на ответника, в резултат на което ищецът изживял стрес, който водел след себе си описаните болки и страдания. Вината при непозволеното увреждане се предполагала до доказване на противното съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, поради което не следвало да бъде доказвана от страна на ищеца. В настоящия случай конкретните факти, които съдът следвало да вземе предвид при определяне на размера на неимуществените вреди били следните: ищецът бил лице с трайно заболяване - сърдечна недостатъчност, наложила трансплантация на сърце, което във всеки един момент можело да откаже да функционира, след което настъпвала смърт; ищецът не работел, тъй като е с определена 100 % неработоспособност и разполагал с ниски доходи от пенсия; ищецът не бил дал повод, нито  провокирал ответника да прояви агресивно поведение към него; изживеният от ищеца стрес можел да доведе до летален за него край. Именно поради това сумата от 5000 лв. било разумно и оправдано обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, които  довели до влошаване на здравословното му състояние и съставлявали реална заплаха за живота му. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Ж.С.Ж. да му заплати сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени от него болки и страдания негативни емоции, влошаване на здравословното състояние, притеснение и страх за живота си, причинени от противоправно поведение на ответника, както и законна лихва за периода от 24.03.2018 г. /датата на деликта/ до окончателното изплащане на задължението. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото съдебни разноски. По делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който счита, че исковата молба е допустима, но неоснователна. На 24.03.2018г. действително бил на работа, но за инцидента,  сочен от ищеца, обстоятелствата не били посочените в исковата молба. Около 12.30 часа бил на работа като охранител в сградата на ул. „Ал.Батенберг" №28. Пред сградата по това време били той и негов колега. Били облечени в униформи. Забелязали как срещу сградата, на мястото за паркиране на инвалидни места, се насочил автомобил, управляван от гражданин, който многократно бил забелязал, че паркира там, тъй като е инвалид. Точно в този момент, в посока юг - север се движело МПС /по- късно разбрал, че било управлявано от ищеца/, което пресякло непрекъснатата пътна лента и агресивно се насочило също към мястото за паркиране на инвалиди. Ищецът проявил агресивност към гражданина, който му отстъпил мястото. След това той слязъл от управлявания от него автомобил и се насочил към югозападния ъгъл на сградата, където с колегата си стояли. Като ги наближил, го попитал защо паркира на място, предназначено за инвалиди, а той започнал да ги обижда и да говори цинични и арогантни думи спрямо тях. Ищецът бил афектиран от скандала между него и предишния гражданин и след като ответникът му задал въпрос, явно още повече се ядосал. Ищецът започнал да нервничи, продължил да ги обижда и в един момент започнал да говори по телефона си. След малко пристигнали представители на МВР. Снели им обяснения и случаят приключил. Изразява несъгласие със соченото в исковата молба относно това, че се бил държал агресивно спрямо ищеца, че го обиждал и че с поведението си поставил живота му, физическото, емоционалното и физическото му състояние в опасност. Не бил съгласен с твърдяното, че е извършил противоправно деяние, вследствие на което му причинил вреда. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски. От изложените обстоятелства в исковата молба се  налага изводът, че е предявен иск по чл.45 от ЗЗД, уреждащ отговорността за причинени вреди от непозволено увреждане. Фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща следните елементи: деяние, противоправност на деянието, причинна връзка, вреди и вина. Тежестта да се докаже осъществяването на посочения фактически състав се носи от ищеца, като единствено вината се презумира по силата на чл. 45, ал.2 ЗЗД. От своя страна ответникът следва да докаже всички възражения, относно обстоятелствата, изключващи някой от елементите на непозволеното увреждане, респективно наличието на изключващи отговорността обстоятелства.

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба.

            Да се връчи на страните препис от определението.       

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: