№ 98079
гр. С., 16.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20221110148277 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 411 ГПК.
Образувано е по заявление на [фирма-З] за издаване на заповед за изпълнение срещу В. В.
Д., включващо и следните суми: 182,44 лв. - неустойка за неосигурено обезпечение в 3-
дневен срок от сключване на договора; и 125 лв. – неустойка за забава за изплащане на
парична вноска.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът отказва издаването
на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът намира, че клаузите, на които произтичат тези вземания, са нищожни.
Първото претендираното вземане за неустойка почива на клауза от договора, в която е
предвидено задължението на заемателя в срок до три дни от сключване на договора да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция,
като при неизпълнение на това задължение дължи неустойка. Сключеният между
заемодателя и заемателя договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение
намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответникът има качеството на потребител. Тази
клауза изпълва характеристиките на неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй
като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност
и води до значително неравновесие в правата и задълженията между страните. Същата
попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при
неизпълнение да заплати необосновано висока неустойка. Уговореното задължение на
кредитополучателя за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова
гаранция има за цел кредиторът да получи допълнително възнаграждение върху стойността
1
на отпуснатия заем, което представлява заобикаляне изискванията на (ЗПК) и води до
нейната нищожност съгласно чл. 21, ал. 1. Кредиторът е длъжен преди сключване на
договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в
достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен,
разполага с възможността да откаже предоставянето на заемните средства. На практика тази
клауза прехвърля риска от неизпълнение на това задължение на кредитодателя върху
потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез сключването на
договора. Последното води до значително нарастване на "цената" на кредита и възлага на
потребителя финансова тежест, което е в противоречие както със закона -чл. 16 ЗПК, така и
с добрите нрави - чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Нищожна е и клаузата за начисляване на еднократна неустойка за забава в размер на 125 лв.,
тъй като тази уговорка от договора влиза в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал.
2 ЗПК, съгласно която при забава потребителят дължи само законна лихва.
По изложените съображения заявлението в посочените части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 183856/02.09.2022г. за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, подадено от [фирма-З] срещу В. В. Д. за следните суми: 182,44 лв. - неустойка
за неосигурено обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора; и 125 лв. –
неустойка за забава за изплащане на парична вноска.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за отхвърлените вземанията в 1-
месечен срок от влизане в сила на разпореждането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2