Присъда по дело №4/2023 на Районен съд - Малко Търново

Номер на акта: 8
Дата: 13 юни 2023 г. (в сила от 29 юни 2023 г.)
Съдия: Пламен Маринов Дойков
Дело: 20232140200004
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 8
гр. Малко Търново, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
СъдебниГергана Ив. Скопчанова

заседатели:Добринка П. С.а
при участието на секретаря Дора Ж. Папуджикова
и прокурора Б. Ан. Л.
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Наказателно дело от общ
характер № 20232140200004 по описа за 2023 година
въз основа данните по делото и Закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. М., ЛНЧ: **********, роден на
08.11.2000г. в гр. Павлоград, Днепропетровска област, украинец, украински
гражданин, с адрес: гр. Варна, ул. „-----“ № 7, вх. Б, ап. 5
за ВИНОВЕН в това, че на 31.07.2022г. , около 15.00часа, по ГП Е – 87
( I- 9), движейки се в посока от гр. Малко Търново към гр. Бургас, в м.
„Босна“, в зоната за отговорност на ГПУ Малко Търново и на територията на
Община Малко Търново, с цел да набави за себе си имотна облага ( сумата от
900.00евро) , противозаконно подпомогнал чрез осигуряване и извършване на
превоз на четирима чужденци: А. Д. А. М., Х. М. А., Д. Х. А. и А. Е. Х. –
всички сирийски граждани без документи за самоличност, да преминават в
страната в нарушение на закона по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ (Чужденец
може да влезе в Република България, ако притежава редовен паспорт или
заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава се изисква),
чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ (Чужденец, който влиза в Република България или
преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на
пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ
за пътуване, както и виза, когато такава е необходима, съгласно Регламент
(ЕО) № 539/ 2001г. на Съвета на Европа от 15.03.2001г.) и чл. 22, ал. 1от ЗЧРБ
(Пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз
1
основа на: 1. виза по чл. 9а, ал. 2, т. 3 и 4; 2. международни договори или
договори на Европейския съюз с трети държави за безвизов режим; 3. актове
на правото на Европейския съюз, които са в сила и се прилагат от Република
България; 4. разрешение на службите за административен контрол на
чужденците), като деянието е извършено чрез използване на моторно
превозно средство – л.а. „Сеат Кордоба“ с рег. № В----ВТ, собственост на Г.
Н. М. и по отношение на повече от едно лице – четири лица - престъпление
по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5 във вр. ал. 1 от НК поради което и на основание
чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5 във вр. ал. 1 от НК във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2
от НК и чл. 36 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от 11(ЕДИНАДЕСЕТ) МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 2500.00лева
(ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТСТОТИН ЛЕВА), платима в полза на бюджета на
Районен съд гр. Малко Търново, както и сумата от 5.00лева(пет лева) в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА наложеното наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за изпитателен срок от 3(ТРИ) ГОДИНИ,
считано от датата на влизане на присъдата в сила.
ВРЪЩА на Г. Н. М., ЕГН: **********, гр. Варна , ул. „----“ № 54, ет. 2,
ап. 3 следните веществени доказателства: л.а. „Сеат“ модел „Кордоба“ с рег.
№ В----ВТ, рама : VSSZZZ6KZYR******, контактен ключ за автомобила и
свидетелство за регистрация на МПС, част II.
ОСЪЖДА подсъдимия В. М., ЛНЧ: **********, роден на 08.11.2000г.
в гр. Павлоград, Днепропетровска област, украинец, украински гражданин, с
адрес: гр. Варна, ул. „-----“ № 7, вх. Б, ап. 5, на основание чл. 189, ал.3 от
НПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Районен съд гр. Малко Търново
направените по делото разноски в размер на 414.33лева ( четиристотин и
четиринадесет лева и тридесет и три стотинки) за явяване на свидетели и
преводи на свидетели в с.з., както и 5.00 лв. (пет лева) в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Бургаския окръжен
съд в 15- дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към Присъда № 8 от 13.06.2023г. по НОХД № 4 по описа за 2023г. на
Районен съд гр. Малко Търново

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна
прокуратура гр. Бургас, ТО Малко Търново срещу подсъдимия В. М., ЛНЧ:
**********, роден на 08.11.2000г. в гр. Павлоград, Днепропетровска област,
украинец, украински гражданин, с адрес: гр. Варна, ул. „-----“ № 7, вх. Б, ап. 5
за извършено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5 вр. ал. 1 от НК. Спрямо
М. е повдигнато обвинение и е предаден на съд за това, че 31.07.2022г. ,
около 15.00часа, по ГП Е – 87 ( I- 9), движейки се в посока от гр. Малко
Търново към гр. Бургас, в м. „Босна“, в зоната за отговорност на ГПУ Малко
Търново и на територията на Община Малко Търново, с цел да набави за себе
си имотна облага, противозаконно подпомогнал чрез осигуряване и
извършване на превоз на четирима чужденци: А. Д. А. М., Х. М. А., Д. Х. А. и
А. Е. Х. – всички сирийски граждани без документи за самоличност, да
преминават в страната в нарушение на закона по смисъла на чл. 8, ал. 1 от
ЗЧРБ (Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен
паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава
се изисква), чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ (Чужденец, който влиза в Република
България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от
целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го
документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима, съгласно
Регламент (ЕО) № 539/ 2001г. на Съвета на Европа от 15.03.2001г.) и чл. 22,
ал. 1от ЗЧРБ (Пребиваването на чужденците в Република България се
осъществява въз основа на: 1. виза по чл. 9а, ал. 2, т. 3 и 4; 2. международни
договори или договори на Европейския съюз с трети държави за безвизов
режим; 3. актове на правото на Европейския съюз, които са в сила и се
прилагат от Република България; 4. разрешение на службите за
административен контрол на чужденците), като деянието е извършено чрез
използване на моторно превозно средство – л.а. „Сеат Кордоба“ с рег. № В----
ВТ, собственост на Г. Н. М. и по отношение на повече от едно лице – четири
лица.
Представителят на Районна прокуратура гр. Бургас, ТО Малко Търново
поддържа изцяло обвинението. Прокурорът пледира подсъдимият да бъде
признат за виновен и да му бъде наложено наказание при условията на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК , а именно лишаване от свобода за срок от 11 месеца.
Представителят на прокуратурата не желае на М. да се налага кумулативно
предвиденото наказание глоба. Приобщените веществени доказателства – лек
автомобил л.а. „Сеат Кордоба“ с рег. № В----ВТ, СРМПС част II и контактен
ключ да бъдат върнати на собственика Г. Н. М..
Подсъдимият В. М. разбира предявеното му обвинение и дава
обяснения. М. твърди, че на 30 юли 2022г. свидетелят В. Т. се свързал със
съпругата му св. Д. К.. Т. обяснил на К. , че има работа за М. – трябвало да
закара с автомобил хора от гр. Бургас до гр. София. Хората описал като
„нормални хора, негови познати“. Подсъдимият се съгласил да пътува, като
му обяснил, че няма пари по сметката на телефона си. Сутринта на 31 юли
2022г. двамата тръгнали от гр. Варна за гр. Бургас. След гр. Бургас двамата
продължили да пътуват в посока, която не била известна на М.. Двамата
1
пристигнали на място, след което Т. позвънил по телефона и минута след това
излезли хора, които се качили в автомобила на Т. и в този на М.. В
автомобила на Т. се качили шест човека – двама в багажника и четирима в
купето, а в автомобила на М. – четирима. Между двата автомобила имало
разстояние около десет метра. Т. потеглил. Подсъдимият, след като видял
качващите се в багажника лица, решил, че става нещо нередно. М. започнал
да звъни на Т., но последния го бил успокоил, че всичко е наред и щели да се
разберат. След това Т. изключил мобилния си телефон. Подсъдимият твърди,
че знаел само крайната точка- гр. София и докато пътували мислел да намери
решение. Започнал да си говори с пътниците, но те не го разбирали. Поискал
от тях да слязат, но те говорели на техния си език и помежду си. Подсъдимият
бил решил да спре, когато стигне до голям град с полицейски участък.
Спомнил си, че по пътя имало полицейски пост и се насочил към него. Когато
го доближил започнал да управлява по – бавно и полицейският служител му
посочил да спре и М. го направил. Полицаят започнал да разговаря с М., но
последният не го разбирал. Въпреки това подсъдимият възприел, че от него се
иска да се представят шофьорска книжка и документи за автомобила. След
това полицейският служител запитал пътниците за документи, но те не
представили такива и М. бил попитан да обясни как се е свързал с тях.
Подсъдимият твърди, че не разбирал добре полицейските служители. М.
заявява, че никога не бил пътувал до гр. Малко Търново. Преди този случай
не знаел, че В. Т. превозвал хора. Свидетелят го бил убеждавал, че няма нищо
нелегално в ставащото. Сумата, която Т. бил предложил на М. била 900евро
(2000лева). Подсъдимият не знаел защо продължават да пътуват след гр.
Бургас. Заявява, че към онзи момент нямал пари в телефона си, за да води
изходящи обаждания или да ползва интернет, за да се свърже с Т.. Мястото
до което пътували, за да вземат лицата, според подсъдимия било на 15- 20
мин. след напускането на гр. Бургас. Подсъдимият не знаел дали се намира в
близост до населено място. М. твърди, че бил помолил четиримата да слязат
от автомобила, но те не го разбирали. По външността им разбрал, че има
нещо нередно. Страхувал се, че носят оръжие.
Адвокат П. Г., АК гр. Варна, защитник на подсъдимия, претендира В.
М. да бъде признат за невиновен. От обективна страна не се отрича, че
четиримата превозвани са мигранти, влезли незаконно в страната. Въпреки
това адв. Г. заявява, че В. М. не е бил уговарян и не е знаел, че ще превозва
такива лица. Когато четиримата са се качили в автомобила, подсъдимият е
бил под силен стрес, не знаел какво върши. Подсъдимият се намирал в чужда
държава, на място, което не познавал – в околностите на гр. Малко Търново.
Всичко това било повлияло на преценката му. Наред с това било налице
посредствено извършителство, поради което М. не следвало да носи
отговорност. Свидетелят Т. постоянно превозвал мигранти, налице били
противоречия в неговоите показания и на практика бил признал извършването
на деянието. Единственото, което Т. не признал е, че на инкриминираната
дата също е извършил деяние по чл. 281 от НК. По делото било налице
показанията на четирите лица чужди граждани, които са посочили, че Т. също
е превозил шест човека с управляания от него лек автомобил. Адвокат Г.
сочи, че подсъдимият не говорел български към датата на деянието. Обръща
внимание и на това, че на КПП „Босна“ М. не е успял да обясни как
четиримата са се озовали в управлявания от него лек автомобил. М. бил
обвинен само поради това, че не е реагирал правилно. Защитата смята, че след
като цялата комуникация е водена от Т. било налице посредствено
2
извършителство. М. не знаел къде отива, кого ще вземе, както и точното
местонахождение, на което ще остави лицата. Защитата изтъква, че Владилав
М. е оказал съдействие на полицейските служители. Подсъдимият бил
объркан от ставащото – четирите лица били натоварени между гр. Малко
Търново и с. Звездец, като невъзможността на М. да намери полицейският
пост, движейки се в околността около час- час и половина сочела на това.
Относно личността на подсъдимия защитата сочи, че като чужд
гражданин се е вписал в обществото, работи, семеен е и отглежда детето си.
Адвокат Г. моли при определяне на наказанието да се съобрази това, че
съпругата на подсъдимия не работи, а налагането на глоба наред с
лишаването от свобода би направило наказанието му несъразмерно тежко.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В. М. е роден на 08.11.2000г. в гр. Павлоград,
Днепропетровска област, Украйна. М. е украински гражданин, със средно
образование, женен, неосъждан за престъпления от общ характер. В България
подсъдимият живее в гр. Варна на ул. „-----“ № 7, вх. Б, ап. 5. По занятие М. е
строител на свободна практика.
През 2022г. подсъдимият В. М. започнал работа при св. Г. Н. М., гр.
Варна. Свидетелят М. работел в строителството, като приел М. на работа при
себе си и му плащал за конкретно извършена работа. Постепенно М. се
доверил на М. и започнал за почивните съботни и неделни дни да му
предоставя личния си автомобил „Сеат Кордоба“ с рег. № В----ВТ, който
подсъдимият ползвал и управлявал. На 30 юли 2022г. свидетелят В. Т. се
свързал с Д. К., съпругата на подсъдимия. Т. знаел, че през миналата година
М. бил търсил работа и казал на К., че за М. има такава. Обещал
възнаграждение. Свидетелят заявил на К., че М. трябва да превози незаконно
преминали границата на страната лица- мигранти. Самата дейност била
предложена на Т. от неустановен по делото турски гражданин, който се бил
свързал с него чрез приложението „Телеграм“. Вечерта на 30 юли 2022г.
подсъдимият се съгласил да извърши превоза на лицата. Т. казал на М., че ще
шофира пред него с л.а. „Рено Колеос“ и ще го уведомява за наличие на
полиция. Сутринта на 31 юли 2022г. двамата потеглили към гр. Бургас, а от
там и към гр. Малко Търново. В. М. шофирал лекият автомобил предоставен
му от св. М..
Свидетелите А. Д. А. М., Х. М. А., Д. Х. А. и А. Е. Х. – сирийски
граждани, били пристигнали в Турция по различно време и целта им била да
се придвижат до Западна Европа. И четиримата не разполагали със законно
разрешение да влязат в Република България и единствената им възможност
била да преминат границата в нарушение на установения ред, а след това да
се насочат към Република Сърбия. За целта четиримата били заплатили
различни суми за превеждането им през границата на България с Турция, а
след това и за транспортирането им през страната. Свидетелят А. Х. Е.
разказва, че в гр. Истанбул, Турция била създадена организация той и още
единадесет лица, сирийски граждани, да преминат границата с Република
България и да влязат в страната. След като били транспортирани до
границата, водачът им направил дупка в оградата и лицата преминали на
българска територия. В гората групата вървяла три дни. Е. знаел, че е
направена уговорка с конкретен човек, който да ги вземе с автомобил.
Свидетелят знаел, че част от групата ще ползва един автомобил, а другата ще
3
бъде превозена от друг. На уговорено място лицата чакали, когато се появил
автомобилът управляван от В. М.. Е. и другите трима – А. М., А. и А. се
качили в „Сеат“ – а и М. потеглил. Между подсъдимия и свидетелите не се
водел разговор , Е. не разбирал езика. Свидетелят бил седнал на задната
седалка, зад водача М.. По пътя М. разговарял по мобилния си телефон, но не
следял карта и не спирал, за да се ориентира за пътя. Свидетелят сочи, че
пътували около един час, когато били спрени за проверка от служителите на
МВР на КПП „Босна“.
Свидетелите А. Д. А. М., Х. М. А., Д. Х. А. не са установени за разпит
по време на съдебното следствие. Тримата нямат посочен адрес в страната и
не са издирени за призоваване по делото. Показанията на посочените лица
бяха прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4 от НПК със съгласието
на подсъдимия. И тримата посочени свидетели излагат почти идентични
свидетелски показания, които кореспондират с тези на разпитания в с.з. Е.. И
тримата били влезли в Република Турция от Сирия. Целта и на тримата била
да достигнат Западна Европа. За целта и тримата били заплатили различни
парични суми на лица, които извършват незаконна дейност по превеждане
през границата на Република Турция с Република България. Още на
27.07.2022г. групата, която заплатила да премине границата , тръгнала от гр.
Истанбул и се отправила към границата с България. До там пътували с ван.
След полунощ на 28.07.2022г. границата била достигната и групата
продължила пеш през гората. След няколко часа била достигната и оградата
на границата и групата я преминала. Свидетелите знаели, че след
преминаване на границата ще трябва да достигнат конкретна първоначално
определена точка, от която ще бъдат взети и транспортирани с превозни
средства. В гората групата се движила четири денонощия. Вечерта на
30.07.2022г. свидетелите достигнали до път, който не виждали, но чували
движението на превозни средства. На мястото останали до сутринта на
31.07.2022г. Първоначално пристигнал черен автомобил, в който се качили
шест човека, а след това пристигнал и лекият автомобил управляван от
подсъдимия М.. Водачът на групата посочил превозното средство и казал на
четиримата да се насочат и качат в автомобила. Четиримата се качили в
автомобила „Сеат“, като сами си отворили вратите. Шофьорът не слязъл от
него. Водачът потеглил, по пътя не спирал и не се сменял с друг. След като
пътували, според свидетелите между час и и два, били спрени за проверка от
служители на МВР на КПП „Босна“, където били задържани по реда на
ЗМВР.
Свидетелите М. Я. М. и В. С. Х. – служители на МВР, изпълнявали
служебните си задължения на КПП „Босна“ на ГП I – 9. Около 15.00часа на
31.07.2022г. по пътя към поста се приближил л.а. „Сеат“ с рег. № В----ВТ.
Полицай Х. подал сигнал на водача да спре за проверка. Свидетелите
установили, че в лекия автомобил се намират водачът В. М. и четирима
граждани, които не представили документи за самоличност. На въпросите на
полицейските служители М. не могъл да отговори за къде пътува, въпреки че
ги разбирал. Четиримата пътници не говорели и разбирали български език.
Свидетелят М. възприел, че М. дава обяснения на Х., че лицата са нелегално
пребиваващи в България. След приключване на беседата с петимата, лицата
били задържани по ЗМВР.
Горепосочената фактическа обстановка се доказва по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно –
4
показанията на разпитаните свидетели, обясненията на подсъдимия, както и
останалите приетите писмени доказателства по делото, съдържащи се в ДП №
78/ 2022г. на ГПУ Малко Търново.
След преценка на всички доказателства по делото, съдът счита, че
подсъдимият В. М., ЛНЧ: **********, роден на 08.11.2000г. в гр. Павлоград,
Днепропетровска област, украинец, украински гражданин, с адрес: гр. Варна,
ул. „-----“ № 7, вх. Б, ап. 5 е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5 във вр. ал. 1 от НК, като на 31.07.2022г. ,
около 15.00часа, по ГП Е – 87 ( I- 9), движейки се в посока от гр. Малко
Търново към гр. Бургас, в м. „Босна“, в зоната за отговорност на ГПУ Малко
Търново и на територията на Община Малко Търново, с цел да набави за себе
си имотна облага ( сумата от 900.00евро) , противозаконно подпомогнал чрез
осигуряване и извършване на превоз на четирима чужденци: А. Д. А. М., Х.
М. А., Д. Х. А. и А. Е. Х. – всички сирийски граждани без документи за
самоличност, да преминават в страната в нарушение на закона по смисъла на
чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ (Чужденец може да влезе в Република България, ако
притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и
виза, когато такава се изисква), чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ (Чужденец, който
влиза в Република България или преминава транзитно през нейната
територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен
паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е
необходима, съгласно Регламент (ЕО) № 539/ 2001г. на Съвета на Европа от
15.03.2001г.) и чл. 22, ал. 1от ЗЧРБ (Пребиваването на чужденците в
Република България се осъществява въз основа на: 1. виза по чл. 9а, ал. 2, т. 3
и 4; 2. международни договори или договори на Европейския съюз с трети
държави за безвизов режим; 3. актове на правото на Европейския съюз, които
са в сила и се прилагат от Република България; 4. разрешение на службите за
административен контрол на чужденците), като деянието е извършено чрез
използване на моторно превозно средство – л.а. „Сеат Кордоба“ с рег. № В----
ВТ, собственост на Г. Н. М. и по отношение на повече от едно лице – четири
лица, за което го призна за виновен.
От обективна страна подсъдимият е осъществили изпълнителното
деяние на визираното престъпление, като е извършил описаните действия –
подсъдимият противозаконно е подпомогнал посочените чужди граждани да
преминават през страната, като е осигурил превоз на същите с посочения лек
автомобил , собственост на св. Г. М.. От събраните гласни и писмени
доказателства се установява, че четиримата са сирийски граждани и нито
един от тях не притежава документ, който съгласно ЗЧРБ и Регламент (ЕО) №
539/ 2001г. на Съвета на Европа от 15.03.2001г. да му позволява да влезе и
премине през страната, според изискванията на посочените нормативни
актове. Видно от доказателствата по делото, четиримата за влезли в страната
и по незаконен начин – на неустановено за това място и без разрешение на
компетентните органи. Деянието е извършено при квалифициращи признаци
– чрез посоченото моторно превозно средство л.а. „Сеат“ и спрямо повече от
едно лице - четири лица
От субективна страна, подсъдимият е осъществил престъплението
виновно, при форма на вината «пряк умисъл» по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
Подсъдимият е знаел, че лицата, които превозва са чужди граждани, които
преминават в страната в нарушение на закона – същите са сирийски
граждани, без документи за самоличност, нямат и съответните разрешения да
5
преминат през територията на страната. Престъплението е формално по своя
характер, като за неговата съставомерност не е нужно да са настъпили други
общественоопасни последици. Налице е и особена користна цел на дееца – да
придобие имотна облага – сумата от 900евро.
Настоящият състав прецени, че свидетелските показания на
разпитаните М. Я. М., В. С. Х., Г. Н. М., А. Д. А. М., Х. М. А., Д. Х. А. и А. Е.
Х. са най – обективни, точни и безпристрастни. В тях се съдържа изложение
на факти, които посочените представят на съда без да са заинтересовани или
повлияни от други обстоятелства по делото. Първите двама свидетели излагат
показания, които са свързани с извършваната от тях служебна дейност.
Установеното от М. и Х. има отношение към спирането на лекият автомобил,
установените лица и първоначалните констатации за извършено
престъпление от общ характер. Няма данни двамата да са в особени
отношения с друго свидетели или страни по делото, които да дискредитират
съдържанието на показанията им. Свидетелят Г. Н. М. е бил работодател на
подсъдимия, но съдът не намира в неговите показания неточности или
необективно изложение на фактите по делото, независимо от отношенията на
двамата. Свидетелите А. Д. А. М., Х. М. А., Д. Х. А. и А. Е. Х. излагат
показания, които касаят преминаването на държавната граница, както и
последвалото им транспортиране от подсъдимия. Четиримата нямат други
отношения с подсъдимия, освен посочените по делото и техните изложения
също следва да се кредитират изцяло.
Показанията на св. Д. К., св. В. Т. и О. Н., съдът приема, но цени същите
като ненапълно обективни и безпристрастни. По отношение на втората група
свидетели следва да се има предвид, че св. Д. К. е съпруга на подсъдимия.
Нейните показания съдът определя като съвкупност от обстоятелства, които
кореспондират с показанията на част от останалите свидетели , но същите са
и опит да бъде оневинен съпруга й за извършеното деяние. Свидетелят В. Т.
излага показания, които също кореспондират с част от фактите по делото.
Свидетелят наред с това е посочен от подсъдимия като извършител на деяние
по чл. 281 от НК, като показанията му са насочени към това да не се уличи в
извършване на престъпление, каквото право му дава НПК. От показанията на
св. О. Н. не се установиха факти, които да имат отношение към деянието.
Съдът не споделя твърденията на подсъдимия и защитника му, че В. М.
не е знаел какво върши, че е действал под формата на посредствено
извършителство на деяние извършено от В. Т.. По делото се установи от
събраните гласни и писмени доказателства, че В. М. е знаел каква дейност му
се предлага и какво следва да получи като възнаграждение – сумата от
900евро. Посредственото извършителство е налице, когато деецът мотивира и
улеснява едно наказателнонеотговорно лице ( малолетен , невменяем) , което
действа като оръдие на извършителя, или когато лицето е
наказателноотговорно, но е в неведение за фактическите обстоятелства, които
се включват в състава на престъплението. В случая е ясно, че В. М. е
пълнолетен , вменяем и може да носи наказателна отговорност. Подсъдимият
е бил с ясното съзнание , че се насочва към района на гр. Малко Търново,
където с управлявания от него автомобил ще вземе и превози чужди
граждани, които нямат законно разрешение да преминават през територията
на страната. М. е знаел и е бил мотивиран за това си действие от паричната
сума, която ще му бъде заплатена за извършената дейност. От това следва да
се заключи, че не е налице посредствено извършителство, което да изключи
6
вината на подсъдимия.
Не е извинително и обстоятелството, че подсъдимият се е намирал на
непознато за него място и е действал по влияние на стреса от случващото се.
В. М. умишлено е тръгнал от гр. Варна до гр. Малко Търново, за да извърши
деянието, за което е предаден на съд. Твърдението, че не е искал чуждите
граждани да се качат в автомобила му и в последствие е искал те да слязат
също не издържа проверката на събраните доказателства по делото.
Четиримата чужди граждани ясно и категорично сочат, че автомобилът е
пристигнал на място, спрял е и е бил посочен от лицето, което ги е превело
през границата до мястото на срещата. М. не е слизал от автомобила, а те
сами са отворили вратите и са влезли, след което подсъдимият е потеглил. Не
може да се приеме защитната версия на подсъдимия, че е бил уплашен от
лицата, както и че е искал те да слязат – никой от четиримата не сочи М. да е
спирал и да им показвал по някакъв начин, че иска да слязат от автомобила.
Защитна версия е и твърдението, че В. М. е търсил полицейско управление, за
да предаде лицата. Деянието е извършено в светлата част на денонощието, М.
е разговарял по мобилния си телефон необезпокоявано , а четиримата не са
разбирали езика, на който подсъдимия говори. За В. М. е била налице
възможност да се свърже с тел. 112 и да съобщи за ставащото, ако в
действителност е искал да предаде чуждите граждани на МВР. Подаването на
подобен сигнал е възможно и при ограничение на повикванията от страна на
мобилния оператор, поради неплащане на текуща сметка или липсва на
предварително заплатена стойност за провеждане на разговори.
По отношение твърдението, че В. Т. е извършител на деянието, както и
това, че свидетелят също е извършил превоз на шестима чужди граждани ,
пребиваващи в страната в нарушение на закона, настоящият състав намира за
нужно да отбележи следното. В правомощията на Прокуратурата ( чл. 127, т.
3 от КРБ) е да привлича към отговорност лица, които са извършили
престъпления и да поддържа обвинението по наказателни дела от общ
характер. В случая В. Т. не е привличан като обвиняем и не е предаден на съд,
като настоящия състав няма правомощия да се произнася по твърденията на
подсъдимия М. за действия на свидетеля, които се твърди, че са с престъпен
характер.
Престъплението, за което В. М. е привлечен като обвиняем и предаден
на съд, предвижда наказание лишаване от свобода в размер от една до шест
години, както и глоба в размер от пет хиляди до двадесет хиляди лева.
При определяне на наказанието съдът прецени, че са налице
предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК и определи наказанията по
законовия минимум – лишаване от свобода за срок от 11(единадесет) месеца
и глоба в размер на 2500.00лева (две хиляди и петстотин). На първо място
подсъдимият даде подробни обяснения и активно съдейства за изясняване на
обективната истина по делото. Процесуалното поведение на подсъдимия по
време на досъдебното производство и на съдебното следствие съдът оценява
като безукорно. Подсъдимият осъзнава тежестта на извършеното и изказва
съжаление за стореното от него. Същият е млад човек, неосъждан, с добри
характеристични данни. За последното може да се извлекат съображения от
показанията на св. Г. Н. М.. М. е бил негов работник, отличавал се е като
съвестен и добър служител, ползвал се е с доверие у М.. Не са събрани данни
да е извършвал други противообществени прояви. М. е семеен, родител на
дете. Обществената опасност на дееца съдът прецени като ниска. Безспорно
7
обществената опасност на деянието е висока, но също така следва да се има
предвид, че подсъдимият е признат за виновен за деяние при квалифициращи
обстоятелства, които няма как повторно да се ценят при определяне на
наказанието като отегчаващи вината му. По тези съображение съдът прие, че
в случая следва наказанието да се определи при посочените параметри, като и
най – лекото наказания би се явило несъразмерно тежко спрямо личността на
дееца. Наложеното наказание според съда ще изпълни целите на наказанието
според чл. 36 от НК. Наказанието лишаване от свобода е в размер близък до
минималния предвиден в закона и следва да подейства поправително и
превъзпитателно спрямо подсъдимия. Наложената глоба съдът определи
отново под минималния определен в закона размер, като счита, че с оглед
личността на дееца – млад мъж в работоспособна възраст, с професионални
умения и трайно живущ в България, същата се явява справедливо определена.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът постанови наложеното наказание
лишаване от свобода да бъде отложено за изпитателен срок от три години,
считано от датата на извършване на деянието.
Съдът се произнесе по направените по делото разноски, като присъди
на основание чл. 189, ал. 3 от НК подсъдимият В. М. да заплати по сметката
на Районен съд гр. Малко Търново направените по делото разноски в размер
на 414.33лева ( четиристотин и четиринадесет лева и тридесет и три
стотинки) за явяване на свидетели и преводи на свидетели в с.з., както и 5.00
лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Относно веществените доказателства, съдът постанови приобщените по
делото л.а. „Сеат“ модел „Кордоба“ с рег. № В----ВТ, рама :
VSSZZZ6KZYR******, контактен ключ за автомобила и свидетелство за
регистрация на МПС, част II да бъдат върнати на св. Г. Н. М., ЕГН:
**********, гр. Варна , ул. „----“ № 54, ет. 2, ап. 3. Посоченият лек автомобил
е собственост на свидетеля, като на основание чл. 281, ал. 3 от НК подлежи на
връщане на М..
Мотивиран от гореизложеното, Съдът постанови присъдата си.




СЪДИЯ:
8
Съобщи за изтекли лични данни