РЕШЕНИЕ
№1291 08.12.2016 година Град Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият районен
съд,
4 състав
На 24.11.
2016 година
в публично
заседание в следния състав:
Районен съдия:Десислава Ахладова
Секретар:Д.А.
Прокурор:
....................,
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №03072 по описа за 2016 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявените
обективно съединени искове са с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415
от ГПК вр. с чл.242, вр с чл.128 КТ и чл. 245, ал. 2 от КТ.
Предявени са
искове от И. Г. К. срещу „Лиел Констракшън”ЕООД гр.Перник за
признаване за установено,че ответника дължи
заплащане: 1/ на осн. чл. 128, т. 2, вр. чл. 242 КТ сумата
3 971.89 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода м.04.2014г.до
м.12.2014г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението-30.05.2016г. до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока за
отговор е депозиран такъв от ответната
страна,с който се оспорват предявените искове,като ноеснователни.Претендират се
направените по делото разноски.
Пернишкият районен
съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 235 ал.2 от ГПК и чл.12 от ГПК, приема за
установено и доказано следното:
Не се спори,че между И. Г. К. и «Лиел Констракшън» ЕООД -
Перник със седалище и адрес на управление: гр.Перник е съществувало трудово
правоотношение на база сключен между тях трудов договор,който е прекратен със
Заповед №344/29.12.2014г.
Съгласно
чл. 242 КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, като по
силата на чл. 128 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове
на работника уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, като
съответно чл. 270, ал. 2 от КТ установява тези срокове.
От
заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза с вещо
лице Б.П. се установява, че неизплатеното нетно трудово възнаграждение на ищеца
за периода от 01.04.2014г .до 30.12.2014г., възлиза на сумата от 3 921.89 лева.С оглед на това,
предявеният иск по чл.242 от КТ е доказан по основание. Съгласно горната
разпоредба, положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, като по
силата на чл.269, ал.1 и чл.270, ал.1 и ал.2 от КТ, трудовото възнаграждение се
заплаща в предприятието, в което се извършва работата, всеки месец.
Не
са ангажирани доказателства, а и не се твърди от ответната страна, да са
извършвани плащания на ищеца за
процесния период. Неплащането е отрицателен факт, който не подлежи на доказване
от страната, която го твърди.Същата следва да докаже само наличието на
договорно правоотношение между страните по делото, което е направено.На
доказване подлежат положителните факти, какъвто е плащането.С оглед на това, ищеца
не следва да доказва неизпълнението на задължението
от страна на ответника, а съответно изпълнението на задължението подлежи на
доказване от страната, която се ползва от него, в случая ответника, който не е
ангажирал никакви доказателства в тази насока. Още повече, че това би могло да
бъде установено само с писмени доказателства, предвид разпоредбата на ГПК и
предвидената в разпоредбата на чл. 62 от КТ писмена форма на трудовия договор.
Предвид
на това, предявеният иск за заплащане на дължимото се трудово възнаграждение за
исковия период следва да се уважи за установения размер от 3 921.89 , а за
разликата до пълния предявен размер от 3971.89 лева,следва да се отхвърли.
Върху посочената сума, представляваща неизплатено в пълен размер трудово
възнаграждение, следва да се присъди и лихва за забавено плащане, считано от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
-30.05.2016г.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Пернишкия районен съд сумата от 130.00лв.,
включваща 50.00 лв. държавна такса и 80,00 лв.
изплатен хонорар на вещо лице от бюджетните суми на съда, заедно със законната
лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила
до окончателното изплащане.
С
оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати на ищцовата сумата от
538.00 лева адвокатско възнаграждение,предвид направеното от ответната страна възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което е
съобразена с т.3 от ТР №6/2013г. на ВКС, а именно,че при намаляване на подлежащо
на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК,съдът не е обвързан от предвиденото в
§ 2 от Наредба №1/ 09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер.
Водим
от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Лиел Констракшън» ЕООД - Перник със седалище и адрес на управление: гр.Перник,ул.”Софийско
шосе” №31 дължи на И. Г. К. с ЕГН:*********
със адрес *** 3 921.89
лв. – неизплатено трудово възнаграждение за периода м.04.2014г.до м.12.2014г.,
ведно със законната лихва върху главниците,
считано от подаване на заявлението-30.05.2016г. до
окончателното изплащане,като за разликата до пълния предявен размр от
3 971.89 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението относно сумите, представляващи
неизплатено трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА „Лиел Констракшън» ЕООД - Перник със седалище и адрес на
управление: гр.Перник,ул.”Софийско шосе”№31
да
заплати по сметка на Пернишкия районен съд сумата от 130.00 лв., представляваща
дължима държавна такса и разноски за вещо лице, заедно със законната лихва
върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Лиел Констракшън» ЕООД - Перник със седалище и адрес
на управление: гр.Перник,ул.”Софийско шосе”№31 да заплати на И. Г. К. с ЕГН:********* със адрес *** сумата от 538.00 лева,адвокатско
възнаграждение, намалено съобразно Наредба №1/09.07.2004г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в 2 седмичен срок от обявяването
му-08.12.2016г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.