№ 19219
гр. С, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110104929 по
описа за 2024 година
Предявен е иск от Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес с.В, С О, ул.«М» № 29, чрез адв.М., със
съдебен адрес гр.С, ул.«Ц А» № ..., за осъждане на ответника „Н М У" ЕООД, ЕИК ..., с
адрес: гр.С, ул. „Г.С Р" № 99, да заплати на ищеца сумата от 5 000.00 лева, представляващи
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се преживяни
негативни психически емоции, причинени от от публикуваните на 06.08.2023г. от ответната
страна в издаваната от нея електронна медия L****.bg, статии със следните заглавия:
„Простакът, свалил гръцкото знаме в К - Ж С от К" и „Българинът, свалил знамето в К, е
изпочупил бариери и ограждения на границата", ведно със законната лихва от датата на
деликта 06.08.2023 г. до окончателното изплащане на главницата.
Претендират се направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответникът е издател на електронна медия L****.bg, в
която на 06.08.2023 г., в 16.46 часа в секция „ Ексклузивно", е публикувана статия със
следното заглавие: „Простакът, свалил гръцкото знаме в К - Ж С от К" и подзаглавие:
„Арестуваният в Г е силовак от „С З", нямал право да напуска Б заради течащо срещу него
разследване. Освен това, според ищеца, след подзаглавието, е публикувана негова снимка,
която обаче е направена на 02.08.23г. в плажното заведение "Х" в С Б и е публикувана от
приятелката му А - М Ч в нейния профил в „И".
Ищецът пресъздава в исковата молба съдържанието на въпросната статия, както и на
статия, публикувана в секция „Новини" със заглавие „Българинът, свалил знамето в К, е
изпочупил бариери и ограждения на границата“ и подзаглавие „Задвижена е процедура по
екстрадиция на Ж С", под която също има публикувана снимка на ищеца.
Според ищеца, в процесиите статии вярно е сачо, че той е фен на „Л", че има
1
татуировки, посоченият прякор, както и образа от снимките е негов. Всички останали
твърдения ищецът оспора да са верни и ги квалифицира като клеветнически и позорящи.
Ищецът отрича да е бил в Г от 11 години, да е свалял гръцкото знаме в К, да има дебело
кримидосие, да е осъждан, да има забрана за напускане на Б.
В исковата молба се обръща внимание, че въпросните статии са били копирани в
множество други сайтове и в социалните мрежи, с което ответникът виновно му е
причинила неимуществени вреди, негативни психически емоции - притеснения и стрес,
душевни болки и страдания, срам. Това е продиктувано от факта, че съдържанието им е
станало достояние на неограничен кръг от хора, а отделно от това и на близки, роднини,
приятели, познат и бизнес - партньори и клиенти на ищеца. Освен това съдържането на
статията, която описва ищеца като престъпник се твърди да е стигнала до родителите на
съученици и съотборници на децата му, на учителите и треньорите.
Това е породило и негативни коментари за ищеца в социалните медии.
Ищецът твърди, че статиите са поругали доброто му име в бизнеса и в обществото и
са сринали репутацията му, което е наложило той да се обяснява на много хора, че
изложеното в публикацииите не е вярно, че не е бил в Г, че друго лице е извършило
престъплението, че не е осъждан и т.н. Според ищеца, новината се е разпространила и извън
границите на Б, като с него са се свързали от „Ф П", за да го питат за мотивите да извърши
това деяние.
Ищецът обяснява, че изпитва страх от това да загуби приятелите си и срам пред
неговите близки и пред неговите бизнес клиенти, притеснява се за доброто ми име, което е
поругано от твърденията в публикацията. В исковата молба се сочи, че интензитетът на
негативните емоции на ищеца е много силен, защото статиите са били копирани в
множество други медии и в социалните мрежи, заедно с неговите снимки.
От това за ищеца са възникнали сериозни психоемоционални проблеми и доколкото
той е подложен на много силен стрес, започнал е да проявява безпричинна агресия и
нетипична за него раздразнителност. Твърди се, че ищецът постоянно е в депресия,
самоизолирал се е, не иска да се вижда с хора, започнал е да сънува кошмари и да страда от
безсъние. Освен това му е станало трудно да върши каквато и да е работа, тъй като не се
чувства в състояние да се съсредоточи, да върши задълженията си, чувства се загубен и не
вижда смисъл в живота. Поддържа се, че у ищеца пнепрекъснато нахлуват мисли какво ще
прави ако въпреки че статиите са неверени и клеветнически хората повярват на
публикуваното от ответника. От притеснение ищецът твърди, че е започнал или да яде
много или да не яде изобщо. В същото време, той е избягвал контактите и разговорите с
хора, дори с най-близките му, изолирал се е от кръга с хора, с които преди е контактувал.
Ищецът обръща внимание и че предвид обстоятелството, че е с един бъбрек, стресът и
притесненията са влошили допълнително здравословното му състояние.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявените искове.
2
Ответникът изразява становище, че искът е недопустим, тъй като дали дадени
действия са клеветнически, т.е. дали е осъществен състава на престъплението по чл. 147 от
НК е въпрос, който не е от компетентността на гражданските същилица, а следва да бъде
рзрешен в рамките на наказателно производство, съгласно установеното в страната
законодателаство.
По същество искът се оспорва като неоснователен. Обръща се внимание, че
процесният материал за ищеца, първо е публикуван на 06.08.2023г. в 16.20 ч. от друга медия,
а именно от електронния сайт „anons.bg” (https.7/anons.bg/******/ П, т.е. преди часът, в
който материалът е публикуван от ответника - в 16.46 часа. С оглед на това се твърди, че
публикуваната статия от страна на ответника е журналистическо отразяване на изнесените
вече в медийното простраство данни.
Освен това, според ответника, публикуваната на елекронния сайт L****.bg статия не
съдържа клеветнически, позорящи и неверни твърдения за ищеца, посочени в исковата
молба, в смисъла на критериите за „добра журналистическа практика”, които да са
направени от автора на материала или редакцията на сайта, които да ангажират и съответна
отговорност на издателя на сайта.
Ответникът се позовава на чл.39 и чл.40 от Конституцията на Република Б, както и на
практиката на Съда на ЕС (Решението по дело Fessoz & Roire с/у Франция, жалба №
29183/95 и Решението по дело Pedersen & Baadsgaard с/у Дания, жалба № 49017/99), в които
се приема, че журналистите следва да извършват проверка на информацията съобразно
журналистическите стандарти и добри практики, като предават информацията
добросъвестно, извършвайки и собствена проверка на фактите, доколкото това е във
възможностите им.
В тази насока се обяснява, че процесната публикация отразява нашумяло в
медийното пространство събитие, а именно свалянето на гръцкото знаме на пристанището в
К и опит да се постави българското знаме, като изнесените в нея факти са взети от
съобщение на гръцките медии. По отношение пък изложеното относно обема на
полицейското досие на ищеца, според ответника, в статията няма изричност по отношение
на този факт, а авторът е посочил „твърди се”, т.е. той отчита и съобщава факта за наличието
на твърдения по този въпрос.
В отговора на исковата молба ответното дружество прави анализ на данните,
публикувани в медиите относно проявите на ищеца, като отбелязва публикация от 2010 г. на
електрония сайт на dariknews.bg/novini/bylgariia със заглавие „Само трима от групата на Й
остават в ареста”, публикация от 10.07.2017 г., на електронния сайт на Б Днес със заглавие
„Шизофреник заковава бандата с мачетето и подзаглавие : ..Г. Г.С излиза от килията, нямал
бъбрек и далак”; публикация от 11.05.2017 г. на електронния сайт на ПИК със заглавие „Н Р!
Синът на Й К набъркан в бандата за поръчкови убийство”, публикации в социалните мрежи
от м.май 2018 г. по повод мач „Л” - „С”.
С оглед на това се поддържа становище че за процесната публикация са налице
3
данни, които установяват извършена проверка на фактите, доколкото това е във
възможностите на журналистите, по смисъла на добрата журналистическа практика,
доколкото ищецът е бил обект на извършени от съответните органи разследвания, с оглед
наличието на данни за извършени криминални престъпления. Ответникът се позовава на
съдебната практика, обективирана в определение № 19 от 21.01.2022 г, постановено по гр.д.
№ 3272 /2021 г. по описа на ВКС, I ГО, както и практиката на Съдът в Страсбург, според
която медиите са „обществен страж“ и не биха могли да изпълняват пълноценно и
безпрепятствено тази ключова роля по съблюдаване на ценностите на демократичното
общество, ако им бъдат налагани твърде тежки санкции, тъй като това би имало
обезкуражаващ ефект спрямо тях. С оглед на това, ответникът прави извод, че не са налице
неверни и клеветнически твърдения за ищеца, с посочената публикация, които да ангажират
отговорността му.
Според ответника, използваните в статията изразни средства могат да се преценят
субективно като предизвикващи неприятни асоциации, вкл. и такива, като това, че се
твърди, че ищецът е с многобройни присъди, а полицейското му досие е с обема на „Война и
мир”, но тези асоциации касаят субективни възприятия, усещания, предизвикани и от
специфичния използван от авторите на статиите речник, вкл.хиперболизиране, които обаче,
като носещи и отразяващи субективна оценка на автора на статиите, не подлежат на
преценка за противоправност.
Отделно искът се оспорва порадитова, че не са настъпили твърдените в исковата
молба неимуществени вреди. Отбелязва се, че в обществото ищецът е известен като член на
фен-клуба на Л „С З”, който клуб има слава и репутация на крайна фракция, в която
членуват истинските ултраси поддържащи, както и безброй разногласия и проблеми с
полицейските власти. Ответникът се позовава и на случай от месец май 2018 г., когато
снимки на две деца по време на мач „Л” - „С” са предизвикали възмущене у потребителите в
социалните мрежи, тъй като те били изрисувани с нацистки символи, като бащата на едното
от тези деца е именно ищецът.
При тези данни, ответникът заключава, че изнесените в процесната статия данни за
ищеца кореспондират с бурния му обществен живот и не могат да причинят посочените в
исковата молба неимуществени вреди - притеснения, стрес, душевни болки и срам. Обръща
се внимание и че липсват негативни коментари в социалните мрежи за ищеца, които да са
породени от процесната статия. Оспорва се доброто име на ищеца в бизнеса, в обществото и
репутацията му да е срината и поругана от публикацията на процесната статия, още повече ,
че ищецът не извършва дейност, която да е повлияна негативно от изнесените в статията
данни. По отношение твърденията, че ищецът е описан в процесната статия като
престъпник, се обръща внимение, че това не може да предизвика у него негативни емоции,
тъй като данни за участието ми в престъпна дейност е изнесена вмедиите още от 2010 г.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск и да
присъди на ответника направените от него разноски по делото.
4
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа
направените с исковата молба искания, ответникът не изпраща представител.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, че на 06.08.2023 г. на интернет страницата,
собственост на ответника - https://lupa.bg/, са били публикувани процесните статии със
следните заглавия: „Простакът, свалил гръцкото знаме в К - Ж С от К", с подзаглавие:
„Арестуваният в Г е силовак от „С З", нямал право да напуска Б заради течащо срещу него
разследване„ и „Българинът, свалил знамето в К, е изпочупил бариери и ограждения на
границата", с подзаглавие: „Задвижена е процедура по екстрадиция на Ж С", с посоченото в
исковата молба съдържание, което обстоятелство се подкрепя и от събраните по делото
писмени доказателства.
От страна на ответника са представени и други публикации, свързани с ищеца,
публикувани през 2017 и 2018 г.
Представено е решение с рег. № 328600-11/01.02.2021 г. на МВР, Главна дирекция
„Национална полиция“, с което са изтрити личните данни на ищеца, обработвани в
информационните фондове на МВР, във връзка с посочените в решението преписки.
Представена е присъда № 4 от 22.06.2020 г. по ВНОХД № 43/2017 г. по описа на
АСНК, влязла в сила на 08.07.2020 г., с която ищецът е признат за невиновен и е оправдан по
обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 1, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2 НК.
Представена е и статия със същото съдържание като процесните, публикувана на
интернет страницата anons.bg, като в нея е посочено, че се позовава на източници на
L****.bg.
По делото е постъпило писмо с рег. № .../04.06.2024 г. от МВР, Дирекция
„Международно оперативно сътрудничество“, от което се установява, че задържано по
случая със сваляне на гръцкото знаме на пристанището в гр. К на 04.08.2023 г. и което се
очаква да бъде предадено на гръцките власти, е различно от ищеца лице.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П Т Т и Л П
Л.
Свидетелката Т, живееща на съпружески начала с ищеца, свидетелства, че по време
на случката с гръцкия флаг, тя, заедно с ищеца и детето им, били на море в С Б, където пред
заведение свидетелката направила снимката на ищеца, която впоследствие била
разпространена от ответника. Сочи, че няколко дни след това видели въпросните статия в
лупа.бг. Излага, че като видял статията, Г. се ядосал, че е било написано нещо невярно за
него, нямащо общо с истината. Децата им му задавали въпроси защо пишат подобни неща за
него, различни познати и приятели неспирали да му звънят и да го питат какво се е случило.
5
Сочи, че Г. се срамувал, чудил се какво да обясни на децата си и на всички хора, притеснявал
се е относно създалата се ситуация, бил му е лепнат етикет „простак, свалил гръцкото
знаме“. Сочи, че не са известни други статии, свързани с ищеца.
Свидетелката Л посочва, че близки и познати са звъннали да питат какво става с Ж,
като са казали за процесната статия. Посочва, че по това време Ж и семейството му са
били на море, както и че същото лято на 2023 г. Ж изобщо не е излизал от Б. Вследствие на
публикацията Г. е започнал да не спи, защото бил притиснат от близки и познати.
Свидетелката не знае по това време да са били публикувани и други статии, свързани с Г..
При така установеното, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният по делото иск е с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен този иск за непозволено увреждане, ищецът следва да установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение, настъпили
вреди, причинна връзка между тях и вина, както и възлагане на работа по съставяне на
печатни материали.
В случая с исковата молба се претендират претърпени неимуществени вреди от
изнесени неверни и клеветнически твърдения, публикувани на интернет страницата на на
ответника - https://lupa.bg/, на 06.08.2023 г. със следните заглавия: „Простакът, свалил
гръцкото знаме в К - Ж С от К", с подзаглавие: „Арестуваният в Г е силовак от „С З", нямал
право да напуска Б заради течащо срещу него разследване„ и „Българинът, свалил знамето в
К, е изпочупил бариери и ограждения на границата", с подзаглавие: „Задвижена е процедура
по екстрадиция на Ж С". Ответникът по делото не оспорва съдържанието на представените
статии, както и обстоятелството, че той е собственик на посочената страница -
https://lupa.bg/. В този смисъл съдът намира, че по делото се установи, че процесните статии
са изготвени от служители на ответника, при и по повод възложена от последния
журналистическа работа.
При преценка съставомерността на дадени твърдения като противоправни, следва да
се отбележи, че от една страна чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република Б прокламира
правото на всеки гражданин да изрази мнение и свободно да го разпространи - писмено или
устно, чрез звук или изображение. Същото право е закрепено и в чл.10, т.1 от КЗПЧОС. Тези
норми обаче не дават право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга
достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя
да се отстоява. Рамките, до които се простира тази свобода, се определят от принципа да не
се вреди другиму. В този смисъл се приема, че журналистите не могат да използват правото
за свободно разпространение на информация, за да нанасят обиди и клевети. Те трябва да
ограничат критиките си до границите, визирани в чл.39, ал.2 от КРБ, а ако ги прекрачат –
отговарят за причинените вреди.
За преценка основателността на исковата претенция, съдът следва да извърши
разграничение на изнесената информация като факт или мнение, като при спор за
причинени вреди от изнесена в публичното пространство информация, съдът е длъжен да
6
съобрази, че на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, както и че те
могат да ангажират деликтната отговорност на разпространилото ги лице само ако са
неверни и позорят адресата. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй
като не представляват конкретни факти от обективната действителност, а могат да
ангажират отговорност само ако представляват обида.
В съдебната практика се приема, че наличието на клеветнически твърдения се
обосновава с разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства, определени факти,
които са позорни - неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и
предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото. Освен това те трябва и да са
неистински, т.е. да не съществуват в обективната действителност. Неистинността на
приписваните обстоятелства обаче има правно значение само ако те са обективно позорни.
В случая съдът намира за клеветнически посочените в статиите твърдения, а именно:
„Простакът от Б, който в петък свали гръцкия национален флаг на пристанището в К, опита
да закачи българския на негово място и часове по-късно беше арестуван след див
полицейски екшън в Г, се оказа мастит футболен хулиган с дебело крими досие…“, „В петък
(4 август) около обяд 35-годишният българин е бил забелязан да сваля гръцкия флаг на
пристанището в К от членове на екипаж на кораб, които веднага информирали служители на
Централната пристанищна администрация. Българинът оказал яростна съпротива при
задържането си, като според показанията на задържалите го е крещял „Това е Б“; „Ж С е с
ограничителна заповед да напуска Б заради течащо разследване за тежко криминално
престъпление, по което той е основен заподозрян.“; Ж С е с многобройни присъди, а
полицейското му досие е с обема на „Война и мир".
Съгласно константната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 204 от
12.06.2015г. по гр.д.№ 7046/14г.на ІV г.о., на Върховен касационен съд, Решение № 62 от
6.03.2012г. по гр.д.№ 1376/11г. на ІV г.о. на ВКС, не може да се носи отговорност за верни
фактически твърдения, макар да позорят адресата на публикация, при положение че авторът
е положил дължимата грижа преди публикуването на статия да провери достоверността им.
Следва да се отбележи, че ответникът не доказа по делото да е проведено добросъвестно
журналистическо разследване, което да докаже, че поднесената в процесните статии
информация е вярна, проверена от достоверни източници и потвърдена от поне два
независими източника. Няма данни информацията да се базира на официални източници.
Следва да бъде посочено, че журналистите са длъжни да действат добросъвестно, да
предоставят проверена и точна информация, при спазване изискванията на принципите на
свободата на словото залегнали в КРБ и спазването на журналистическата етика. По делото
такива доказателства не бяха представени, поради което настоящият съдебен състав намира,
че при публикуване на процесната статия не е проведено добросъвестно журналистическо
разследване, а е публикувана информация, която е недостоверна, без никакво официално
проучване и проверка. Същата съдържа клеветнически фрази, които накърняват доброто име
на ищеца, неговите чест и достойнство.
7
Относно възраженията, наведени с отговора на исковата молба, че публикуваната
статия възпроизвежда изцяло думи и изрази от публикувана преди процесната, в друга
електронна медия - статия, и като такива вече съществуващи в публичното пространство,
поради което отговорността на ответника за деликт е изключена, настоящият съдебен състав
намира същите за изцяло неоснователни, тъй като в публикуваната на 06.08.2023г., на
електронната страница на ответника, статия липсва изрично препращане към посочената и
публикувана статия и свързана с темата на процесната статия. В тази връзка важи изцяло
посоченото по-горе относно задължението на ответника за осъществяване на добросъвестна
журналистическа проверка на достоверността на изложените в статията, твърдения, преди
тяхното публикуване.
Още повече, че напротив - по настоящото производство се представиха и приеха
доказателства в обратна посока, от които се установи, че извършител и задържан по случая
със сваляне на гръцкото знаме на пристанището в гр. К на 04.08.2023 г. е различно от ищеца
лице. С приписването на извършени от ищеца престъпления се накърнява правото му на
чест и достойнство и положителната обществена оценка за личността му, неговата
самооценка.
По отношение на останалите елементи от деликтната отговорност, а именно
причинените вреди и причинно-следствената връзка с противоправното деяние, са събрани
гласни доказателства. От разпита на водените от ищеца свидетели се установи състоянието
на ищеца след публикуване на процесната статия, както и създадените му в тази връзка
неудобства. И двете свидетелки твърдят в показанията си, че след публикуване на статията у
ищеца са се породили негативни емоции, свързани с това, че му е било приписано нещо,
което не е извършил, за което е трябвало да се оправдава пред близки, приятели и дори
децата си.
Последният елемент от деликтната отговорност – вината също е налице, доколкото тя
се предполага и няма доказателства, които да я оборват.
При определяне на размера на обезщетението, съдът следва да се ръководи от
критерия "справедливост" (ППВС 4/1968 г.), който обаче не е абстрактен, а включва
комплексна оценка на установените по делото факти, свързани с характера на увреждането,
начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и др.
В случая имайки предвид събраните по делото доказателства относно личността на
ищеца, емоционалното му състояние след публикуване на статията, начинът на
разпространяване на информацията, а именно чрез интернет страница, която е достъпна до
неограничен кръг лица и в сравнително дълъг период от време, обстоятелството, че ищецът
е бил обект и на други негативни статии и коментари в интернет пространството /досежно
отражението на процесната публикация върху доброто му име и авторитет/, съдът намира,
че той е претърпял вреди в размер от 3 000.00 лв., до който размер предявеният иск се явява
основателен и доказан. За разликата до пълния претендиран размер от 5000.00 лв. искът
следва да се отхвърли.
8
Като законна последица, върху уважения размер на иска следва да се присъди законна
лихва от датата на деликта – 06.08.2023 г., до окончателното плащане на дължимото.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. На основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на
120.00 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса.
От страна на ответника се претендират разходи за адвокатско възнаграждение, като от
заплатените от него 1100.00 лв., съобразно изхода на спора, следва да бъдат присъдени
440.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Н М У" ЕООД, ЕИК ..., с адрес: гр.С, ул.„Г.С.Р" № 99, да заплати на Г. М.
Г., ЕГН **********, с адрес с.В, С О, ул.„М“ № 29, сумата от 3 000.00 лева, представляващи
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживяни
негативни психически емоции, причинени от публикуваните на 06.08.2023г. от ответната
страна в издаваната от нея електронна медия L****.bg, статии със следните заглавия:
„Простакът, свалил гръцкото знаме в К - Ж С от К" и „Българинът, свалил знамето в К, е
изпочупил бариери и ограждения на границата", ведно със законната лихва от датата на
деликта 06.08.2023 г. до окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер до пълния предявен от 5000.00 лв.
ОСЪЖДА „Н М У" ЕООД, ЕИК ..., с адрес: гр.С, ул.„Г.С.Р" № 99, да заплати на Г. М.
Г., ЕГН **********, с адрес с.В, С О, ул.„М“ № 29, сумата от 120.00 лв., представляваща
направени от ищеца разноски по делото, съобразно изхода му.
ОСЪЖДА Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес с.В, С О, ул.„М“ № 29, да запалти на „Н
М У" ЕООД, ЕИК ..., с адрес: гр.С, ул.„Г.С.Р" № 99, сумата от 440.00 лв., представляваща
направени от ответника разноски по делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9