РЕШЕНИЕ
№260019
гр.Добрич,08.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на двадесети януари през 2021г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА в присъствието на
прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №79
по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по реда на глава ХХ
от ГПК по въззивна жалба вх.№7887/22.05.2020г. от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Район “Витоша”, ул.”Околовръстен
път” №260, п. к. 1766, с ЕИК *********, представлявано от изп. директор ***-
прокурист, чрез пълномощника адвокат Х.И. от САК, срещу решение
№228/02.03.2020г. по гр.д.№56/2019г. на Добрички районен съд, с което се
отхвърлят предявените от банката искове по чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК за установяване, че Д.И.Д. с ЕГН ********** и Д.П.Д. с ЕГН **********,***,
имат следните неплатени парични задължения, (за които са солидарно отговорни и
за които е издадена Заповед за изпълнение №282/15.02.2017 г. по частно гр. дело
№507/2017 г. по описа на ДРС) към „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша”, бул.”Околовръстен
път” №260, представлявана от изпълнителния директор ***: 1) 20287.06 лева
(двадесет хиляди двеста осемдесет и седем лева и шест стотинки), представляваща
неизплатена главница по Договор за банков кредит „Бизнес овърдрафт“
№BL31275/20.01.2011г., изменен с Анекс №1/06.04.2015г. и Анекс №2 от
29.09.2015г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпването на заявлението по чл.417 от ГПК (10.02.2017 г.) до окончателното
плащане, 2) 1699.99 лева (хиляда шестстотин
деветдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща
договорна лихва за редовен кредит за периода от 21.11.2015г. до 08.09.2016г.,
3) 1222.47 лева (хиляда двеста двадесет и два лева и четиридесет и седем
стотинки), представляваща договорна лихва за просрочен кредит за периода от
21.11.2015 г. до 07.02.2017г. и 4)
200.10 лева (двеста лева и десет стотинки), представляващи такси за периода
от 21.11.2015 г. до 07.02.2017 г., като неоснователни.
Въззивникът счита решението за необосновано и
незаконосъобразно. Изразява несъгласие с извода на съда, за липсата на надлежно
обявена предсрочна изискуемост. Излага
доводи за надлежно упражнено право да обяви предсрочната изискуемост на
неплатените вноски по кредита, като в хронология подробно описва действията по връчване на
съобщение до длъжниците чрез нотариус и по пощата и извежда извод, че направил
всичко възможно да уведоми длъжниците чрез фактическо връчване и чрез връчване
по чл.47 от ГПК. Фактическо връчване на съобщението не било осъществено поради
бездействие на длъжниците. Анализира мотивите на съда относно предсрочната изискуемост, вкл.съдържанието на
уведомленията и извежда извод за липсата на необходим прочит от съда на
представените документи. Подробно мотивира оплакване за противоречие на
обжалваното решение с разрешенията на ТР №8/02.04.2019г.по т.д.№8/2017г.на
ОСГТК на ВКС. В разрез със задължителната практика намира да е извода на съда,
че при недоказана предсрочна изискуемост
не подлежат на присъждане вноските, чийто падеж е настъпил към датата на
подаване на заявлението и след това. Иска отмяна на решението и уважаване на
иска.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор от
насрещната страна. Въззиваемите намират жалбата за неоснователна. Ищецът не
доказал, че са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на остатъка от
кредита. Подробно аргументират, вкл.с позоваване на съдебна практика,
изисквания към съдържанието на уведомлението за предсрочна изискуемост и
извеждат извод, че отправените от банката уведомления нямат изискуемото
съдържание, тъй като липсва посочена дата на предсрочната изискуемост. Искат
потвърждаване на решението.
Жалбата
е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало 07.05.2020г.,когато
решението е връчено на обжалващия, съобразена с изискванията на чл.260-261 от ГПК/след отстраняване на нередовности във връзка с внасянето на дължимата
държавна такса/.
Добричкият
окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната
страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията
си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като
приема за установено следното:
Гр.д.№56/2019г. на ДРС е образувано по искова
молба вх.№463/09.01.2019г. от “ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район “Витоша”,
ул.”Околовръстен път” №260, п. к. 1766, с ЕИК *********, представлявано от изп.
директор ***- прокурист, чрез упълномощения адвокат Х.И. - САК, с която срещу Д.И.Д.
с ЕГН ********** и Д.П.Д. с ЕГН **********,***, са предявени положителни
установителни искове за установяване съществуването на парични вземания на
ищеца в размер на сумата от 20287.06
лева неизплатена главница по Договор за банков кредит „Бизнес овърдрафт“
№BL31275/20.01.2011г., изменен с Анекс №1/06.04.2015г. и Анекс №2/29.09.2015г.,
ведно със законната считано от 10.02.2017 г. до окончателното плащане; сумата
от 1699.99
лева договорна лихва за редовен
кредит за периода от 21.11.2015г. до 08.09.2016г.; сумата от 1222.47 лева договорна лихва за
просрочен кредит за периода от 21.11.2015 г. до 07.02.2017г.; сумата от 200.10
лева такси за периода от 21.11.2015 г. до 07.02.2017 г., за които суми по ч. гр. д. №507/2017г. по описа на ДРС
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т.2 от ГПК с
№282/15.02.2017г.
Изложените
в исковата молба обстоятелства се свеждат до твърдения за облигационни отношения между страните,
породени от сключен между банката-ищец и ответниците Договор за банков кредит
„Бизнес овърдрафт“ №BL31275/20.01.2011г., изменен с Анекс №1/06.04.2015г. и
Анекс №2/29.09.2015г./уточнителна молба вх.015240/25.07.2019г./. По силата на Договора
за банков кредит „Бизнес овърдрафт“ №BL31275/20.01.2011г., сключен между
банката в качеството и на кредитор, „Д.-ИНТЕРСПОРТ“ООД в качеството на
кредитополучател, и ответниците Д.И.Д. и Д.П.Д.
в качеството им на съдлъжници, банката е предоставила на кредитополучателя
кредит в размер на 20 000лева със срок за погасяване 120месеца от
откриване на заемната сметка, което било сторено на датата на подписване на
приложение І към договора 04.02.2011г. Банката
изпълнила задължението си по договора като е превела по разплащателната сметка
на кредитополучателя заетата сума.
С Анекс №1/06.04.2015г. в договора встъпват
като съдлъжници и други лица-търговски дружества.
С
Анекс №2/29.09.2015г договорили преоформяне на общия отпуснат кредит чрез
натрупване към главницата на неплатените към момента на сключване на анекса
просрочния, след което преоформяне отпуснатия кредит бил в размер на
21 531.99лева.. Предоговорен бил крайният срок до 04.02.2025г., съгласно
погасителен план, представляващ неразделна част към Анекс №2. Дължимата
договорна лихва съгласно т.7 от Анекс №2 включвала действащия базов лихвен
процент-малки фирми за лева, обявен от Банката, намален с 4.85. Договорено било/т.8
от Анекс №2/ при просрочие на повече от 30 дни на коя да е дължима погасителна
вноска по кредита увеличение на лихвената
надбавка за целия остатъчен срок по кредита, при което дължимата лихва била в размер
на 10.5%. По силата на т.7.1 от Анекс 1 било поето задължение за плащане в
полза на банката на такса за управление на кредита в размер на 0.05% върху
остатъчната главница по кредита.
Длъжниците
не изпълнили договорните си задължения, допуснали просрочие на погасителна
вноска по кредита с падеж 21.11.2015г. в размер на 169.52 лв., с оглед на което
банката е обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо, без да прекратява
действието на договора. Длъжниците били уведомени за предсрочната изискуемост с
изпратени нотариални покани на адресите, посочени в договора за банков кредит, връчени
на 08.09.2016г. от нотариус с рег.№158 на НК, както и с писма-уведомления.
Поради
неизпълнение на задължението по договора за банков кредит в общ размер от 23 409.62лева, формиран от сбора от 20287.06
лева неизплатена главница по Договор за банков кредит „Бизнес овърдрафт“
№BL31275/20.01.2011г., изменен с Анекс №1/06.04.2015г. и Анекс №2/29.09.2015г.; 1699.99 лева
договорна лихва за редовен кредит за периода от 21.11.2015г. до
08.09.2016г.; сумата от 1222.47 лева договорна лихва за просрочен кредит за
периода от 21.11.2015 г. до 07.02.2017г.; сумата от 200.10 лева такси за
периода от 21.11.2015 г. до 07.02.2017 г, на
13.02.2017г. банката инициирала
заповедно производство - ч. гр. д. №507/2017г. по описа на ДРС, приключило с
издаване в нейна полза на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417,т.2 от ГПК за същите суми. Иска съдебното установяване на същите
вземания.
В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ,ал.1 от ГПК, ответниците оспорват исковете, с доводи , свеждащи се до липсата на надлежно обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като изявленията на банката не са достигнали до тях- писмата са върнати на подателя като неполучени; връчване на нотариалните покани не е осъществено по правилата на чл.47 от ГПК, тъй като служителят е посетил адреса четири пъти в рамките на 28дни, а не на един месец, не е събрал данни дали живеят там. Навеждат възражение за неравноправност по смисъла на чл.143, т.9, т.10 и т.12 от ЗЗП на клаузите на чл.3, ал.4, чл.5, ал.4, чл.6, чл.7 и чл.23 от договор за банков кредит продукт „Бизнес Овърдрафт” №BL31275/20.01.2011г., на чл.1 и чл.2 от Анекс №1/06.04.2015г. и чл.4 и чл.8 от Анекс №2/29.09.2015г, както и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главницата и лихвите по договора за кредит.
Правната квалификация на установителните
искове като такива по чл.422,ал.1, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК, вр.чл. 79, ал. 1
от ЗЗД вр. чл. 430 и сл. от ТЗ, чл. 121 и сл. от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, изхожда
от изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса от
установителен иск и заявения установителен петитум – иск на кредитор срещу длъжник за установяване
съществуване на вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение, произтичащо
от неизпълнен договор за банков кредит.
Установява се, че от банката-ищец е подадено заявление с рег.№2453/13.02.2017г.
да ДРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т.2
от ГПК срещу общо 6-ма длъжника/ЮЛ-кредитополучател и съдлъжници-ЮЛ и ФЛ/, сред
които и ответниците Д.Д. и Д.Д. за
сумата от 20287.06 лева неизплатена
главница по Договор за банков кредит „Бизнес овърдрафт“ №BL31275/20.01.2011г.,
изменен с Анекс №1/06.04.2015г. и Анекс №2 от 29.09.2015г., заедно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
до окончателното плащане; сумата от 1699.99 лева договорна лихва за редовен
кредит за периода от 21.11.2015г. до 08.09.2016г.; сумата от 1222.47 лева
договорна лихва за просрочен кредит за периода от 21.11.2015 г. до 07.02.2017г.
и сумата от 200.10 лева такси за периода
от 21.11.2015 г. до 07.02.2017 г.
Заявлението
е уважено изцяло и на основание чл.417, т.2 от ГПК е издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение №282/15.02.2017г. срещу 6-мата длъжника/кредитополучателя-ЮЛ
и съдлъжниците-ЮЛ и ФЛ/, сред които и ответниците Д.Д. и Д.Д., с която е разпоредено да
заплатят солидарно на кридитора “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД заявените вземания,
описани по-горе, както и сторените
съдебно-деловодни разноски: 468.19лева заплатена държавна такса и 1057.37лева адвокатско
възнаграждение.
Заповедта е била връчена на длъжниците Д.Д. и Д.Д. при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, не са подали
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. При преценка за наличие на хипотезата
на чл.415, ал.2 от ГПК , заповедният съд
е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си. В едномесечен срок с начало 21.12.2018г. и край 21.01.2019г.
заявителя е депозирало искова молба вх.№463/09.01.2019г., за сумите, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Установителната исковата претенция е допустима. Заявена
е в едномесечния срок по чл. 415 ал.4 от ГПК,от легитимирано лице-заявителят в
заповедното производство, за установяване съществуването на вземането си, като
продължение на защитата си в заповедното
производство. Налице е идентичност между
материалното право, чието изпълнение се претендира по специалния ред на
заповедното производство и правото, чието установяване се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички
индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно задължени лица, размер и период.
От
доказателствата по делото се установява, че между “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД/преди с
наименование „Юробанк иИ ЕФ Джи
България“АД/ в качеството на кредитор, „Д.-***, представлявано от Д.И.Д. в качеството на кредитополучател , Д.И.Д.
и Д.П.Д., в качеството им на съдлъжници, на 20.01.2011г. е сключен Договор за
банков кредит –продукт „Бизнес овърдрафт“ №BL31275 за сумата от
20 000лева, с предназначение за посрещане на краткосрочни
оборотни нужди, чрез превод по посочената в договора разплащателната сметка на
кредитополучателя/чл.1 от договора/, със задължение за връщане в срок от 120
месеца, считано от откриване на заемната сметка на кредитора/чл.3 от договора/.
Съгласно подписано от страните по договора приложение към него заемната сметка
по договора е открита на 04.02.2011г. Съгласно чл.4 от договора погасяването на
всички усвоени суми по кредита се извършва ежедневно, служебно от банката със
средствата, осигурени по разплащателната сметка
на кредитополучателя. Договорена
е годишна лихва, включваща действащия базов лихвен процент- малки фирми за
оборотни нужди в лева, обявен от Банката, който към датата на подписване на
договора е в размер 14.1%, намален с 3.6 пункта/чл.5 от договора/. Договорено е
при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита автоматично увеличаване на договорената лихва с
10пункта/чл.6 от договора/. Договорено е плащане в полза на банката на такса
одобрение в размер на 1% върху размера на кредита, но не по-малко от 200лева,
платими еднократно при откриване на заемната сметка на кредитора чрез служебно
усвояване на необходимата сума от
разрешения размер на кредита/чл.7,ал.1 от договора/; еднократна такса за
подновяване в размер на 1% годишно/мин.100лева/ върху размера на всеки от
подновените кредити за периода от датата на последното преразглеждане до датата
на новото преразглеждане/чл.7,ал.2 от договора/; такса управление на кредита в
размер на 0.05% върху актуалния размер на непогасената главница в случай, че
банката прекрати усвояването на кредита и страните подпишат анекс, съгласно
който усвоеният кредит се погасява при условията на погасителен план, която
такса е платима ежемесечно на падежа на съответната погасителна вноска/чл.7,ал.2
от договора/; комисиона за ангажимент в размер на 1% годишно върху неусвоената
част от кредита, дължима през периода от датата на откриване на заемната сметка
до крайния срок на усвояване на кредита, която се начислява месечно и е платима
в края на съответния календарен месец.
На
06.04.2015г. е сключен Анекс №1 към договора, по силата на който в договора
встъпват като съдлъжници и други лица-
три търговски дружества, представлявани от съдлъжниците Д.И.Д. и Д.П.Д..
Предоговорени са и условията на кредита като размера е намален до размера на
усвоените към датата на анекса суми от
кредитния лимит без право на ползване на съществуващите погасени, но неусвоени
суми. Договорено е погасяване на кредита на равни месечни анюитетни вноски в срок до 04.02.2021г. съгласно погасителен
план, плащане на месечна такса управление
в размер от 0.5%върху остатъка от неиздължената главници.
С
анекс №2 от 29.09.2015г. страните са уговорили предоговаряне на остатъчния дълг
по кредита. При подписване на анекса кредитополучател се задължил да внесе не
по-малко от 500лева за погасяване на процесния кредит и други предишни. На това
задължение е придаден характер на задължително условие за влизане в сила на
анекса. Страните се споразумяват за въвеждане на облекчен ред за погасяване на
съществуващите вземания при условие, че критополучателя погаси всички
просрочени задължения по процесния кредит. Договорено е, че при неизпълнение на
задължението за погасяване на всички просрочени вноски, с подписването на анекса
кредитополучателя упълномощава банката служебно да преоформи сумата на
просрочените вноски чрез натрупването и към редовната главница по кредита. Срока
на кредита е удължен до 04.02.2025г., по нов погасителен план , с начин на погасяване-
по 500лева главница и съответно начислена лихва през месеците декември, януари,
февруари, март всяка година, а през останалите месеци заплащане на погасителна
вноска, равняваща се на дължимото плащане по лихви за съответния месец, на
04.02.2025г.-изравнителна вноска.
Не
е спорно, съвпадащи са заключенията на вещото ***по назначената от районния съд
съдебно-счетоводна експертиза и на вещото лице Е.Й. по назначената от въззивния
съд съдебно счетоводна експертиза , че сумата от 20000 лв. по договора за
кредит е усвоена от кредитополучателя в пълен размер до датата на подписване на
Анекс №1. За същия период няма просрочие на главницата. Начислени са договорни
лихви с падеж за плащане от 21.03.2011г.до 21.03.2015г. в общ размер 7801.38лева,
платени в пълен размер, както и начислените договорни такси. От датата на
подписване на Анекс №1 до подписване на Анекс №2, според в.л.Е.Й.
дължимите месечни вноски с настъпил
падеж по погасителен план са били платени със забава. Към датата на подписване на Анекс №2,
усвоената главница по кредита е в размер на 19590.47лева. В изпълнение на
условията на Анекс №2 са внесени 500лева, 100лева от които са осчетоводени за
частично погасяване на лихви по месечна
вноска с падеж 21.06.2015г. , останалите - за погасяване на други кредити.
Просрочените към датата на подписване на Анекс №2 задължения са в размер на
1531.99лева. Преоформеният при условията на Анекс №2 размер на главницата с
натрупаните и непогасени просрочени задължения е 21 531.99лева. След
усвояване на сумата 1531.99лева за погасяване на просрочени задължения вкл.главница в размер на 1244.93лева с падежи
за плащане от 21.04.2015г. до 21.09.2015г., плащания не са извършвани, т.е.
м.октомври 2015г. са преустановени плащанията по кредита, идентично заключение по
който факт са дали и двете вещи лица.
Договорна
последица/чл.28 от договора/ от неизпълнението от кредитополучателя-търговско
дружество на кое да е от поетите договорни задължения, за изпълнение на които солидарна
отговорност са поели и ответниците, е правото на Банката да направи кредита
предсрочно и изцяло изискуем.
Съобразно
разрешенията по т. 18 от ТР №
4/18.06.2014 год. на ОСГТК
обявяването на предсрочната изискуемост
предполага изявление на кредитора, че ще счита непогасения остатък от кредита
за предсрочно изискуем, вкл. и вноските с ненастъпил падеж, които към момента
на изявлението не са били изискуеми. Волеизявлението следва да е обективирано в
писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.
60, ал. 2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в
договора, които дават право на кредитора да упражни правото си да обяви
предсрочна изискуемост на кредита.Законът не поставя изискване относно
съдържанието на волеизявлението за разлика от това на извлечението от
счетоводните книги. Нито съдебната практика, нито правната теория, поставят
някакви формални изисквания към съдържанието на волеизявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост. Единствените такива са то да е изрично и
недвусмислено,така че да не налага тълкуване на волята на кредитора ,че
санкционира неизправността на длъжника,отнема преимуществата на срока, като
настъпва изискуемостта и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски,
включително в частта им за възнаградителни, санкционни лихви и такси. В
писмения документ кредиторът може да даде и срок за изпълнение на задължението,
конкретизирайки го в определен размер към момента на изявлението. Посочването
по този начин на размера на дълга е от значение за отправената към длъжника
покана за доброволно изпълнение, а не към обявяването на предсрочната
изискуемост на кредитното задължение /решение № 106/20.06.2017 год. по гр. д. №
60152/2016 год. на ВКС,, IV г. о., решение № 148/02.12.2016 год. по т. д. № 2072/2015
год. на ВКС, I т. о., решение № 64/09.02.2015 год. по гр. д. № 5796/2014 год.
на ВКС, IV г. о. , определение №
331/28.11.2008 год. по ч. т. д. №
306/2008 год. на ВКС, I т. о./. Моментът,
в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита е датата, на която
волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника, ако са били налице обективните предпоставки за
изгубване на преимуществото на срока/Решение № 23/24.03.2015 г. по т.д. №
1717/2013 г. на ВКС, ТК, I ТО; Решение № 40/17.06.2015 г.по т.д. № 601/2014 г.
на ВКС/.
В
случая и двете вещи лица са категорични, че погасяването на кредита е
преустановено м. октомври 2015г. Няма погасяване на падежирани на дата 21.10.2015г. и следващите съгласно погасителен
план към Анекс №2 вноски /табл.3 от заключението на в.л.Е.Й./ и до настоящия
момент. Банката е упражнила правото си по чл.28 от договора да трансформира в
предсрочно изискуемо цялото си вземане по
отношение на всеки един от двамата съдлъжници преди да поиска издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК срещу тях, с отделни
нотариални покани /рег.№5507/2016г.,т.1,№140 и рег.№5508/2016г., т.1, №141 по
регистър на нотариус с рег.№158 на НК/, представени за връчване на нотариус с
рег.№158 на НК В.Томов на 26.07.2016г., връчени на основание
чл.47, ал.5 ГПК по силата на законовата фикция на 08.09.2016г./по данни от
разписката залепването на уведомление е извършено на 24.08.2016г./. В
съдържанието на поканите е включено изявление, че е налице просрочие на няколко
кредита, един от които процесния, надлежно индивидуализиран в т.ІІ от поканите
с посочване на източника/договора, неиздължената месечна вноска с падеж
21.11.2015г. в размер на 169.52лева, остатъкът от главното задължение 20287.06лева,
дължимите към него момент лихви 1515.48лева и такси 136.37лева, които вземания
кредитора е заявил, че счита за
незабавно изискуеми и дължими. Съгласно
чл. 50 ЗННД при връчването от нотариуса, респективно от натоварен от него
служител, на нотариални покани се спазват правилата на чл. 37 – чл. 58 ГПК.
Изготвените разписки от съответния натоварен от
нотариуса служител съдържат данни какво е
връчено с посочване на регистрационния номер на нотариалните покани, не
намирането на адресатите и на лице, което е съгласно да получи поканите при
посещенията на 27.07., 02.08., 15.08, 24.08.2016г., залепване на уведомления на
24.08.2016г., и удостоверяват предпоставките по чл. 47, ал.1 от ГПК. Разпоредбата
на чл. 47, ал. 1 ГПК в редакцията и към
2016г., т.е.преди изменението на ГПК - ДВ бр. 86 от 27.10.2017г., не предвижда конкретен способ за формиране и
удостоверяване на констатацията на връчителя, че ответникът не пребивава на
посочения адрес, каквито са предвидени в редакцията на същата разпоредба
понастоящем, с неспазване на които се аргументирани възраженията на ответниците.
Не поставя изискване и за установяване дали адресата
живее на адреса, а е достатъчно същият да не може да бъде намерен на адреса и
да не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. Извършеното от нотариуса по реда на чл.592 ал.1 изр.2
от ГПК нотариалното удостоверяване за
връчване на нотариалните покани не е опровергано от ищеца и следва да бъде
кредитирано.
В този смисъл изявление
на ищеца в качеството му на кредитор за предсрочната изискуемост на вземането
по договора за кредит е достигнало до съдлъжниците на 08.09.2016г., респ.
уведомяването е извършено преди депозиране на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК. От момента на достигане на
волеизявлението на кредитора до длъжника целият или неплатеният остатък от кредита
е изискуем и за кредитора възниква възможността да иска плащането му както от кредитополучателя, така и от всеки от
солидарните съдлъжници, качеството на каквито имат и двамата ответници. Същите
поддържат възражение за неравноправен по смисъла на чл.143, т.9, т.10 и т.12 от
ЗЗП характер на клаузите на чл.3, ал.4, чл.5, ал.4, чл.6, чл.7 и чл.23 от
договора за кредит, чл.1 и чл.2 от Анекс №1 и чл.4 и чл.8 от Анекс №2 към договора,
и затова за нищожност на същите съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Възражението е неоснователно. Договорът за банков
кредит, източник на процесните вземания е абсолютна търговска сделка съгласно чл. 286,
ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ. Освен качеството на търговци на кредитора “ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД и кредитопоучателя„Д.-***, предназначението на овърдрафтния кредит
е за „посрещане на краткосрочни оборотни нужди“, т.е . за нужди, свързани с търговската
дейност на кредитополучателя. Съдлъжникът Д.И.Д. е управител на
дружеството-кредитополучател, а съдлъжникът Д.И.Д. –съдружник/така справка от
ТР на л.136 от ч.гр.д.№507/2017г.на ДРС/, т.е. лица, функционално свързани с дружеството-кредитополучател.
Няма данни, не се и твърди да са действали при договорното си обвързване с
банката извън рамките на своето качество на управител и съдружник, респ. извън
търговската дейност на самото дружество-кредитополучател. При това положение те
не могат да се ползват от режима на ЗЗП за неравноправните клаузи, респ.
разпоредбите на чл. 143, чл.144 и чл.146 от ЗЗП не намират приложение в случая.
В този смисъл Решение № 308 от 29.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 2931/2017 г., II
т. о.
Според заключението на вещото лице ***към
датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№507/2017г. в ДРС – 10.02.2017г. дължими по договора за кредит
са сумите: 20287.06 лв. – остатък от непогасена главница, 1699.99 лв. –
договорна лихва за редовен кредит за периода от 21.11.2015г. до 07.02.2017г.,
1222.27 лв. - договорна лихва за
просрочен кредит за периода от 21.11.2015г. до 07.02.2017г., и 200.10 лв. –
договорни такси.
Договорения
съгласно чл.28 от договора за кредит обективен критерий за предсрочната
изискуемост на кредита - неизпълнение на кое да е от поетите договорни
задължения, в случая е налице. Налице е
и субективният критерий – достигане до съдлъжниците на 08.09.2016г. на волеизявлението на кредитора
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Целия остатък по кредита е
дължим. За вземанията погасителната давност не е изтекла, в който смисъл са възраженията
на ответниците. Договорът за кредит не е с периодични плащания - при него е
налице едно неделимо плащане. Дори и да е уговорено връщането на сумата да
стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски
в периодични плащания. Договореното връщане на погасителни вноски представлява
съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части, но
това не превръща договора в такъв за периодични платежи, а отделните вноски
представляват частични плащания по договора. Затова вземането за главница се
погасява с изтичане на петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, а не с
тригодишния срок по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. В този смисъл Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 523/2011 г., III г. о., ГК. Съгласно
разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаване на заявлението. В случая заявлението е подадено
на 10.02.2017г. и петгодишния давностен
срок не е изтекъл нито за първата неплатена
вноска с падеж 21.11.2015г. , нито за всяка следваща. При съобразяване на
датата на подаване на заявлението10.02.2017г., не са неоснователни и останалите
искове за лихви на основание чл. 111 б.
"в" от ЗЗД, т.е. поради изтичане на кратката погасителна давност,
приложима за тях, тъй като се претендират за времето след датата 21.11.2015г. –
до 07.02.2017г.
При
това положение установителните претенциите на ищеца са основателни и следва да
бъдат уважени.
Обжалваното
решение като неправилно следва да бъде отменено и постановено ново съобразно
установеното по-горе.
Отговорността за разноски се явява санкция за
неоснователно предизвикан правен спор. Отговорността на длъжника-ответник за
разноските пред заповедния съд следва да бъде ангажирана, тъй като именно той е
дал повод за образуване на заповедното
производство. Сумата от 468.19лева заплатена държавна такса и 1057.37лева
адвокатско възнаграждение, или общо 1525.56лева удостоверени разходи в заповедното
производство по ч.гр.507/2017г. на ДРС следва да се присъдят в полза на ищеца.
По същите съображения са дължими сторените от ищеца
разноски за исковото производство .
Съобразно т.1 от
ТР№ 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№6/2012г. съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В случая представените от ищец/въззивник пълномощни не удостоверяват
извършени от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение както за първата, така
и за въззивната инстанция, а други доказателства за такива разходи не са
представени. Съобразно изхода от спора
на ищеца-въззивник се следват сторените от него разноски за заплатена държавна
такса от по 468.19лева за първата инстанция и за въззивната инстанция, както и
разноски за вещи лица в размер на 345лева за допуснатата от районния съд ССЕ и
300лева за допусната от въззивния съд ССЕ. Следователно на ищеца се дължат за първата
инстанция разноски в общ размер от 813.19лева /468.19лева държавна такса и 345лева
възнаграждение за вещо лице/ и разноски за въззивната инстанция в общ размер от
968.19лева /468.19лева държавна такса държавна такса и 500лева възнаграждение
за вещо лице /. На ответниците/въззиваеми разноски не се дължат.
По тия съображения, Добричкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №228/02.03.2020г. по гр.д.№56/2019г. на
Добрички районен съд, с което се отхвърлят предявените от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД
искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПКискове за установяване, че Д.И.Д.
с ЕГН ********** и Д.П.Д. с ЕГН **********,***, имат следните неплатени парични
задължения, (за които са солидарно отговорни и за които е издадена Заповед за
изпълнение №282/15.02.2017 г. по частно гр. дело №507/2017 г. по описа на ДРС)
към „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Витоша”, бул.”Околовръстен път” №260, представлявана от
изпълнителния директор ***: 1) 20287.06 лева (двадесет хиляди двеста осемдесет
и седем лева и шест стотинки), представляваща неизплатена главница по Договор
за банков кредит „Бизнес овърдрафт“ №BL31275/20.01.2011г., изменен с Анекс
№1/06.04.2015г. и Анекс №2 от 29.09.2015г., заедно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпването на заявлението по чл.417 от ГПК
(10.02.2017 г.) до окончателното плащане, 2)
1699.99 лева (хиляда шестотин деветдесет и девет лева и деветдесет и девет
стотинки), представляваща договорна лихва за редовен кредит за периода от
21.11.2015г. до 08.09.2016г., 3) 1222.47 лева (хиляда двеста двадесет и два
лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща договорна лихва за
просрочен кредит за периода от 21.11.2015 г. до 07.02.2017г. и 4) 200.10 лева (двеста лева и десет стотинки),
представляващи такси за периода от 21.11.2015 г. до 07.02.2017 г., И в частта
за разноските, като вместо това п о с
т а н о в я в а:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1
от ГПК в отношенията между ищеца “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Район “Витоша”, ул.”Околовръстен път” №260, п. к. 1766,
с ЕИК *********, и ответниците Д.И.Д. с ЕГН ********** и Д.П.Д. с ЕГН **********,***,
че ответниците дължат на ищеца сумата от
20287.06 лева неизплатена главница по Договор за банков кредит „Бизнес
овърдрафт“ №BL31275/20.01.2011г., изменен с Анекс №1/06.04.2015г. и Анекс №2 от
29.09.2015г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението 10.02.2017 г. до окончателното плащане; сумата от
1699.99 лева договорна лихва за редовен кредит за периода от 21.11.2015г. до
08.09.2016г.; сумата от 1222.47 лева договорна лихва за просрочен кредит за
периода от 21.11.2015 г. до 07.02.2017г. и сумата от 200.10 лева такси за периода от 21.11.2015 г.
до 07.02.2017 г.
ОСЪЖДА Д.И.Д. с ЕГН ********** и Д.П.Д. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТЯТ на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, Район “Витоша”, ул.”Околовръстен път” №260, п. к. 1766, с ЕИК *********, разноски в заповедното производство - 1525.56лева
/468.19лева заплатена държавна такса и 1057.37лева адвокатско възнаграждение /;
разноски в първоинстанционното производство - 813.19лева /468.19лева държавна
такса и 345лева възнаграждение за вещо лице/; разноски във въззивното
производство - 968.19лева /468.19лева държавна такса държавна такса и 345лева
възнаграждение за вещо лице /.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването
му на страните при условията на чл. 280,ал.1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.