№ 1100
гр. Варна, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Мирела Огн. Кацарска
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20223100501679 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 21754/15.07.2022 г. на АЛ. П. АТ. - длъжник по изп.
дело № 20228920400509 по описа на ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892 на КЧСИ, с район на
действие ВОС срещу Разпореждане от 01.07.2022 г., с което е отказано намаляване
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение от претендираните 600 лева на
исканите от длъжника 200 лева.
Твърди се в жалбата, че по делото няма предприети изпълнителни действия, които да
сочат, че А. е недобросъвестен длъжник. Релевира се, че адвокатския хонорар, който е
заплатен от взискателя в размер на 600 лева е в пъти по висок от минималната сума
предвидена за това по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. Излага се, че процесуалният
представител на ответника към 04.05.2022 г., когато сумата е била включена в ПДИ, не е
направил нищо повече от това да образува изпълнителното дело.
Ответникът по жалбата М. В. ХР. депозира възражение по жалбата в срока по чл. 436,
ал. 3 от ГПК, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на същата.
Отправя искане жалбата да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.
ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892 на КЧСИ, с район на действие ВОС депозира
мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения за
неоснователност на жалбата. Прилага заверен препис от изп. дело № 20228920400509.
Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и
приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
1
Обжалвано е действие на ЧСИ, изразяващо се в определяне на разноски в изпълнителното
производство, което е в кръга на подлежащите такива на съдебен контрол – чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Жалбата е
подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва действието на ЧСИ лице –
длъжник по изп. дело, поради което е допустима.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Изпълнително дело № 20228920400509 по описа на ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892 на
КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано на 27.04.2022 г. по молба на М. В. ХР. и въз основа на
изпълнителен лист № 260514/18.04.2022 г., издаден по гр.д. № 14182/2019 г. по описа на ВРС за осъждане АЛ.
П. АТ. да заплати на Х. сумата от 5100 лева, представляваща получена без основание сума
от А. на 29.12.2017 г., ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на
подаване на насрещната искова молба в съда – 28.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 1234 лева, представляваща сторените от Х. разноски в
първоинстанционното производство, сумата от 1030 лева, представляваща сторените от
страната съдебно-деловодни разноски пред въззивна инстанция, както и сумата от 700 лева,
сторени разноски за процесуално представителство пред касационна инстанция.
На 09.05.2022 г. на длъжника му е връчена ПДИ с изх. № 11343/04.05.2022 г. В същата е посочено, че се
дължи сумата от 923.38 лева, на основание чл. 26 от ТТРЗЧСИ.
С молба с вх. № 12693/04.05.2022 г. взискателят е представил договор за правна помощ и консултантско
съдействие от 04.05.2022 г., сключен с адв. Д. В. за сумата от 600 лева, която е заплатена в брой в същия ден.
С Постановление за разноски от 30.05.2022 г. на ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892 на КЧСИ, с
район на действие ВОС са приети за разноски по изпълнителното дело следните суми:
незаплатен остатък от авансово начислени съгласно ТТРЗЧСИ обикновени такси дължими
към ЧСИ в размер на 468 лева с ДДС, пропорционални такси начислени на основание т. 26
от ТТРЗЧСИ – 428.86 лева, разноски по изпълнителното дело, начислени на основание т. 31
от ТТРЗЧСИ – 30 лева или общо сумата от 926.86 лева.
С Разпореждане от 10.06.2022 г. на ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892 на КЧСИ, с
район на действие ВОС е разпоредено на Х. да се заплати сумата от 600 лева за платени
такси във връзка с изпълнението, като е определен общ размер на вземането от 9421.03 лева,
част от които е и неолихвяемата сума за разноски на взискателя за процесуален
представител в размер на 700 лева.
С жалба с вх. № 18150/13.06.2022 г. длъжникът отправя искане към ЧСИ размерът на
адвокатския хонорар, заплатен от взискателя да бъде намален от 600 лева на 200 лева, като
така да съответства на сложността на делото.
С Разпореждане от 01.07.2022 г. ЧСИ отказва намаляване претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение от 600 лева на исканите от длъжника 200 лева.
Съгласно разпоредбите на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва
разноските по изпълнението. С ТР № 3/10.07.2017 г. /08.06.2017 г./ по тълк. д. № 3/2015 г. на
ВКС е прието, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на
съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението, като в мотивите към същото решение е посочено, че в
изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният
изпълнител трябва да се произнесе за разноските.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка
на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното
2
производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По
своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е
деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има
обективен характер, тъй като за реализирането не се изисква наличието на виновно
поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че не
изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на
изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски.
Не се споделят от съда оплакванията в жалбата на длъжника за прекомерност на
приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение на пълномощника на
взискателя в размер на 600 лв. В представения по делото договор за правна защита и
съдействие адвокатът е упълномощен да образува изпълнително дело по издадения в полза
на взискателя изпълнителен лист № 260514/18.04.2022 г., издаден по гр.д. № 14182/2019 г.
по описа на ВРС, както и да извършва всички необходими действия и да осъществява
процесуално представителство по изпълнителното дело срещу възнаграждение в общ размер
на 600 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнително дело възнаграждението е: по т.1. – за образуване на изпълнително дело – в
размер на 200 лв.; по т.2 – за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания
до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл.
7, ал. 2, т. 2 – 7. В случая размерът на паричните вземания спрямо длъжника по
изпълнителния лист са в общ размер на 9 421.03 лева, поради което адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело, изчислено по
реда на чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 Наредба № 1/2004 г. възлиза в размер на 400.53 лева.
Видно е, че платеното от взискателя адвокатско възнаграждение от 600 лв. е с петдесет и три
стотинки под дължимия минимален размер по Наредба № 1/2004 г., поради което съдът
намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за прекомерност на
възнаграждението на пълномощника на взискателя. Освен това, по изпълнителното дело са
налице осъществени действия от процесуалния представител с цел удовлетворяване на
взискателя, предвид липсата на доброволно изпълнение и предприетите принудителни
действия по налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Предвид горното и тъй като платеното адвокатско възнаграждение е под дължимия
минимален размер по наредба № 1/2004 г., в случая не са налице предпоставките по чл. 78,
ал.5 ГПК за неговото намаляване, поради което искането на длъжника в този смисъл е
неоснователно и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 21754/15.07.2022 г. на АЛ. П. АТ., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ************** - длъжник по изп. дело № 20228920400509
по описа на ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892 на КЧСИ, с район на действие ВОС срещу
Разпореждане от 01.07.2022 г., с което ЧСИ отказва намаляване заплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение от 600 лева на исканите от длъжника 200 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4