Решение по дело №910/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260012
Дата: 7 януари 2021 г. (в сила от 16 март 2021 г.)
Съдия: Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Дело: 20201720100910
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№       

         

гр. Перник, 07.01.2021 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Божура Антонова

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 00910 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор Любомир Спасов, чрез юрк. Максимова, срещу А.Б.З., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 2207,53 лв. /две хиляди двеста и седем лева и петдесети три стотинки/, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. Перник, ********, за периода от 01.11.2014 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.08.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 655,84 лв. /шестстотин петдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 08.01.2015 г. до 21.06.2019 г., за които вземания е издадена Заповед № 3142/12.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 04661/2019 г. по описа на Районен съд – Перник.

Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище, находящо се в гр. Перник, ********, за процесния период при действието на публично известни общи условия, които обвързват ответника. Тъй като стойността на месечните задължения не била заплатена в предвидения в общите условия срок – 30 дни след изтичане на периода, за който се дължат, е начислена и лихва за забава върху главницата по всяка фактура. Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи начислените за имота суми, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и за осъждането му за сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед № 3142/12.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 04661 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник, срещу А.Б.З., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата 2207,53 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 08.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 655,84 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.01.2015 г. до 21.06.2019 г.

Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

От представените общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. се установява, че са публикувани във в. „Съперник”, бр. 82/3959/ на 29.04.2008 г.

С Приложение № 1 към декларация по чл. 14 от ЗМДТ И.Т.З. е декларирал, че притежава в съсобственост при равни квоти с А. Б.З. недижим имот, находящ се на адрес: гр. Перник, ********, придобит по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 1899 от 29.06.2000 г.

От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 27, том II, рег. № 1899, дело № 251/2000 г. се установява, че на 29.06.2000 г. С.Р.Т. и Т.Х.З.са продали на И.Т.З. и А.Б.З. недвижим имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в ****** по нотриален акт, сега – ******

С молба от 15.1.2001 г. А.Б.З. е отправила искане до ищеца за откриване на партида за плащане на топлоенергия за жилищни нужди.

Видно от удостоверение за наледници, че И.Т.З. е починал на 26.04.2019 г. като е оставил наледници по закон А.Б.З. – съпруга, и З.И.З.– дъщеря.

От приетия по делото препис извлечение от акт за сключен граждански брак се установява, че И.Т.З. и А.Б. В. са сключили граждански брак на 24.06.1984 г., при който съпругата е приела фамилно име З..

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че по отношение на сградата, в която се намира процесния имот, е сключен договор 37/29.11.2000 г. между етажната собственост и фирма за дялово разпределение „Техем сървисиз“ ЕООД, гр. София. Вещото лице посочва, че след въвеждането на Общите условия между „Топлофикация Перник” ЕАД и фирмата за дялово разпределение е сключен договор 97/30.11.2011 г. за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия” в сградата в режим на етажна собственост със срок 1 г. с клауза за безсрочно продължение с по още една година, и Договор 76/01.09.2017 г. с фирма „Директ” ЕООД, гр. София.  От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението се установява още, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите, водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията. В тази връзка вещото лице пояснява, че стойността на топлоенергията за процесния период е в размер на исковата сума.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната пооре разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

От представения по делото препис-извлечение от акт за сключен граждански брак и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 27, том II, рег. № 1899, дело № 251/2000 г. от на 29.06.2000 г., се установява, че ответницата и И.Т.З. са придобили собствеността върху описания в исковата молба недвижим имот по време на брака си. Съгласно чл. 19. ал. 1 от СК от 1985 г. /отм./, действащ към момента на осъществяване на придобивното основание, вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити, като съгласно чл. 19, ал. 3 СК съвместният принос се предполага до доказване на противното. От изложеното следва, че съпрузите са придобили собствеността върху процесния имот в режим на съпружеска имуществена общност.

Съгласно чл. 32 СК /Обн. ДВ. бр. 47 от 23 Юни 2009 г./, действащ към процесния период, разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, които отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Поради това и педвид обстоятелството, че съпружеската имуществена общност е бездялова, следва, че съпрузите отговарят солидарно за породилите се по повод ползването на такива вещи разходи, какъвто е и разходът за доставяна топлинна енергия. Кредиторът по вземания, дължими солидарно от няколко лица, сам определя към кого да насочи претенциите си, като всеки един от тези длъжници отговаря до пълния размер на вземането.

По изложените съображения, съдът приема, че за процесния период между страните по делото е налице договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба.

От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че доставената топлинна енергия за процесния имот за периода 01.11.2014 г. до 30.04.2018 г. е на стойност 2207,53 лв.

Следователно, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.

Като правоувеличаваща последица от уважване на иска за парично вземане оветникът дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното му изплащане.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед изложеното, ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания от деня, следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се отнасят.

Изчислено с продукт на Апис Финанси, обезщетението на забава в размер на законната лихва върху месечните плащания, формиращи главницата, за посочените в извлечението от сметка периоди, с начален момент на периода на забава 08.01.2015 г. до 21.06.2018 г., е в размер на сумата 655,84 лв.

Следователно, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.

По разноските:

С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски. Тъй като и в заповдното, и в исковото производство ищецът е представляван от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за правната помощ, предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в минимлане размер, а именно 50,00 лв. за заповедното и 100,00 лв. за исковото производства.

С оглед изложеното, съдът приема, че в настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 57,27 лв. – държавна такса, 150,00 лв. – депозит за експертиза, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 15,00 лв. – такса за съдебни удостоверения, т.е. в общ размер на 322,27 лв., а в заповедното производство, както следва: 57,27 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 107,27 лв. Предвид уважаване на предявените искове, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в пълен размер.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Б.З., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ. - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 2207,53 лв. /две хиляди двеста и седем лева и петдесети три стотинки/, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. Перник, ********, за периода от 01.11.2014 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.08.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 655,84 лв. /шестстотин петдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 08.01.2015 г. до 21.06.2019 г., за които вземания е издадена Заповед № 3142/12.08.2019 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 04661/2019 г. по описа на Районен съд – Перник.

 

ОСЪЖДА А.Б.З., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ. - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 322,27 лв. /триста двадесет и два лева и двадесет и седем стотинки/ - разноски в настоящото исково производство, и сумата 107,27 лв. /сто и седем лева и двадесет и седем стотинки/ - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 04661 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 04661 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.