РЕШЕНИЕ
№ 388
гр. П., 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседА.е на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20251230100748 по описа за 2025 година
Производството е с правно основА.е чл. 108 ЗС.
Образувано е по подадена искова молба от Н. Д. Б., ЕГН: **********, от
гр. С., ж.к. „С.“ бл. ***, чрез адвокат И. С., със съдебен адрес гр. П., ул. „В.“
№ 10, против А. Д. Р., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „Б.“ № **** и А. Д. Р.,
ЕГН: **********, от гр. П., ул. „Б.“ № ****.
Сочи се в исковата молба, че на основА.е договор за дарение от неговите
родители Д. Н.ов Б., ЕГН ********** (починал на *** г.) и Д.И. Б.а, ЕГН
********** (починала на *** г.), изповядан на 01.12.1997 г. с нотариален акт
№ 193, том IV, дело № 1387/1997 г. на Районен съд П., ищецът е придобил и е
станал собственик на първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда,
построена в дворно място, представляващо парцел II, имот плн. № 3033, кв.
104 по плана на гр. П., действал през 1997 г., който недвижим имот е заснет в
КККР на гр. П. като Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56126.602.3033.1.1 (петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка,
шестстотин и две, точка, три хиляди тридесет и три, точка, едно, точка, едно)
по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., общ. П., обл. Б.,
одобрени със Заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на ИД на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект - няма извършено
изменение, адрес на самостоятелния обект: гр. П., ул. „О.“ № 25, ет. 1,
самостоятелният обект се намира на етаж 1 (първи) в сграда с идентификатор
56126.602.3033.1 (петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка,
шестстотин и две, точка, три хиляди тридесет и три, точка, едно), с
1
предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, брой етажи: 4 (четири),
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 56126.602.3033
(петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин и две, точка,
три хиляди тридесет и три), с предназначение на самостоятелният обект -
жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, брой нива на обекта – 1 (едно), площ 92,50 кв.метра
(деветдесет и два квадратни метра и петдесет кв. сантиметра), нИ. 1 (първо),
при съседи на самостоятелният обект: на същия етаж - няма, под обекта -
няма, над обекта 56126.602.3033.1.2. Посочва се още, че ответницата А. Р. е
сестра на ищеца, а ответникът А. Р. е неин съпруг, както и че същите са се
снабдили с нотариален акт за собственост за процесния жилищен етаж,
издаден въз основа на обстоятелствена проверка – Нот. акт № 042, том I, рег.
№ 1170, дело № 39 от 2016 г. на Нотариус Елена Василева, вписан в Служба
по вписвА.ята при РС - П. в дв.вх.рег. № 407 от 07.03.2016 г., вх.рег. № 407 от
07.03.2016 г., акт № 36, том II, дело № 182/2016 г.
Твърди се, че ответниците не са придобили правото на собственост
върху процесния имот, тъй като не са упражнявали фактическа власт върху
него за изискуемия от закона период. В тази връзка се уточнява, че родителите
на ищеца са му дарили имота, като са си запазили правото на ползване върху
него докато са живи, както и че до смъртта си, родителите на ищеца - бащата
Д. Б., починал на *** г. и майката Д. Б.а, починала на *** г., са живели в имота,
а след смъртта на последната ответниците установили фактическа власт върху
имота, изразяваща се в извършването на ремонтни дейности.
Релевира се, че до смъртта на родителите на ищеца имотът се владеел от
тях, на основА.е учреденото им право на ползване посредством договора за
дарение, а ответниците живеят в собствено жилище, находящо се на различен
от процесния адрес, като са установили фактическа власт над имота едва след
смъртта на майката, като се изразява становище, че за период от няколко
месеца ответниците не могат да придобият правото на собственост. Предвид
изложеното се твърди, че издаденият през 2016 г. констативен нотариален акт
не отразява действителното фактическо ползване на процесния недвижим
имот и последният се владее от ответниците без правно основА.е.
В тази връзка, се иска от съда да постанови решение, с което, след като
признае ищеца за собственик, да осъди А. Д. Р., ЕГН **********, гр. П., ул.
„Б.“ № **** и А. Д. Р., ЕГН **********, гр. П., ул. „Б.“ № ****, да предадат
на Н. Д. Б., ЕГН **********, гр. С., ж.к. „С.“ бл. ***, владението на следният
недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56126.602.3033.1.1 (петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка,
шестстотин и две, точка, три хиляди тридесет и три, точка, едно, точка, едно) с
предназначение жилище, апартамент, брой нива: едно, площ 92,50 кв.метра,
адрес на имота гр. П., ул. „О.“ № 25, ет. 1, намиращо се в сграда с
идентификатор 56126.602.3033.1, разположена в имот с идентификатор
56126.602.3033 по КККР на гр. П., одобрена със Заповед № РД-
1870/14.12.2010 г. на ИД на АГКК, при съседи на самостоятелният обект: на
2
същия етаж няма, под обекта няма, над обекта 56126.602.3033.1.2; и На
основА.е чл. 537 ГПК, нотариален акт за собственост, издаден в следствие
обстоятелствена проверка № 042 том I, рег. № 1170, дело № 39 от 2016 г. на
Нотариус Елена Василева, вписан в службата по вписвА.я при РС П. Дв.вх.рег.
№ 407 от 07.03.2016 г., вх.рег. № 407 от 07.03.2016 г., акт № 36, том II, дело №
182/2016 г., да бъде отменен.
След проведената процедура по чл. 131 ГПК, в законоустановения срок
ответниците, чрез процесуалния си представител, са депозирали писмен
отговор, в който изразяват становище за неоснователност на предявените
искове. Сочат, че ищецът никога не е упражнил правото си на собственост
върху процесния имот, като навеждат, че след 1997 г. ищецът не го е
посещавал.
Уточняват, че непосредствено след прехвърлянето на собствеността му
е възникнал конфликт между дарения и дарителите, в резултат на което до
смъртта на родителите му, ищецът не е посещавал имота и не се е интересувал
по никакъв начин за него, както и не е заплащал съответните данъци.
Оспорват действителното съществуване на дарствената сделка между
дарителите и дарения, като изразяват становище, че сделката е нищожна,
поради протИ.речие с чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Твърдят, че са придобили процесния
имот на законно правно основА.е, като са ползвали имота свободно,
необезпокоявА. от никого, както и че всички ремонти на апартамента са
правени от тях, като и в момента извършват цялостен нов ремонт на
жилището. Допълват, че през цялото време те са полагали грижи за
родителите на ищеца и са заплащали дължимите данъци за същия по
препоръка на родителите на ищеца и ответницата Р.. Молят за отхвърляне на
предявения иск, като неоснователен. Претендират сторените по делото
разноски и адвокатско възнаграждение.
В допълнителен отговор ответницата А. Р. релевира, че след извършване
на дарението на процесния недвижим имот от нейните родители в полза на
ищеца, последният не се интересувал от тях, не им обръщал внимА.е и ги
пренебрегвал, и тъй като това му поведение продължило дълъг период от
време, родителите на ищеца и ответницата взели решение да отнемат имота от
ищеца, защото не го заслужавал. В тази връзка навежда, че бащата й се
срамувал да води съдебни дела срещу сина си и взели решение родителите,
като ползватели на имота и осъществяващи фактическата власт върху него, да
продължат да живеят в апартамента, но като държатели на последния, и със
съзнА.ето, че ответницата е негов владелец. Твърди, че родителите й
съобщили на брат й това решение за отнемане на имота - че ищецът вече не е
реален собственик на процесния имот и че ответницата Р. е отпочнала
владение върху същия за себе си. Твърди още, че владее имота като
собственик от 2004 г. - 2005 г. до настоящия момент, като след изтичането на
законоустановения срок се е снабдила и с необходимия документ за
собственост, както и че за визирА.я период – 2004 г. - 2016 г. ищецът не се е
3
интересувал нито от родителите им, нито от процесния имот, през който
период ищецът не е посещавал и имота. Навежда, че макар ищецът да е знаел,
че ответницата владее имота като свой собствен, не се е протИ.поставил на
действията й, в резултат на което е придобила собствеността върху имота.
С проекто-доклада, обективиран в Определение № 609 от 25.08.2025 г.,
обявен за окончателен с Протоколно определение, постановено в първото по
делото открито съдебно заседА.е, проведено на 15.10.2025 г., съдът е отделил
като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ответницата А. Д. Р. е сестра на ищеца, както и че ответникът А. Д. Р. е неин
съпруг. С протоколно определение от 15.10.2025 г. съдът е отделил като
безспорно и ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че ответниците
А. Д. Р. и А. Д. Р. към настоящия момент (15.10.2025 г., когато е проведено
откритото съдебно заседА.е по делото) владеят спорната вещ.
В проведено съдебно заседА.е ищецът се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа предявените искове.
В депозирано писмено становище прави анализ на събрА.я по делото
доказателствен материал и излага допълнителни съображения за
основателността на ищцовата претенция. Моли за уважаване на предявените
искове, претендира сторените по делото разноски.
Всеки от ответниците се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител, които поддържат депозирА.я писмен отговор и
допълнителен такъв, в които подробно са изложени съображенията за
неоснователност на иска. Претендират сторените по делото разноски. От
процесуалния представител на ответницата А. Р. е депозирана писмена
защита, в която, въз основа на анализ на събрА.те по делото доказателства,
навежда допълнителни основА.я за неоснователност на ищцовата претенция.
По делото са събрА. писмени доказателства, разпитА. са свидетелите
Р.Т. Б., Х.Р. Б., Д. Н.ов Б., А.а А.ова Р., М.Д.М. и Х.К.Д..
След като съобрази становището на стрА.те, приложените към
делото писмени доказателства, които прецени поотделно и в съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
В хода на процеса е представен Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 193, том IV, дело № 1387/1997 г. от 01.12.1997 г. на Диана Узунова -
П.ки районен съдия, вписан във вх.рег. № 998, на парт. книга - том 56, стр. 99
по описа на РС-П., видно от който родителите на ищеца - Д. Н.ов Б. и Д.И. Б.а,
са дарили на сина си Н. Д. Б. собствеността върху недвижим имот,
представляващ първи жилищен етаж от триетажната масивна жилищна
сграда, построена в дворно място, съставляващо парцел II (втори), имот плн.
№ 3033 (три хиляди тридесет и три), в кв. 104 (сто и четири) по плана на гр.
П., действал през 1997 г., ведно с припадащата се част от общите части на
сградата, при съседи на парцела: от три стрА. улици, парцели I и III в същия
квартал, като дарителите са си запазили правото на ползване на дарения имот
докато са живи. С цитирА.я нотариален акт Д. Н.ов Б. със съгласието на
4
съпругата си Д.И. Б.а, дарили сина си Н. Д. Б. и с недвижим имот находящ се в
чертите на гр. П. и представляващ 1/8 (една осма) ид. част от дворно място,
съставляващо парцел II (втори), имот плн. № 3033 (три хиляди тридесет и
три), в кв. 104 (сто и четири) по плана на гр. П., действал през 1997 г., с обща
площ на парцела от 485 кв.м. (четиристотин осемдесет и пет, при съседи: от
три стрА. - улици, парцели - I и III в същия квартал, като дарителите са си
запазили правото на ползване на дарения имот до края на жИ.та им.
В КККР на гр. П., процесният недвижим имот - първи жилищен етаж от
триетажната масивна жилищна сграда, е заснет като Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56126.602.3033.1.1 (петдесет и шест хиляди сто
двадесет и шест, точка, шестстотин и две, точка, три хиляди тридесет и три,
точка, едно, точка, едно) по Кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. П., общ. П., обл. Б., одобрени със Заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на ИД
на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект -
няма извършено изменение, адрес на самостоятелния обект: гр. П., ул. „О.“ №
25, ет. 1, самостоятелният обект се намира на етаж 1 (едно) в сграда с
идентификатор 56126.602.3033.1 (петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест,
точка, шестстотин и две, точка, три хиляди тридесет и три, точка, едно), с
предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, брой етажи: 4 (четири),
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 56126.602.3033
(петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин и две, точка,
три хиляди тридесет и три), с предназначение на самостоятелният обект -
жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, брой нива на обекта – 1 (едно), площ 92,50 кв.метра
(деветдесет и два квадратни метра и петдесет кв. сантиметра), прилежащи
части: 11,25 кв.м. (единадесет цяло и двадесет и пет стотни квадратни метра)
идеални общи части на сградата, нИ. 1 (първо), при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта -
56126.602.3033.1.2.
Съгласно Удостоверение за наследници с Изх. № 930 от 02.06.2025 г.,
издадено от Община П., Д. Н.ов Б., ЕГН: **********, б.ж. на гр. П., е починал
на *** г. и е оставил наследници по закон съпруга - Д.И. Б.а, ЕГН: **********,
починала на *** г., дъщеря - А. Д. Р., ЕГН: ********** (ответница по делото)
и син - Н. Д. Б., ЕГН: ********** (ищец по делото).
С нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот издаден
на основА.е обстоятелствена проверка № 042, том I, рег. № 1170, дело № 39 от
2016 г. на Нотариус Елена Василева с рег. № 287 в РНК, вписан в Служба по
вписвА.ята - гр. П. в дв.вх.рег. № 407/07.03.2016 г., вх.рег. № 407/07.03.2016 г.,
акт № 36, том II, дело № 182/2016 г., ответницата А. Р. е призната за
собственик на основА.е давностно владение върху недвижим имот,
представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56126.602.3033.1.1 (петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка,
шестстотин и две, точка, три хиляди тридесет и три, точка, едно, точка, едно)
по КККР на гр. П., подробно описан в нотариалния акт.
5
Към датата на издаване на цитирА.я нотариален акт ответниците А. Р. и
А. Р. са били в брачни отношения, съгласно признатото от стрА.те
обстоятелство, отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване с
проекто-доклада, обективиран в Определение № 609 от 25.08.2025 г., обявен
за окончателен с Протоколно определение, постановено в първото по делото
открито съдебно заседА.е, проведено на 15.10.2025 г.
С Протоколно определение от 15.10.2025 г. съдът е отделил като
безспорно и ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че ответниците
А. Д. Р. и А. Д. Р. към настоящия момент (15.10.2025 г., когато е проведено
откритото съдебно заседА.е по делото) владеят процесния имот,
представляващ първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда,
построена в дворно място представляващо парцел II, имот плн. № 3033, кв.
104 по плана на гр. П., с адрес на имота гр. П., ул. „О.“ № 25, ет. 1.
За изясняване на фактическата обстановка, в хода на
производството по делото са ангажирА. и гласни доказателства.
Свид. Р. Б. установява, че от раждането си до настоящия момент
(15.10.2025 г., когато е проведен разпита на свидетеля) живее на втория етаж
от същата сграда, в която се намира и спорният първи етаж, с
административен адрес гр. П., ул. „О.“ № 25, както и че праводателят на
ищеца - Д. Б., е негов чичо /брат на баща му/, съответно стрА.те по делото Н.
Б. и А. Р. са негови първи братовчеди.
Посочва, че от построяването на жилищната сграда (предполага около
1964 г.) до м. февруари тази година (2025 г.) в процесния апартамент живели
единствено роднините му Д. Н.ов Б. и Д. Б.а /негови чичо и стринка/, като
ответниците А. и А. Р.и живели на друг адрес в гр. П.. Изяснява, че след
смъртта на Д. и Д. Б.и, преди около два месеца (считано от 15.10.2025 г.,
когато е проведен разпита на свидетеля), в същия апартамент заживели
ответниците А. и А. Р.и, където и продължават да живеят в него и към
момента. Свидетелят уточнява, че Р.и до посочения момент не са живели в
спорния първи етаж от жилищната сграда, но ги е виждал да влизат и излизат
т.к. „все пак там бяха майката и бащата на А. Р.“. Сочи, че преди два - три
месеца (считано от 15.10.2025 г., когато е проведен разпита на свидетеля) е
започнало извършването на ремонт в апартамента, изразяващ се в подмяна на
дограмата и извършван от ответниците, който все още тече, като преди това в
апартамента не са извършвА. ремонтни дейности, с изключение на подмяната
на дограмата на един прозорец, извършена от Д. и Д. Б.и.
Свидетелят установява още, че към момента не е в добри отношения с
ответниците, тъй като около 2012 г. - 2013 г. последните искали да построят
къща в общия им парцел, за което се снабдили и с разрешение за строеж, но
същото било обжалвано, включително и от страна на свидетеля, като
резултатът не бил благоприятен за Р.и, което обстоятелство влошило
отношенията на свидетеля с ответниците, както и с чичо му Д. Б., с който
преди това често контактувал, а после по-рядко. Изнася, че ежемесечните
6
сметки за вода, изразходвана в жилищната сграда, били плащА. общо от него и
Д. Б.а, която му давала дължимата за първия етаж сума, като е категоричен, че
за тези сметки не е говорил нито с А., нито със съпруга й.
Р. Б. посочва, че чичо му Д. (Б.) се е разболявал периодично в края на
жИ.та си, като предвид възрастта му - 94 год., бил много добре както
физически, така и психически („с акъла си беше“), не е имал сериозни
здравословни проблеми. В тази връзка установява, че Р.и идвали един - два
пъти в седмицата и се грижили за чичо му, а Н. идвал единствено при смъртни
случаи, свидетелят не знае да е идвал от 2008 г., като уточнява, че синът на
ищеца идвал често и допълва, че от 1997 г. до настоящия момент (15.10.2025
г., когато е проведен разпита на свидетеля) Н. Б. не е живял в процесния
апартамент, нито член на семейството му, като излага предположение, че
причината за това, Н. да не посещава имота, са спорове свързА. с къщата и
желА.ето от страна на ответницата да строи къща в общото дворно място.
Свид. Х. Б. /на 30 години/ посочва, че от раждането си до настоящия
момент (15.10.2025 г., когато е проведен разпита на свидетеля) живее в гр. П.,
на ул. „О.“ № 25, на втория етаж от къщата, в която се намира и процесният
първи етаж от същата сграда, както и че е син на първи братовчед на Н. Б. и А.
Р.. Установява, че на първия етаж от къщата живели единствено възрастните
Д. Н.ов Б. и съпругата му Д., като никой друг, освен тях, не е живял в
процесния имот. Изнася, че познава ответниците, като уточнява, че същите
никога не са живели в първия етаж от къщата, но идвали на гости на
родителите им, а от няколко месеца (считано от 15.10.2025 г., когато е
проведен разпита на свидетеля) и към момента живеят в спорния имот.
Свид. Д. Б. установява, че е син на ищеца и племенник на ответницата.
Сочи, че често пътувал през годините, са като при всяко пътуване
задължително посещавал баба си и дядо си в процесния имот, за да ги види.
Изнася, че в апартамента живеели единствено баба му и дядо му, а след
кончината на последния - само неговата баба. Посочва, че в последните седем
години е виждал ответника (А. Р.) само веднъж, преди две - три години
(считано от 15.10.2025 г., когато е проведен разпита на свидетеля), когато
последният дошъл да провери нещо в гаража и тогава свидетелят го запознал
със съпругата си. По отношение на ответницата (А. Р.) установява, че е
виждал леля си няколко пъти да идва да обслужва баба му, като от много
дълго време не е общувал с леля си, нито със своята братовчедка. Сочи, че в
последните двадесет години баща му не е посещавал спорния имот в негово
присъствие, като и че не знае за проблеми в семейството на баща му, както и
от кога датира усложнението във взаимоотношенията им.
Свид. А.а Р. сочи, че е дъщеря на ответниците и племенница на ищеца.
Установява, че си спомня, когато била дете на около пет години, че
присъствала на скандал, състоял се през 1998 г. - 1999 г., при който дядо й и
вуйчо й (ищецът) се скарали, без да си спомня причината за това, след което
вуйчо й си заминал и оттогава не е идвал никога в този апартамент, като
7
свидетелката последно го видяла на погребението на дядо й през 2021 г. и на
погребението на баба й на *** г. Твърди, че от 1997 г. - 1998 г. вуйчо й никога
не е идвал в апартамента, както и че за периода от 2021 г. до 2025 г. вуйчо й не
е посетил жилището дори веднъж и не е идвал да види баба й.
По отношение на спорния имот свидетелката твърди, че нейният дядо й
споделил, че жилището било прехвърлено на вуйчо й, след което двамата /дядо
и вуйчо/ се скарали. Също, че през 2002 г. - 2004 г. дядо й заповядал на майка
й, че последната ще бъде единствен собственик на процесния имот, че тя
трябва да се снабди с необходимите документи и да започне да владее имота
като собственик, тъй като бил много огорчен от създалата се ситуация с вуйчо
й. Уточнява, че не знае причината за разрива в отношенията им, не е
разпитвала за подробности, но знае, че това било много голяма болка и дядо й
бил много разстроен от това, което се случило със сина му. Допълва, че дядо й
не й е споделил, че имотът не е негов, но е казвал многократно, че е известил
сина си, че жилището ще бъде собственост на майката на свидетелката.
Последната посочва още, че била изключително близка с дядо си, поради
което и редовно посещавала имота, като знае, че дядо й и вуйчо й са
разговаряли и че последният е разбрал, че в имота има друг владеещ, които
обстоятелства са й споделяни многократно през годините лично от нейния
дядо, който обаче не й е споделял защо вуйчо й не идва. Сочи, че след периода
от 2004 г. до 2016 г. са им гостували близки, пред които дядо й също казвал, че
това жилище е на майка й и тя да се разпорежда с него както намери за добре,
т.е. че може да прави каквото си иска с апартамента.
Свид. Р. изнася, че майка й трябвало да изпълни повелята на дядо й и да
стане собственик, тъй като дядото на свидетелката казвал, че Н. повече няма
нищо общо с апартамента и че майка й /А. Р./ е единствен собственик на това
жилище, както и че след повелята на дядо й, през 2004 г., майка й започнала да
владее жилището като собственик, тъй като тя заплащала всички текущи
разходи и данъци, и покривала разходите за спешни ремонти на имота.
Посочва, че било възможно Р. Б. да е плащал водата, но твърди, че делът,
касаещ водата на баба й, е заплащан на Р. Б. или на съпругата му от нейната
майка. Уточнява, че текущите и спешните ремонти на спорния имот са
извършвА. от нейните родители, от „нас“, които покривали всички разходи
свързА. с подмяната на ел. табло и ел. уреди преди около десет години
(считано от 15.10.2025 г., когато е проведен разпита на свидетеля), поради
наличието на токови удари, с подмяната на дограми, както и с отстраняване на
последствията от наводнение от втория етаж преди пет - шест години (считано
от 15.10.2025 г., когато е проведен разпита на свидетеля), което според
свидетелката било в кухнята на баба й и дядо й, и доскоро се виждали следи от
него. Допълва, че електроуредите били подменени от „нас“, тъй като баба й и
дядо й „двама пенсионери трудно могат да си позволят и да подменят
електроуредите след токовите удари“.
Свидетелката посочва, че до 2024 г. майка й живяла на ул. „Б.“ № 55 в
гр. П., а в момента свидетелката Р. пребивава на квартира, находяща се на ул.
8
„Е.“ № 25 в гр. П., като уточнява, че апартаментът, в който живели баба й и
дядо й има детска стая, спалня, хол, кухня и две тераси.
Свид. М.М. установява, че е в добри отношения с ответниците, а с
ищеца не са се виждали отдавна, както и че е бил много близък с Д. Б.
приживе, с който се виждали непрекъснато и до смъртта му имали постоянни
контакти и дълги разговори. Изнася, че жилището се намира на ул. „О.“ в гр.
П., като от чичо М. (Д. Б.) знае, че същото е прехвърлено на сина му (ищеца),
като поради близките си отношения с Д. Б. бил добре запознат, че в един
момент - около 2000 г., но със сигурност преди 2004 г., последният останал
разочарован от Н., скарали се и не се чувствал добре от това. Свидетелят
преразказва думите на Д. Б. отправени към бащата на свидетеля - „да не
вземеш и ти да направиш моята грешка и да прехвърлиш на единия етажа и
после да останеш разочарован“. М. посочва, че Д. Б. многократно казвал, че не
се интересува от сина си, че къщата е на А. (ответницата), както и че е
уведомил сина си за това обстоятелство – че имотът е собственост на
ответницата. Допълва, че ищецът не е идвал и не го е виждал много отдавна,
от преди 2000 г. Твърди, че държА.ето на ответницата, като собственик на
апартамента, било видно от всички, тъй като „те“ непрекъснато се грижили за
Д. Б. и съпругата му, за къщата и за всичко останало.
Свид. Х. Д. посочва, че познава стрА.те и знае за спора им, като
уточнява, че с ответниците е в приятелски отношения от детските години, а с
ищеца няма никакви отношения. Установява, че не е знаел, че процесното
жилище било прехвърлено на ищеца, но лично от чичо М. (Д. Б.) разбрал, че
същото е дадено на ответницата. Преразказва, че ответникът /А. Р./
произвеждал ракия в гаража на Д. Б., в който гараж имало „канал“ и през 2008
г. - 2009 г. свидетелят предложил на Д. Б. да го запълнят, в отговор на което
последният му казал, че не трябва да се обръща към него по този въпрос, а
към собствениците на имота - ответниците. Свидетелят сочи, че за всички
приятели било абсолютно видно, че ответниците са собственици на спорния
имот. Допълва, че като ходил при ответника и ответницата я нямало, питал за
нея, при което съпругът й отговарял, че е при баща й, както и че през годините
не е имало спор или съмнение, че жилището е на ответницата. Изнася още, че
не е виждал ищеца, с изключение на единствения път, когато било
погребението на баща му, през 2020 г. или 2021 г., като Н. не посетил
жилището след погребението.
При така установеното от фактическа страна, съдът излага
следните правни изводи:
С петиторния осъдителен иск по чл. 108 от ЗС законодателят е
предоставил възможност на ищеца да иска от съда със сила на пресъдено
нещо да установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че
правото на владение като правомощие от сложното право на собственост
върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на това установяване да се
допусне по отношение на ответника, който я владее или държи, без да
9
притежава правно основА.е за това, да предаде фактическата власт върху
спорната вещ на собственика.
За да е основателна ревандикационната претенция е необходимо да се е
осъществил фактическият състав на материалната норма, който включва
установяване правото на собственост на ищеца върху процесния недвижим
имот, както и че ответниците го владеят или държат без правно основА.е,
протИ.поставимо на собственика.
По делото не се спори, че посредством дарствена сделка, обективирана в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 193, том IV, дело №
1387/1997 г. от 01.12.1997 г. на Диана Узунова - П.ки районен съдия, вписан
във вх.рег. № 998, на парт. книга - том 56, стр. 99 по описа на РС-П., ищецът
Н. Д. Б. е придобил правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ първи жилищен етаж от триетажната масивна жилищна
сграда, построена в дворно място, съставляващо парцел II (втори), имот плн.
№ 3033 (три хиляди тридесет и три), в кв. 104 (сто и четири) по плана на гр.
П., действал през 1997 г., ведно с припадащата се част от общите части на
сградата, при съседи на парцела: от три стрА. улици, парцели I и III в същия
квартал, заснет в действащата КККР на гр. П. като Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56126.602.3033.1.1 (петдесет и шест хиляди сто
двадесет и шест, точка, шестстотин и две, точка, три хиляди тридесет и три,
точка, едно, точка, едно) по Кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, като праводателите на ищеца са си запазили правото на
ползване върху дарения недвижим имот до края на жИ.та си.
Не е спорно и обстоятелството, че процесният имот се владее от
ответниците към момента на предявяване на ревандикационния иск.
Владението на спорния имот от страна на ответниците се релевира в исковата
молба, като същото не се отрича и от пасивно легитимирА.те в процеса.
Напротив, последните твърдят още в отговора на исковата молба, че
осъществяват фактическа власт върху спорния имот повече от десет години,
поради което и са се снабдили с нотариален акт за собственост върху имота по
реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК (извършване на обстоятелствена проверка за
придобиване на собствеността по давност). Именно с цитирА.я нотариален акт
ответниците се легитимират като собственици на имота, като претендираното
вещно право на собственост съдържа в себе си и собственическото
правомощие да се владее имота, т.е. да се упражнява фактическа власт върху
него.
Нещо повече, с Протоколно определение от 15.10.2025 г. съдът е
отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ответниците А. Д. Р. и А. Д. Р. към настоящия момент (15.10.2025 г., когато е
проведено откритото съдебно заседА.е по делото) владеят процесния имот,
представляващ първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда,
построена в дворно място представляващо парцел II, имот плн. № 3033, кв.
10
104 по плана на гр. П., с адрес на имота гр. П., ул. „О.“ № 25, ет. 1.
Спорното обстоятелство в настоящото производство е наличието на
основА.е, протИ.поставимо на ищеца, за осъществяваното от ответниците
владение по отношение на процесния недвижим имот, като на тази плоскост
следва да се разгледа поддържаното от ответната страна твърдение за
нищожност на дарствената сделка, от която ищецът черпи вещните си права,
като непородила вещно-транслативен ефект, в резултат на което праводателите
му предоставили осъществяваното от тях фактическо владение върху спорния
имот на ответниците и релевираната от последните придобивна давност в
тяхна полза, защото правото на собственост се изгубва изцяло или частично,
ако друг стане негов титуляр (по аргумент от чл. 99, предл. 1 ЗС).
В писмения отговор на ответниците се твърди, че сделката, по силата на
която родителите на ищеца и на ответницата са дарили първия с процесния
имот, е нищожна на основА.е чл. 26, ал. 1 ЗЗД, без да се сочат конкретни
нейни пороци. С оглед обстоятелството, че цитираната норма съдържа в себе
си четири различни хипотези, водещи до нищожност на договора, със своите
специфики, както и обстоятелството, че нищожността на процесния договор
се навежда единствено в отговора и не се конкретизира в хода на
производството по делото, съдът намира бланкетното изявление на ответната
страна единствено като защитна теза.
Освен това се релевира, че ищецът никога не е упражнил правото си на
собственост върху имота, тъй като е „забравил“ за него, непосредствено след
прехвърлянето му, в резултат на възникнал конфликт между дарителите и
ищеца, последният не е посещавал имота и не се е интересувал по никакъв
начин за него.
В тази връзка следва да се акцентува върху това, че новелата на чл. 99,
ал. 1 ЗС изрично предвижда случаите, в които правото на собственост може да
бъде загубено, а именно: ако друг стане негов титуляр (чл. 99, предл. 1 ЗС) и
то по начините, визирА. в чл. 77 ЗС, или ако собственикът се откаже от него
(чл. 99, предл. 2 ЗС), който отказ следва да бъде извършен по изрично
предвидения в чл. 100, ал. 1 ЗС ред - в писмена форма с нотариално заверен
подпис, вписан в имотния регистър.
Т.е. неупражняването на едно от трите основни правомощия на вещното
право на собственост – правомощието да се владее или правомощието да се
ползва определена вещ, не е предвидено като основА.е за губене на вещното
право на собственост. Следователно, сам по себе си фактът на неупражняване
на фактическа власт от страна на ищеца върху процесния имот или
неползването или непосещаването на същия, не може да се приеме, че води до
загубата на право на собственост досежно вещ.
На следващо място, в допълнителния отговор на ответницата А. Р. се
сочи, че макар и транслативният ефект на дарствената сделка да е настъпил
след изповядването й, праводателите на ищеца решили да отнемат имота от
11
ищеца, тъй като последният не го заслужавал, защото не се интересувал от
своите родители, не им обръщал внимА.е и ги пренебрегвал, като се навеждат
и твърдения, че ищецът е уведомен за взетото от родителите му решение.
В тази връзка е необходимо да се подчертае, че след изповядване на
сделката, по силата на която родителите на ищеца са го дарили със спорния
имот, в предвидената за това нотариална форма, праводателите на ищеца са се
разпоредили със своята собственост /прехвърляйки я на друг/, като същите са
запазили за себе си само огрА.ченото вещно право на ползване.
Макар да ангажираха доказателства, че дарителите са били крайно
разочаровА. от надарения, че са „повелявали“ и „заповядвали“, че
собствеността относно спорната вещ следва да бъде носима от дъщеря им А.
Р., по делото не са ангажирА. каквито и да е доказателства, че това дарение е
било атакувано, още повече пък отменено по предвидения в чл. 227 ЗЗД ред.
С оглед това е важно да се отбележи, че самото абстрактно „вземане на
решение за промяна в носителя на право на собственост“ приживе от Д. и Д.
Б.и, касае право, което обаче е в патримониума на друг.
Първостепенната инстанция базирайки се на събрА.те по делото
доказателства, приема че Д. и Д. Б.и действително са били разочаровА. от
сина си Н., че евентуално са имали желА.е по някакъв начин да атакуват
дарствената сделка в полза на ищеца, но никога в дългия времеви период от
над 20 /двадесет/ години, т.е. от момента на преустановяване на отношенията
си с Н. Б. до смъртта им – не са предприели юридически действия в тази
насока.
Изложените съображения, че бащата на ищеца и на ответницата бил
известен в града и се срамувал от водене на дело срещу сина си обуславят
изводи единствено за наличието на житейско обяснение на създалата се
ситуация.
Ако действителната воля на родителите и праводатели на ищеца е била
да върне в патримониума си правото на собственост върху процесния
апартамент чрез отмяна на дарението или по друг /например оригинерен
начин/, е било необходимо да предприемат предвидените в закона юридически
действия.
В настоящия казус, единствено при тази хипотеза е било възможно
приживе Д. и Д. Б.и да извършат правно валидно прехвърляне на правото на
собственост върху процесния имот в полза на ответницата А. Р..
Като носители единствено на огрА.ченото вещно право на ползване след
изповядване на сделката, родителите на ищеца и на ответницата не са
разполагали с правото да се разпореждат със собствеността на имота.
С пожизненото запазване на правото на ползване върху дарения имот,
родителите са разполагали единствено с възможността да използват вещта
съгласно нейното предназначение – да живеят в дарения жилищен етаж (чл.
56, ал. 1 ЗС), което и право е било реализирано.
12
Посредством т.н. конститутивна сукцесия (учредително
правоприемство) собственикът отделя от притежаваното от него абсолютно
сложно субективно право на собственост едно вещно правомощие и го
предоставя да бъде упражнено от друг правен субект или го запазва за себе си,
както е и в настоящия случай, разполагайки по този начин с възможността да
ползва чуждата вещ по предназначение и да извлича естествените и
гражданските плодове, които тя дава. Макар огрА.ченото право на ползване да
е близко до обективния елемент на владението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС,
то не се покрива с него, тъй като фактическата власт на ползвателя върху
имота включва само правото да ползва вещта лично или чрез отдаване под
наем, като ползвателят не може да формира А.мус за придобиване на
собственост в това си качество, респективно да трансформира
осъществяваната фактическа власт върху имота във владение по смисъла на
чл. 79, ал. 1 ЗС, както и да го прехвърля другиму.
Ето защо и ответното твърдение, че праводателите на ищеца, които
имали фактическата власт върху апартамента (като ползватели) взели решение
да продължат да живеят там, но знаейки, че ответницата е владелец на имота,
а те са държатели на имота за нея, се явява несъстоятелно, като твърдените
фактически действия не произвеждат каквито и да е правновалидни
последици свързА. с поддържаната от ответната страна защитна теза.
Родителите на ищеца и на ответницата са ползватели на имота, въз
основа на учредително правоприемство, като същите не могат едновременно
да съвместяват две фигури - на ползватели и държатели по смисъла на чл. 68,
ал. 2 ЗС за своята дъщеря и нейния съпруг. Доколкото правото на ползване се
учредява с оглед личността на ползвателя и същото не може да бъде
отчуждавано, отказът от право на ползване следва да бъде направен по реда
на чл. 100, ал. 1 ЗС, за да породи правно действие. По делото не са ангажирА.
доказателства в тази насока – за изричен отказ от страна на праводателите на
ищеца от правото им на ползване по отношение на спорния недвижим имот, за
да трансформират осъществяваното фактическо владение върху жилищния
етаж от ползване по предназначение в държане, и то за друг - ответниците.
Освен посоченото, ответната страна релевира твърдения, че през 2004 г.
- 2005 г. от страна на ответницата е отпочнато владение върху процесния
жилищен етаж, като след изтичане на законоустановения десетгодишен
давностен срок се е снабдила и с необходимия документ за собственост. Т.е.
ответниците твърдят установяване на владение върху процесния имот докато
върху същия е упражнявано право на ползване от страна на родителите на
ищеца и на ответницата. С оглед наведените твърдения за устни договорки,
ответниците са „допуснати“ до процесния жилищен етаж на облигационно
отношение с родителите на ищеца и на ответницата и в рамките на
упражняваното от последните вещно право на ползване (чл. 56 ЗС), което е
протИ.поставимо дори и на собственика. Следователно, извършвА.те от
ответниците действия по отношение на имота имат характер на държане по
смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС и едва след прекратяването на вещното право на
13
ползване на родителите на ищеца и на ответницата, със смъртта на
преживелия родител Д. Б.а, е било възможно превръщането на установеното
от страна на ответниците държане на имота във владение на същия, с
намерение за своене (в т.см. Решение № 65 от 13.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2424/2017 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова, постановено
по реда на чл. 290 ГПК).
Доколкото от смъртта на Д. Б.а на *** г., като преживял ползвател на
процесния имот, до настоящия момент, не е изтекъл срокът предвиден в чл.
79, ал. 1 ЗС, то и осъществяваното от ответниците владение върху жилищния
етаж е без правно основА.е.
Паралелно с изложеното, извън разглеждА.те основА.я и обстоятелства
за придобиване на правото на собственост, ответната страна релевира изтекла
в тяхна полза придобивна давност.
По своята правна същност придобивната давност съставлява
упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в
определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на
собственост или друго вещно право, на което владението по съдържА.е и
начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав на придобивната
давност изисква наличие на владение, което да е явно (да не е установено и
поддържано чрез насилие или скрит начин) и непрекъснато. Самото владение
е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да
се свои. За да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в
намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго,
изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия,
които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или
владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит
начин, т.е. да бъде явно – доведено до знА.ето на досегашния собственик,
отблъсквайки по този начин неговото владение и установявайки свое
собствено необезпокоявано такова. Ето защо, за да се придобие недвижим
имот по давност е необходимо не само владелецът да упражнява непрекъснато
фактическа власт върху него в посочения в закона период от време, но и
осъществяваното владение да е постоянно, спокойно и явно, да е
осъществявано по начин, който разкрива ясно намерението му да държи имота
като свой и фактическата власт да е упражнявана така, че да може всеки
заинтересуван да научи за нея.
Съгласно ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК,
докладвано от съдията Камелия Маринова, придобивната давност е способ за
придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ
чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от
закона срок от време. Фактическият състав на владението, съгласно чл. 68, ал.
1 от ЗС, включва както обективният елемент на упражнявана фактическа
власт, така и субективният елемент вещта да се държи като своя. След като
владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен
14
юридически факт от категорията на правомерните юридически действия,
които по определение обхващат като свой елемент както наличието на
представи и желА.я, насочени към установяването, придобиването,
прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения
(представляващи субективният елемент от предметното им съдържА.е), така и
тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му
възприемане от други, с цел да се разкрият тези преживявА.я и представи
(представляващо обективният елемент от предметното им съдържА.е).
В конкретния случай, от ангажирА.те по делото доказателства не се
установява по безспорен и категоричен начин осъщественото от страна на
ответниците давностно владение с произтичащите от осъществяването на този
сложен фактически състав правни последици.
Както се посочи в изложението, до *** г. по отношение на процесния
имот е налице валидно учредено огрА.чено вещно право на ползване, което
препятства осъществяването от страна на ответниците на фактическа власт
върху имота с намерение за своене доколкото ответната страна твърди, че
ползвателите са били държатели на имота за тях. Дори и да се приме, че това
обстоятелство не е било налице, в хода на производството не се потвърди
инвокираното от ответниците владение на имота в продължение на срок по-
дълъг или поне еднакъв с изискуемия от закона темпорален период от десет
години.
В тази връзка, от изслушА.те в хода на производството гласни
доказателствени средства, условно се оформят две групи свидетелски
показА.я. Към първата група свидетелски показА.я се отнасят тези на свид. Р.
Б., свид. Х. Б. и свид. Д. Б., водени от ищцовата страна, а втората група
свидетелски показА.я се формира от водените от ответната страна свидетели,
а именно свид. А.а Р., свид. М. М. и свид. Х. Д.. В своята съвкупност
свидетелските показА.я, генерирА. от двете групи свидетели, не са
протИ.речиви по между си доколкото същите установяват различни факти и
обстоятелства. Първата група свидетели установяват, че праводателите на
ищеца и негови родители - Д. и Д. Б.и, са живели в процесния първи жилищен
етаж до смъртта си (съответно през 2021 г. - Д. Б. и през 2025 г. - Д. Б.а), като
ответницата и съпругът й посещавали имота с оглед роднинската връзка на
ответницата с родителите й, но никога не са живели в спорното жилище
съвместно с Д. и Д. Б.и, а заживели там след смъртта на последната.
Изнесените от тези свидетели факти не се оспорват от ответната страна,
доколкото в производството не са релевирА. такива твърдения - че
ответниците са живели в процесния имот, като след преценка за
заинтересоваността на свидетелите, съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК и
предвид роднинската връзка на свидетелите с ищеца и ответницата, съдът
намира, че тези факти не се оборват и от останалия доказателствен материал
по делото. Във втората група свидетелски показА.я се съдържат преразкази на
разговори с покойния баща на ищеца и на ответницата - Д. Б. и твърдения на
последния, че спорният имот е собственост на ответницата, за което
15
обстоятелство Б. лично бил уведомил сина си.
По отношение на обстоятелството, подлежащо на доказване със
свидетелските показА.я, а именно осъществяваното по отношение на
недвижимия имот владение, в предвидения за това срок, годно да направи
ответниците собственици на имота на основА.е изтекла в яхна полза
придобивна давност, съдът намира, че показА.ята на ангажирА.те свидетели
не доказват тезата на ответната страна.
Свидетелите М. и Д., водени от ответната страна, установяват, че бащата
на ответницата мА.фестирал пред трети лица, негови и на ответниците близки
и познати, че ответницата А. Р. и съпругът й - ответникът А. Р., са
собственици на процесното жилище. Но доколкото Д. Б. не е бил собственик
на процесния имот към онзи момент - след възникването на конфликта между
него и ищеца и тяхното отчуждение, формираната от същия воля касателно
разпореждане с имота, не произвежда правновалидно действие, което да се
приравни на предаване на владение, нито на държане на имота за сметка на
ответниците, както се установи в изложението. Самото знА.е у свидетелите, че
ответниците са собственици на процесния жилищен етаж, както и че Д. Б.
лично е казал на сина си, че жилището вече е на ответницата, според свид. М.,
е субективна преценка, която се основава на данни, които не са възприети
лично от свидетелите, а са преразказА. от друго лице. Освен това,
коментирА.те обстоятелства, изнесени от посочените свидетели, по никакъв
начин не способстват за установяване на твърдяното от ответниците
осъществено явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато владение
върху имота. Не се установява по категоричен и несъмнен начин, че именно
ответниците са мА.фестирали намерението си за своене на недвижимия имот
пред действителния собственик на дарения имот - ищеца, каквото е и
изискването на придобивния способ.
По идентичен начин и от показА.ята на свид. А.а Р. не се установява
твърдяното от страна на ответниците владение върху имота, което да изпълва
фактическия състав на сочения придобивен способ. Свидетелката изнася
данни за изпълнение от страна на майка й на „заповед“, „повеля“, дадени на
последната от дядото на свидетелката (Д. Б.), който както се посочи в
изложението, не е бил собственик на имота към онзи момент, за да може да
извършва разпоредителни действия с него. Свидетелката установява още, че
майка й започнала да владее имота като собственик, тъй като заплащала
всички текущи разходи и данъци за имота, включително и извършването на
спешни ремонти по жилището. В тази връзка, следва да се посочи, че
заплащането на дължимите за имота местни данъци и такси не е индиция за
своене, тъй като, при констатираното вече в изложението учредено право на
ползване, данъчно задължено лице по чл. 11 от ЗМДТ е ползвателят на имота,
който е длъжен да плаща разноските свързА. с ползването, включително
данъците и другите такси, съгласно изричната разпоредба на чл. 57, ал. 1 ЗС.
Като изпълнението на задължение към публичноправен субект не е
равнозначно на поведение, отричащо правата на собственика. Соченото от
16
свидетелката извършване на спешни ремонти на жилището от страна на
родителите й, също не е индиция за своене, тъй като цитираната разпоредба на
чл. 57, ал. 1 ЗС предвижда още, че ползвателят е длъжен да поддържа вещта в
състоянието, в което я е приел. С оглед роднинската връзка на ползвателите с
ответницата, житейски логично е дъщерята (ответницата А. Р.) да помага на
своите родители (ползвателите на имота) с действия свързА. с техни битови и
базови нужди. Освен това по начина, по който са изнесени данните от
свидетелката, се установява, че процесните ремонтни дейности не са
своеобразно мА.фестиране на право на собственост върху имота, а са
извършени с цел подпомагане на ползвателите – „имаше наводнение от втори
етаж, което беше в кухнята на баба ми и дядо ми“ (не в кухнята на родителите
на свидетелката), „... но си давате сметка, че двама пенсионери трудно могат
да си позволят и да подменят електроуредите след токовите удари.“ (т.е.
според възприятията на свидетелката ползвателите са тези, които следва да се
снабдят с необходимите уреди за ежедневието си, а не нейните родители, за
които се твърди, че са собствениците на имота).
Съдът намира за установено на базата на ангажирА.те гласни
доказателства, че ответниците Р.и са полагали грижи по отношение на Д. и Д.
Б.и, тяхното (на ответниците) често посещение на спорния имот, дори и
твърдените заплащА. данъци и извършени спешни ремонти, са все действия
произтичащи от родствените връзки между посочените лица и имат по-скоро
морален характер, като същите не могат да се характеризират с действия
свързА. със своене на недвижимия имот и мА.фестиране пред действителния
собственик на промяна на намерението. А освен релевирА.те основА.я –
полагане на грижи за родственик и свързА.те с това посещения на имота,
заплащане на такси и извършване на спешни ремонти, от ответната страна
нито са наведени, нито са ангажирА. доказателства за конкретни действия,
свързА. с установено фактическо господство върху спорния недвижим имот с
намерението да се свои и което намерение да е намерило външна проява чрез
действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик
или владелец.
От всичко изложено следва, че защитната теза на ответниците за изтекла
в тяхна полза придобивна давност се опровергава, респ. опровергават се и
констатациите на нотариуса, обективирА. в издадения по реда на чл. 587, ал. 2
ГПК констативен нотариален акт. Дори и да се приеме, че посредством
снабдяването с цитирА.я констативен нотариален акт на 07.03.2016 г. се
поставя началото на срока по чл. 79, ал. 1 ЗС, то към датата на предявяване на
исковата молба, инициирала настоящото производството - 03.06.2025 г.,
същият не е изтекъл.
Предвид изложените съображения, формулирА. на база съвкупен анализ
на събрА.я по делото доказателствен материал, се налага финалният правен
извод, че ищецът е титуляр на правото на собственост върху спорния
17
недвижим имот, на релевираното придобивно основА.е (дарствена сделка), а
правоизключващите възражения, наведени от ответниците за изтекла в тяхна
полза придобивна давност, не бяха успешно доказА., от което следва, че
твърдяното упражнявано от тях владение върху процесния имот е без
основА.е, годно да бъде протИ.поставено на ищеца.
С оглед гореизложеното, първостепенната инстанция намира, че
предявеният ревандикационен иск се явява основателен, тъй като са налице
предпоставките на чл. 108 от ЗС, поради което следва да се признае за
установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на спорния
недвижим имот, както и да осъди ответниците да предадат на ищеца
владението върху този недвижим имот.
Относно иска по чл. 537 ГПК:
Предвид уважаването на предявения ревандикационен иск, основателна
се явява и акцесорната претенция, като на основА.е чл. 537, ал. 2 от ГПК,
следва да се отмени издаденият в полза на ответницата А. Р., по време на
брака й с ответника А. Р., Нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот издаден на основА.е обстоятелствена проверка № 042, том I,
рег. № 1170, дело № 39 от 07.03.2016 г. на Нотариус Елена Василева с рег. №
287 в РНК, вписан в Служба по вписвА.ята - гр. П. в дв.вх.рег. №
407/07.03.2016 г., вх.рег. № 407/07.03.2016 г., акт № 36, том II, дело №
182/2016 г., с който А. Р. е била призната за собственик на Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56126.602.3033.1.1 по КККР на гр. П.,
подробно описан в акта, тъй като с него се засягат правата на трето лице -
правото на собственост на ищеца.
Относно разноските:
При този изход на делото и на основА.е чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците
следва да заплатят на ищеца Н. Б., сумата от 3 066 (три хиляди шестдесет и
шест) лева, представляваща сторени разноски по настоящото производство,
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и ангажирА.те доказателства за
действително сторени разноски, от която: сумата от 66 (шестдесет и шест)
лева - внесена държавна такса за образуване на делото и сумата от 3 000 (три
хиляди) лева - адвокатско възнаграждение, по отношение на което от
ответната страна не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
Водим от горното и на основА.е чл. 108 ЗС, П.кият районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основА.е чл. 108 ЗС, по отношение
на ответниците А. Д. Р., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „Б.“ № **** и А. Д. Р.,
ЕГН: **********, от гр. П., ул. „Б.“ № ****, че ищецът Н. Д. Б., ЕГН:
**********, от гр. С., ж.к. „С.“ бл. ***, е собственик на Самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 56126.602.3033.1.1 (петдесет и шест хиляди сто
18
двадесет и шест, точка, шестстотин и две, точка, три хиляди тридесет и три,
точка, едно, точка, едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. П., общ. П., обл. Б., одобрени със Заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект - няма извършено изменение на КККР със заповед, с
адрес на самостоятелния обект: гр. П., п.к. 2850 (две хиляди осемстотин и
петдесет), ул. „О.“ № 25, ет. 1, самостоятелният обект се намира на етаж 1
(едно) в сграда с идентификатор 56126.602.3033.1 (петдесет и шест хиляди сто
двадесет и шест, точка, шестстотин и две, точка, три хиляди тридесет и три,
точка, едно), с предназначение: Жилищна сграда – многофамилна, брой
етажи: 4 (четири), сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
56126.602.3033 (петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка,
шестстотин и две, точка, три хиляди тридесет и три), с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда,
или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта – 1 (едно),
площ на самостоятелния обект: 92,50 кв.м. (деветдесет и два квадратни метра
и петдесет квадратни сантиметра), прилежащи части: 11,25 кв.м. (единадесет
цяло и двадесет и пет стотни квадратни метра) идеални общи части на
сградата, нИ. 1 (първо), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - 56126.602.3033.1.2.
(петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, шестстотин и две, точка,
три хиляди тридесет и три, точка, едно, точка, две),
като ОСЪЖДА ответниците А. Д. Р., ЕГН: **********, от гр. П., ул.
„Б.“ № **** и А. Д. Р., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „Б.“ № ****, да
предадат на ищеца Н. Д. Б., ЕГН: **********, от гр. С., ж.к. „С.“ бл. ***,
владението върху този недвижим имот.
ОТМЕНЯ, на основА.е чл. 537, ал. 2 ГПК, издаденият в полза на
ответницата А. Д. Р., ЕГН: **********, по време на брака й с ответника А. Д.
Р., ЕГН: **********, Нотариален акт за право на собственост върху недвижим
имот издаден на основА.е обстоятелствена проверка № 042, том I, рег. № 1170,
дело № 39 от 07.03.2016 г. на Нотариус Елена Василева с рег. № 287 в РНК,
вписан в Служба по вписвА.ята - гр. П. в дв.вх.рег. № 407/07.03.2016 г., вх.рег.
№ 407/07.03.2016 г., акт № 36, том II, дело № 182/2016 г., с който А. Р. е била
призната за собственик на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56126.602.3033.1.1 по КККР на гр. П..
ОСЪЖДА, на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК, А. Д. Р., ЕГН: **********, от
гр. П., ул. „Б.“ № **** и А. Д. Р., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „Б.“ № ****,
ДА ЗАПЛАТЯТ на Н. Д. Б., ЕГН: **********, от гр. С., ж.к. „С.“ бл. ***,
сумата от 3 066 (три хиляди шестдесет и шест) лева – сторени разноски по
настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на стрА.те пред Окръжен съд – гр. Б., с въззивна жалба, която се подава чрез
Районен съд – гр. П..
19
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
20