Решение по дело №573/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260075
Дата: 15 октомври 2020 г. (в сила от 31 октомври 2020 г.)
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20202150200573
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№260075

гр. Несебър, 15.10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа АНД № 573 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Е.Д.Ш., срещу наказателно постановление № 20-0304-000913 от 15.07.2020г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв. Жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушението. Развива съображения за допуснати нарушения на чл. 57 от ЗАНН, вкл. и относно мястото на нарушението. С тези доводи моли съда да отмени обжалваното НП. Претендира присъждането на разноски.

Наказващият орган - РУ Несебър, ОД на МВР Бургас, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Моли НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на претенцията на разноски на жалбоподателя. 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 30.06.2020г., около 18:00 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил „а.“ с рег. № ***, в к. к. „Слънчев бряг“ по главната алея. Оставил майка си (св. Шиварова) на автогарата в гр. Несебър, след което продължил движението си със завой надясно, с който се насочил от главната алея в к. к. „Слънчев бряг“ към разклона за с. Тънково. По същото време в участъка между главната алея и разклона за с. Тънково, на паркинг срещу супермаркет „Магнит“, се намирали свидетелите К. и Б. (полицейски служители в РУ Несебър). Около 18:05 часа св. Б. забелязал управлявания от Ш. автомобил, като установил, че водачът е без колан и го спрял за проверка. С оглед установените данни св. К. съставил на жалбоподателя АУАН № 328438 от 30.06.2020г. за това, че в к. к. „Слънчев бряг“ по ул. „Първа“, в близост до хотел „Тракия Плаза“, с посока на движение от гр. Свети Влас към с. Тънково, управлявал автомобила без да използва обезопасителен колан, с който той е оборудван. Въз основа на АУАН е издаден процесното НП, в което като място на нарушението е вписано „Сл. Бряг, гл. алея в близост до хотел „Тракия Плаза“, посока Св. Влас – Тънково“.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № 328438 от 30.06.2020г., заповед рег. № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, заповед № 251з-3505 от 09.09.2019г. на директора на ОД на МВР Бургас, схема от „bgmaps“, свидетелските показания на свидетелите К., Шиварова и Б.. Посочените доказателства по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни постановления по силата на заповед рег. № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.

В АУАН и НП мястото на извършване нарушението е вписано по сходен начин - Сл. Бряг, гл. алея в близост до хотел „Тракия Плаза“, посока Св. Влас – Тънково. В чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН „мястото“ на извършване на нарушението е предвидено като съществен реквизит на НП. В практиката на касационната инстанция също е прието, че неспазването от страна на административнонаказващия орган на изискването в наказателното постановление да бъде посочено точното място, където е извършено нарушението, води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, защото на същото не са посочени всички релевантни обстоятелства, спрямо които да може да организира адекватно защитата си – Решение № 954 от 08.07.2011г. по КНАХД № 70/2011г. по описа на Административен съд Бургас, Решение № 1248 от 07.10.2011г. по КНАХД № 301/2011г. по описа на Административен съд Бургас. Вярно е, че некоректното посочване в АУАН на мястото на нарушението може да бъде санирано от наказващия орган по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, но настоящият случай не е такъв, тъй като в АУАН и НП нарушението е описано по сходен начин.

От разпита на актосъставителя, на свидетеля по акта и на св. Шиварова по безспорен и непротиворечив начин се установява, че жалбоподателят е управлявал автомобила в посока от главната алея на к. к. „Слънчев бряг“ към разклона за с. Тънково, като е спрян на паркинг срещу магазин „Магнит“, непосредствено след като е завил от главната алея в тази посока. Мястото на нарушението е установено по категоричен начин в хода на съдебното производство. Това място обаче по никакъв начин не кореспондира с отразеното в АУАН и НП. На първо място в момента, в който е спрян за проверка, жалбоподателят не се е движел по главната алея на к. к. „Слънчев бряг“ (т. нар. ул. „Първа“). Както посочват и двамата полицейски служители, той е напуснал сочената улица, направил е десен завой и в момента, в който се е включил в улицата, водеща към разклона за с. Тънково, е възприет от св. Б. и спрян от него за проверка. Т.е. нарушението е възприето от полицейския служител на друга улица, различна от отразената в АУАН и НП. Нещо повече - всички свидетели са категорични, че нарушението е установено чрез спиране на жалбоподателя на паркинг срещу магазин Магнит, а от показанията на св. К. и от представената схема от bgmaps се установява, че хотел „Тракия Плаза“ не се намира в непосредствена близост до мястото, на което жалбоподателят е спрян за проверка. Ето защо и ориентирът хотел „Тракия Плаза“, посочен в текста на АУАН и НП, не кореспондира с действителното място на нарушението. Освен това, както стана ясно, жалбоподателят се е движел в посока от главната алея на к. к. „Слънчев бряг“ към разклона за с. Тънково, а не от гр. Свети Влас за с. Тънково. На практика всички елементи от мястото на нарушението, описани в текста на АУАН и НП, не съответстват на действителното място, на което е извършено нарушението.

В заключение може да се посочи, че описаното в АУАН и НП място на нарушението не съответства на действителното място, на което актосъставителят е установил извършването му. Последното е съществено процесуално нарушение, тъй като жалбоподателят следва да знае на кое точно място му се вменява да е извършил нарушението – с цел пълноценно реализиране на правото му на защита.

Нещо повече – цитираните нарушения при издаване на АУАН и НП водят и до недоказаност на нарушението, тъй като по делото не се доказа жалбоподателят да се е движил по главната алея на к. к. „Слънчев бряг“, без да използва обезопасителен колан. Движението на автомобила, управляван от жалбоподателя, е възприето от момента на завиването му по пътя към разклона за с. Тънково. Ето защо именно по този път актосъставителят е установил нарушението. Няма никакви доказателства, че то е извършено на главната алея в к. к. „Слънчев бряг“, каквито са твърденията в текста на АУАН и НП.

Всичко изложено до тук води до краен извод, че НП следва да бъде отменено.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в размер на 200 лв. Така заплатеното възнаграждение не е прекомерно (арг. от чл. 18 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения)

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0304-000913 от 15.07.2020г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на Е.Д.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.

ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на Е.Д.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 200 лева, представляваща направени по делото разноски – заплатено възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: