№ 289
гр. Благоевград , 12.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500176 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК, във вр. чл. 524 от ГПК.
Инициирано е въз основа на частна жалба, подадена от Й. П. Й., ЕГН **********, действащ
чрез адвокат М.П., срещу Определение № 504615 от 18.11.2020 г., постановено по гр.д. №
129/2018 г. по описа на РС-Р
С оспорения съдебен акт е оставена без уважение молба с правно основание чл. 524
от ГПК, подадена от Й. П. Й., с която е поискано спиране на изпълнението по изп.д. № 171
от 2017 г. по описа на Частен съдебен изпълнител Г.Ц., с рег. № 702. За да постанови този
резултата, първостепенният съдебен състав е приел, че по време на извършване на въвод във
владение в имотите е намерено трето лице /Й. П. Й./, което обаче е установило владение
върху движимите вещи преди да бъде инициирано исковото производство, чието
осъдително решение се изпълнява.
В частната жалба са изложени доводи, според които атакуваното определени е
неправилно. Твърди се, че владението, което частният жалбоподател упражнява върху
въпросната недвижима вещ, е добросъвестно и че докато е владял същата, е реализирал
редица подобрения в имота. В тази връзка сочи, че на основание чл. 72, ал. 3 от ЗС има
право на задържане до заплащане на подобренията. Поради тези съображения счита, че като
добросъвестен владелец има право да поиска спиране на изпълнението.
Постъпил е отговор от К. И. Ч., ЕГН ********** и М. А. Ч., ЕГН **********
/длъжници по изп.д. № 171 от 2017 г. по описа на Частен съдебен изпълнител Г.Ц./,
представлявани от адвокат А.Б.. С отговора ответниците по жалбата изрично заявяват, че не
оспорват същата. В отговора се допълва, че Й. П. Й. има качеството и на собственик на
1
вещите, по отношение на които е бил насрочен въвод, тъй като ги е придобил по давност.
К. М. Ч., ЕГН ********** /конституиран в хода на производството пред РС-Ркато
наследник на починалия М.И. Ч., ЕГН ........... – длъжник по изп.д. № 171 от 2017 г. по описа
на Частен съдебен изпълнител Г.Ц./ и П. Г. Б., ЕГН ********** /взискател по същото
изпълнително дело/ не са подали отговор на частната жалба.
Частната жалба е допустима – изхожда от лице, което има правен интерес от нея,
насочена е срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и е подадена в срок, като е
внесена и дължимата се държавна такса.
След извършена проверка, ОС-Б констатира, че обжалваното определение е валидно
и допустимо.
Депозираната частна жалба обаче се явява неоснователна. Аргументите за това са
следните:
Производство пред РС-Ре било инициирано въз основа на молба от с правно
основание чл. 524 от ГПК, подадена от Й. П. Й.. Посредством молбата е поискано от съда да
се спре изпълнението по изп.д. № 171 от 2017 г. по описа на Частен съдебен изпълнител
Г.Ц., като са изложени твърдения, че е молителят трето лице със самостоятелни права върху
имотите, предмет на изпълнително дело, които изключват правата на взискателя П. Г. Б.. В
тази връзка е посочил, че въз основа на предварителен договор за покупко–продажба на
недвижим имот от 2009 г. е придобил владението върху недвижимите вещи, предмет на
изпълнителното производство /поземлен имот с идентификатор 02676.501.1349, ведно с
намиращата се в него сграда с идентификатор 02676.501.1349.1/. Според молителя за
17.01.2018 г. е бил насрочен въвод във владение по изпълнително дело № 171 от 2017 г., със
страни П. Г. Б.– взискател и М. А. Ч., К. И. Ч., и М.И. Ч. – длъжници. В молбата си,
подадена на основание чл. 524 от ГПК, Й. посочва, че откакто владее имотите е направил
редица подобрения в тях, като вложените средства за това са на обща стойност от 25000
лева. Поради тези съображения настоява съдът да постанови спиране на производството по
изп.д. № 171 от 2017 г. по описа на Частен съдебен изпълнител Г.Ц., рег. № 702, за да може
в определения в закона срок да предяви иск, посредством който да защити интересите си.
Взискателят по изпълнителното производство П. Г. Б. е депозирал писмен отговор
пред районния съд, с който е оспорил молбата. Заявява, че представеният предварителен
договор за покупко–продажба на недвижим имот от 11.02.2009 г. е неистински.
Длъжниците М. А. Ч., К. И. Ч. и М.И. Ч. /последният от които е починал в хода на
съденото производство по гр.д. № 129 от 2018 г., поради което като страна по делото е
конституиран единственият му наследник - непълнолетният К.М. Ч., представляван от
неговата майка и законен представител Ц. Й. П./, също са подали отговор, с който не
оспорват искането на молителя, а така също признават всички факти и обстоятелство
2
посочени от него.
С Решение № 2762 от 05.05.2016 г., постановено по гр.д. № 76 от 2015 г. по описа на
РС-Р М. А. Ч., К. И. Ч. и М.И. Ч. са осъдени, по иск с правно основание чл. 310, ал. 1, т. 2 от
ГПК, да предадат на П. Г. Б. владението върху поземлен имот с идентификационен номер
02676.501.1349, находящ се в гр. Б., ведно с изградената в него сграда с идентификационен
номер 02676.501.1349.1. Това решение е потвърдено с въззивно решение на ОС-Б,
постановено но в.гр.д. № 690 от 2017 г., а на 16.01.2017 г. е издаден изпълнителен лист по
в.гр.д. № 690 от 2017 г. Решението на въззивния съдебен състав е влязло в сила, понеже
подадената касационна жалба не е била допусната до разглеждане по същество. Тези
обстоятелства се установяват от приложените към настоящото дело гр.д. № 76 от 2015 г. по
описа на РС-Р в.гр.д. № 690 от 2017 г. по описа на ОС-Б и гр.д. № 2783 от 2017 г. по описа
на ВКС, III Г.О.
Въз основа на изпълнителният лист, издаден по в.гр.д. № 690 от 2017 г., е било
образувано изп.д. № 171 от 2017г. по описа на Частен съдебен изпълнител Г.Ц..
От приетите по настоящото дело писмени доказателства и най-вече от съдържанието
на Протокол за въвод от 17.01.2018 г. е видно, че Частният съдебен изпълнител Г.Ц. е бил
насрочил въвод във владение по изп.д. № 171 от 2017 г., с взискател П. Г. Б. и с длъжници
М. А. Ч., К. И. Ч. и М.И. Ч.. Въводът е следвало да се извърши по отношение на поземлен
имот с идентификационен номер 02676.501.1349, ведно с изградената в него сграда с
идентификационен номер 02676.501.1349.1. При извършването на въвода в имотите е
заварено третото лице Й. П. Й., който е заявил, че владее вещите на основание сключен
предварителен договор за покупко–продажба на недвижим имот от 2009 г. Поради така
изложените обстоятелства органът по индивидуално принудително изпълнение е отложил
изпълнителното действие и на основание чл. 523, ал. 2 от ГПК е дал на третото лице
възможност в тридневен срок да поиска от съда спиране на изпълнителното дело.
Като писмено доказателство по настоящото дело е приет предварителен договор за
покупко–продажба на недвижим имот от 11.02.2009 г. с нотариална заверка на подписите,
извършена от нотариус Р.Д., рег № 274 на Нотариалната камара, страни по който договор са
М. А. Ч., К. И. Ч. и М.И. Ч. – като продавачи и Й. П. Й. – като купувач. Също така е
представено и прието Удостоверение от 28.03.2018 г., издадено от нотариус Л.Л., рег. № 044
на Нотариалната камара, с което същия удостоверява, че като приемател на служебния
архив на починалия нотариус Р.Д., след извършена проверка и справка в съответните
регистри не установил записване на предварителен договор за покупко–продажба на
недвижим имот от 11.02.2009 г.
От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съдебен състав свидетели
/Н.Т., Б.Е. и Т.С./ се установява, че Й. П. Й. е придобил владението върху процесните имоти
през 2009 г. от К.Ч., като впоследствие е извършил различни подобрения в тях.
3
Изложеното дотук налага извод, че Й. П. Й. твърди, посредством депозираната от
него молба, че владее имотите, по отношение на които е бил насрочен въвод във владение,
още преди да бъде заведено исковото дело, по което е издадено изпълняваното решение.
Това негово твърдение се установява за момента и от ангажираните по настоящото
производство доказателства.
Въводът във владение представлява изпълнителен способ, чрез който се реализират
притезания за предаване владението или държането на недвижима вещ, независимо от това,
дали правото на взискателя произтича от вещно или облигационно правоотношение. За да
бъде образувано изпълнителното дело, в хода на което да се извърши въвод, носителят на
притезателното право следва да представи пред съдебния изпълнител изпълнителен лист,
който да обективира в себе си изпълняемото право, а така също и лицата, спрямо които то
следва да бъде упражнено. Това означава, че въвод във владение по принцип се извършва,
когато имотът се навира във владението на длъжника. Възможно е, обаче, вещта да се
намира във владение на трето лице. Когато това трето лице е придобило имота от длъжника,
но след образуване на исковото дело, решението по което се изпълнява, това лице на
основание чл. 226, ал. 3 от ГПК е обвързано от пределите на силата на присъдено нещо,
респективно – обвързано е от решението, поради което ще претърпи принудително
изпълнение и спрямо него ще бъде извършен въвод. Възможно е, също така, третото лице да
не е обвързано от постановеното решение, тъй като не е придобило имота от длъжника по
изпълнителното дело, но в същото време да е установило владение върху имота след
иницииране на исковия процес и да твърди права върху движимата вещ, които да изключват
правата на взискателя. В този случай е налице спор за права, който не може да бъде
разрешен от съдебния изпълнител и поради това чл. 523, ал. 2 от ГПК предвижда
задължение за органа по индивидуално принудително изпълнение, ако третото лице твърди
такива права, да отложи въвода и да даде тридневен срок, в който то да поиска от районния
съд спиране на изпълнението по реда на чл. 524 от ГПК. Само когато това лице не поиска
спиране на изпълнението или искането бъде оставено без уважение, въводът може да се
извършен и спрямо него.
Значително по-различно е правното положение и средствата за защита на трето лице,
придобило владението върху имота преди завеждането на делото, по което е постановено
изпълняваното решение. Това лице не е обвързано от постановеното по делото решение по
смисъла на чл. 226, ал. 3 от ГПК. По отношение на него правата на взискателя не са
установени с надлежно изпълнително основание, което води и до невъзможност за
реализирането им чрез производство по принудително изпълнение. Това е така, понеже в
случаите, когато имотът, предмет на въвода, се владее от трето лице и то е установило
владението си преди завеждането на делото, по което е постановено изпълняваното
решение, без значение дали същото действително притежава някакви права или само твърди
такива, съдебният изпълнител не може да въведе длъжника във владение, а ако направи това,
извършеното от него действие може да бъде обжалван по реда на чл. 435, ал. 5 от ГПК. В
4
подобна хипотеза взискателят ще понесе неблагоприятната последица от това, че е предявил
иска си срещу невладеещ ответник и ако желае да бъде извършен въвод срещу третото лице,
е длъжен да предяви нов иск срещу него.
В горния смисъл са и мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. В същото
тълкувателно решение е даден отговор, че не може да се извърши въвод във владение срещу
трето лице, което е придобило владението върху недвижимата вещ преди завеждане на
делото, по което е постановено изпълняваното решение и ако такъв бъде извършен, това
лице може да защити правата си по реда на чл. 435, ал. 5 от ГПК – чрез обжалване
действията на съдебния изпълнител или посредством владелчески иск по чл. 75 и чл. 76 от
ЗС, предявен срещу взискателя. Според ОСГТК на ВКС това лице не може да се ползва от
предвидената в чл. 523 и чл. 524 от ГПК защита.
Предвид изложеното и с оглед на това, че молителят /понастоящем частен
жалбоподател/ Й. П. Й. твърди, а и доказателствата ангажирани по настоящото дело на този
етап установяват, че владее въпросните имоти още преди завеждане на делото, чието
решение се изпълнява, правилно първоинстанционният съдебен състав е приел, че
депозираната молба с правно основание чл. 524 от ГПК е неоснователна. Следва да се има
предвид, че ако бъде извършен въвод във владение, това изпълнително действие може да се
обжалва по реда на чл. 435, ал. 5 от ГПК, в който случай жалбоподателят и страните по
изпълнителното дело биха разполагали с възможността да установят релевантните за
производство по чл. 435, ал. 5 от ГПК обстоятелства. Също така, ако съдебният изпълнител
откаже извършването на въвод, неговият отказ също може да се обжалва по реда на чл. 435,
ал. 1, т. 1 от ГПК, където отново ще се прецени дали са налице предпоставките за
извършване на изпълнителното действие.
По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, което налага
оспореното определение да бъде потвърдено като правилно.
Мотивиран от горното, ОС-Б
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 504615 от 18.11.2020 г., постановено по гр.д. №
129/2018 г. по описа на РС-Р
Определението на въззивния съд е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6