Разпореждане по дело №236/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 154/01.10.2014 год., постановена по Н.о.х.дело № 1./2014 год., Момчилградският районен съд е признал подсъдимия Н. В. К. от с.Д., О.З., О.С. за виновен в това, че на 06.03.2014 год. до 07.03.2014 год. в местността „Д.”, в землището на с.П., О.К., О.К., от моторни превозни средства - горски влекач „У. - * М”, с рег. № К 00* и горски влекач „У. - * М”, с peг. № К 00*, собственост на „Б.” ЕООД - с.К., О.К., чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил „Р. Е.”, с рег.№ СМ **** АМ, и техническо средство - гаечен ключ, отнел чужди движими вещи - 1 брой акумулатор FERA TTTAN-FAAM HEAVY LINE-1100А 12 V 180 Ah на стойност 262.68 лв. и 1 брой акумулатор FERA TITAN- FAAM HEAVY LINE-1100А 12 V 180 Ah на стойност 255.67 лв., всичко на обща стойност 518.35лв., от владението на „Б.” ЕООД - с.К., О.К., представлявано от управителя И. З. К. от с.З., О.К., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като вещите не са били под постоянен надзор и кражбата е извършена повторно, в немаловажен случай, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.2, т.4 и т.7, във вр. с чл.1. ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК го е осъдил на наказаниÕ „лишаване от свобода” за срок от 1 година, изпълнението на което е отложил за срок от 3 години, на основание чл.66 ал.1 от НК. Осъдил е с присъдата подсъдимият Н. К. да заплати по сметка на Районен съд - Момчилград направените по делото разноски в размер на 70 лева.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Н. В. К. от с.Д., О.З., О.С., който чрез защитника си я обжалва, като неправилна и незаконосъобразна. Твърди се в жалбата, че присъдата е постановена при липса на доказателства, уличаващи по безспорен, несъмнен и категоричен начин подсъдимия в извършването на престъплението, предмет на повдигнатото му обвинение. С жалбата защитникът на подсъдимия моли да бъде отменена присъдата на РС – Момчилград и да бъде постановен съдебен акт, с който подсъдимия да бъде признат за невиновен. В съдебно заседание, подсъдимият К. и неговият защитник не се явяват, редовно призовани. В представено писмено становище защитникът на подсъдимия поддържа жалбата така, както е предявена и по изложените в нея съображения.

Прокурорът от О. П. - К. изразява становище, че жалбата е неоснователна, като моли същата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността на същата и наведените в жалбата доводи, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимия обвинение. Събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните по делото от първоинстанционния съд доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Н. В. К. е роден 28.05.1989 год. в Г.З., като постоянно живее в с.Д., О.З., О.С.. Има завършено средно образование, не е женен, безработен е, осъждан. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.

На 06.03.2014 год. свидетелите В. К. и Б. М., изпълняващи длъжността „т.” при „Б.” Е. - с.К., О.К., добивали и извозвали отсечена дървесина с два горски влекача: горски влекач „У. - * М”, с рег. № К 00* и горски влекач „У. -* М”, с per. № К 00*, собственост на „Б.” Е. - с.К., О.К., в обект, намиращ се в землището на с.П., О.К.. Към 16.30 часа двамата свидетели приключили работа и оставили машините, с които работели на обекта, без надзор, като заключили кабините им с катинари. За времето от 16.30 – 17.00 часа на 06.03.2014 год. до 08.30 часа на 07.03.2014 год., подсъдимият Н. К., с управлявания от него автомобил „Р. Е.”, с рег.№ СМ **** АМ, собственост на едноличен търговец, отишъл при оставените от свидетелите К. и М. без постоянен надзор машини, като свалил акумулаторите им, които се намирали на стойки в предната част на машините, извън кабините на същите. При демонтирането на акумулаторите подс.К. използвал техническо средство – гаечен ключ, тъй като било необходимо да развие клемите на свързващите ги кабели, като единия кабел на акумулатора изтръгнал, заедно със самия акумулатор. След това подсъдимият натоварил двата акумулатора на лекия автомобил, с който бил дошъл до землището на с.П., и напуснал мястото.

На 07.03.2014 год. около 08.30 часа свидетелите К. и М. отишли на работа на обекта в землището на с.П., където констатирали, че липсват акумулаторите на горските влекачи. Св.М. установил, че капака на акумулатора на горския влекач, който управлявал, е отворен, а самия акумулатор го нямало, както и инструментите - ключове, с които свидетеля работел. Св.К. също констатирал, че акумулатора на управлявания от него горски влекач го няма, като на мястото му бил останал само единия от кабелите, а другия бил очевидно изтръгнат. За случилото се двамата свидетели уведомили св.С. П. - координатор на дейности в „Б.” ЕООД - с.К., който уведомил полицейските органи и сам отишъл на обекта. Там свидетелят П. също констатирал, че двата горски влекача са без акумулатори, като същите липсвали от стойките си, които били извън кабините и не се заключвали. В едната машина свързващите кабели били там, а в другата единия от кабелите липсвал, поради което свидетеля направил извод, че е отскубнат, заедно с акумулатора при демонтирането му. На място дошли полицаи от РУ „П.” – К., като на 07.03.2014 год., за времето от 16.50 часа до 17.20 часа бил извършен оглед на местопроизшествието, за което бил съставен Протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата, ведно с фотоалбум към него.

На 07.03.2014 год. подс.К. се обадил на св.Б. Е. по телефона, като го помолил да му помогне, без да уточнява за какво. Тъй като свидетелят бил ангажиран същия ден, двамата се разбрали да се чуят на следващия. На следващия ден подс.К. отново се обадил на свидетеля и двамата се срещнали в градския парк в Г.З., откъдето с лекия автомобил на подсъдимия тръгнали към Г.К., като подсъдимия обяснил на свидетеля, че намерил два акумулатора, които били изхвърлени, но без да уточнява мястото, на което бил ги намерил. Свидетелят видял намиращите се в автомобила акумулатори, след което двамата отишли в Г.К., където св.Е. помогнал на подсъдимия да ги разтовари и да ги продаде на пункт за изкупуване на отпадъци на „Р. С.” ООД, база № *, Г.К.. За продадените акумулатори, с общо тегло 87 кг, подс.К. получил сумата от 93.96 лв.

С извършване на проверката по случая бил ангажирал св.С. Д. – полицейски служител, който посетил мястото на извършената кражба и установил, че двата акумулатора на намиращите се в обекта в землището на с.Пресека два горски влекачи липсват. Свидетелят констатирал, че клемите на акумулаторите били развити, което го навело на извода, че е използвано техническо средство за това, а на мястото на единия от акумулаторите липсвала и едната клема, заедно с кабела. Във връзка с кражбата, на 10.03.2014 год. от св.Д. била извършена проверка във всички пунктове за изкупуване на вторични суровини в Г.К., като в един от тях – пункт на „Р. С.” ООД, база № *, Г.К., при преглед на протоколите за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали, били установени два броя акумулатори, които отговаряли на описанието на демонтираните от горските влекачи на „Б.” Е. - с.К. такива. Било установено, че същите са предадени от подс.Н. К. на 08.03.2014 год., като при преглед на записите от камерите в пункта св.Д. констатирал, че подсъдимия поставя два акумулатора на кантара, а заедно с него е и св.Б. Е.. От свидетеля било установено също, че за извършената продажба на акумулаторите бил съставен Договор за покупко-продажба на битови отпадъци от физическо лице и покупко-изплащателна сметка № */10.03.2014 год., в който като продавач на отпадъците – 2 бр.акумулатори, бил посочен подс.Н. К., който подписал договора именно в такова качество, като от същия договор е видно, че получената от подс.К. сума за двата акумулатора с общо тегло 87 кг. възлиза на 93.96. лв. След като подс.К. и св.Е. били издирени, пред св.Д. подс.К. признал, че е извършил кражбата на акумулаторите, след което се обадил на св.Е. в Г.З., който му помогнал да ги закарат в Г.К., където ги продали.

С Протокол за доброволно предаване от 13.03.2014 год. двата акумулатора били предадени от св. Ш. А. - служител в пункта за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали в Г.К., в който били намерени акумулаторите, на разследващите полицаи, а след известно време – на 26.03.2014 год., подс.К. посетил пункта и възстановил на св.А. получената от него сума за продажбата на двата акумулатора, в размер на 93.96 лв., като пред свидетеля подсъдимия обяснил, че те били от някакви машини, взел ги, но съжалявал за това, както и че станала грешка.

Видно от писменото заключение на назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, както и от показанията на изготвилото го вещо лице Назъров, стойността на отнетите вещи възлиза, както следва: 1 бр. акумулатор FERA TTTAN-FAAM HEAVY LINE-1100А 12 V 180 Ah, закупен на 27.11.2013 год. - на 262.68 лв.; и 1 брой акумулатор FERA TITAN- FAAM HEAVY LINE-1100А 12 V 180 Ah, закупен на 05.11.2013 год. - на 255.67 лв.; а общата стойност на отнетите вещи възлиза на 518.35 лв.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от обясненията на подс.К., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира отчасти; от показанията на разпитаните по делото свидетели И. К., С. П., Б. М., В. К., С. Д., Ш. А. и Б. Е., дадени пред първоинстанциоÝния съд, които съдът кредитира изцяло, като логични, последователни, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото, вкл. отчасти и с обясненията на подсъдимия; от писменото заключение на вещото лице И. Н. по извършената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, както и от показанията му в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд.

Правилно и обосновано първоинстанционният съд не е дал вяра на обясненията на подс.К. в частите им, в които твърди, че на 06.03.2014 год. следобед, при разходка в местността „Д.” край с.П., на около 500 метра от обекта, където били оставени горските влекачи, собственост на ощетеното юридическо лице, намерил изхвърлени два броя стари акумулатори в дере, на около 20-тина метра от пътя, които преместил до главния път и оставил до крайпътната канавка; както и че по-късно същия ден, с автомобил на братовчед си ги взел от мястото, на което ги оставил, а след два-три дена ги продал в Г.К.. Обясненията на подсъдимия в посочените части са нелогични, непоследователни и не се подкрепят от останалите доказателства по делото, а напротив – опровергават се от последните по категоричен начин. Така, от показанията на св.Мехмед и св.Кехайов се установява, че на 06.03.2014 год. са работили до 16.30 часа с горските влекачи, като след това ги оставили на обекта, т.е. няма как следобеда на 06.03.2014 год. подс. К. да е намерил двата акумулатора изхвърлени в дере. Установено е по безспорен начин също, чена 07.03.2014 год. подс.К. се обадил на св.Е. по телефона, като го помолил да му помогне, без да уточнява за какво. Тъй като свидетеля бил ангажиран същия ден, двамата се разбрали да се чуят на следващия. На следващия ден подс.К. отново се обадил на свидетеля и двамата се срещнали в градския парк в Г.З., от където с лекия автомобил на подсъдимия тръгнали към Г.К., като същия обяснил, че намерил два акумулатора, които били изхвърлени, но без да уточнява мястото, на което бил ги намерил. Свидетеля видял намиращите се в автомобила акумулатори, след което двамата отишли в Г.К., където Е. помогнал на подсъдимия да ги разтовари и да ги продаде на пункт за изкупуване на отпадъци. От показанията на св.Димитров пък се установява, че пред него подс.К. признал, че е извършил кражбата на акумулаторите, след което се обадил на св.Е. в Г.З., който му помогнал да ги закарат в Г.К., където ги продали. От друга страна, от показанията на св.А. се установява, че именно подс.К. е продал в пункта за изкупуване на вторични суровини два акумулатора, които впоследствие били идентифицирани като тези, които са били откраднати от двата горски влекача край с.П., като за продадените именно от подсъдимия акумулатори бил съставен и договор за покупко-продажба, подписан от подсъдимия в качеството му продавач, респ. като получил сумата от 93.96 лв. за продадените акумулатори; а впоследствие подсъдимият К. върнал на св.Аптулла заплатената му за акумулаторите сума, като казал на свидетеля, че взел акумулаторите от някакви машини и че съжалявал, както и че станала грешка. Ето защо настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че обясненията на подсъдимия К. в посочените по-горе части представляват опит за изграждане на защитна версия в негова полза, целяща да го оневини.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подс.К. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.195 ал.1 т.2, т.4 и т.7, във вр. с чл.1. ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК - на 06.03.2014 год. до 07.03.2014 год. в местността „Д.”, в землището на с.П., О.К., О.К., от моторни превозни средства - горски влекач „У. - * М”, с рег. № К 00* и горски влекач „У. - 651 М”, с peг. № К 00*, собственост на „Б.” Е. - с.К., О.К., чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил „Р. Е.”, с рег.№ СМ **** АМ, и техническо средство - гаечен ключ, отнел чужди движими вещи - 1 брой акумулатор FERA TTTAN-FAAM HEAVY LINE-1100А 12 V 180 Ah на стойност 262.68 лв. и 1 брой акумулатор FERA TITAN- FAAM HEAVY LINE-1100А 12 V 180 Ah на стойност 255.67 лв., всичко на обща стойност 518.35лв., от владението на „Б.” Е. - с.К., О.К., представлявано от управителя И. З. К. от с.З., О.К., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като вещите не са били под постоянен надзор и кражбата е извършена поÔторно, в немаловажен случай, до какъвто правилен – обоснован и законосъобразен, краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови осъдителната си присъда, съдът е извършил анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е посочил кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като изложените съображения относно установената фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Настоящият състав намира, че съвкупността от преки и косвени доказателства, посочени по-горе в мотивите, установяват по несъмнен начин осъществяването на инкриминираното деяние от обективна и субективна страна от подс.К. – авторството на деянието, начина, времето и мястото на осъществяването му, както и формата на вината при извършването му, като същевременно изключват възможността инкриминираните акумулатори да са откраднати по друго време или от друго лице.

От обективна страна по безспорен начин е установено отнемането от подсъдимия на инкриминираните вещи - 2 бр. акумулатори, от владението на „Б.” Е. – с.К., представлявано от управителя му – св.И. К., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои /като прекъсването на фактическата власт на посоченото юридическо лице и установяването на своя трайна фактическа власт от подсъдимия върху отнетите вещи, с намерение да ги присвои, е видно от последващото поведение на подсъдимия – натоварването им на МПС, откарването им в Г.К. и продажбата им в пункт за изкупуване на вторични суровини/. Безспорно са установени от обективна страна и квалифициращите деянието на подс.К. обстоятелства – отнемането на чужди движими вещи, които не са под постоянен надзор; извършването на кражбата чрез използването на техническо средство – гаечен ключ, и чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил „Р. Е.”; както и извършване на кражбата при условията на повторност, в немаловажен случай. Това е така, тъй като несъмнено отнетите от подсъдимия чужди движими вещи не са били под постоянен надзор, а са били оставени на обществено доверие – на стойки извън кабините на горските влекачи, които в края на работното време са били оставени от свидетелите К. и М. на обекта в землището на с.П., О.К., където не са били охранявани или наблюдавани. За извършването на кражбата на двата акумулатора от подсъдимия са били използвани техническо средство /гаечен ключ, необходим за развиване на клемите на кабелите към акумулаторите/ и моторно превозно средство /лек автомобил/, без които осъществяването на деянието би било невъзможно или значително затруднено, с оглед обема, теглото и начина на свързването на акумулаторите със захранващите кабели. Кражбата подс.К. е извършил повторно, в немаловажен случай, тъй като е осъждан с Присъда № 18/05.11.2013 год. по Н.о.х.дело № 114/2013 год. по описа на РС - З., в сила от 20.11.2013год., с която за извършено престъпление по чл.197 т.3, във вр. с чл.195 ал.1 т.4, предл. 1-во и II-ро, във вр. с чл. 1. ал.1 от НК му е наложено наказание „Пробация”, като съвкупност от пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 10 месеца с периодичност два пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 10 месеца, и „Безвъзмезден труд в полза на обществото” - 200 часа в рамките на една година, т.е. осъждан е за друго такова престъпление по смисъла на чл. 28 ал.1 от НК - кражба, за което подсъдимият не е реабилитиран и не е изтекъл срока по чл.30 ал.1 от НК, както правилно е приел и първоинстанционният съд. От друга страна, случаят не е маловажен по смисъла на чл. 93 т.9 от НК, тъй като не е налице липса или незначителност на вредните последици, нито пък такива смекчаващи отговорността на подс.К. обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Този извод се налага и от степента на обществената опасност на дееца /с оглед предходното му осъждане за извършено престъпление от общ характер/, както и от начина на извършване на деянието /при наличие на множество квалифициращи деянието обстоятелства/ и стойността на откраднатите вещи. Немаловажен случай е и осъщественото от подс.К. престъпление „кражба”, предмет на предходното му осъждане, посочено по-горе в мотивите.

Обосновани и законосъобразни са и изв¯дите на първоинстанционния съд относно субективната страна на извършеното от подсъдимия деяние - за осъществяване на престъплението от подсъдимия при пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като е съзнавал и квалифициращите деянието обстоятелства /отнемането на вещи, които не са под постоянен надзор, чрез използване на техническо средство и МПС, както и извършването му при условията на повторност, в немаловажни случаи/, като умисълът на подсъдимия се обективира в поведението му. В тази връзка следва да се посочи, че с оглед нивото на психическото и физическото му развитие, подсъдимият К. несъмнено е съзнавал, че отнема чужди движими вещи от владението на друго лице, без да има неговото съгласие за това; че установява своя трайна фактическа власт върху тези вещи, с намерението да ги свои; че отнема вещи, които са оставени на обществено доверие; че използва техническо средство и МПС за отнемането им; както и че е осъждан с предходна присъда за друго такова престъпление – кражба.

При налагане на наказанието за извършеното от подсъдимия К. престъпление, първоинстанционният съд е извършил преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства, като е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства: ниската степен на обществена опасност на дееца, невисоката стойност на отнетите вещи и възможността същите да бъдат върнати на собственика им в годно за употреба състояние, типичната степен на обществена опасност на деянието, както и относително положителни характеристични данни /не употребявал алкохол и не бил конфликтна личност/; респ. не е отчел наличието на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства /вкл. и обремененото му съдебно минало, за което правилно е приел, че същото е отчетено при квалификацията на деянието и не следва да се отчита отделно като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство/. Въз основа на тях е приел, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, към минималния предвиден в закона размер за това престъпление, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година. Съдът е направил извода, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК не е необходимо изолирането на подсъдимия от обществото, чрез ефективно изтърпяване на така наложеното наказание, както и че не са налице останалите пречки за приложението на института на условното осъждане, поради което е отложил изпълнението на наказанието на подс.К. на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че така наложеното наказание на подсъдимия по вид и размер е в състояние да постигне изцяло целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително-възпиращо върху него, и възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, като наказанието напълно отговаря на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, и на тежестта на извършеното престъпление, т.е. същото не е явно несправедливо. Обосновани и законосъобразни са и съображенията на първоинстанционния съд относно начина на изтърпяване на наказанието, т.е. че същото не следва да бъде изтърпявано ефективно, а изпълнението му следва да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК. Следва да се отбележи още в тази връзка, че в случая не са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства или изключителни такива, които да обосноват приложението на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК.

Ето защо, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното на подс.К. наказание не е явно несправедливо, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 154/01.10.2014 год., постановена по Н.о.х.дело № 1./2014 год. по описа на Момчилградския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.