№ _________
гр. Варна ________2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на двадесет и девети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Веселка
Крумова, като разгледа докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 1858 на Административен съд - Варна
по описа
за 2020 год., за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по реда на чл.172, ал.5, вр.чл.171, т.2а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/,
вр.чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на П.З.Т., ЕГН: **********,*** против Заповед № 20-0460-000172/04.08.2020г.
на младши автоконтрольор в Пето РУ при ОДМВР-Варна, с която – поради това,
че на 04.08.2020г. около 1,00 часа, предоставя управлението на собствения си
л.а. БМВ 316 И с рег.№ В****НС на лицето А. П. З., който не притежава съответното
свидетелство за управление на МПС – на основание
чл.171, т.2а от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка /ПАМ/ - прекратяване на регистрацията на ППС - л.а. БМВ 316 И с рег.№ В****НС
за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят
твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед по съображения, че синът му А.
П. З. е взел автомобила без негово знание и позволение. Иска отмяна на
обжалваната заповед.
Ответникът
моли жалбата да бъде оставена без уважение.
След
преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна, следното:
На
04.08.2020г. в 1.00 часа в гр.Варна, по ул.Арх.Г. Г., до дом № **, А. П. З. с
ЕГН: **********, управлявал л.а. БМВ с рег. № В****НС собственост на П.З. Р. с
ЕГН: **********, без да притежава СУМПС.
Прието
било, че А. П. З. е извършил нарушение на чл.150 от ЗДвП за което му бил
съставен АУАН серия GA №
262230/04.08.2020г., с който на основание чл.172, ал.4 от ЗДвП били иззети
СРМПС № ***и 2бр. рег.табели В****НС.
АУАН
бил подписан без възражения като А. З. дал писмени обяснения „…откраднах автомобила без знанието на баща
ми от паркинга пред блока където живея. В 22:50 часа обикалях в района около
нас по черни пътища и ме спряха полицаи.“.
На
същата дата младши автоконтрольор в Пето РУ към ОДМВР – Варна, издал Заповед № 20-0460-000172/04.08.2020г.,
с която на основание чл.171, т.2а от ЗДвП наложил на П.З.Т. принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС – л.а. БМВ 316 И,
с рег.№ В****НС за срок от 6 месеца. Заповедта е връчена на адресата на
04.08.2020г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.2а се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.
Със
Заповед № 365з-2747/20.07.2017г., на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.43,
ал.4 от ЗМВР, директорът на ОДМВР – Варна е оправомощил служителите,
компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП, между които и тези по т.1.10 – полицейските
инспектори в звената Пътен контрол в РУ на ОДМВР-Варна за нарушения на ЗДвП
извършени на територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР – Варна,
поради което оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен
орган.
Обжалваната
заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон.
Видно
от АУАН серия GA №
262230/04.08.2020г., на 04.08.2020г., на посочените място и час, А. П. З. е
извършил нарушение на чл.150 от ЗДвП, т.к. е управлявал л.а. БМВ с рег. № В****НС
собственост на П.З. Р., негов баща, без да притежава СУМПС.
Съгласно
чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в
срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1
или 4
или по реда на чл.69а
от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или
повредено.
Съгласно чл.150а, ал.2 от ЗДвП за определяне
правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на следните
категории, различни от тези по чл. 149, обозначени с
латински букви. С оглед вида на процесното превозното средство, съгласно
чл.150а, ал.2, т.6 от ЗДвП, за управлението на същото се изисква категория на
водача – В, каквато видно от изготвената „справка за нарушител“ А. П. З. никога
не е притежавал.
Съгласно чл.171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
се прилагат принудителни административни мерки, една от които е тази по т.2а,
буква а) – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл.171, т.1 или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година;
При изпълнение на посочените в закона условия за налагане
на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност,
като в случая предвид установените факти – управление на МПС от лице, което е
неправоспособен водач и няма издадено СУМПС, правилно е прието, че са налице
основания за налагане на процесната ПАМ спрямо собственика на автомобила.
В обжалваната заповед са изложени подробно
обстоятелствата, обосновали прилагането на процесната ПАМ, фактическите и
правни основания за издаване на заповедта, поради което съдът приема, че същата
е постановена при спазване на изискванията за форма по чл.59 от АПК.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за това, че
ПАМ е незаконосъобразно приложена, т.к. ключовете за автомобила, както и самия
автомобил, са взети от сина му без негово знание и позволение.
Принудителните административни мерки, каквато по
дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл.171,
т.2а, б. „а“ от ЗДвП, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното
осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда, ПАМ
са репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на
задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане
на определен правен резултат. В случая ЗДвП регламентира прилагането на ПАМ по
чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП при установено управление на ППС от лице, което
не притежава свидетелство за управление - неправоспособен водач. Само наличието
на това обстоятелство е достатъчно за прилагането на ПАМ, като законът не
свързва същата с неправомерно поведение на собственика - че е предоставил,
преотстъпил, разрешил, допуснал и т.н управлението на притежавания от него
автомобил от неправоспособен водач.
Както бе посочено по-горе, при осъществяване на
предвидената в закона хипотеза, административният орган действа в условията на
обвързана компетентност и няма право на преценка дали да наложи мярката или не,
такава може да извърши само по отношение срока на действие на ПАМ. За да бъде
приложена процесната принудителна мярка законът не изисква установяване, и то
от административния орган, на обстоятелството, че собственикът на автомобила е
знаел, че го предоставя на неправоспособен водач, респ. че е разрешил
автомобилът му да се ползва от такъв. Възложено е от закона в тежест на всеки
собственик на автомобил да предприеме съответните мерки и да не предоставя,
респ. да не допуска, собственият му автомобил да бъде управляван от
неправоспособен водач. След като в случая собственикът на автомобила не е
положил дължимата грижа следва да понесе и неблагоприятните последици, които
законът свързва с такова поведение.
Нормата на чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП е категорична,
ПАМ - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, се прилага по
отношение на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач. ПАМ по чл.171,
т.2а, буква „а“ от ЗДвП би била в нарушение на принципа за съразмерност по чл.6
от АПК и не следва да бъде прилагана, само ако бъде установено, че автомобилът
е бил отнет противозаконно, без знанието и съгласието на собственика, а
настоящият случай не е такъв. Действително по преписката има приложени писмени
обяснения на А. П. З., че е „откраднал“ автомобила на баща си, но не са събрани
доказателства за това по надлежния ред да е депозиран сигнал в съответното РУ
на ОДМВР, респ. в районната прокуратура, за противозаконно отнемане на
процесния автомобил.
По така изложените съображения жалбата следва да се отхвърли
като неоснователна.
Независимо от изхода на спора, в полза на ответната
страна не следва да се присъждат разноски, тъй като не са поискани.
Водим
от горното, Варненския административен съд, VІІІ-ми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.З.Т., ЕГН: **********,*** против Заповед №
20-0460-000172/04.08.2020г. на младши автоконтрольор в Пето РУ при ОДМВР-Варна,
с която на основание чл.171, т.2а от ЗДвП му е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ - прекратяване на регистрацията на ППС - л.а. БМВ
316 И с рег.№ В****НС за срок от 6 месеца.
Решението не подлежи на обжалване съгласно
разпоредбата на чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.
Административен
съдия: