Р Е Ш Е Н И Е
№ 474 11.04.2022 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд ХХ-ти състав, в публично заседание на двадесет и първи март
две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 2882 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/.
Административното дело е
образувано след постановяване на решение
№ 13048/21.12.2021 г. по адм. дело № 8062/2021 г. на
ВАС за отмяна на решение № 511/02.04.2021 г., постановено по адм. дело № 2726/2019 г. на АдмС
- Бургас, с което е ПРОГЛАСЕНА нищожността на Разрешение за строеж № 4/15.01.2019 г.,
издадено от главния архитект на Община Созопол.
Делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда с указание да се изясни по безспорен начин
обстоятелството дали към датата на издаване на процесното разрешение за строеж
е съществувал установеният с влязлата в сила заповед № 8-Z-292/20.02.2018 г. на кмета на
Община Созопол, незаконен строеж, както и налице ли е било принудително, респ.
доброволно премахване на този строеж. За
изясняване на това обстоятелство ВАС е указал да бъде допусната
съдебно-техническа експертиза и да бъде изискана от административния орган
преписката по евентуално образуваното изпълнително производство във връзка с
влязлата в сила заповед за премахване на този незаконен строеж.
В съдебно заседание протестиращата
страна ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА БУРГАС, редовно уведомена, се представлява от прокурор Х.К., който
поддържа протеста и моли за присъждане на разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от ответника и
заинтересованите страни разноски.
Ответната страна ГЛАВЕН
АРХИТЕКТ НА ОБЩИНА СОЗОПОЛ редовно уведомен, се представлява от адв. А., която оспорва протеста
като неоснователен. Претендира присъждане на разноски, като представя списък за
размера им.
Заинтересованите страни С.Д.Ц. и Д.Д.Ц. се представляват от адв. И., която оспорва протеста от
тяхно име и претендира за присъждане на разноските с представен списък на
същите.
Заинтересованата страна Н.П.Ц. се представлява от адв. С., който
оспорва протеста. Представя списък на разноските за настоящата инстанция и
претендира за присъждането им, заедно с направените такива пред ВАС на РБ, на
основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Прилага писмени бележки с допълнителни
съображения за неоснователността на протеста.
Заинтересованата страна „БИЗНЕС УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ
07“ ООД, редовно уведомена, не изпраща представител и не взема отношение по
същество.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища
прие за установено следното:
На 05.05.2000
година с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 80/05.05.2000 година, том I, рег. № 554, дело № 45/2000
година на нотариус № 247 в регистъра на Нотариалната камара, Лъчезар Д.Ц. и Д.Д.Ц. за закупили в землището на град Созопол, местността „Буджака“, лозе с площ от 1,437 дка, представляващо имот №
94 в масив № 5, идентичен с имот № 005094, както и лозе с площ от 0,103 дка,
представляващо имот № 594 в масив № 5, идентичен с имот № 005594 (лист 23 – 24
от адм. дело № 2726/2019 г.).
На 19.01.2006 година Д.Ц.,
Лъчезар Ц. и „Маризета трейдинг лимитид“
– Република Кипър са учредили гражданско дружество „Тур инвест“
за съвместно изграждане и експлоатация на хотел, който да бъде построен върху
имотите, придобити от Цоцоркови през 2000 година.
Дружеството е създадено за срок от 10 години (лист 25 - 28 от адм. дело № 2726/2019 г.).
На 16.03.2007 година с нотариален
акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот № 165/16.03.2007 година ,
том I, рег. № 1674, дело № 132/2007 година на нотариус №
491 в регистъра на Нотариалната камара, Лъчезар Ц., Атанаска Ц., Д.Ц. и Н.Ц.,
вече като собственици на УПИ II-5094 с площ от 1438 м² в местността „Буджака“, землището на град Созопол, са учредили на
гражданското дружество „Тур инвест“ право на строеж
върху този имот за построяване на семеен хотел с подробно описани помещения,
въз основа на одобрен архитектурен проект и издадено разрешение за строеж (лист
18 - 22 от адм. дело № 2726/2019 г.).
С анекс № 3/19.03.2015 година
актуалните, към периода, съдружници в „Тур инвест“ – Д.Ц., Лъчезар Ц., Н.Ц., Атанаска Ц. и С.Ц. са
продължили срока на действие на дружеството до 18.01.2026 година, както и
срокът на учреденото право на строеж за изграждането на хотела (лист 29 - 30 от
адм. дело № 2726/2019 г.).
Към 28.12.2015 година съдружници в гражданското дружество са били С.Д.Ц., Д.Д.Ц., Н.П.Ц. и „Бизнес – устойчиво развитие 07“ ООД. Тези
лица са конституирани и като заинтересовани лица в настоящото производство
(лист 31, 157 и 249 от адм. дело № 2726/2019 г.).
На 22.01.2018 година специалисти
„Строителство“ в дирекция „УТКИПЕУП“ в Община Созопол са извършили проверка в
УПИ II-5094 в местността „Буджака“ (имот с идентификатор 67800.4.37). В хода на
проверката служителите от общинската администрация са констатирали, че в
северната част на УПИ се извършва строителство на открит басейн със стоманобетонова конструкция и приблизителна площ от 70
м², а западно от него се изгражда стоманобетонова
конструкция за обслужващо басейна помещение с приблизителна площ от 20 м²,
като към момента на проверката конструкциите на басейна и на обслужващото
помещение са завършени, но не са изпълнени облицовката по басейна и настилките
по прилежащите площи. Проверяващите са констатирали, че строителството се
извършва без необходимите строителни книжа, в нарушение на чл. 148 ал. 1 от ЗУТ. За установените факти е съставен констативен акт № 5/22.01.2018 година, в
който е включена и окомерна скица на установеното незаконно строителство (лист
137 - 139 от адм. дело № 2726/2019 г.).
На същата дата, 22.01.2018 година
кметът на общината е издал заповед № 8-Z-158/22.01.2018
година за спиране на строителството на незаконния обект.
На 20.02.2018 година кметът на
общината е издал и заповед № 8-Z-292/20.02.2018 година, в която е преповторил
констатациите от констативния акт – за броя и вида на установените незаконни
обекти, и с която е разпоредил да бъде премахнат незаконния строеж „открит
басейн с прилежащи площи“ в УПИ II-5094
(лист 135 - 136 от адм. дело № 2726/2019 г.).
Заповедта не е била обжалвана от
адресатите, посочени в нея – Атанаска С.Ц., Д. Лъчезаров
Ц., Велислава Лъчезарова Ц. и Д.Д.Ц..
На 16.04.2018 година служители от
Община Созопол извършили нова проверка в УПИ
II - 5094 във връзка с изпълнението на заповед № 8-Z-158/22.01.2018
година на кмета на общината за спиране на строителството на незаконния обект.
При проверката те установили, че „…изграденият без необходимите строителни
книжа басейн е засипан със земни маси и строително – монтажни работи не се
изпълняват. Обектът не е захранен с ел енергия и вода и няма механизация и хора
в площта на незаконния строеж.“ За резултатите от проверката бил съставен
констативен протокол № 20/16.04.2018 година (лист 134 от адм.
дело № 2726/2019 г.).
На 11.05.2018 година, след кратка
ретроспекция относно параметрите на установеното незаконно строителство в УПИ II-5094 и
лицата, които са го извършили, кметът на общината възпроизвел буквално
констатациите от констативен протокол №
20/16.04.2018 година и приел, че издадената заповед за премахване на незаконния
басейн е изпълнена, затова прекратил „образуваното административно производство
по чл. 225а ал. 1 от ЗУТ по отношение на строеж „Открит басейн с прилежащи
площи“, находящ се в урегулиран поземлен имот II 5094…“. За прекратяване на
производството била издадена заповед № 8-Z-635/11.05.2018 година (лист 132 -
133 от адм. дело № 2726/2019 г.).
Междувременно, от собствениците
на процесния УПИ, чрез обединяващото ги гражданско дружество, било инициирано
производство по издаване на разрешение за строеж, в чиито обхват да бъдат
включени басейн и помощно помещение към него с административен адрес - град
Созопол, улица „Виа Понтика“
№ 47, хотел „Аполонис“, като за целта РИОСВ – Бургас
и инфраструктурните дружества били уведомени за възникнало инвестиционно
намерение с наименование „Пространствено оформление на прилежаща площ с
археологически разкопки и дворно място с басейн към хотел „Аполонис“
в УПИ II-5094 (ПИ 67800.4,37), местност
„Буджака“, град Созопол, община Созопол“ (лист 32 -
36 от адм. дело № 2726/2019 г.).
За инвестиционното намерение бил
представен предходно изработен инвестиционен проект със съответните му части, а
на 19.12.2018 година пълномощник на гражданското дружество е подал до кмета на
общината заявление за съгласуване на одобрения проект и издаване на разрешение
за строеж (лист 40 – 125 и 16 от адм. дело №
2726/2019 г.).
На 15.01.2019 година главният
архитект на общината е издал разрешение за строеж № 4/15.01.2019 година, протестирано в настоящото производство (лист 13 от адм. дело № 2726/2019 г.).
През 2018 година в УПИ II – 5094 от служители на Община Созопол е
било констатирано и изграждането на още един обект, определен като „незаконен“.
При извършена проверка 04.06.2018 година е било установено изграждането на
подиум от дървена конструкция с приблизителни размери 6,00/12,00 метра върху стоманобетонови колони с приблизителна височина 2,00 метра,
започнало от месец май 2018 година, за което е бил съставен констативен акт,
съответно - издадена от кмета заповед за спиране на СМР, а след последваща проверка на 23.10.2018 година – установено, че
обектът е „премахнат и не съществува“ (лист 129 – 131, 127 – 128 и 126 от адм. дело № 2726/2019 г.).
В УПИ II – 5094 са открити
недвижими културни ценности с изключителна историческа, научна и експозиционна
стойност – археологически находки, свързани с античния некропол на град Аполония V – III век пр. Хр., както и със водопреносната му
система - галерия, античен водопровод и шахта. В становище от заместник –
министър на културата, изготвено след образуване на настоящото дело, е
преповторено установеното при проверката на изградения басейн от служителите на
общинската администрация – че е засипан. Отделно е уточнено, че при проверка на
място от инспектори на МК е установено, че басейнът и помощното помещение са
изпълнени в съответствие със съгласуването на идеен архитектурен проект,
направено през 2009 година от Националния институт за паметниците на
културата (лист 37 – 38 и 212 - 215 от адм. дело № 2726/2019 г.).
В хода на настоящото дело, след
протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас, с окончателно решение №
208/11.02.2021 година по адм. д. № 2555/2020 година
на Административен съд – Бургас е обявена нищожността на заповед №
8-Z-635/11.05.2018 година на кмета на община Созопол, с която е прекратено
„производството по чл. 225а ал. 1 от ЗУТ“ по отношение на строежа (открит
басейн с прилежащи площи), описан в необжалваната заповед № 8-Z-292/20.02.2018
година на кмета на общината (лист 203 – 208, 226 – 227 и 233 - 237 от адм. дело № 2726/2019 г.).
В рамките на настоящото съдебно
производство е допусната и възложена съдебно-техническа експертиза като
изготвеното по нея заключение от вещото лице арх. В.Й.Д., което е прието от
съда. Според заключението процесното Разрешение
за строеж №
4/15.01.2019 г. на главния архитект на Община Созопол е било издадено при
обстоятелствата на премахнат незаконен строеж, установен с влязла в сила
Заповед № 8-Z-292/20.02.2018 година на кмета на община Созопол.
В хода на съдебното
производство бяха разпитани свидетелите Г.К.И. и Г.С.С.,
които са били служители в Община Созопол в периода, за който свидетелстват.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Протестът е процесуално допустим,
като подаден в хипотезата на чл. 149, ал. 5 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването. Разгледан по същество същият се явява неоснователен поради следните
съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е Разрешение за строеж № 4/15.01.2019 г., издадено от
главния архитект на Община Созопол, с което е разрешено на гражданско дружество „Тур инвест“
с ЕИК *********, представлявано от Д.Д.Ц. с ЕГН **********,
с адрес ***, извършването на строеж „Пространствено оформление на прилежаща
площ с археологически разкопки и дворно пространство с басейн до 100 м³“ в
УПИ II-5094 в местността „Буджака“,
землището на град Созопол, строеж пета категория.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган – главния архитект на община
Созопол, в кръга на неговите правомощия,
съобразно разпоредбата на чл. 148, ал. 2 от ЗУТ в съответната писмена форма и
съдържа необходимите реквизити.
При издаването на административния
акт не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, които да
обосноват отмяната му на това основание.
По отношение искането за
прокуратурата за обявяване на нищожността на протестираното
разрешение за строеж съдът взе предвид следното:
В действащото българско законодателство няма
легално определение на понятието нищожен
административен акт. Нищожността е форма на
незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на
допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в
първия случай се обявява неговата нищожност,
а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на
основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично
формулирани основания за нищожност на
административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия,
че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено
съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и
недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат
от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не
поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна
привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява
от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност.
Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на
административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един
порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:
Както беше посочено, АПК не съдържа изрична
квалификация на пороците, водещи до нищожност
на административните актове. Единствено разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК указва правомощията на съда, когато прецени, че
актът е нищожен поради некомпетентност. В тази
връзка, на първо място, следва да се прецени компетентността на органа, издал
процесния акт. Нищожен е актът, който не е издаден от
компетентен орган. Компетентността на органа следва да се преценява по материя,
по място и по степен. Правната теория предлага следните критерии за
разграничаване кога един порок води до нищожност
и кога до унищожаемост. Безспорно е становището, че
липсата на компетентност на органа, издал акта, винаги е основание за неговата нищожност. Порокът във формата е основание
за нищожност, само когато е толкова сериозен,
че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на
волеизявление, т.е. на невъзможност да се установи истинската воля на
административния орган. Нарушенията на административно производствените правила
са основания за нищожност, ако са толкова съществени, че
нарушението е довело до липса на волеизявление. Нарушенията на материалния
закон поначало касаят правилността на административния акт, а не неговата
валидност. Поради това, нищожен на това
основание би бил само акт, който е изцяло лишен от законова опора - акт, който
не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по
отрицателен начин своя адресат. Превратното упражняване на власт също е порок,
водещ само до незаконосъобразност като правило. Само ако преследваната цел не
може да се постигне с никакъв административен акт, посоченият порок обуславя нищожност.
В настоящото производство не се събраха
доказателства, които да обосноват наличието на толкова тежък порок по отношение
законосъобразността на протестирания административен
акт, който да обоснове неговото несъответствие, респ. противоречие с
релевантните материални разпоредби до степен на нищожност, т. е. същият да не е
породил изначално никакви правни последици в резултат на издаването му.
В конкретния случай съдът се
ръководи от решение № 13048/21.12.2021 г. по адм. дело № 8062/2021 г. на ВАС, според което основният въпрос от значение за правилното
решаване на спора по делото е да бъде установено по безспорен начин
обстоятелството дали към датата на издаване на процесното разрешение за строеж
е съществувал установеният с влязлата в сила заповед № 8-Z-292/20.02.2018 г. на кмета на
Община Созопол, незаконен строеж, както и налице ли е било принудително, респ.
доброволно премахване на този строеж. Именно
с тази цел ВАС е указал да бъде допусната съдебно-техническа експертиза и да
бъде изискана от административния орган преписката по евентуално образуваното
изпълнително производство във връзка с влязлата в сила заповед за премахване на
този незаконен строеж.
От заключението на възложената по делото съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице арх. В.Й.Д.,
което е прието като доказателство, се установява, че процесното Разрешение за строеж № 4/15.01.2019 г. на главния
архитект на Община Созопол е било издадено при обстоятелствата на премахнат
незаконен строеж, установен с влязла в сила Заповед № 8-Z-292/20.02.2018
година на кмета на община Созопол.
Този факт се потвърждава
и от показанията на разпитаните по делото свидетели Г.К.И. и Г.С.С., които са били служители в Община Созопол в периода, за
който свидетелстват.
От
гореизложеното следва, че оспореният административен акт е издаден при спазване
на административно производствените правила и в съответствие с материалните
разпоредби на закона, поради което жалбата против него като неоснователна,
следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на процеса
и с оглед своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане
на разноски, съдът намира същото
за основателно, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, което следва да бъде
уважено съобразно представения списък. На основание чл.
143, ал. 4 от АПК, основателно се явява и искането за присъждане на
разноски в полза на заинтересованите
страни Д.Д.Ц.
и Н.П.Ц., направено
своевременно от процесуалните им представители, с представени от тях списъци за техните основания и размер. Съдът намира за
неоснователно направеното от протестиращата страна възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на ответната и заинтересованите страни, предвид
разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид представения от
процесуалния представител на заинтересованата страна Д.Д.
списък с разноски, на същия следва да се присъдят направените по делото
разноски и за процесуално представителство пред Административен съд - Бургас
при първото разглеждане на делото и за участието на пълномощника на
заинтересованата страна при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 143, ал.
4 от АПК.
По отношение на претендираните от заинтересованата страна Н.Ц. разноски,
съдът констатира, че от доказателствата по делото се установява, че част от тях
са направени за процесуално представителство и защита пред ВАС, респ. изготвянето
на касационна жалба, извършени от адвокат Т.И. (л. 4, л. 9 от адм. дело № 8062/2021 г. на ВАС), с оглед на което без
значение, че искането за разноски пред настоящата инстанция е направено от
сегашния й процесуалния представител адвокат Д.С., те следва да й бъдат
присъдени на основание чл. 226, ал. 3 от АПК и изрично дадените указания от ВАС
на РБ.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ протеста на
прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас против Разрешение за строеж №
4/15.01.2019 година, издадено от главния архитект на Община Созопол, с което е разрешено
на гражданско дружество „Тур инвест“ с ЕИК *********,
представлявано от Д.Д.Ц. с ЕГН **********, с адрес ***,
извършването на строеж „Пространствено оформление на прилежаща площ с
археологически разкопки и дворно пространство с басейн до 100 м³“ в УПИ II-5094 в местността „Буджака“, землището на град
Созопол, строеж пета категория.
ОСЪЖДА ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА БУРГАС да заплати на ОБЩИНА СОЗОПОЛ
направените по делото разноски за изплатено възнаграждение на вещо лице и
адвокат, общо в размер на 1280,00 (хиляда двеста и осемдесет) лева.
ОСЪЖДА ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА БУРГАС да заплати на Д.Д.Ц. направените по делото разноски за изплатено
възнаграждение на адвокат, общо в размер на 1350,00 (хиляда триста и петдесет)
лева.
ОСЪЖДА ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА БУРГАС да заплати на Н.П.Ц. направените
по делото разноски за изплатено възнаграждение на адвокат, общо в размер на 1670,00
(хиляда шестстотин и седемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: