№ 7028
гр. София, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110111039 по описа за 2023 година
Предявени са от А. Н. И. срещу ФИРМА установителни искове с правно основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че клаузата на чл. 3 от
Приложение № 3 и чл. 4 от Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит №
532060 от 15.01.2023г., предвиждащи заплащане на допълнително възнаграждение- такса за
пакет „Преференциално ВИП обслужване“ и неустойка при непредоставяне на обезпечение
са нищожни, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати сумата от 87,55 лева, представляваща недължимо платена сума по
нищожните клаузи, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба-
01.03.2023г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че на 15.01.2023г. е сключила договор за потребителски кредит от
разстояние № 532060 с ответника, като бил отпуснат заем в размер на 500 лева, при една
погасителна вноска в срок до 14.02.2023г. В допълнително приложение към договора било
посочено, че ГЛП ще бъде в размер на 40,54 %, а ГПР ще бъде в размер на 49,00%. Посочва,
че размерът на общата сума, която следвало да върне е 665,16 лева, формирана по следния
начин: 500 лева - главница, 16,66 лева - договорна лихва, 50 лева - такса за пакет
„Преференциално (ВИП) обслужване“ и 98,50 лева - неустойка в случай на непредоставяне
на обезпечение. Посочва, че в Приложение № 3, неразделна част към договор за
потребителски кредит № 532060, страните уговорили, че заемателят ще се ползва от условия
за ползване на пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ към процесния договор, за което
ищцата следвало да заплати на кредитодателя такса в размер на 50 лева, която такса се
заплащала с вноската по кредита. В Приложение № 5, неразделна част към договор за
потребителски кредит № 532060, страните уговорили, че се съгласяват договорът за заем да
бъде обезпечен с гарант - две физически лица, с доход не по-малко от 1500 лева или банкова
гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като съгласно чл. 4 от Приложение №
5 в случай на неизпълнение на задължението си по договора да представи обезпечение в
срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка, която ще бъде
посочена в погасителния план и следва да се заплаща разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски. Ищцата твърди, че й била начислена неустойка в общ размер на
98,50 лева, тъй като не представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение,
1
посочени в процесния договор, като месечната погасителна вноска била увеличена на 665,16
лева. Твърди, че погасила изцяло кредита. Счита клаузата за неустойка за нищожна поради
противоречие с добрите нрави, поради неспазване на нормите на чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр.
1 с чл. 22 ЗПК, както и за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Посочва,
че неустойката представлява още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на
акцесорното задължение, от което обаче не произтичат вреди, а уговарянето й е в нарушение
на чл. 33 ЗПК. Посочва, че клаузата не е индивидуално уговорена. Твърди на следващо
място и че сключеният кредит е нищожен, тъй като не е налице съществен елемент от
неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите по кредита. Твърди, че в
пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 и ал. 4, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК ответното дружество не е включило в ГПР разходите за „допълнителна услуга“
„Преференциално (ВИП) обслужване“, която е свързана с отпускането, усвояването и
управлението на заема, по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към
главницата, която се плаща периодично, поради което следва да е част от годишния лихвен
процент (ГЛП) и ГПР. Поддържа, че услугата за „Преференциално (ВИП) обслужване“
изобщо не е изпълнявана от ответното дружество, а дори и да е изпълнявана, то тя е част от
управлението на кредита, поради което кредиторът няма право да събира такси за нея – чл.
10а ЗПК. Твърди, че в Приложение № 3 били уговорени „Условия за ползване на
Преференциално ВИП обслужване“. С посоченото приложение страните били уговорили на
клиента да бъде предоставено преференциално обслужване, изразяващо се в удължено
работно време – 08:00 до 20:00 ч, безплатно известяване за предстоящи вноски, евентуално
участие в бъдещи несигурни промоции, регулярно участие в томболи, когато такива са
налични, както и безплатно удостоверение за актуален дълг или удостоверение за липса на
задължение. По отношение на услугата удължено работно време твърди, че липсва каквато
и да е допълнителна услуга, тъй като от електронния сайт на търговеца се установявало, че
обичайното му работно време било от 08:00 до 20:00 ч. Относно безплатното уведомяване за
предстояща вноска- това било част от управлението на кредита и от обичайната дейност на
кредитора; по т. 3, 4 и 5, с които се предоставя „услуга“ участие в томболи, включване в
списък на лоялни клиенти, предоставяне на промоции и др. Твърди, че организирането на
томболи, игри, промоции и др. са действия на търговеца, насочени към привличането на
нови клиенти, т.е. кредиторът искал от потребителя суми, с които да осъществи своя
рекламна кампания, организирайки игри, томболи и промоции с цел привличане на нови
потребители. В т. 6 било посочено, че кредиторът получава удостоверение за актуален дълг
или удостоверение за липса на задължение безплатно. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 вр. чл. 11,
ал. 3 ЗПК, когато се прилагала ал. 1, т. 12 кредиторът предоставял на потребителя при
поискване и безвъзмездно във всеки един момент на договора извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Поради което
намира, че услугата няма как да бъде възмездна. Поддържа, че са налице основания целият
договор да се приеме за недействителен, което водело до недействителност и на самите
клаузи в Приложенията, неразделна част от договора № 532060, предвиждащи
допълнително възнаграждение- такса за допълнителни услуги и неустойка за непредоставяне
на обезпечение. Не предявява самостоятелен иск за обявяване на нищожност на договора. С
оглед гореизложеното се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на клаузите в Приложение № 3 и в Приложение № 5, представляващи
неразделна част от договор за потребителски кредит № 532060. Сочи, че е налице правен
интерес от предявяване на осъдителен иск за заплащане на сума от 148,50 лева,
представляваща 50 лева- такса за пакет „Преференциално ВИП обслужване“ и 98,50 лева,
представляваща неустойка при непредоставяне на обезпечение в полза на ответника.
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
С молба от 17.07.2023г. ищецът е посочил, че прави изменение на иска за осъждане на
ответника като прави намаляване на претендираната сума и моли искът да се счита предявен
2
за сумата от 87,55 лева вместо първоначално предявеният от 148,50 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който се оспорват
предявените искове. Не се оспорват твърденията на ищеца, че между страните е бил
сключен договор за кредит с посочените в исковата молба параметри. Счита, че неустойката
не е нищожна като същата не надхвърля предвидените за това функции. Сочи, че при
изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора, какъвто е и процесният случай -
начисляването на неустойка се извършвало и произтичало от неизпълнение на задължението
на кредитополучателя да учреди и/или представи надлежно обезпечение на кредита –
поръчители или банкова гаранция. Поддържа, че ГПР има за цел да информира потребителя
какви ще са му разходите, ако изпълнява надлежно и в срок задълженията си по договора за
кредит, а няма за цел да включва в себе си евентуални компоненти, които са поставени под
условие, че кредитополучателят няма да изпълни задължението си по договора. Счита, че
посоченият ГПР в размер на 49 % е съобразен с всички изисквания на ЗПК. Сочи, че
начислената неустойка представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора си за кредит,
като начислената неустойка била в размер на 3, 28 лева на ден. Счита, че условията на
договора пряко кореспондират с действащите норми на материалното право и водят до
законосъобразни правни последици, като не са в противоречие със закона и добрите нрави.
Твърди, че неустойката е индивидуално уговорена между страните. Посочва, че годишният
процент на разходите е изчислен съгласно формулата, посочена в Приложение 1 от
Преходните и заключителни разпоредби на ЗПК. Твърди, че клаузата за преференциално
обслужване на кредита не е нищожна, тъй като същата не е свързана с усвояване или
управление на кредита и не е задължително условие за неговото сключване. Оспорва
ищцата да е погасила сумата в размер на 148,50 лева. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
С влязло в сила Определение № 43797 от 07.12.2023г. съдът е прекратил
производството по делото в частта по предявения от А. Н. И. срещу ФИРМА осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за разликата над 87,55 лева до пълния
предявен размер от 148,50 лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявените установителни искове в тежест на ищеца е да докаже сключването на
договора за потребителски кредит, неразделна част от който са и приложенията към него със
соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, както и че клаузи от него
противоречат на закона, респ. че са нарушени добрите нрави, а по исковете с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – извършено плащане на претендираната сума в полза
на ответника на основание процесните договорни клаузи.
В тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване на платените
от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи,
предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така извършеното плащане.
В конкретния случай с определението от 10.10.2023г. съдът на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че е сключен
договор за кредит № 532060 от 15.01.2023г., както и че същият е с посоченото в исковата
молба съдържание, неразделна част от който са Приложение № 3, в което е уговорено
заплащането на такса в размер на 50 лв. за ползване на пакет „Преференциално (ВИП)
обслужване“ и Приложение № 5, в което е уговорена неустойка за непредоставяне на
обезпечение в размер на 98,50 лева, както и че по сключения договор на ищеца е
предоставена заемна сума в размер на 500 лева.
3
Освен безспорния им характер гореописаните обстоятелства се установяват от приетия
препис от Договор за потребителски кредит № 532060 от 15.01.2023г. В погасителен план
към договор за потребителски кредит № 532060 е посочено, че се предоставя кредит в
размер на 500 лева със срок до 14.02.2023г. В колона № 4 е посочена лихва за срока на
договора в размер от 16,66 лева; в колона № 5 е посочено, че е начислена такса в размер на
50 лева; в колона № 6 е посочено, че е начислена неустойка в случай на непредоставяне на
обезпечение в размер от 98,50 лева.
Съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 532060
кредитният продукт е кредит до заплата; размерът на погасителната вноска с одобрено
обезпечение е 566,66 лева, респ. без одобрено обезпечение – 665,16 лева. В чл. 7 е посочена
годишна лихва за ползване на кредита 40,54 %. В чл. 9 е посочен годишен процент на
разходите по кредита в размер на 49 %.
От приетата ССчЕ се установява, че с разписка № 2000000335041770 от 15.01.2023г. А.
И. е получила сумата от 500 лева по Договор № 532060. Експертът е посочил, че за
погасяване на задълженията по договора е постъпила сума в размер от 587,55 лева, с която
били погасени следните задължения: 500 лева, главница; 2,22 лева, договорна лихва; 32,83
лева, неустойка; 50 лева, такса „Преференциално /ВИП/ обслужване“ и 2,50 лева, такса за
предсрочно погасяване.
Относно изложените в исковата молба съображения за нищожност на неустоечната
клауза съдът намира следното.
В чл. 1 от Приложение № 5 към Договора за потребителски кредит № 532060 е
предвидено, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора
за кредит /тоест денят, на който кредитодателят е превел/предал сумата на кредита по
уговорения между страните начин/, кредитополучателят е длъжен да учреди следните
обезпечения: поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на 566,66
лева, представляваща сбор на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок
на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора.
В чл. 2, ал. 1 от Приложение № 5 се съдържат изискванията на кредитора към
поръчителите, като е посочено, че двамата поръчители следва да отговарят солидарно за
задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. По своя преценка и с оглед
кредитоспособността на кредитополучателя кредитодателят може да изиска
кредитополучателят да осигури повече от двама поръчители с оглед получаване на кредит.
Поръчителите трябва задължително да бъдат физически лица, като всеки от тях трябва да
отговаря на следните условия: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500
лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да
имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или
поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат
неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни
или финансови институции или ако има- кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ
една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“. Кредитодателят не е длъжен и по
своя преценка, с оглед надеждността и платежоспособността на съответния поръчител, може
да откаже да приеме предложените от кредитополучателя поръчители.
В чл. 3 от Приложение № 5 се съдържат изискванията към банковата гаранция.
Съгласно чл. 4 от Приложение № 5 в случай че кредитополучателят не осигури и не
представи в срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде по някаква
причина прекратено, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки
календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е
индивидуално определен за всеки кредитополучател и е в размер на 3,28 лева средно на ден,
като неустойката не трябва да надвишава 1 % от главницата по кредита. Горепосочената
неустойка се начислява в началото на периода на всяка вноска и се заплаща от
4
кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска. Неустойката по съответната
погасителна вноска се заплаща в пълен размер във всички случаи на погасяване на кредита,
включително и при предсрочно погасяване на кредита. Неустойката се дължи само за
периоди, в които кредитът е без осигурено обезпечение. В този смисъл, ако
кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, което се счита от момента
на одобрението на обезпечението от страна на кредитодателя, макар и след изтичане на
срока за нейното представяне, неустойката спира да се начислява. Ако действието на
обезпечението бъде прекратено, независимо по какви причини, неустойката отново се
начислява считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г.,
ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката
за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Като клауза уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на
волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. С нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като примерно са
изброени следните критерии, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна
клауза за неустойка противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да
се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за
всеки отделен случай.
На първо място, задължението за оценка на кредитоспособността на заемателя
съгласно чл. 16 ЗПК е на кредитора /заемодател/. Именно въз основа на изисканите от
кредитора данни последният извършва преценка дали да предостави искания заем, или да
5
откаже предоставянето му като уведоми заемополучателя /чл. 18, ал. 1 ЗПК/, както и
определя конкретните параметри на заема и евентуалните обезпечения, чието предоставяне
е необходимо за гарантиране на неговите интереси. Рискът от неизвършването или
неправилното извършване на оценката е за кредитора и същият не може да се освободи от
него, като вмени на заемополучателя-потребител общо /бланкетно/ задължение за
осигуряване на обезпечение, скрепено с компенсаторна неустойка в размер, надхвърлящ
този на възнаградителната лихва по договора.
На следващо място, основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е
да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което
съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението
за предоставения заем. С оспорената в настоящото производство договорна клауза е
уговорена компенсаторна неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на
заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на задължението в еднодневен срок от
подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора. Неизпълнението на това
задължение е санкционирано с неустойка в размер на над 19 % от размера на заетата сума.
При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на Тълкувателно решение № 1
от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСTK, съдът намира, че така уговорената
неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции,
противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД.
Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение различно от главното,
като начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в
краткия еднодневен срок от подписване на договора не осигури обезпечение, дори и когато
той е изправна страна по отношение на основното си задължение – да връща на падежа
главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора
по договора за заем да е удовлетворен – той в срок да получава главницата и
възнаграждението си – кредиторът ще има право да получи и допълнително неустойка,
която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем и не
обезпечава реално претърпени вреди.
Релевираните от ответника обстоятелства, че ищецът бил уведомен за обезпечението в
стандартния европейския формуляр и се бил съгласил да му бъде отпуснат заем при тези
условия, са ирелевантни за преценката за противоречие на неустоечната клауза с добрите
нрави.
Предвид гореизложеното, клаузата на 4 от Приложение № 5 от процесния договор е
нищожна поради противоречие с добрите нрави, а произтичащото от нея вземане за
неустойка е недължимо. Предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
От приетото заключение на ССчЕ, което съдът кредитира като пълно и компетентно
изготвено се установява, че ищцата е заплатила сумата от 32,83 лева в погашение на
начислената й неустойка, която сума е недължима и подлежи на връщане.
Относно изложените в исковата молба съображения за нищожност на клаузата,
предвиждаща заплащане на такса за предоставяне на услуга „Преференциално /ВИП/
обслужване“ съдът намира следното.
Съгласно чл. 1 от Приложение № 3 Условия за ползване на пакет „Преференциално
/ВИП/ обслужване на ФИРМА кредитодателят предоставяне на кредитополучателя
6
допълнителни услуги от пакет „Преференциално /ВИП/ обслужване“, включващ следните
допълнителни услуги, предоставяни на клиента, които са извън цената на финансовата
услуга по предоставяне на потребителски кредит, а именно: 1. Кредитодателят предоставя в
услуга на клиента удължено работно време, а именно всеки ден от 08:00 до 20:00 часа,
включително през почивните дни и официалните празници; 2. Кредитодателят предоставя на
клиента услугата безплатно известяване за настъпване на предстояща падежна дата по
договор за кредит; 3. Кредитодателят предоставя на клиента детайлна информация за
промоционални условия и възможности за бъдещи промоции по договори за кредит; 4.
Кредитодателят включва клиента в лоялна програма на кредитодателя с регулярни отстъпки
от услугите на последния, вкл. преференциално разглеждане на исканията на клиента за
преструктуриране на кредита; 5. Кредитодателят предоставя на клиента възможност за
регулярно участие в ежемесечни и ежегодни томболи и награди; 6. Кредитополучателят
получава Удостоверение за актуален дълг или Удостоверение за липса на задължения към
кредитодателя без да заплаща допълнителна такса съгласно Тарифата.
В чл. 2 е посочено, че страните се споразумяват и декларират, че клиентът е заявил
искането си да ползва допълнителни услуги от пакет „Преференциално /ВИП/ обслужване“
още при попълването на заявката/искането си за кредит за удължаване на срока на кредита.
В чл. 3 е посочено, че срещу предоставяне на допълнителните услуги се заплаща от клиента
такса в размер на 50 лева.
При тълкуване на гореописаните клаузи съдът намира, че действително разпоредбата
на чл. 10а ЗПК предвижда възможност кредиторът да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В
конкретния случай, обаче, посочените допълнителни услуги по т. 2 за известяване за
предстояща падежна дата и по т. 6 за предоставяне на удостоверение за актуален дълг, респ.
удостоверение за липса на задължения към кредитодателя попадат в хипотезиса на
императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото са уговорени за елемент от
съдържанието на самото кредитно правоотношение, а именно изпълнение на задължения по
договора за заем, а не за предоставяне на свързана с него допълнителна услуга. На следващо
място, в чл.10а, ал.4 ЗПК е предвидено, че видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит, но в противоречие с това правило, в процесния договор за
различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение, без уточнение
относно вида и стойността на всяка услуга поотделно. Посочените в т. 3, т. 4 и т. 5
възможности за включване в лоялни програми, участие в томболи и награди не
представляват допълнителни услуги по смисъла на закона. Същите регламентират бъдещо
несигурно събитие- евентуално участие в томболи и награди, получаване на информация за
промоционални условия по договори, т.е. не са регламентирани ясни параметри на
предоставените услуги. Още повече по делото не са ангажирани доказателства ищецът да се
е възползвал от предоставените услуги, респ. същите да са предоставяни само на определени
клиенти, заплатили услугата „ВИП“ обслужване. С оглед на което съдът намира, че целта на
уговорените в Приложение № 3 услуги не е предоставяне на допълнителни услуги по
смисъла на ЗПК, а за начисляване на допълнително възнаграждение в полза на
кредитодателя, без да е ясно за какви услуги, респ. дали същите са били предоставени.
Предвид гореизложеното, клаузата на чл. 3 от Приложение № 3 от процесния договор е
нищожна поради противоречие със закона, а произтичащото от нея вземане за такса е
недължимо. Предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен. От
приетото заключение на ССчЕ, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено
се установява, че ищцата е заплатила сумата от 50 лева в погашение на начислената й такса,
която сума е недължима и подлежи на връщане.
С оглед на гореизложеното предявените установителни искове са основателни и
7
следва да бъдат уважени. Предявеният осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е
основателен до сумата от 82,83 лева, представляваща недължимо платените суми по
приетите за нищожни клаузи /32,83 лева за неустойка и 50 лева за такса за „Преференциално
ВИП обслужване“/. За разликата над сумата от 82,83 лева до пълния предявен размер от
87,55 лева искът следва да бъде отхвърлен, доколкото по делото се установи, че ищцата е
заплатила сумата от 82,83 лева в погашение на задълженията по приетите от съда за
нищожни клаузи. Предмет на изследване в настоящото производство са именно
действителността на клаузите, предвиждащи пакет за преференциално обслужване и за
неустойка при непредставяне на обезпечение, както и платените в погашение на тези клаузи
суми.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни по делото.
Ищцата е сторила разноски за държавна такса в размер на 100 лева и 300 лева, депозит
за ССчЕ, тоест общо 400 лева, поради което следва да й се присъдят разноски в размер от
245,22 лева съразмерно на уважената част от исковете. В производството по делото е била
представлявана безплатно от Еднолично адвокатско дружество Д. М. съгласно Договор за
правна защита и съдействие, намиращ се на л. 119 от делото. Поради което и на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в полза на Еднолично адвокатско дружество Д. М. следва да бъде
определено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, към което следва да се
прибави ДДС в размер 80 лева, доколкото по делото са представени доказателства за
регистрация по ДДС. При определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение
съдът взе предвид изводите в Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., като
намира, че с оглед горепосоченото решение на СЕС следва да откаже приложението на
националната правна рамка, определяща размера на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/
и да определи размер на адвокатско възнаграждение съобразно фактическата и правна
сложност на делото. Съдът отчете обстоятелството, че делото е приключило в едно съдебно
заседание без изслушване на свидетели с приемане на заключение на вещо лице, както и че
се касае за дело с обичайна за този тип дела сложност, като в проведеното съдебно заседание
не са присъствали представители на страните. С оглед на което съдът намира, че
възнаграждение в размер на 400 лева отговоря на фактическата и правна сложност на
делото, както и на извършените от процесуалния представител правни действия, изразяващи
се в подаване на искова молба и молби-становища. С оглед уважената част от исковете на
Еднолично адвокатско дружество Д. М. следва да се присъди възнаграждение в размер от
373,87 лева.
С оглед отхвърлената част от осъдителния иск, както и прекратената част с влязлото в
сила определение от 07.12.2023г., на ответника следва да се присъдят разноски. Същият
претендира адвокатско възнаграждение в общ размер от 960 лева като са представени и
доказателства за сторените разноски, а именно Договор за правна защита и съдействие от
27.09.2023г., като на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК на ответника следва да се присъдят
разноски в размер от 197,01 лева съразмерно отхвърлената, респ. прекратената част на
предявения осъдителен иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по предявените от А. Н. И., ЕГН **********, с
адрес: АДРЕС, срещу ФИРМА, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД клаузата на чл. 3 от
Приложение № 3 и чл. 4 от Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит №
532060 от 15.01.2023г., предвиждащи заплащане на допълнително възнаграждение- такса за
пакет „Преференциално ВИП обслужване“ и неустойка при непредоставяне на обезпечение.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
да заплати на А. Н. И., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД сумата от 82,83 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за
потребителски кредит № 532060 от 15.01.2023г. въз основа на нищожни клаузи на чл. 3 от
Приложение № 3 и чл. 4 от Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит №
532060 от 15.01.2023г., предвиждащи заплащане на допълнително възнаграждение- такса за
пакет „Преференциално ВИП обслужване“ и неустойка при непредоставяне на обезпечение,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 01.03.2023г., до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 87,55 лева.
ОСЪЖДА ФИРМА ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
да заплати на А. Н. И., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 245,22 лева, представляваща сторените по делото разноски съразмерно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА ФИРМА ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
да заплати на Еднолично адвокатско дружество Д. М., вписано в регистър БУЛСТАТ под №
**************, фирмено дело № 24/2021г. по описа на 24 св. СГС на основание чл. 38
ЗАдв. сумата от 373,87 лева, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство по делото на А. Н. И..
ОСЪЖДА А. Н. И., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, да заплати на ФИРМА ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4
ГПК сумата от 197,01 лева, представляваща сторените по делото разноски съразмерно
отхвърлената част от исковете и прекратената част от делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9