№ 352 / 31.5.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
31.05.2019 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Татяна Иванова и в присъствието на прокурора….…, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№ 2026 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е установителен и е с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във връзка с чл.8 от ЗАЗ във връзка с чл.79 ал.1 ЗЗД.
Ищцата Н.А. xxx твърди в исковата молба, че е съпруга на П. А. Х., ЕГН xxxxxxxxxx, починал на 03.10.2016 година. Поддържа и това, че с договор за аренда на земеделска земя от 12.03.2012г., вписан в Служба по вписванията гр.Монтана с дв.вх.рег.№ 1433, акт № 45, том 4 от 12.03.2012 г., сключен между съпруга й П. А. Х. и ответника по делото Г.Н.Г. предоставил за временно ползване собствени земеделски земи, находящи се в землището на с. Долно Белотинци, община Монтана, област Монтана, подробно описани в договора, общо в размер на 29 754 дка. за срок от 5 /пет/ стопански години, считано от стопанската 2011/2012 година до стопанската 2015/2016 година. Заявява, че съгласно чл.3, ал.1 и 2 от договора, арендното възнаграждение е в размер на 10 % от средния добив или паричната стойност на същия като за всяка стопанска година се дължи след изтичането и след реализацията на продукцията, но не по-късно от три месеца от края на стопанската година. Твърди, че 23.02.2018 г. както и до момента арендаторът Г.Н.Г. не й заплатил арендното възнаграждение за стопанската 2015-2016г., както и за стопанската 2016 - 2017 г. общо в размер на 2 082,78 лева, за което подала пред РС - Монтана заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Поддържа, че по образуваното ч.гр.дело № 419 по описа за 2018 година, съдът е издал заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е направил възражение, че не й дължи посочената по-горе сума. След като получила възражението му по ч.гр.дело № 419 по описа за 2018 година по описа на МРС, тя посетила Агенцията по вписвания, Служба по вписванията Монтана, от където се снабдила с препис от арендния договор, както и от арендния договор сключен между съпруга й и новия арендатор Димитър Ангелов Димитров на 15.06.2016 г. , за срок от 5 стопански години, с начална дата на договора считано от 01.10.2017г. до 01.10.2022 г., както и договор за наем за една стопанска година със същия арендатор -т.е. за стопанската 2016 - 2017 г. Поддържа, че съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието, арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове. Това задължение било вменено на арендатора и в чл.7 т.11 от договора за аренда, а именно, че същият следва да изпълнява задълженията си по арендното плащане съгласно условията на договора. Арендното плащане в землището на с.Белотинци, така както е плащано от всички арендатори е 35 лева на дка., от което е видно, че на нея й се дължат за стопанската 2015/2016 г. сумата в размер на 1041,39 лева. Предвид изложеното поддържа, че за нея е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск. Ето защо моли съда да ги призове на съд с ответника и след като се убеди в основателността на претенциите й да постанови решение, с което да приеме за установено на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.79, ал.1 във вр. с чл.8, ал.1 ЗАЗ, че ответникът Г.Н.Г. й дължи сумата от 1 041,39 лева, представляващи арендно възнаграждение за стопанската 2015/2016 г. по Договор за аренда на земеделска земя от 12.03.2012 г. вписан в Служба по вписванията гр.Монтана с дв.вх.рег.№ 1433, акт № 45, том 4 от 12.03.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 27.10.2017 г. до погасяване на вземането, както и да го осъди да й заплати направените по заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Г.Н.Г. xxx е подал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че не дължи претендираното вземане в размер на сумата 1041,39 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата. Поддържа, че видно от представения по делото заверен препис от нотариално заверен договор между него и покойния съпруг на кредитора от 12.03.2012 година, същият е в сила, считано от стопанската 2011 до края на стопанската 2016 година /от 01.10.2011г. до 30.09.2016г./. Твърди, че на 15.06.2016г. покойният съпруг на кредитора Н.А.С. сключил нов аренден договор за притежаваните от него земеделски земи с друг земеделски производител за пет години до 30.09.2022г. Следователно за стопанската 2017г. процесните земи са под аренда на другия земеделски производител. Заявява, че за стопанската 2016г. е предоставил на ищцата - сумата от 720 лева - представляващи рентата за същата година в месец октомври 2016г, когато е било погребението на неговия арендодател и покоен съпруг на ищцата. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан и да му присъди сторените в производството разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищцата е подала на основание чл.417 ГПК заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на което в Районен съд – Монтана е образувано ч.гр.д.№ 419/2018 година. Районен съд – Монтана е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист. С определение от 02.08.2018 година Окръжен съд – Монтана е отменил разпореждането на РС Монтана, с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение и е обезсилил издадения изпълнителен лист срещу Г.Н.Г..
Установено е по безспорен начин от събраните по делото доказателства, че ищцата Н.А.С. е съпруга на П. А. Х., починал на 03.10.2016 година. Няма спор между страните, че с договор за аренда на земеделска земя от 12.03.2012г., вписан в Служба по вписванията гр.Монтана с дв.вх.рег.№ 1433, акт № 45, том 4 от 12.03.2012 г., сключен между съпруга на ищцата - П. А. Х. и ответника по делото Г.Н.Г., първият предоставил за временно ползване собствени земеделски земи, находящи се в землището на с. Долно Белотинци, община Монтана, област Монтана, подробно описани в договора, общо в размер на 29 754 дка за срок от 5 /пет/ стопански години, считано от стопанската 2011/2012 година до стопанската 2015/2016 година. От заключението на вещото лице В.П.Т. е установено, че ответникът като арендатор е заплащал на арендодателите за стопанската 2012/2013 година по 25 лева/дка, за 2013/2014 година по 30 лева/дка, за 2014/2015 година по 30 лева/дка, за 2015/2016 година по 30 лева/дка. В проведеното открито съдебно заседание на 07.05.2019 година вещото лице Т. изрично е заявила, че за стопанската 2015/2016 година арендното възнаграждение, което се следва на ищцата е в размер на 892,62 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и заключението на вещото лице В.П.Т., което съдът кредитира изцяло като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено.
Предявеният от ищеца иск с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК е установителен и цели да установи съществуване на вземания на кредитора – ищец в настоящото производство по отношение на длъжника – ответника в настоящото производство.
Спорният по делото въпрос е налице ли е неизпълнение от страна на ответника в качеството му на арендатор по договора отношение на ответницата, за стопанската 2015/2016 година. С оглед събраните по делото доказателства – писмени доказателства и заключението на вещото лице В.П.Т., се установява, че ответникът не е заплатил на ищцата дължимото й се арендно възнаграждение за стопанската 2015/2016 година в размер на 892,62 лева. Вещото лице изрично заяви в откритото съдебно заседание, проведено на 07.05.2019 година, че когато се извършва плащане на арендно възнаграждение, арендаторът издава РКО и се поставя подпис на лицето, получило сумата. Вещото лице е категорично, че при извършената от него проверка е установило, че за всички останали арендодатели са издадени разходни касови ордери с подписи на лицата, само за ищцата такъв РКО за стопанската 2015/2016 година от страна на ответника не е представен при проверката от страна на вещото лице.
Твърденията на ответника за извършено арендно плащане на ищцата в деня на погребението на съпруга й, съдът намира за недоказани. По делото са разпитани свидетелите Николай Г.Н. – син на ответника и Цветан Н. Рачов. С оглед на това, че свидетелят Николай Г.Н. е син на ответника, съдът намира, че неговите показания не могат да бъдат приети за безпристрастни и обективни. По отношение на другия свидетел, съдът намира, че от неговите показания не става ясно за какво са давани пари на ищцата в деня на погребението на нейния съпруг. От показанията на този свидетел не се установява, че тази сума е именно дадена на ищцата от ответника като арендно възнаграждение за стопанската 2015/2016 година. Ако това бе така, то следваше да бъде осъществено по начина, по който на всички останали арендодатели е извършено плащане, а именно с издаване на РКО с вписано името на арендодателя, броените парични средства, подпис на получателя на паричните средства и подпис на лицето, броило сумата. Ето защо съдът намира, че възражението на ответника за извършено арендно плащане на ищцата за стопанската 2015/2016 година е останало недоказано.
От тук може да се направи извод, че ответникът като арендатор не е изпълнил задължението си съгласно договора за аренда, а именно да заплати на ищцата арендната цена след приключване на съответната стопанска година. Съгласно разпоредбата на чл.8 от ЗАЗ арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове, а според чл.75 ал.1 и ал.2 ЗЗД, изпълнението на задължението следва да бъде направено на кредитора или на овластено от него лице. Именно това основно свое задължение ответникът не е изпълнил. От заключението на вещото лице В.П.Т., което не бе оспорено от страните по делото, и от уточнението на вещото лице, заявено в ОСЗ на 07.05.2019 година се установява, че ответникът не е заплатил на ищцата рента по договора за стопанската 2015/2016г. в размер на 892,62 лева. Няма данни и за извършено плащане на тази сума.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявената искова претенция се явява основателна до размер на сумата 892,62 лева, като за разликата над тази сума искът като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
Съобразно изхода на делото следва да се присъдят разноски както в заповедното, така и в исково производство, съразмерно с уважената част от иска. Ето защо ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 251,44 лева – разноски в заповедното производство и 351,32 лева – разноски в исковото производство.
Ищцата следва да заплати на ответника сумата от 42,86 лева – разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от иска.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от Н.А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx към Г.Н.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на 892,62 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.10.2017 година до окончателното й изплащане – представляваща арендно възнаграждение за стопанската 2015/2016 година по договор за аренда на земеделски земи, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 419/2018 година по описа на Районен съд – Монтана, като отхвърля иска в останалата му част – за разликата над уважения до заявения размер от 1 041,39 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Н.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на Н.А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 251,44 лева – разноски в заповедното производство и 351,32 лева – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Н.А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на Г.Н.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 42,86 лева – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :