РЕШЕНИЕ
№ 590
гр. Варна, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20213110105674 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „*****“ ***, ЕИК
******със седалище и адрес на управление гр.С. район ,,В.“, ул. „Б.“ № ***, офис *, с
която претендира да бъде прието за установено по отношение на КР. ХР. К. , ЕГН
**********, че съществува вземането му, за което ч.гр.д. № 17/2021г. по описа на ВРС
е издадена заповед за изъплнение по чл. 410 ГПК за сумата от 24 500 лв. (двадесет и
четири хиляди и петстотин лева), част от общо 36 328,79 лева - дължима цена за 13
броя неплатени хотелски резервации направени по поръчка на КР. ХР. К. от „П.“ ****,
в качеството му на лицензиран туроператор и посредник, за която е издадена фактура
**********/11.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.01.2021г. - датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното й
изплащане.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Между страните било налице договорно отношение, във връзка
с което ищецът като лицензиран туроператор имал задължение да резервира и заплаща
хотелски настанявания от името и за сметка на ответника. В изпълнение на този
договор ищецът резервирал по заявки направени от ответника по Вайбър, телефон или
електронна поща и заплатил 13 броя хотелски настанявания в чужбина, на обща
стойност 36328,79лв., както следва: в**** Т. с дата 09.01.2018г., *12658856, на
стойност 5975.58 лв.; в П., Т. с дата 22.01.2018г., *12685709, на стойност 4086.08 лв.; с
дата 22.01.2018 г., *12685742, на стойност 6 431.33 лв.; в П., Т. с дата 22.01.2018г.,
*12706127, на стойност 2 889.01лв.; с дата 16.01.2018г., *12412640, на стойност 2102.70
лв.; с дата 16.01.2018г., *12412652, на стойност 2 102,70 лв.; в Х., К., с дата
09.01.2018г., *12530648 на стойност 3577.52лв.; с дата 09.01.2018г., *12530693 на
1
стойност 1789.74 лв.; с дата 09.01.2018 г., *1253104 на стойност 1271.40 лв.; с дата
09.01.2018г., *12600437 на стойност 1 850.38 лв.; във В., А., с дата 17.01.2018г.,
*12911234 на стойност 475,31 лв.; в М., с дата 21.02.2018г., *13036532 на стойност 2
310.04 лв.; в Д., **** с дата 19.03.2018г., *13232351 на стойност 1467.00 лв. За
платените резервации издал фактура на ответника, съобразно уговорката им като
условие за индивидуализиране и заплащането им, но такова не последвало. За
събиране на вземането си ищецът депозирал заявление по чл. 410 ГПК, което било
уважено, като по ч.гр.д. № 17/2021г по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение,
срещу която длъжникът възразил и на заявителя били дадени указания да предяви иск.
Претендират се разноските, направени в исковото и заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор
от ответника, с който твърди, че искът е неоснователен. Оспорва между страните да е
било налице облигационно правоотношение, във връзка с което да е възлагал на ищеца
по Вайбър, телефон или електронна поща извършването и заплащането на резервации.
Сочи, че фактура **********/11.02.2020г. не е издадена на името на ответника, като
също така няма данни направените резервации и платените настанявания да са
направени на негово име. Ответникът не е бил настаняван на посочените места. Няма
данни изобщо някой да е бил настаняван в тях и това да е било заплащано от страна на
ищеца. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От приложеното ЧГД № 17/2021г. на ВРС се установява издаването на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „П.“ **** против КР. ХР. К. , ЕГН **********, за
посочените в исковата молба суми.
От писмените доказателства – заверена за вярност фактура №
**********/11.02.2020г., се установява, че: на 11.02.2020г. „П.“ ***издал фактура с
получател клиент физическо лице - КР. ХР. К. за сумата от 36328,79 лв. с посочено
основание 13 хотелски настанявания в чуждестранни дестинации.
От другите документи, които дори и да се приемат за относими и допустими,
въпреки че не са на български език - Фактура № 01/067086 от 19.02.2018 г., изд. от
„Г****“ ***; Платежно нареждане от 19.02.2018г., референция ****1 и Отчет към
Фактура № 01/067086 от 19.02.18 г.; Фактура № 01/067732 от 12.03.2018 г., изд. от «Г.»
****; Платежно нареждане от 14.03.2018г., референция *****. Отчет към Фактура №
01/067732 от 12.03.18 г. на «Г.» ****; Фактура № 01/068836 от 16.04.2018 г., изд. от
«Г.» **** Платежно нареждане от 25.04.2018г., референция ******, Отчет към Фактура
№ 01/068836 от 16.04.18г. на «Г.» ***, се установява наличие на взаимоотношения и
плащания от страна на ищеца в полза на трето лице, като в тях не е посочен предмет на
тези отношения и конкретни основания за плащанията.
Разпечатки от писма по електронна поща от 10.07.2019г., 16:54 ч.; от
19.07.2019г., 19:21ч. и от 22.07.2019г., 10:00 ч., нямат характера на писмени
2
доказателства по см. Глава ХIV-та Раздел IV на ГПК, тъй като не е удостверено
авторство им, поради което съдът не следва да ги коментира.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане
произтичащо от чл. 79 ЗЗД.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя
срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът
да докаже възникването на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват,
унищожават или погасяват това право.
Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава
присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от
установяване от ищеца на обстоятелството за наличието на валиден договор между
страните с предмет поето от него задължение да резервира и заплаща хотелски
настанявания от името и за сметка на ответника, направени и платени конкретни
хотелски резервации – по период, място на настаняване и цена, респ. ответникът при
успешно проведено доказване от страна на ищеца носи доказателствената тежест за
установяване на обстоятелството, че е изпълнил задължението си да заплати цената за
направените от негово име и за негова сметка резервации и настанявания.
ВРС намира, че от обсъдените по-горе доказателства по делото не се установи
наличието на сключен между страните договор с твърдяното от ищеца съдържание.
Изложените от него обстоятелства в исковата молба обосновават като основание на
претенцията му твърдение за наличие на сключен договор за посредничество при
предоставяне на туристически услуги, като предвид вида, характера и времетраенето
им очевидно не касаят ползването им лично от ответника като потребител - турист.
Страните в това правоотношение независимо от качеството им са
регламентирани със Закона за туризма. Според твърденията на ищеца в настоящия
процес, при направата на резервациите той е действал в качеството си на търговец -
туроператор съобразно § 68б от ДР на ЗТ, но не установява какъв субект сред
изброените в ЗТ се е явявал ответника в това правоотношение- турист по см. на § 1 т.1
от ДР на ЗТ или търговец в някоя от разновидностите му изброени в § 68б от ДР на ЗТ.
Недоказани в процеса останаха обстоятелствата какви конкретни задълженията е поел
ответника и кои от тях не са били изпълнени. Няма данни и твърдения за издадени от
ищеца като туроператор туристически ваучери за процесните настанявания по см. на
чл. 73 ЗТ и §64 от ДР на ЗТ, респ. кои са били лицата посочени в тях, направени ли са в
действителност тези резервации и кои са лицата, които са били настанени. Посоченото
3
трето лице, в полза на което са извършвани плащанията ******, също не е доставчик
на туристически услуги, а има качеството на туроператор – свързано лице с ищеца,
като негов едноличен собственик, което е видно от ТР.
От ищеца не бяха събрани в производството относими и допустими
доказателства в горния смисъл, въпреки дадените му указания в определението
съдържащо проекта за доклад по делото – пр. счетоводна експертиза за извършените
плащания или техническа експретиза на твърдяната кореспонденцията между страните,
или др. Гласни доказателства не са допустими в процеса съобразно приетия с
окончателния доклад по делото негов предмет и липсата на съгласие от насрещната
страна по см. на чл. 164 ал.2 ГПК.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски, които според доказателствата за реалното
им извършване – договори за правна помощ са в общ размер от 1270 лв. в исковото
производство /което е в рамките на минималното по чл. 7 от Наредба 1/2004г. на
ВАдвС, поради което възражението на ищеца по реда на чл. 78 ал. 5 ГПК за
прекомерността му е неоснователно/ и 900 лева в заповедното производство. Съдът
предвид формиращата се трайна съдебна практика относно размера на адвокатското
възнаграждение, дължимо за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, вкл.
задължителна – пр. определение по чл. 274 ал. 3 от ГПК с № 45/230.01.2019г. по ч.т.д.
№3074/2018г. на ВКС и незадължителна - пр. Определения по в.ч.т.д. № 14/2017г. на
*****, по в.ч.т.д. № 1854/2019г. на ВОС; по в.ч.т.д. № 199/2017 г. на ВОС, по в. ч. гр. д.
№ 123/2018 г. на ОС Габрово и др., намира, че с оглед принципите за правна сигурност
и предвидимост, следва да я съобрази, като възнаграждението се определи съобразно т.
12 от ТР №4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС и чл. 6, ал. 1 вр. §1 от ДР към
Наредба 1/2004г. на ВАдвС в размер на 50 лв.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за приемане
за установено в отношенията между „П.“ ****, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление гр.С., ул. „Б.“ № **, офис ** и КР. ХР. К. , ЕГН **********, че съществува
вземането, за което по ч.гр.д. № 17/2021г. по описа на ВРС е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 24 500 лв. (двадесет и четири хиляди и
петстотин лева), част от общо 36 328,79 лева - дължима цена за 13 броя неплатени
хотелски резервации направени по поръчка на КР. ХР. К. от „П.“ ****, в качеството му
на лицензиран туроператор и посредник, за която е издадена фактура
**********/11.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
4
04.01.2021г. - датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „П.“ ****, ЕИК **** да заплати на
КР. ХР. К. , ЕГН ****** сумите от 1270 лева, представляващи разноски по настоящото
дело и 50 лева - разноски по ч.гр.д. № 17/2021г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5