РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Русе, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500064 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Н. Г. Т., лично и със съгласието на баща си Г. Т. ИВ., е обжалвал
Решението на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№ 1873/21г., с
което е отхвърлена молбата му за защита срещу осъществен на 03.04.2021г.
от СВ. КР. ИВ. акт на домашно насилие.
Развива оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, довели до ограничавате на процесуалните му права, неправилност и
необоснованост на решението, и иска отмяната му и постановяване на
решение за защита от домашно насилие, по подробно развити в жалбата
съображения. Претендира разноски за производството.
Ответникът по жалбата взема становище за неоснователността й, иска
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт и претендира разноски за
въззивната инстанция.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
1
От фактическа страна и правна страна по делото е установено следното :
С влязло в сила Решение по гр.д. № 148/2011г. на РРС е прекратен бракът
на Г. Т. ИВ. и СВ. КР. ИВ., и упражняването на родителските права по
отношение на родено от брака им - на 19.06.2007г., дете Н. Г. Т., било
предоставено на бащата, а на майката бил определен режим на лични
отношения с детето.
Молбата за защита изхожда от детето, чрез бащата и законен
представител, впоследствие след навършване на 14-годишна възраст и
съгласно указанията на съда молба за възобновяване на спряното по взаимно
съгласие производство е депозирана лично от Н.Г. Т., със съгласието на
бащата и законен представител Г. Т. ИВ.. В молбата, инициирала
производството по чл. 15 от ЗЗДН, е описан случай на 03.04.2021г. в с.ДА,
обл.Русе, при който във връзка с упражняването на режима на лични
отношения от майката – ответницата, с детето, е възникнал конфликт между
двамата, породен от отказа на детето да се качи в автомобила на майка си.
По делото не са ангажирани от ищеца доказателства, съгласно
разпределената от съда доказателствена тежест, досежно твърденията за
упражнен на процесната дата акт на домашно насилие от страна на С.И. –
дърпане на детето, удари по лицето и тялото.
В първоинстнационното производство са изслушани майката и социален
работник от ДСП-Русе, които не установяват на сочената дата от
ответницата да е осъществено по отношение на Н.Т. физическо или
психическо насилие, поради което и правилно районният съд е приел, че не
е осъществен от страна на С.И. акт на домашно насилие, съответно и не
следва да бъдат налагани исканите мерки за защита от домашно насилие.
Не се констатират от въззивната инстанция твърдените във в. жалба
процесуални нарушения при разглеждането на делото от районния съд.
Делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на
04.11.2021г. Заради постъпила молба от процесуалния представител на
ответницата, че не може да участва в заседанието поради служебна
ангажираност / за което са представени писмени доказателства / на
04.11.2021г. е даден ход на делото и същото е отложено, на основание чл. 142
ал.2 от ГПК, за 02.12.2021г. На последната дата е проведено о.с.з., на което
не са присъствали ищецът или негов процесуален представител, разпитан е
социален работник и делото е обявено за решаване.
Тъй като за с.з. на 04.11.2021г. ищецът е бил редовно призован, с
отлагането на разглеждането на делото от тази дата, в открито с.з., за
02.12.2021г., съгласно разпоредбата на чл. 56 ал.2 от ГПК, той не следва да се
призовава отново, а се счита за редовно призован. Посочената норма е
императивна и изпълнението й не е в зависимост от обстоятелството
участвала ли е или не редовно призованата страна в съдебното заседание, в
което е отложено разглеждането на делото.
Ето защо е неотносимо соченото във в.жалба, че процесуалният
представител на ищеца бил уведомен от деловодството на съда, че на
04.11.2021г. ще се отложи разглеждането на делото и поради тази причина не
2
се явил в откритото с.з. Последното по никакъв начин не го е препятствало ,
тъй като в тази хипотеза това е изцяло негов ангажимент, да се осведоми за
кога е насрочено новото разглеждане на делото, съответно да вземе участие в
него.
По тези съображения и изложените в мотивите на обжалваното
решение, към които въззивната инстанция препраща на основание чл.272 от
ГПК, жалбата се явява неоснователна, решението като валидно, допустимо и
правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото в тежест на жалбоподателя са разноските,
направени във въззивното производство от ответницата по в.жалба, но тъй
като не са представени доказателства за такива, не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1183/30.12.2021г., постановено по гр.д.№
1873/2021г. по описа на Русенския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3