Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 162
гр.
Асеновград, 05.11.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно
заседание на шестнадесети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕДАЧЕВ
с
участието на секретаря Ася Иванова, като
разгледа НАХД № 537 по описа на Асеновградския районен съд – ІІ н.с. за 2019 година,
докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 18-0239-001653/03.12.2018 г., издадено от Началника
на Сектор към ОДМВР- Пловдив, РУ – гр. Асеновград – Диан Сотиров Трачев, с
което на С.К.Б. с ЕГН: ********** ***,
са наложени следните административни наказания:
1. На
основание чл. 179 ал.2, вр. с ал.1 т.5 пр.5
от ЗДвП - “Глоба” в размер на 200
лв. за нарушение по чл. 42 ал.2 т.1 от ЗДвП
и
2. На основание
чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 100 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 1 месец, за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.
А от ЗДвП.
Жалбоподателят С.Б. в депозираната жалба и в
съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Ч. оспорва наказателното
постановление откъм законосъобразност и обоснованост, оспорва факта на
нарушенията, като отрича авторството и вината си в тяхното извършване, навежда съображения за липса на виновно
поведение и неосъществен обективен състав. Навеждат се основания и за допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата
по издаването на НП и се твърди неправилно прилагане на материалния закон.
Искането към съда е за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна РУ на МВР-гр. Асеновград,
редовно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по
делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно
заседание намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се
разгледа по същество. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С акт за установяване на административно
нарушение от 05.11.2018
г. е било установено, че на 28.10.2018 г. около 11.30 часа
в община Асеновград на път втори клас № ІІ-86, км. 29,
посока от с. Бачково към гр. Асеновград, жалбоподателката Б. е управлявал лек автомобил
“Мерцедес“ МЛ 350 Блутек 4 Матик“ с рег. №
А 7175 НВ, като по време на движение и
предприета маневра изпреварване не е осигурила достатъчно странично разстояние
между своя и изпреварвания от нея автомобил “Ситроен“ с рег. № СО 4966 ХА ,
като при прибиране в дясната пътна лента го блъснала в предната лява част, с
което реализирала ПТП с материални щети. След произшествието, водачката Б. не
изпълнила задължението си като участник в ПТП да спре и да установи какви са
последиците от него, а продължила пътя и напуснала мястото на произшествието. За
произшествието и причинените му материални вреди подал заявление И.К. - водач на блъснатия лек автомобил, на който
са били причинени щетите. Въз основа на него, била образувана проверка, в
рамките на която бил установен извършителят, извършен оглед на щетите по автомобила
на пострадалия и снети обяснения от пострадалия, от нарушителя, както и от
свидетели, бил съставен и протокол за ПТП. При тези данни, актосъставителят К. преценил, че вината за възникването на
произшествието е именно на установения водач на л.а „Мерцедес“- С.Б., която в писмените си обяснения не отрекла факта, че
по времето на възникване на произшествието е пътувала и минала на соченото от
пострадалия място на възникване на ПТП, но отрича обстоятелството, че е причинила произшествие, както и че изобщо е
имало удар между нейния и друг автомобил. За констатираните нарушения на
водачката С.Б. бил съставен АУАН. Тъй
като след надлежна покана същата не се явила за съставянето на АУАН, същият бил
съставен в нейно отсъствие при хипотезата на чл.40 ал.2 от ЗАНН и съответно и
бил предявен по реда на чл.43 ал.4 от ЗАНН чрез органите на ОДМВР-Бургас. Жалбоподателката Б. го е подписала, като в
графата за възражения записала, че има такива, които ще представи в писмен вид.
Допълнителни писмени възражения не са били подадени в тридневния срок по 44
ал.1 от ЗАНН.
АУАН
е съставен от компетентен за това орган и съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Въз основа на съставеният АУАН
по-късно от компетентния за това орган било издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН и на
горепосочените основания на Б. са наложени
горните административни наказания. Наказателното постановление е постановено от
компетентния за това орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма
е.
При проверката на законосъобразността на наказателното постановление по
отношение на посочените правни основания
и наложените въз основа на тях административни наказания, съдът констатира следното:
Първото описано
в НП нарушение касае нарушаване на специалното задължение за водача на МПС, фиксирано в чл.
42 ал.2 т.1 от ЗДвП, а именно по време на изпреварването да осигури достатъчно
странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство.
Така описаното нарушение правилно е
квалифицирано по горната материално
правна разпоредба. Нарушението правилно е съотнесено и към съответстващата
му санкционна разпоредба. Нормата на чл.
179 ал.2,във вр. с ал.1 т.5 предл. 5 от
ЗДвП предвижда, че с посочената в нея
санкция се наказва този, който поради неспазване на правилата за изпреварване причини
пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление.
Съдът намира, че извършването на нарушението е надлежно установено, като
от събраните доказателства по несъмнен начин се установява авторството на
нарушителя и неговата вина. На първо място горните обстоятелства се установяват
от презумптивната доказателствена сила на АУАН въведена по изключение с разпоредбата
на чл. 189 ал.2 от ЗДвП. В конкретния случай фактическите констатации в АУАН се
подкрепят и от събраните гласни доказателства- показанията като свидетел на
актосъставителя Х.К., който чрез оглед на място и след като е възприел мястото
на удара и причинените щети по автомобила на пострадалия, а и чрез беседа с част
от участниците в произшествието и на базата обясненията на свидетелите очевидци
е установил механизма на неговото възникване, както и наличието на виновно
поведение от страна на жалбоподателя.
На второ място факта на извършване на нарушението от
страна именно на жалбоподателката Б. се установява от показанията и на
свидетелите очевидци – И.К., М.И. и Илияна С.. Първите двама от тях са пътували
в ударения автомобил марка „Ситроен“ и след удара непосредствено са видели и
запомнили номера на лекия автомобил, управляван от жалбоподателката. Именно въз
основа на тези данни, впоследствие е бил индивидуализиран автомобила Мерцедес участник
в произшествието, както и самоличността на водача Б.. След издирването й в гр. Бургас, същата саморъчно е декларирала,
че тя е управлявала автомобила и не отрекла обстоятелството, че към момента на
произшествието се е намирала и е управлявала посочения автомобил именно на
мястото на произшествието. Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателката Б.,
че същата не е блъскала автомобила на пострадалия и не е предизвиквала ПТП, като
съображения, за което излага че по нейния автомобил не е имало никакви повреди и съответно
същата не ги е заявила пред застрахователя си. Факт е, че същата не само, че е
напуснала местопроизшествието, без да укаже съдействие за установяване на
вредите, с което не е изпълнила и задълженията си като участник в ПТП и
съответно на практика е направила всичко възможно за укриването си, както и за
възпрепятстване на възможността за нейното установяване. Същата и след
установяването й, не се е отзовала на призоваването и в гр. Асеновград и
представяне на автомобила за оглед непосредствено след произшествието, а се е
явила пред полицейските органи в гр. Бургас, но една седмица по-късно, през
който период няма пречка автомобилът да е бил отремонтиран и следите от ПТП да
са били заличени. Иначе няма логична причина за упоритият и отказ да представи
автомобила веднага след призоваването и в гр. Асеновград.
Ето защо, съдът намира, че извършването
на административното нарушение е
установено по несъмнен начин и същото правилно е описано и квалифицирано в НП,
като са посочени задължителните елементи от неговия състав. В конкретния случай
от доказателствата се установява, че при рисково изпреварване на колона от автомобили, жалбоподателката Б. поради
наличие на насрещно движещ се автомобил рязко се е прибрала в своята лента за
движение, при което е блъснала изпреварвания автомобил „Ситроен“, управляван от
св. К.. По този начин жалбоподателката С.Б. безспорно е нарушила правилата за изпреварване
и е причинила процесното ПТП, при което е причинила
материални щети по л.а „Ситроен“, с което е реализирал и състава на описаното административно
нарушение. Предвидената санкция в посочената санкционна разпоредба е глоба в
абсолютно определен размер от 200 лв. и оразмеряването на глобата не подлежи на
преценката на АНО. Ето защо като е наложил глобата именно в този размер, същият
правилно е приложил закона.
По отношението на нарушението описано в т.2 на НП,
съдът намира, че същото правилно е квалифицирано по съответната нарушена
материално-правна разпоредба. Нормата на чл. 123 ал.1, т.1 предвижда първото и
основно задължение за водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, без да създава опасност за движението по пътя,
да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. В случая, е нарушено конкретното
задължение на жалбоподателят Б. по т.3 б. А на горния член, а именно, когато
при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието. Въпреки, че е бил наясно, че е
блъснал друг автомобил, за което свидетелствува факта установен от свидетелите,
че веднага след удара същата е намалила, след което е ускорила рязко и е
изчезнала зад завоя, Б. не е спряла и не е установила какви са вредите от произшествието,
с което е реализирала състава на горното нарушение. Ето защо съдът
намира, че нарушението е надлежно установено, правилно е квалифицирано и
адекватно съотнесено към съответсвуващата му санкционна разпоредба, която
предвижда кумулативни административни наказания лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв.
По
отношение на размера на наказанията, а
именно глоба в размер на 100 лв. и лишаването от правоуправление за срок от 1
месец е видно, че двете наказания са
ориентирани към минималния размер на
предвидените в закона диапазони и съдът намира, че така наложените размери на наказанията
се явяват занижено съобразно основния
критерий по чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на конкретното нарушение. Жалбоподателката
с оглед тежестта на съставомерния
резултат и последващите и действия по
осуетяване обективността на проверката,
а също и предвид данните в справката АНД относно изключително голямото
количество предходните нарушения по ЗДвП и факта, че с деянието си същата на
практика е реализирала съставите на две отделни нарушения се характеризира като
нарушител с висока степен на обществена опасност и съответно и извършеното нарушения е такова със сравнително голяма тежест, което е
налагало и санкции клонящи към максималните размери предвидени в закона. Поради забраната за влошаване на положението
на обжалващия във въззивното производство обаче не съществува възможност за
съда за завишаване на размера на наказанията и същите следва да бъдат
потвърдени в този им размер.
Предвид
гореизложеното и като намери обжалваното НП за обосновано, правилно и
законосъобразно на основание чл. 63 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
18-0239-001653/03.12.2018 г., издадено от Началника на Сектор към ОДМВР-
Пловдив, РУ – гр. Асеновград – Диан Сотиров Трачев, с което на С.К.Б. с ЕГН: **********
***, са наложени следните административни наказания:
1. На
основание чл. 179 ал.2, вр. с ал.1 т.5 пр.5
от ЗДвП - “Глоба” в размер на 200
лв. за нарушение по чл. 42 ал.2 т.1 от ЗДвП
и
2. На основание
чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 100 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 1 месец, за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.
А от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд –Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: