№ 2786
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя Вълкова
при участието на секретаря Снежана П. Тодорова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №
20211100114790 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Д. Г. Д. и Д. П. Д.
срещу Ю. Б. АД, с която са предявени искове, както следва:
с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за сумата от
43259,05 лв., получена без основание от ищците за периода 05.11.2015 г.
– 05.11.2020 г. по договор за жилищен кредит № 2646/R/2008 г. от
15.09.2008 г. поради валутна разлика между швейцарския франк и
българския лев, ведно със законната лихва, считано от 05.11.2020 г. до
окончателното плащане;
с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за сумата от
11054,89 CHF, платена без основание, представляваща разлика между
платените възнаградителни лихви по договор за жилищен кредит №
2646/R/2008 г. от 15.09.2008 г. за периода 05.11.2015 г. – 05.11.2020 г. и
действително дължимите възнаградителни лихви, ведно със законната
лихва, считано от 05.11.2020 г. до окончателното плащане.
Ищците твърдят, че са кредитополучатели по договор за жилищен
кредит №2646/R/2008г. от 15.09.2008 г., сключен с Б.П. Б. АД – праводател на
Ю. Б. АД, считано от 12.11.2019 г., на основание на който са получили заем в
размер на левовата равностойност на 240000 CHF. Твърдят да е
неравноправна уговорката за погасяване на кредита в швейцарски франкове,
което не е валутата, в която кредитополучателят получавал доходите си и
навеждат доводи, че кредитът следвало да се счита за предоставен в лева.
Навеждат доводи, че когато курсът се покачвал, за една и съща като размер в
швейцарски франкове вноска кредитополучателят внасял по-голяма сума в
лева, както и, че разликата в курса на швейцарския франк към лева към
1
момента на отпускане на кредита и към момента на погасяване на вноските по
него е положителна величина, формирана след служебно превалутиране от
банката по нейн търговски курс към всеки от двата момента, която счита да е
печалба за банката, съществуваща и получавана успоредно с договорената
възнаградителна лихва. Навежда доводи за нищожност на клаузата по чл. 28,
б.в) от договора. Твърдят, че поради валутна разлика в курса швейцарски
франк/български лев, банката е получила без основание сумата от 43259,05
лв. Твърдят да е договорено, че за ползване на заема кредитополучателите ще
плащат възнаградителна лихва, чийто размер се определя от БЛП на банката
за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс надбавка от 1,3% като
БЛП подлежал на ежемесечна актуализация. Банката не е извършвала
актуализация на БЛП и поради това, ищците са надплатили за
възнаградителна лихва сумата от 11054,89 швейцарски франка. Твърдят
кредитополучателите да са получили левовата равностойност на 240000
швейцарски франка при обменен курс 1.2267, но въпреки, че кредитът е
отпуснат и усвоен в лева, ищците са заплащали месечните анюитетни вноски
в швейцарски франкове като обменния курс многократно е надвишавал
обменния курс към датата на усвояване на кредита.. Претендира разноски по
делото.
Ответникът оспорва исковете. Оспорва активната солидарност на
ответниците. Не оспорва сключването на договора за жилищен кредит с
ищците, като кредитополучатели, на основание на който банката е
предоставила сумата от 240 швейцарски франка. Навежда доводи, че БЛП и
ЛИБОР не са идентични индекси и БЛП е индекс, определян по методика на
банката. Прави възражение за погасено по давност вземане. Оспорва кредитът
да е предоставен в лева и да е трябвало да бъде погасяван в лева и навежда
доводи. Твърди, че погасяванията на кредита са извършвани в швейцарски
франкове чрез вноски от банка в чужбина. Твърдят, че ищцата Д. П. Д. не е
правила вноски по кредита и процесуалните искове, заведени от нея са
неоснователни.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Между страните е прието за безспорно, че на основание договор за
жилищен кредит № 2646/R/2008 г. от 15.09.2008 г. Б.П. Б. АД е предоставила
на ищците заем в размер на левовата равностойност на 240000 CHF, а ищците
са се задължили да върнат предоставената сума в сроковете и при условията,
уговорени в договора. От процесния договор се установява, че заемът е
предоставен за покупка и ремонт на апартамент (чл. 2). Не е спорно, а и се
установява от публичните регистри (ТРРЮЛНЦ към АВ), че считано от
12.11.2019 г. Б.П. Б. АД е праводател на Ю. Б. АД на основание вливане на
първото дружество във второто.
Ищците са физически лица, на които, по силата на сключения с банката
договор за жилищен кредит № 2646/R-2008 г. е предоставен банков кредит за
покупка и ремонт на апартамент. Не се твърди, а и от събраните
доказателства не се установява кредитът да е предназначен за извършване на
търговска или професионална дейност от страна на ищците, поради което,
2
същите има качеството на потребители по см. на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а
банката – ответник съответно се явява търговец по см. на пар. 13, т. 2 от ДР
на ЗЗП. Следователно, приложими са разпоредбите за защита на
потребителите в същия закон.
По иска с правно основание чл. чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за
сумата от 43259,05 лв., надплатена от ищците за периода 05.11.2015 г. –
05.11.2020 г. по договор за жилищен кредит № 2646/R-2008 г. поради
валутна разлика между швейцарския франк и българския лев, ведно със
законната лихва, считано от 05.11.2020 г. до окончателното плащане:
В чл. 1 от договора страните изрично са договорили, че предмет на
процесния договор е предоставянето на 240000 швейцарски франка.
Заеманата сума е конкретно определена по размер и валута (швейцарски
франкове). В клаузите, касаещи възнаградителната лихва за ползване на
кредита (чл. 13, ал. 1, чл. 13, ал. 3, чл. 13, ал. 4 от договора, за съдържанието
на клаузите – вж. по-долу) страните изрично реферират към базов лихвен
процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове. С
нареждането за отпускане на ипотечен кредит от 26.09.2008 г. ищецът Д. Д. е
поискал от банката да завери конкретно посочена в нареждането негова
разплащателна сметка със сумата от 240000 CHF. От заключението на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на 29.09.2008 г.
посочената в нареждането сметка на ищеца Д. Д. е заверена със сума в размер
на 240000 CHF. От съвкупната преценка на клаузите в договора и фактите по
действията на страните във връзка с искането и предоставянето на заемната
сума, се установява, че волята на страните е била заемната сума да им бъде
предоставена в швейцарски франкове. Уговорката за предоставяне на заемна
сума чуждестранна валута е позволена от закона и в конкретния случай няма
основание да се приема за нищожна. От заключението също се установява, че
на 29.09.2008 г. от сметката на кредитополучателя Д. Д., по която е постъпила
заемната сума, със сумата от 238338,63 швейцарски франка е заверена
банкова сметка на кредитополучателя в български лева със сумата от 292370
лв. като е извършено превалутиране по курс CHF/BGN 1,2267.
Превалутирането, обаче, на заемната сума от швейцарски франкове в
български лева и преводът на средствата от банкова сметка на
кредитополучателя в швейцарски франкове по негова банкова сметка в
български лева не е уговорено в договора за кредит като условие за усвояване
на сумата, извършено е след предоставяне на договорената заемна сума
съгласно условията на процесния договор и следователно, не влияе на извода
за размера и валутата, в която заемът е договорен.
С чл. 25 от договора е договорено, че погасяване на вземанията на
банката във валута, различна от тази, посочена в настоящия договор, което
предполага арбитражни операции, евентуалните курсови разлики са за сметка
на кредитополучателя. С клаузата на чл. 28, б. в) е уговорено, че
кредитополучателят е декларирал, че е информиран от банката и приема, че
ползването на кредит в швейцарски франкове включва валутен риск и е
възможно крайната цена на кредита в левова или еврова равностойност да
бъде различна от първоначалната сума в оригинална валута (швейцарски
3
франкове), при промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или
швейцарски франк/лев. Банката не носи отговорност при настъпване на
неблагоприятни последици, вследствие на промяна на валутния курс
евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев.Съставът споделя
становището, застъпено в решение № 295/22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г.
на ВКС, II т.о., в което въз основа на задължителна практика на СЕС,
постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС, както и
практика на ВКС е обосновано, че е неравноправна неиндивидуално
договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците
от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и
която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите
последици от сключването на договора и когато при проверката й за
неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за
добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от
договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират
изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП (в т.см. Решение № 384/29.03.2019 г. по
дело № 2520/2016 г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 294/27.03.2019 г. по т.д. №
1599/2017 г. на ВКС, ТК, II т.о.; вж. и дело С-119/17 на СЕС, дело № С-119/17
СЕС, което препраща към решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/16, т. 1 от
диспозитива на решението по дело С-186/16 на СЕС, т.2, т.3, т.54 и т.56 от
диспозитива на решението на СЕС по дело С-186/16, т. 55 от разяснителната
част на решението си по дело С-186/16 СЕС, дело № С-119/17).
Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗП предвижда клаузите на договорите,
предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен
начин, като съгласно ал. 2 при съмнение относно смисъла на определено
условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин. Договорната
клауза на чл. 25 и чл. 28, б.в) не отговаря на изискването за яснота и
разбираемост.
Не е доказано банката да е предоставила на потребителите към момента
на сключване на договора за кредит подробна информация, която да им
позволи да преценят икономическите последици от клаузата за валутния риск
за финансовите им задължения, за които ще им бъде икономически трудно да
понесат при значимо обезценяване на валутата, в която получават доходите
си, както и да им е разяснила реално икономическите аспекти и рискове на
превалутирането на кредита в швейцарски франкове. Предоставената от
банката информация, декларирана в сочената клауза, че е информиран, че е
възможно крайната цена на кредита в левова или еврова равностойност да
бъде различна от първоначалната сума в швейцарски франкове и, че това ще
доведе до неблагоприятни последици не обосновава извод, че е налице
„достатъчна информираност” на потребителите. Не е доказано, че на
потребителите, като по-слабата страна в правоотношението, включително с
оглед степен на информираност, е предоставена информация при
сключването на договор за жилищен кредит със срок на издължаване от 300
месеца за очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк,
4
спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с каквато
информация банката следва да разполага, тъй като е неизменна част от
професионалната й дейност, както и какви действия може да предприеме
кредитополучателят, за да минимализира валутния риск. Предвид липсата на
информация в дългосрочен план за промяната в обменните курсове на
швейцарския франк, кредитополучателите не са могли да преценят
потенциално значимите икономически последици върху финансовите им
задължения от валутния риск, който поемат със сключването на договора за
кредит в тази валута, и са се съгласили с установените предварително от
банката условия, без да може да повлияят на съдържанието им, включително
на изявленията в чл. 25 и чл. 28, б. ). С непредоставянето на необходимата
информация на потребителите банката като икономически по-силна страна е
нарушила принципа на добросъвестност, като впоследствие след сключване
на договора в хода на неговото изпълнение процесните договорни клаузи на
чл. 25 и ал. 28, б. в) са довели до значителна неравнопоставеност между
страните (вж. по-долу са осъдителните искове). Поради това, че с клаузите на
чл. 25 и чл. 28, б. в) във вреда на потребителите върху тях се прехвърля
изцяло валутния риск, то се създава значително неравновесие между правата
и задълженията на страните по договора за кредит по смисъла на чл. 143, ал.
1, т. 20 ЗЗП. Не може да се установи, че действително кредитополучателите
са разбирали икономическия смисъл и правните последици на посочените
клаузи. Следователно, клаузите са неравноправни.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза е нищожна, освен
ако е уговорена индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия (чл. 146, ал. 2 ЗЗП), като тежестта на доказване, че
определено условие на договора е индивидуално уговорено, е на търговеца /
доставчика - чл. 146, ал. 4 ЗЗП (в т.см. решение № 98/17 г. по т.д. № 535/2016
г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 51/04.04.2016 г. по т.д. № 504/2015 г. на
ВКС, ТК, II ТО и решение № 77/22.04.2015 г. по гр.д. № 4452/2014 г. на ВКС,
ГК, III ГО). Съгласно практиката на ВКС по приложението на чл. 146, ал. 2 и
ал. 4 ЗЗП подписването на договор за банков кредит от потребителя не
освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в
договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били
индивидуално уговорени с него, тъй като доказателствената тежест за
установяване на обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена, се
носи именно от доставчика на услугата - ответната банка (в т.см. решение №
98/17 г. по т.д. № 535/2016 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 51/04.04.2016 г.
по т.д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 77/22.04.2015 г. по гр.д.
№ 4452/2014 г. на ВКС, ГК, III ГО). По делото не са ангажирани
доказателства потребителите да са могли да изразят становище по
съдържанието на договора, вкл. по клаузите на чл. 25 и чл. 28, б. в) от него,
както да са имали възможност да повлияят върху съдържанието им.
Следователно, не е доказано, че спорните клаузи са индивидуално
договорени. Предвид неравноправния им характер, и поради това, че не е
5
доказано клаузите да са индивидуално уговорени, същите (25 и чл. 28, б. в) са
нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 2, т. 20 ЗЗП.
Предвид извода за нищожност на клаузата за поемане на валутния риск
и извода за валидност на клаузата за предоставяне на заемната сума в
швейцарски франкове, в случай на постъпления за погасяване на кредита в
местна валута или резервната валута на страната (евро), което налага банката
да извърши превалутиране на постъпленията от местната валута в
швейцарски франкове, следва да се прилага обменния курс CHF/BGN или
CHF/EUR към 29.09.2008 г., когато на кредитополучателите е предоставена
заемната сума и от сметката на кредитополучателя във франкове е извършен
превод по негова сметка в български лева.
От писмените доказателства и заключението на вещото лице се
установява, че в процесния период 05.11.2015 г. – 05.11.2020 г. погасителните
вноски по кредита са получавани по банковата сметка в швейцарски
франкове, обслужваща процесния кредит, чрез преводи в швейцарски
франкове от чужбина като в банката – ответника не са постъпвали преводи
във валута, различна от швейцарския франк. Преводите са извършвани от
еврова сметка на ищеца Д. Д. при Райфайзенбанк, Австрия, превалутирани са
в швейцарски франкове по текущ обменен курс на австрийската банка и са
извършвани преводи на суми в швейцарски франкове с основание на превода
„погасителна вноска ипотечен кредит“ (вж. л. 19-25 по делото, както и
отговора на зад. 1 и зад. 2, стр. 9 от заключението от 06.06.2022 г., л. 35 по
делото). Следователно, банката в Австрия е тази, която е извършвала
превалутиране на сумите от евро в швейцарски франкове, а не банката –
ответник. Последната е получавала сумите за погасяване на задълженията по
банковия кредит в швейцарски франкове и следователно, не се е налагало да
превалутира постъпили суми от български лева или евро в швейцарски
франкове. Следователно, неоснователни са твърденията на ищците, че са
внасяли суми в лева и банката-ответник служебно е превалутирала
постъпилите суми в швейцарски франкове. По делото е доказано, че за
процесния период банката не е извършвала служебно превалутиране на суми
от български лева или евро в швейцарски франкове за погасяване на
задълженията по процесния кредит и следователно, не е получавала без
основание суми поради валутна курсова разлика между швейцарския франк и
българския лев. Следователно, искът с правно основание чл. 55, ал. 1,
предложение първо ЗЗД за сумата от 43259,05 лв., представляваща
надплатена от ищците сума за периода 05.11.2015 г. – 05.11.2020 г. по договор
за жилищен кредит № 2646/R/2008 г. поради валутна разлика между
швейцарския франк и българския лев е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Поради отхвърляна на главния иск, следва да бъде отхвърлен и
акцесорния иск за законна лихва, считано от 05.11.2020 г. до окончателното
плащане.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за
сумата от 11054,89 CHF, представляваща разлика между платените
възнаградителни лихви по договор за жилищен кредит № 2646/R-2008 г. за
6
периода 05.11.2015 г. – 05.11.2020 г. и действително дължимите
възнаградителни лихви, ведно със законната лихва, считано от 05.11.2020 г.
до окончателното плащане:
От писмените доказателства се установява, че с клаузата на чл. 13, ал. 1
от процесния договор страните са се уговорили кредитополучателят да
заплаща на банката годишен лихвен процент, който се формира от базовия
лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс
надбавка от 1,30 %. Съгласно чл. 13, ал. 3 от процесния договор базовият
лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове се
актуализира на първия работен ден на всеки месец, като се формира на база
посоката на движение на съответната за деня стойност на 1м LIBOR в
швейцарски франкове. Съгласно чл. 13, ал. 4 към момента на подписване на
договора БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове е 3,86 %. С
клаузата на чл. 23, ал. 1 е уговорено, че погасяването на кредита се извършва
на месечни погасителни вноски, включващи част от главница, лихва и
месечна такса, съгласно погасителен план, представляващ приложение към
договора (чл. 23, ал. 1) като в случай, че падежът на съответната погасителна
вноска е в неприсъствен ден, кредитополучателят се задължава да осигури
средства по своя сметка, обслужваща кредита, в предходния работен ден (чл.
23, ал. 3). Уговорено е крайният срок за издължаване на кредита да е 300
месеца от датата на първото по ред усвояване (чл. 24).
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
се установява, че на 29.09.2008 г. посочената в нареждането сметка на ищеца
Д. Д. е заверена със сума в размер на 240000 швейцарски франка.
Клаузата на чл. 13, ал. 1 от процесния договор касае цената на договора
- определянето на размера на възнаградителната лихва като сбор от две
компонентна – БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове
(3,86 % към датата на сключване на договроа) и константна надбавка (1,30
%). От текста на клаузата се установява, че страните са били наясно с
действащия БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове към датата на
договора и като са го посочили конкретно, както и с конкретното посочване
на договорната надбавка, са определили по ясен и разбираем начин размерът
на възнаградителната лихва – 5,16 %.
От клаузите на чл. 13, ал. 1 и чл. 13, ал. 3 в договора следва, че БЛП и
1м LIBOR не са едни и същи величини. В договора няма изрична дефиниция
на 1м LIBOR, как се определя и от какво зависи; няма дефиниция и на БЛП
на банката, нито е предвидена методология как конкретно ще се изменя БЛП
при какви конкретно изменения на 1м LIBOR. С всяка промяна на
приложимия БЛП би се променяла и приложимата възнаградителна лихва
като в договора не са посочени конкретните критерии, на основание на които
банката ще може да променя лихвения процент. Клаузата на чл. 13, ал. 3
представлява хипотеза на неравноправна клауза, изрично регламентирана в
чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП.
В случая, не е налице фактическият състав на изключението по чл. 144,
ал. 3, т. 1 ЗЗП - сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други
7
стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на
борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия
пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови
услуги (разпоредбата изрично реферира към чл. 143, т. 7, 10 и 12, но, предвид
измененията на чл. 143 в ДВ - бр. 100/19 следва да се тълкува корективно и да
се отнася съответно за чл. 143, ал. 2, т. 7, 11 и 13). Основният критерий за
приложението на посоченото изключение е изменението на цената да се
дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на
финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или
от държавен регулатор. Уговорената неиндивидуално в договора за кредит
възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на
първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, при
необявени предварително и невключени като част от съдържанието на
договора ясни правила за условията, при които този размер може да се
променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на изискването за
добросъвестност, поради което по отношение на тази клауза изключението по
чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗПП е неприложимо (в т.см. решение № 205/07.11.2016 г. по
т. д. № 154/2016 г. на ВКС, ТК, I ТО). В тази връзка, с оглед изложеното за
липса на ясно, недвусмислено и подробно описан в договора метод за
промяна на лихвата, предпоставката „добросъвестност“ на търговеца не е
налице и същият не може да се ползва от коментираното изключение.
В разглеждания случай не е налице и фактическият състав на
изключението по чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП: 1) доставчикът на финансовата
услуга да е поел задължението да уведоми другата страна за извършените без
предизвестие едностранни промени в лихвения процент в 7-дневен срок и 2)
другата страна по договора да има право незабавно да го прекрати. Това е
така, защото в договора не е предвидено задължение на банката да уведоми
другата страна за извършените промени.
Не е доказано коментираната клаузата на чл. 13, ал. 3 от договора да е
индивидуално уговорена, поради което, на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗД е нищожна.
Доколкото клаузата касае съществен елемент на договора за кредит (цената
на договора) и доколкото при неприлагане на коментираната част от клаузата,
се запазва уговорката за дължима възнаградителна лихва с определен размер,
съставът приема, че сделката би била сключена и без недействителната й част
(арг. чл. 26, ал. 4 ЗЗД). Клаузите, уреждащи приложимата възнаградителна
лихва в отношенията между страните, при изследване на въпроса за
дължимата и съответно - надплатена възнаградителна лихва за процесния
период следва да се приложи без приетата за нищожна клауза, т.е., че
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на
базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове (БЛП) към момента на сключване на настоящия договор – 3,86 %
плюс договорна надбавка от 1,30 % (общо 5,16 % % на годишна база). Така
прочетена клаузата за приложимата възнаградителна лихва е ясна и
разбираема за средния потребител и не е неравноправна.
Поради нищожност на клаузата на чл. 13, ал. 3 от договора, следва, че
банката не е имала задължение да намалява прилагания за процесния кредит
8
БЛП в случай на намаление на 1м LIBOR, както твърдят ищците. Банката
също не е имала и основание да прилага по-висок размер на БЛП за
процесния договор.
От заключението на вещото лице се установява, че банката не е
увеличавала прилагания размер на възнаградителна лихва – за периода от
05.11.2015 г. до 28.02.2019 г.) банката е прилагала по-ниска стойност на БЛП
за жилищни кредити в швейцарски франкове, в сравнение с уговорената в
процесния договор (от 3,86 %) като в периода от 05.11.2015 г. до 28.12.2019 г.
БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е варирал
между 2,114400 % и 2,232400 % като прилаганата надбавка от 1,30 % не е
била променяна (приложимият процент на възнаградителна лихва в варирал
между 3,414400 % и 3,532400 %). За остатъка от процесния период от
29.12.2019 г. до 05.11.2020 г. е прилаган размер на възнаградителна лихва,
равен на БЛП на банката, без да се прилага надбавка от 1,30%, като размерът
на приложимия БЛП е бил по-нисък от размера на възнаградителната лихва,
уговорен в договора от 5,16 % (вж. зад. 3 от заключението от 06.06.2022 г., л.
34, л. 37-38 по делото на СГС, зад. 2 от заключението от 11.05.2021 г., гръб на
л. 110-112 по приложеното делото на СРС). Следователно, банката е
прилагала по-нисък размер на възнаградителна лихва от договорения, без да е
имала задължение да намалява този размер и не е събирала сума за
възнаградителна лихва по-висок от конкретно договорения (от 5,16 %).
Следователно, искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД
за сумата от 11054,89 CHF, платена без основание, и представляваща разлика
между платените възнаградителни лихви по договор за жилищен кредит №
2646/R/2008 г. за периода 05.11.2015 г. – 05.11.2020 г. и действително
дължимите възнаградителни лихви е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Поради отхвърляна на главния иск, следва да бъде отхвърлен и
акцесорния иск за законна лихва, считано от 05.11.2020 г. до окончателното
плащане.
По разноските:
Съдът е запознат с практиката на СЕС, обективирана в решение от
16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на СЕС, в което, съдът е
приел за необходимо да се произнесе по въпроса дали е съвместимо с
принципа на ефективност, възлагането на потребителя на съдебните разноски
в зависимост от върнатите му суми, при положение, че искът му е уважен в
частта относно неравноправния характер на спорната клауза (т. 96). СЕС е
приел, че обвързването на разпределението на съдебните разноски в това
производство само с недължимо платените суми, чието връщане е
разпоредено, може да възпре потребителя да упражни посоченото право,
предвид разноските, до които води предявяването на иск по съдебен ред /т. 98
от решението/ и е решил, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от
Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните
разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на
недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на
9
установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния
характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена
пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от
Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално
неравноправния характер на договорни клаузи. На изложените в решението
мотиви се позовава и ВКС (вж. Определение № 366 от 16.08.2022 г. по
ч.т.дело № 1085/2022 г. на ВКС). В конкретния случай, ищците са
потребители и се позовават на неравноправни клаузи в договор за банков
кредит. Съобразявайки посочената съдебна практика на СЕС и ВКС съдът
счита, че възлагането на съдебни разноски на ищеца, когато се позовава на
неравноправни клаузи в договор за банков кредит, които да са установени за
неравноправни създава съществена пречка за потребителя да упражни
предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол
върху евентуално неравноправния характер на договорните клаузи. С оглед
изложеното, въпреки изхода на делото, съдът счита, че не следва да възлага
разноски в тежест на ищеца.
По изложените съображения Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо
ЗЗД, предявен от Д. Г. Д., ЕГН **********, и Д. П. Д., ЕГН **********,
срещу Ю. Б. АД, ЕИК *******, за сумата от 43259,05 лв., получена без
основание за периода 05.11.2015 г. – 05.11.2020 г. по договор за жилищен
кредит № 2646/R/2008 г. поради валутна разлика между швейцарския франк и
българския лев, ведно със законната лихва, считано от 05.11.2020 г. до
окончателното плащане;
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо
ЗЗД, предявен от Д. Г. Д., ЕГН **********, и Д. П. Д., ЕГН **********,
срещу Ю. Б. АД, ЕИК *******, за сумата от 11054,89 CHF, платена без
основание, представляваща разлика между платените възнаградителни лихви
по договор за жилищен кредит № 2646/R/2008 г. от 15.09.2008 г. за периода
05.11.2015 г. – 05.11.2020 г. и действително дължимите възнаградителни
лихви, ведно със законната лихва, считано от 05.11.2020 г. до окончателното
плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10