Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

град Ловеч, 31.07.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав  - наказателна колегия, в открито заседание на шести юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №444 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

С наказателно постановление №99/15.05.2020 година на Корнелия Добрева Маринова, Кмет на Община Ловеч, е наложена на В.И.И.,***, на основание чл. 53 във вр. с чл.27, ал.1, 2, 3 и чл.3 от ЗАНН, и чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, глоба в размер на 300,00 лева, за това, че лицето В.И.И. на 16.04.2020 г., около 17.10 часа в гр. Ловеч, ж.к. „Червен бряг“, посещава детска площадка в междублоковото пространство в близост но училище „Тодор Кирков“, за отдих, с което е нарушен I, т.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Посочено е, че няма възражения, и че нарушението е за първи път, както и че установеното нарушение се потвърждава от АУАН №1315/16.04.2020 г.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят В.И.И., който го обжалва в срок като незаконосъобразно и неправилно и моли същото да бъде отменено. Излага, че няма данни лицето, съставило АУАН да е упълномощен съгласно ЗЗ. Сочи, че в заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., I, т.1 било посочено, че № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването се преустановява посещенията на „детски площадки, намиращи се на открити и закрити обществени места“. Сочи, че в случая детска площадка е в междублоковото пространство, като не е ясно дали същата е определена като такава и съществува в подробния устройствен план на района, или са поставени съоръжения за деца. Излага, че също така площадката се намирала в междублоковото пространство, а не в открито обществено пространство, каквото не било дефинирано в посочената заповед. Сочи, че в АУАН неправилно била посочена фактическата обстановка. Сочи, че докато се прибирал леко му прилошало и поради тази причина при преминаването си през междублоковото пространство се спрял на площадката. Сочи, че в този момент дошъл и актосъставителят, който не му поискал обяснения, а направо пристъпил към съставянето на акта. Сочи, че самата площадка не била оградена с ленти, които да обозначават, че е забранен престоя или преминаване през нея, нито имала указателна табела за подобна забрана. На следващо място излага, че макар заповедта на министъра да е общ административен акт, то същата не било разпространена по реда, предвиден в АПК, като никъде не било посочено къде да следят за тези задължителни заповеди и техните изменения. Също така моли да се приеме, че за повече от два месеца били издадени над 30 заповеди от Министъра на здравеопазването, касаещи извънредното положение и мерките, като заповедите не били съобщени с изменения и допълнения, а трябвало постоянно да се търсят и сравняват, което правило невъзможно спазването им. На следващо място  сочи, че цитираната заповед на Министъра на здравеопазването е отменена на 14.05.2020 г., а НП е издадено един ден след нейната отмяна, както и че не са посочени разпоредбите на ЗЗ, които са нарушени. На следващо място сочи, че НП е незаконосъобразно тъй като АНО не е изпълнил задължението си визирано в чл.28 от ЗАНН. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Ответникът – Община гр. Ловеч, редовно призовани, се представляват от юриск. Чобанова, която моли съда да потвърди издаденото НП от кмета на Община Ловеч, като правилно и законосъобразно. В дадения и от съда срок е депозирала писмени бележки, в които е изложила подробни аргументи за законосъобразност на издаденото НП и неоснователност на депозираната жалба. Моли съда да и присъди и направените по делото съдебно деловодни разноски като прилага списък на разноските по делото.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Р.Н.Н., Х.П.К. и Л.П.Л., от становището на процесуалния представител на ответника и представените от същия писмени бележки, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 16.04.2020 година бил съставен Акт №1315/16.04.2020 г. за установяване на административно нарушение от св. Р.Н.Н., в присъствието на св.  Х.П.К. и св. Л.П.Л. срещу В.И.И.,***, за това, че на 16.04.2020 г., около 17.10 часа в гр. Ловеч, ж.к. „Червен бряг“ посоченото по – горе лице посещава детска площадка в междублоковото пространство в близост но училище „Тодор Кирков“, за отдих, с което е нарушен I, т.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването. С акта не са иззети доказателства. В акта в графа възражения е вписано „Да”. Жалбоподателят е подписал акта, като му е връчен препис от същия. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

От свидетелските показания на актосъставителят Н. се установява, че на посочената в акта дата около 17.10 часа били с колегите му Х.К. и Л.Л. автопатрул със служебният им автомобил. Установява се, че в междублоковото пространство на детската площадка група момчета били седнали в беседка, а тогава било забранено от Министъра на здравеопазването посещаването на детски площадки, като било задължително носенето на маски. Установява се, че ги помолили да напуснат, като жалбоподателят бил и без маска, като оправданието му било, че пуши. Установява се, че последния отказал да напусне детската площадка, а приятелите му казвали да си тръгне, но той настоявал да остане. Установява се, че поискали да представи документите за самоличност, но той отказал при което извикали за съдействие служители на РУ Ловеч, които взели личната му карта и им я дали, при което му бил съставен процесния акт.

От показанията на свидетел по акта - св. К., се установява, че поддържа написаното в акта, и че процесния ден били  патрул в ж.к. Червен бряг, когато  видели група момчета, които били седнали в беседката, зад магазина. Установява се, че отишли при тях и ги попитали защо са седнали там, като ги помолили да си тръгнат, тъй като в противен случаи ще им съставят акт. Установява се, че само жалбоподателят нямал маска, каза им казал, че пуши и няма да си сложи маската. Установява се, че му поискали да им представи л.к., но той отказал при което се обадили на дежурен в РУ Ловеч, след което им изпратили екип, които му взели л.к. а те съставили акт.

От показанията на свидетелят Л. се установя, че е свидетел по акта и че поддържа написаното в него. Установява се, че на посочената дата в акта патрулирали  из града и стигнали до ж.к. „Червен бряг” със служебният автомобил, когато видели 4-ма  младежи, единия от които бил без маска, а в същото време било забранено да се посещават паркове и детски площадки и било задължително носенето на маска. Установява се, че отишли при него, поискали му обяснение защо е без маска и защо нарушава заповедта на Министъра на здравеопазването, а  той им обяснил, че пуши цигара, и че трябва да е без маска докато пуши. Установява се, че в същото време той не забелязал цигара в него. Установява се, че жалбоподателят отказал да си даде личните данни и те извикали екип на РУ Ловеч, които снели личните му данни а те съставили  акта.

      Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Н., К. и Л., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на направената проверка на жалбоподателят и съставянето на АУАН на същия. Съдът дава вяра на показанията на тези трима свидетели, като ги приема за последователни, непротиворечи относно главния факт на доказване, безпристрастни и обективни. Показанията на тези свидетели не се изключват взаимно и описват една и съща фактическа обстановка. Начина, по който тези свидетели изясниха фактите, около извършването на проверката и съставянето на акт на жалбоподателят дава основание да се приеме, че последните дават достоверни показания, в зависимост от това всеки един от тях какво е възприел и на какво е станал свидетел.

Наказателното постановление, обаче, така както и АУАН съдържат недостатъчно пълно описание на фактическата обстановка и по тази причина  нарушителя не е могъл да добие точна представа за вмененото му нарушение и да организира адекватно защитата си. И в двата  административни акта е посочено, че на 16.04.2020 г. около 17.10 ч. жалбоподателят  посещава детска площадка в междублоково пространство в близост до училище „Т. Кирков“, за отдих. Както в АУАН, така и в НП обаче липсва конкретно описание на извършеното административно нарушение доколкото не е посочено, защо на посочената дата е било забранено посещаването на детски площадки. Действително и в двата акта е  посочено, че с поведението си жалбоподателят е нарушил I, т.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, но е следвало да бъде посочено, и словесно, каква точно забрана е била въведена с цитираната заповед, както и защо е въведена същата. Следвало е и в двата акта словесно да се посочи, че се касае за нарушение на въведена противоепидемична мярка изразяваща се в преустановяване посещенията на „… детски площадки, намиращи се на открити и закрити места.“, както и че същата е въведена на основание чл.63, ал.1 от ЗЗ и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка свързана с разпространението на COVID 19 на територията на страната и обявеното с решение от 13.03.2020 г. на НС на РБ извънредно положение.

От това следва извода, че е нарушено императивното изискване на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, което води до опорочаване на процесното НП. Липсата на тези данни от своя страна води до неяснота на  фактическите обстоятелства в обжалваното наказателно постановление и несъмнено създава  затруднения по отношение организиране защитата на жалбоподателя.

С оглед гореизложеното следва извода, че липсата на подробно фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е било извършено, съставлява съществено процесуално нарушение с оглед разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат в АУАН и нарушителят следва да има възможност да разбере точно какво административно нарушение му се вменява,че е извършил. Разпоредбата на чл.42 от ЗАНН е безусловно императивна, тъй-като осигурява правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил,за да може да организира защитата си в пълен обем. В конкретния случай това процесуално нарушение не е от категорията нарушения в акта, които могат да се преодолеят по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий на административно-наказателното производство. Същевременно обаче то се съдържа и в наказателното постановление, тъй като в него по същия начин липсва изчерпателно фактическо описание на нарушението,  както и на обстоятелствата, при които е било извършено. Поради това така издаденото наказателно постановление е съставено в нарушение на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което от своя страна също представлява съществено процесуално нарушение и на това основание следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Непълното описание на установеното нарушение в акта опорочава последния, доколкото нарушава законово изискване за наличие на съществен реквизит, възпрепятства лицето,срещу което актът е съставен, да упражни правото си да възрази, като същевременно затруднява административнонаказващия орган и съда при постановяване съответно на наказателно постановление и решение по жалба на наказаното лице.

В процесния случай несъобразността на акта за установяване на административно нарушение с разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН е довела до несъответствие и на издаденото наказателно постановление с нормата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН. Последната разпоредба също изисква в наказателното постановление да бъде направено описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е извършено.

Съдът намира, че НП не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в него не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, които го потвърждават, и което е с не по-малко съществено значение - не е посочено описанието на конкретното нарушение, извършено от жалбоподателя, т.е. липсва неговата индивидуализация.

Изискването на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, следва да се преценява с оглед на това дали са изложени фактически твърдения за осъществени елементи от състава на административната норма, която според административнонаказващия орган е нарушена от санкционираното лице.

Съдът намира, и че при издаване на акта и на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН - досежно АУАН и на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН - досежно наказателното постановление, изразяващо се в неправилното посочване на нарушената от привлеченото към отговорност лице разпоредба. Съдът намира, че и в двата акта като на нарушена е следвало да бъде посочена разпоредбата на чл.209а, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗ, поставяща изискване за определено поведение, с което субектът е следвало да се съобрази. Вместо това, административнонаказващият орган некоректно е възприел за нарушен само I, т.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, вместо релевантната повеля на чл.209а, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗ, като по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение, засягащо и ограничаващо правото на защита на соченото за нарушител лице.

Тъй като се касае за особено съществено нарушение, допуснато от административнонаказващия орган, довело до нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН, наличието на това нарушение обуславя цялостната отмяна на атакуваното постановление. Поради това не следва да се обсъждат и доводите по същество на страните, тъй-като въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, следва да бъдат разгледани само при законосъобразно протекъл процес на административно наказване, но не и когато самото производство е водено и завършено порочно.

Неспазването от страна на административнонаказващия орган изискването на гореспоменатата норма от ЗАНН в издаденото наказателно постановление да бъде посочено освен датата и мястото, където е извършено нарушението, описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение, води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, доколкото районният съд в производството по обжалване на НП по реда на чл.59-63 от ЗАНН следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение и съответносъпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение. Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение предпоставя индивидуализацията на съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл.57 от ЗАНН.

АУАН е съставен от компетентно лице съгласно представената заповед № З-531/27.03.2020 г. на Кмета на Община Ловеч.

НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Кмета на Община Ловеч, с оглед разпоредбата на чл.209а, ал.4 от ЗЗ, регламентираща, че „Наказателните постановления се издават съответно от директора на съответната регионална здравна инспекция, директора на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи и кмета на съответната община.“.

С оглед на тези съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени.     

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

      ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №99/15.05.2020 година на Корнелия Добрева Маринова, Кмет на Община Ловеч, с което е наложена на В.И.И.,***, на основание чл. 53 във вр. с чл.27, ал.1, 2, 3 и чл.3 от ЗАНН, и чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, глоба в размер на 300,00 лева, за нарушение на I, т.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването,  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

     

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: