Р Е Ш Е Н И Е № 41
гр.Шумен, 21.ІІ.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд,в открито съдебно
заседание на четиринадесети февруари 2019 г.,в
състав:
Председател:Лидия
Томова
Членове:1.Теодора
Димитрова
2. Ненка Цветанкова
при участието на секретар
Силвия Методиева,като разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№ 20/2019г.,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано пред ШОС по жалба на Ч.А.Г.,с ЕГН **********,лично
и като законен представител на малолетните :П.А.Х.,с ЕГН ********** и Г.А.Х.,с
ЕГН **********,с адрес *** и от С.П.А.,с ЕГН ********** и А.Г.А.,с ЕГН **********,с
адрес:г***,
против Решение по гр.д. № 2100/2018г. по описа на Районен
съд-Шумен,обективирано в Протокол от съдебно
заседание по делото,проведено на 2.ХІ.2018г.,
по Закона за защита от домашно насилие,
с което решение е отхвърлена молбата на Ч.А.Г.,с ЕГН **********,лично
и като законен представител на малолетните :П.А.Х.,с ЕГН ********** и Г.А.Х.,с
ЕГН **********,за издаване на заповед за защита,по силата на която да бъде
задължена ответницата М.Х.-гражданка на Н.,родена на 3.VІІ.1968г.,да се
въздържа от извършване на домашно насилие
над молителя и двете им деца,както и да й се забрани да приближава на
по-малко от 100 метра молителя и двете деца,а производството по отношение на
молителите С.П.А.,с ЕГН ********** и А.Г.А.,с ЕГН **********,е прекратено като
недопустимо,като Ч.А.Г. е осъден да
заплати на другата страна направените деловодни разноски.
Оплакванията по жалбата са за допуснати от първоинстанционния съд
процесуалноправни и материалноправни нарушения,довели до неправилност на
обжалваното решение. Моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, по силата на което да се издаде заповед за съдебна защита срещу М.Х. „за
всички молители от сезиращата молба за най-дългия период,предвиден в
закона”,като бъде потвърдена и допълнена
Заповедта за незабавна защита.Претендира за присъждане на направените
деловодни разноски.
Прави доказателствени искания :1/за изискване на нов
актуален социален доклад от ДСП Л.;2/за изискване на съдебна справка за
наложените мерки за неотклонение на
ответницата М. Х..
Постъпил е от
насрещната страна по жалбата писмен отговор,имащ характер на възражения по
чл.17ал.4 от ЗЗДН, който се оспорва
изцяло основателността на жалбата ,с изложени подробни съображения и се иска тя
да бъде отхвърлена,като бъде оставено в
сила решението на районния съд.Моли да й бъдат присъдени направените деловодни
разноски.Няма нови доказателствени
искания.
Настоящият въззивен
съдебен състав приема следното:
Двама от
ищците в първоинстанционното
производство,които са посочени като жалбоподатели,а именно : С.П.А. и А.Г.А.
,явяващи се баба и дядо на децата на
жалбоподателя Ч.Г.. Първоинстанционният съд е приел,че молбата на тези двама молители за защита от домашно
насилие,е недопустима,тъй като те не са от кръга на лицата,които могат да
търсят защита по смисъла на ЗЗДН,а разширително тълкуване на нормата по чл.3 от
с.з.не се допуска.По тези съображения ,
първоинстанционното производство в частта по отношение на тези две
лица ,е прекратено като недопустимо,поради липса на активна
процесуална легитимация.Няма жалба от същите лица срещу това
прекратяване,предявена по недлежния ред,поради което
Светлазарка П.А. и А.Г. Петровне
не са страни в първоинстанционото производство и не
са надлежно легитимирани да обжалват решението по него.
Наред с
горното,ледва да се има предвид,че посочените две
лица са пълнолетни и дееспособни ,но няма данни да са упражнили свои права в
производството самостоятелно или чрез надлежно упълномощено лице.Те не са
подписали жалбата против решението на районния съд ,а жалбоподателят Ч.А.Г.
няма право да упражнява чужди процесуални права,в т.ч. и да подава жалба от името
на посочените две лица.С оглед на това,въззивният съд
счита ,че НЕ Е НАЛИЦЕ надлежна ЖАЛБА
против първоинстанционното решение,предявена
от С.П.А. и А.Г.А. ,с горните данни.
В частта,касаеща произнасянето
на първоинстанционния съд досежно търсената защита против домашно насилие по отношение на
малолетните деца на жалбоподателя Ч.А.Г.
и ответницата М.Х., жалбата е допустима,тъй като е подадена в рамките на
процесуалния срок по ГПК и от надлежно легитимирани страни.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна и недоказана,поради
следното:
Гр.д. № 2100/18г. на ШРС,решението по
което се обжалва в настоящото второинстанционно производство,е образувано по молба на Ч.А.Г.,лично и като законен
представител на малолетните свои деца:П.А.Х., с ЕГН ********** и Г.А.Х.,с ЕГН **********,
с която молба е потърсена защита от
домашно насилие,упражнено спрямо него и двете
малолетни деца, от майката на същите деца М.Х.-гражданка на Н..
Молителите са процесуално легитимирани лице,от кръга на
лицата по чл.3т.2 ,3 и 5 от ЗЗДН,които имат право да търсят съдебна защита от
домашно насилие.
Излага се в молбата,че Ч.А.Г. и
ответницата М.Х. живяли
на фактически семейни начала,от което съжителство са родени двете им малолетни
деца П. и Г.Х.. Между страните имало висящо съдебно производство пред Районен съд
–Ш. за определяне упражняването на родителските права над двете деца.През
м.декември 2017г. майката на децата била задържана под стража от норвежките
власти,като й било повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ
характер.Бащата на децата се уплашил за съдбата им и незабавно се върнал с тях
в България,където заживяли в гр.Ш. заедно с неговите
родители,баба и дядо на децата.
Оплакванията в молбата до Шуменския районен съд,депозирана на 24.VІІ.2018г.,както
и в декларацията по чл.9ал.3 от ЗЗДН,са ,че на 24.VІ.2018г.
около 14ч. ответницата посетила дома им в гр.Ш. ,като започнала да блъска по
вратата,да крещи и да ги заплашва.Една от заплахите била:”Ще взема децата,ще ги
дам на Б. и няма да ги помиришеш”.Б. са норвежките социални служби,които според
молителя многократно го заплашвали да му
отнемат децата,които се намирали в риск и да ги дадат в приемно семейство.
На 25.VІ.2018г./т.е.на следващия ден/
Ч.А. уредил среща с майката,на която присъствали и двете деца.На тази среща
ответницата отново крещяла и го заплашвала в присъствието на двете им деца.От
този скандал в те се уплашили и стресирали извънредно много.Бащата ги
прибрал,но се наложило да ги успокоява цяла нощ.
При така изложените обстоятелства, Ч.А.
е поискал от районния съд да постанови охранителни мерки за защита,предвидени в
чл.5ал.1 от ЗЗДН,като бъде издадена заповед срещу ответницата за незабавна
защита в негова полза и в полза на децата
За да отхвърли молбата за осигуряване на
защита от домашно насилие,районният съд
е приел,че такова осъществено насилие спрямо молителите, на посочената дата и
място и от посочената ответница,не е осъществено.доказано.За да направи този
извод,районният съд се е позовал на
всички събрани по делото
допустими и относими писмени и гласни
доказателства,представени и от двете страни,както и на заключението по
съдебно-психологичната експертиза.
При направен внимателен ,задълбочен и подробен
анализ и преценка на тези доказателства, поотделно и в тяхната
взаимовръзка,както и на констатациите по експертното заключение,районният съд е
изяснил фактическата обстановка по делото изцяло и правилно. Според трайната и безпротиворечива съдебна практика по прилагането на ЗЗДН,
Декларацията по чл.9 от ЗЗДН се приема
за достатъчно доказателство досежно изложените в нея факти,освен ако те не бъдат
опровергани по категоричен начин от останалите доказателства по делото.В
разглеждания случай са налице многобройни гласни и писмени доказателства,опровергаващи декларацията на
молителя.Обосновано е прието от първоинстанционния съд,че
съвкупността от събраните писмени и
гласни доказателства сочат за
недоказаност на твърденията в молбата за упражнено домашно насилие и
опровергават изложеното в Декларацията по чл.9 от ЗЗДН,като в разглеждания
случай спорните моменти между страните се свеждат единствено до евентуалното
бъдещо определяне на мерки по отношение
на упражняване на родителските права над
двете им ненавършили пълнолетие деца и тяхното местоживеене,които са и могат да
бъдат предмет на разглеждане в друго
гражданско исково производство .Видно е от
гласните доказателства по делото,че действията на ответницата и настоящите й взаимоотношения с бащата на
децата са продиктувани само от желанието
й като майка да осъществява свободен и
постоянен контакт с децата си, какъвто на практика бащата не разрешавал и й отказвал,обяснявайки поведението си със
съществуващ у него страх тя да не ги отведе от страната.
При тази изцяло и правилно установена
фактическа обстановка,районният съд правилно е приложил и материалния
закон.Законосъобразно е прието от него ,че
по делото липсват убедителни
доказателства,от които може да се приеме,че действията на
ответницата,извършени спрямо Ч.А. и
спрямо техните две малолетните деца,които могат да се квалифицират като
упражнено домашно насилие по см. на чл.2ал.1 и 2 от ЗЗДН,във всички аспекти и хипотези,
принципно изброени в посочените правни
норми.
При така събраните доказателства,
друга фактическа и правна обстановка,различна
от установената в първоинстанционното производство,не може да се приеме.Ето
защо,като споделя изцяло направените от районния съд фактически изводи,на
основание чл.272 от ГПК настоящият въззивен съдебен
състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази връзка.
При тази изцяло и правилно установена
фактическа обстановка,районният съд правилно е приложил и материалния
закон.Законосъобразно е прието от него ,че по делото липсват а убедителни доказателства,за
действия на ответницата,извършени спрямо
Ч.А. и спрямо техните две малолетните деца,които могат да се квалифицират като
упражнено домашно насилие по см. на чл.2ал.1 и 2 от ЗЗДН,във всички аспекти и хипотези
,принципно изброени в посочените правни
норми.
С оглед и във връзка с всичко изложено
по-горе,въззивният съд намира,че обжалваното решение на районния съд е
правилно-обосновано и законосъобразно.Няма основания за неговата частична или пълна
отмяна,поради което жалбата против същото решение се явява неоснователна и
недоказана. Ето защо обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на спора,жалбоподателят Ч.А.
следва да заплати на въззиваемата страна направените
от нея деловодни разноски за втората съдебна инстанция,възлизащи на
1466,87лв/хиляда четиристотин шестдесет и шест лева и 87 стотинки/адвокатско
възнаграждение,съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и Договор за правни
услуги от 30.ХІ.2018г.-левовата равностойност на 750 евро.
Водим от горното,Шуменският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
в сила протоколно Решение от
2.ХІ.2018г. по гр.д. № 2100 по описа за 2018г. на Шуменския районен
съд,постановено по ЗЗДН.
ОСЪЖДА жалбоподателя Ч.А.Г.,с ЕГН **********,действащ
лично и като законен представител на малолетните П.А.Х.,с ЕГН ********** и Г.А.Х.,с
ЕГН **********,с адрес ***, да заплати на въззиваемата
страна М.Х.,гражданка на Н.,род.на 3.VІІ.1968г.,с личен № ...,съдебен адрес за
призоваване и съобщения:гр.П.,ул.”...,адв.Б.В.Д.,***,направените
от нея деловодни разноски за въззивната съдебна
инстанция,възлизащи на 1466,87лв/хиляда четиристотин шестдесет и шест лева и 87
стотинки/равностойност на 750 евро/-за адвокатско възнаграждение.
Решението на окръжния съд е
окончателно.
Председател:
Членове
:1. 2.