Присъда по дело №786/2021 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 14
Дата: 29 октомври 2021 г. (в сила от 16 ноември 2021 г.)
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20211510200786
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 14
гр. Дупница, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
и прокурора Даниела Димитрова Методиева (РП-Кюстендил)
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Наказателно дело от общ
характер № 20211510200786 по описа за 2021 година
въз основа на доказателствата и закона, съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ИВ. Г. ИВ. – роден на 18.05.1976 г., в гр.
Дупница, българин, с българско гражданство, разведен, неосъждан, управител
на ***** ЕООД, с постоянен адрес: **********, с ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН в това, че за времето от месец май на 2014 год. до месец
март на 2021 год., в гр. Дупница, след като е осъден със съдебно решение по
гр. дело № 2018/2012 год., по описа на РС-Дупница, влязло в сила на
08.04.2014 год. да издържа свой низходящ, а именно непълнолетното си дете
ИВ. ИВ. ИВ., роден на 08.06.2004 год., като му заплаща месечна издръжка в
размер на 80,00 лева, чрез неговата майка и законен представител Р. ИВ. К.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно за месеците: май, юни, юли, август, септември, октомври,
ноември и декември на 2014 г., месеците януари, февруари, март, април, май,
юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември на 2015 г.; януари,
1
февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември,
декември на 2016 г.; януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август,
септември, октомври, ноември, декември на 2017г.; януари, февруари, март,
април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември на
2018 г.; януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември,
октомври, ноември, декември на 2019 г.; януари, февруари, март, април, май,
юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември на 2020 г. и за
месеците януари, февруари, март на 2021 г., общо 83 (осемдесет и три)
месечни вноски, като общият размер на дължимата и неизплатена издръжка е
в размер на 6 640 лв. (шест хиляди шестстотин и четиридесет лева) -
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 183,
ал. 1 от НК и по реда на чл. 54 от НК го ОСЪЖДА, като му НАЛАГА
наказание "ПРОБАЦИЯ" при следните пробационни мерки:
1. На основание чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 42б, ал.1 от НК -
"Задължителна регистрация по настоящ адрес", за срок от 6 /шест/ месеца, с
периодичност два пъти седмично;
2. На основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - "Задължителни периодични
срещи с пробационен служител", за срок от 6 /шест/ месеца.
Присъдата може да се обжалва и протестира пред ОС-Кюстендил, в
15-дневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 14 от 29.10.2021 г., по НОХД № 786/2021 г., по описа на
РС-Дупница, Н.О., V-състав.
Производството е по реда на глава XX от НПК.
Обвинението е повдигнато с внесен от РП-Кюстендил обвинителен акт, против
подсъдимия ИВ. Г. ИВ., с адрес *****, с ЕГН **********, за това, че:
за времето от месец май на 2014 год. до месец март на 2021 год., в гр.
Дупница, след като е осъден със съдебно решение по гр. дело № 2018/2012 год., по
описа на РС-Дупница, влязло в сила на 08.04.2014 год. да издържа свой низходящ, а
именно непълнолетното си дете ИВ. ИВ. ИВ., роден на **** год., като му заплаща
месечна издръжка в размер на 80,00 лева, чрез неговата майка и законен
представител Р. ИВ. К., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, а именно за месеците: май, юни, юли, август, септември,
октомври, ноември и декември на 2014 г., месеците януари, февруари, март, април,
май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември на 2015 г.; януари,
1февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември,
декември на 2016 г.; януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август,
септември, октомври, ноември, декември на 2017г.; януари, февруари, март, април,
май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември на 2018 г.; януари,
февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември,
декември на 2019 г.; януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август,
септември, октомври, ноември, декември на 2020 г. и за месеците януари, февруари,
март на 2021 г., общо 83 (осемдесет и три) месечни вноски, като общият размер на
дължимата и неизплатена издръжка е в размер на 6 640 лв. (шест хиляди шестстотин
и четиридесет лева) - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП-Кюстендил иска от съда да признае
подсъдимия за виновен и поддържа обвинението като сочи, че същото е доказано от
обективна и субективна страна. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода” за минимален срок, изпълнението на което да бъде отложено по реда
на чл. 66, ал.1 от НК.
Подсъдимият лично и чрез упълномощения от него защитник адв. З. оспорва
обвинението и пледира за невинност, алтернативно моли за налагане на по-леко по вид
наказание „пробация“ с оглед наличните смекчаващи отговорността обстоятелства. В
последната си дума подсъдимият не взема становище и предоставя на съда да прецени
според закона.
Съдът, като прецени събраните по делото гласни доказателствени средства,
писмените доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият ИВ. Г. ИВ. е роден на **** г., в гр. Дупница, същият е българин,
български гражданин, разведен, неосъждан, с постоянен адрес: *****, с ЕГН **********.
Работи като управител на „****“ ЕООД.
Подсъдимият и св. Р.К., сега И.а сключили граждански брак на 13.06.1999 г., от който
имат родени две деца – св. В. И.а, която е пълнолетна и пострадалия ИВ. ИВ. ИВ., с ЕГН
**********, който е непълнолетен, ученик, на 17 години, роден е на **** г. Бракът им бил
прекратен с развод постановен с влязло в сила на 08.04.2014 г. съдебно решение по
гражданско дело № 2018/2012 г., по описа на РС-Дупница. Съгласно решението
родителските права били предоставени за упражняване от св. Р.К.-И.а, а подсъдимият бил
осъден да заплаща месечна издръжка чрез нея като законен представител, на всяко от децата
си, съответно на св. В. И.а в размер на 100,00 лева и на пострадалия И.И. в размер на 80,00
лева месечно.
1
Подсъдимият и бившата му съпруга имали неформална договорка той да поеме цялата
издръжка на дъщеря им В., а св. К.-И.а да обезпечава издръжката на пострадалия И.И..
Подсъдимият към момента живее и работи в с. ***, общ. Петрич като издържа финансово
дъщеря си св. В. И.а, която е студент в гр. София, като за празници, рождени дни, преди
началото на учебната година и понякога без повод правил различни подаръци на своя син
И.И. и му давал дребни парични суми в размер на 10-20 лева. Такива подаръци и дребни
парични суми предадени му в брой или чрез предадена му дебитна карта пострадалият
получавал понякога и от баба си по бащина линия св. В. М.. Така през годините
подсъдимият не изпълнил нито веднъж по указания в решението за развод начин
задължението си да заплати дължимата издръжка за времето от м. Май 2014 г., до
05.04.2021г., когато пострадалият чрез своята майка и законен представител сезирали РП-
Кюстендил за това.
Така за месеците: май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и
декември на 2014 г., месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август,
септември, октомври, ноември, декември на 2015 г.; януари, 1февруари, март, април,
май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември на 2016 г.; януари,
февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември,
декември на 2017г.; януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември,
октомври, ноември, декември на 2018 г.; януари, февруари, март, април, май, юни,
юли, август, септември, октомври, ноември, декември на 2019 г.; януари, февруари,
март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември на 2020
г. и за месеците януари, февруари, март на 2021 г., общо 83 (осемдесет и три)
месечни вноски, като общият размер на дължимата и неизплатена издръжка е в
размер на 6 640 лв. (шест хиляди шестстотин и четиридесет лева).
От служебно изисканата по делото справка за съдимост на подсъдимия И.И. е видно, че
същият е неосъждан.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
чрез разпита на пострадалия И.И., неговата майка и законен представител св. Р.К.-И.а, св. В.
И.а и частично от изложеното от св. В. М., гласни доказателства, които кореспондират във
изключително висока степен с останалата доказателствена съвкупност. Изложеното от
свидетелите е последователно, логично, достатъчно детайлно и подробно относно
съставомерните факти и обстоятелства. Не са налице някакви сериозни вътрешни
протИ.речия. Показанията на свидетелите, вкл. на св. М. в кредитираната им част се
подкрепят изцяло от събраните в хода на наказателното производство, вкл. в хода на ДП
писмени доказателства, върху които съдът основава изводите си. Сред писмените
доказателства с висока доказателствена стойност са Решение по гр. дело № 2018/2012 г., по
описа на РС-Дупница, свидетелство за съдимост, справки и други документи от „Изи пей“,
„Еконт“ и банка „ДСК“ ЕАД, както и останалите писмени доказателства приложени по
делото. Същите са приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283
от НПК. Всички събрани гласни и писмени доказателства се подкрепят и допълват, не си
протИ.речат и не се изключват в никаква степен.
Съдът не кредитира с доверие единствено заявеното от св. М., в частта относно това, че
всяка една от дължимите месечни издръжки е била изплатена в пари на ръка или в натура
чрез закупуване на дрехи, учебници екскурзии и други неща директно на пострадалия, като
в повечето случаи именно тя е давала парите на св. И.И. като същите след това са и били
възстановени от подсъдимия. Съдът не споделя и заявеното от нея, че дължимата издръжка е
била поета и заплатена чрез предадената от нея на св. И.И. дебитна карта издадена на нейно
име от банка „ДСК“ ЕАД. Всички тези нейни изявления пред съда протИ.речат и се
опровергават в една или друга степен от приетата с доверие и описана по-горе
2
доказателствена съвкупност от гласни и писмени доказателства. Най-драстично е
протИ.речието със заявеното от св. К.-И.а и от св. И.И., който изрично описва получаваните
през годините от баба му и баща му парични суми. Казаното от него се потвърждава и от
банковото извлечение относно изтеглените от него суми по банков път чрез предадената от
баба му банкова карта. Показанията на св. М. не кореспондират изцяло и не се подкрепят в
тази им част и от събраните писмени доказателства, особено от справката от банка „ДСК“
ЕАД за движението на суми по дебитна карта с № 9525, от която е видно, че са изтеглени
само за периода от 15.01.2020 г. до 26.10.2020 г. при 16 транзакции няколко суми от
порядъка на 10-20 лева, два пъти по 50 лева и само веднъж 60 лева, които суми според
месеците на теглене не съвпадат и не представляват дори една цяла сума за дължима
издръжка от 80,00 лева получена за конкретен месец в този период. Поради изложеното
съдът приема с доверие казаното то св. М. единствено в частта от показанията й, която
кореспондира и се подкрепя от останалите гласни и писмени доказателства.
Съдът намира, че от така направения по-горе задълбочен анализ на доказателствената
съвкупност, чрез съпоставяне на отделните доказателствени източници и отчитане на
качеството на всеки от свидетелите и наличните роднински връзки или влошени
взаимоотношения между част от тях се установява безспорно приетата по-горе фактическа
обстановка.
При така установените фактически констатации, съдът намира следното от
правна страна:
От обективна страна подсъдимият И.И. е осъществил състава на престъпленията по чл.
183, ал. 1 от НК, тъй като:
за времето от месец май на 2014 год. до месец март на 2021 год., в гр.
Дупница, след като е осъден със съдебно решение по гр. дело № 2018/2012 год., по
описа на РС-Дупница, влязло в сила на 08.04.2014 год. да издържа свой низходящ, а
именно непълнолетното си дете ИВ. ИВ. ИВ., роден на **** год., като му заплаща
месечна издръжка в размер на 80,00 лева, чрез неговата майка и законен
представител Р. ИВ. К., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, а именно за месеците: май, юни, юли, август, септември,
октомври, ноември и декември на 2014 г., месеците януари, февруари, март, април,
май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември на 2015 г.; януари,
1февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември,
декември на 2016 г.; януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август,
септември, октомври, ноември, декември на 2017г.; януари, февруари, март, април,
май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември на 2018 г.; януари,
февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември,
декември на 2019 г.; януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август,
септември, октомври, ноември, декември на 2020 г. и за месеците януари, февруари,
март на 2021 г., общо 83 (осемдесет и три) месечни вноски, като общият размер на
дължимата и неизплатена издръжка е в размер на 6 640 лв. (шест хиляди шестстотин
и четиридесет лева).
Съдът намира, че са доказани всички елементи на престъплението по чл. 183, ал. 1 от
НК, а именно – на първо място е безспорно и доказано, че подсъдимият е баща на
непълнолетния И.И., по-нататък е установено безспорно, че същият е осъден с влязло в сила
на 08.04.2014 г. решение по гр. дело № 2018/2012 г., по описа на РС-Дупница, да заплаща
издръжка на низходящия си, че същият е физически здрав мъж, на средна възраст, който
работи като управител на търговско дружество. Имал е финансовата възможност да плаща
своевременно по указания в решението или по друг ясно установим начин надлежно и
своевременно дължимата месечна издръжка, бил е наясно, че я дължи чрез законния
представител на детето си, но въпреки това съзнателно не я е заплатил за нито един от
3
посочените месеци. Съдът намира, че подсъдимият не е бил в обективна невъзможност да
заплаща определената от съда издръжка, която обективно не е изплатил до момента на
привличането му като обвиняем. Нещо повече подсъдимият се е задоволил да предоставя
различни вещи или суми за празници и рождени дни на детето си, които подаръци немогат
да бъдат отчетени като дължима за конкретен период издръжка и да заличат задължението
му. Престъплението по чл. 183 НК е типично продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във формата само на бездействие, и то е трайно и непрекъснато в
определен период от време, в случая неплащане на дължимата издръжка за общо 83 месеца
(м. Май 2014 г. до м. Март 2021 г., включително). В този смисъл виж. Решение № 300 от
29.05.1992 г. по н. д. № 240 / 92 г. на Върховен съд на РБ, I н. о., докладчик съдия Пламен
Тодоров, Решение № 135 от 17.06.2016 г. по н. д. № 455 / 2016 г. на Върховен касационен
съд, 1-во нак. Отделение и др.
На следващо място с оглед възраженията на защитата следва да се отбележи, че
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е насочено срещу обществените отношения в
семейството (с което се цели защита на ежедневните нужди на лицата, които са
неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си и издръжката трябва да им
се доставя периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от забавянето й,
поради което законът посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно) и намира обективен
израз в неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение за плащане на
издръжка, в размер на две или повече месечни вноски, без обаче законодателят да е посочил
изискването те да са „последователни". Престъплението не би било извършено, респ.
съставомерно от обективна страна, само ако се установи, че лицето е изплатило цялото си
задължение, или неизпълнението е в размер под две месечни вноски, или пък задължението
бъде погасено (напр. поради навършване на пълнолетие на низходящия; при смърт на
издържаното лице; при настъпила по-рано промяна на задължението за издръжка с нов
влязло в сила решение на гражданския съд и др.). В този смисъл виж и Решение № 424 от
02.12.2014 г. по нак. д. № 1345 / 2014 г. на Върховен касационен съд. Нещо повече без
каквото и да е правно значение са "договорките" между бившите съпрузи при изплащането
на издръжка, тъй като задължението за издръжка на детето им е по силата на влязло в сила
съдебно решение и е дължимо на детето, в случая чрез майката като негов законен
представител и на която са били възложени родителските права, а не е било дължимо на
самата майка. Виж в тази насока Решение № 532 от 29.11.2010 г. по к. н. о. х. д. № 506 /
2010 г. на Върховен касационен съд. И накрая следва да се отбележи изрично, че
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК не би било извършено само, ако се установи че
подсъдимият е изплатил цялото си задължение. Ако е налице някакво частично плащане,
каквито се твърдят, което обаче не е документирано или ясно установимо, като
изпълнение на задължение за издръжка за определен месец на конкретно дете, в случая
пострадалия И.И., то не може да става приспадане от сумата, представляваща
неизпълненото задължение за издръжка. Същевременно, няма пречка последното обсъждано
обстоятелство да бъде отчетено като несъставомерен субективен елемент, ценим като едно
своеобразно смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство. Такова е разбирането на
ВКС отразено в Решение № 443 от 20.10.2010 г. по к. н. д. № 421 / 2010 г. на Върховен
касационен съд.
От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено при пряк умисъл от
страна на И.И., тъй като същият е съзнавал обществено опасните последици на деянието си
и е целял или се е примирил с тяхното настъпване, имал е психическата възможност да се
въздържи от извършване на деянието, но не го е сторил, а съзнателно не е изпълнил
задължението си за заплащане на дължима месечна издръжка в полза на низходящия си
непълнолетен към момента син И.И..
По наказанието:
4
В случая, поради липсата на заплащане на сумата, която подсъдимият дължи на детето
си за издръжка през горепосочения период, макар и неосъждан за него не са налице
предпоставките за приложение на привилегирования състав на чл. 183, ал. 3 от НК, по
смисъла и на ТР № 19 / 27.03.1974 г. по н.д. № 12 / 1974 г. ОСНК на ВС , при каквото
последващо пълно изпълнение на задължението за издръжка, следва да не му се наложи
наказание. Неприложима е и разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия съдът прие, че не са налице
многобройни или изключително/и смекчаващи отговорността обстоятелства. Все пак по
отношение на И.И. като смекчаващи отговорността му обстоятелства следва да се посочат
чистото му съдебно минало до момента, проявеното внимание и грижа към децата му с
предаваните от него подаръци и парични суми, макар и недостатъчни за изпълнение на
месечното му задължение, както и поетата родителска отговорност към дъщеря му, която е
студент. Трябва да бъдат отчетени в положителна насока още обстоятелството, че същият
работи и се интересува от образованието на сина си, като му е помагал в началото на
учебната година с осигуряването на различни пособия.
Като сериозно отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита броя на
незаплатените месечни издръжки, които са за период от 83 месеца.
Доколкото обаче по делото са налице данни, че към настоящия момент подсъдимият
работи, според съда това евентуално би създало за него възможност при бъдещо желание да
изпълнява текущо и срочно задълженията си за месечна издръжка на пострадалия. Поради
това съдебният състав намира, че налагането на наказание „лишаване от свобода“ не е
целесъобразно, тъй като от това би било най-ощетено самото дете, при положение, че
родителят му няма да има обективна възможност да работи, за да осигурява своевременно
средства за издръжката му. Ето защо, съдът намира, че наказанието, което следва да се
наложи на И.И., по реда на чл. 183, ал.1, вр с чл. 54 от НК, при значителен превес на
смекчаващите обстоятелства и за пълноценно постигане на целите заложени в чл. 36 от НК е
алтернативно предвиденото от законодателя друго наказание - „пробация” по чл. 42а, ал. 2,
т.1 и т.2, вр. ал.1 от НК. Двете задължителни пробационни мерки, които следва да бъдат
приложени спрямо него – задължителна регистрация по настоящ адрес, с честота – два пъти
седмично по чл. 42а, ал.2, т. 1, вр. с чл. 42б, ал.1 от НК и задължителни срещи с
пробационен служител по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК, следва да се наложат, на основание чл.
42а, ал.3, т. 1 от НК за срок от 6 /шест/ месеца.
По делото няма сторени разноски и приобщени веществени доказателства.
При тези мотиви, съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни