Определение по дело №2451/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 1673
Дата: 22 ноември 2019 г.
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20191510102451
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

     ГО, V-ти

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

22.11.

 

            2019

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Мирослав Саневски

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

            2451

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано след като с решение № 287/12.11.2019г., постановено по в.гр.д.№ 354/2019г., ОС-Кюстендил е обезсилил решение № 359/23.05.2019г., постановено по гр.д.№ 1322/2018г. на РС-Дупница и е върнал делото на РС-Дупница за ново разглеждане от друг състав на съда.

Производството е образувано по депозирана искова молба, депозирана от Г.Й.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника му адв. М.Ч., със съд. адрес:***, офис № 17, срещу Община Сапарева баня, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ № 1, представлявана от Кмета Калин Гелев, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск по чл. 222, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за един месец от 21.12.2016 г. до 21.01.2017 г. (вкл.), в размер на 912.00 лв., и иск по чл. 224, ал.1 от КТ, за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2008г. и 2009г. в размер на 1220.00 лв., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

В срока по чл. 211, ал.1 от ГПК ответната Община Сапарева баня, е предявила срещу Г.Й.С. насрещен иск с правно основание чл. 220, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 727.63 лв. за неспазено предизвестие при едностранно прекратяване на сключения между страните Трудов договор № 8/28.06.1996г.

Съдът намира, че следва да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК, обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно чл. 146 ГПК:

           1.Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и направените възражения:

            Ищецът по първоначалния иск Г.Й.С. твърди, че от 1996г. заемал длъжността „учител“ в Ученическа спортна школа в гр. Сапарева баня. След структурни промени по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 5 КТ във вр. с § 18, ал. 1, т. 1 от ПЗР на Закона за предучилищното и училищното образование (влязъл в сила от 01.08.2016г.) била променена правно организационната форма на предприятието, като било структурирано в рамките на Център за подкрепа за личностно развитие по смисъла на чл. 49, ал. 1, т. 1 ЗПУО. От 28.10.2016г., въз основа на изменение на трудовото правоотношение по смисъла на чл. 119 КТ, ищецът заемал длъжността „директор” на Ученическа спортна школа, с място на работа Община Сапарева баня, Ученическа спортна школа (Център за подкрепа на личностното развитие). Със Заповед № 1087/21.12.2016г. на Кмета на Община Сапарева баня, трудовото му правоотношение било прекратено, считано от същата дата, на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ - поради закриване на предприятието, но работодателят не му изплатил дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа но за не повече от един месец, в размер на 912.00 лв.  

За наличието на предпоставките и основанията за правото си на посоченото обезщетение, ищецът подал писмо - декларация (с вх. № М-10/25.01.2017 г. по описа на Община Сапарева баня), както и повторно заявление с приложение декларация с вх. № 3-706 от 21.05.2018 г., че не е започвал работа, като представил и копие на трудовата си книжка, както и служебна бележка от Дирекция „Бюро по труда” - Дупница към Агенция по заетостта, с цел удостоверяване на това обстоятелство и наличието на изискващите се от закона предпоставки. Освен това работодателят не му изплатил при прекратяване на трудовото правоотношение и дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползваните дни платен годишен отпуск за 2008г. и 2009г., в размер на общо 1220.00 лв.

За гореописаните нарушения на трудовото законодателство ищецът сигнализирал Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Кюстендил. Която дала задължително предписание до работодателя да изплати на ищеца дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползвания от него отпуск за 2008г. и 2009г.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната община, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. ответникът твърди, че  изложените в исковата молба обстоятелства не отговарят на действителното правно положение. По силата на Трудов договор № 8/28.06.1996г., сключен между Обединен детски комплекс гр. Сапарева баня, представляван от Михал Николов Михалков и Г.Й.С., последният приел да изпълнява, считано от 01.07.1996г. длъжността „учител по футбол“. С тринадесет допълнителни споразумения в периода от 03.07.2000г. до 23.06.2015г. е изменян Трудов договор № 8/28.06.1996г. в частта относно размера на основното трудово възнаграждение, допълнителното месечно възнаграждение, размера на ПГО и срокът на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, но не е изменяна длъжността на ищеца-„учител по футбол“, нито мястото на работа или работното време.

Ищецът твърди, че трудовото правоотношение на Г.С., възникнало по силата на Трудов договор № 8/28.06.1996г., по което е заемал длъжността „учител по футбол“, е прекратено едностранно от ищеца със Заявление от 21.12.2016г., а не както се твърди в исковата молба със Заповед № 1087/21.12.2016г. на Кмета на общ. Сапарева баня. С посочената заповед било прекратено друго трудово правоотношение на ищеца, възникнало по силата на Трудов договор № ЧР 1-213/30.09.2015г., сключен между Регионален инспекторат по образование, със седалище: гр. Кюстендил, ул. „Демокрация“ № 55, БУЛСТАТ: *********, представляван от Радостина Д. Новакова-началник, от една страна и Г.Й.С., от друга страна, по силата на който ищецът е приел да изпълнява длъжността „директор“, с място на работа: Ученическа спортна школа, гр. Сапарева баня, считано от 05.10.2015г.

При сключването на Трудов договор № ЧР 1-213/30.09.2015г. ищецът изпълнявал длъжността „учител по футбол“ по Трудов договор № 8/28.06.1996г. Със Заявление вх. № 46/02.10.2015г., подадено до Директора на Ученическа спортна школа, гр. Сапарева баня, ищецът поискал да ползва неплатен отпуск за периода от 05.10.2015г. до 04.10.2016г. Със Заповед № 4/02.10.2015г. му е разрешено ползването на неплатен отпуск за посочения период, през който е изпълнявал длъжността „директор“ на Ученическа спортна школа, гр. Сапарева баня.

Двата трудови договора са прекратени на 21.12.2016г., като Трудов договор № 8/28.06.1996г. е прекратен едностранно от ищеца със Заявление от 21.12.2016г., на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, а Трудов договор № ЧР 1-213/30.09.2015г. е прекратен със Заповед № 1087/21.12.2016г. на Кмета на Община Сапарева баня, на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ - поради закриване на предприятието. Със същата заповед е предвидено на ищеца да се изплатят обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТ-за неспазено предизвестие, в размер на 2736.00 лв. и по чл. 224, ал. 1 от КТ-за неизползван ПГО за 2016г., в размер на 1910.92 лв., които са му изплатени на 23.12.2016г. с изплащане на трудовото му възнаграждение за м. декември 2016г.

Ответникът счита, че понеже Трудов договор № 8/28.06.1996г. е прекратен едностранно от ищеца със Заявление от 21.12.2016г., на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, той няма право да получи претендираното обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ.

Счита за недължимо, също така и претендираното от ищеца обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2008 и 2009г. Сочи, че през 2008 и 2009г. ищецът е заемал длъжността „учител по футбол“, а не „директор“ в УСШ гр. Сапарева баня.  В Трудов договор № 8/28.06.1996г. не е посочен размера на ПГО, поради което съгласно чл. 27, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, размерът на ПГО на ищеца следва да е 30 работни дни. За 2008г. ищецът е ползвал 23 работни дни ПГО, съгласно Заповед № 6/07.12.2007г., Заповед № 8/21.05.2008г. и Заповед № 11/21.07.2008г. на ръководителя на УСШ гр. Сапарева баня. Следователно, за 2008г. ищецът има неизползван ПГО в размер на 7 дни. За 2009г. размерът на ПГО на ищеца е 48 дни, къгласно Допълнително споразумение № 10/01.09.2009г., от които ищецът е ползвал 45 дни, съгласно Заповед № 12/01.07.2009г. на ръководителя на УСШ гр. Сапарева баня. Следователно, за 2009г. ищецът има неизползван ПГО в размер на 3 дни.

От своя страна, ответникът по първоначалния иск Община Сапарева баня, е предявил срещу ищеца Г.С. насрещен иск с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 727.63 лв. за неспазено предизвестие при едностранно прекратяване на сключения между страните Трудов договор № 8/28.06.1996г. Ищецът по насрещния иск твърди, че Г.Й.С., по силата на Трудов договор № 8/28.06.1996г., считано от 01.07.1996г., е заемал длъжността „учител по футбол“ в Ученическа спортна школа, гр. Сапарева баня. От 01.08.2016г. УСШ гр. Сапарева баня е продължила дейността си, съгласно § 18, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗПУО, като Център за подкрепа и личностно развитие. Със Заповед № РД-08-477/30.09.2016г. на Кмета на общ. Сапарева баня, е закрита Ученическа спортна школа /Център за личностно развитие/, но въпреки това, ответникът по насрещния иск е продължил да заема длъжността „учител по футбол“. Трудов договор № 8/28.06.1996г. е прекратен едностранно от ответника по насрещния иск със Заявление от 21.12.2016г. Съгласно Допълнително споразумение № 13/23.06.2015г. към Трудов договор № 8/28.06.1996г., срокът на предизвестието е един месец, който не е бил спазен и съответно ответникът по насрещния иск дължи обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието.

Ответникът по насрещния иск Г.Й.С. е депозирал отговор, с който излага съображения за неоснователност на същия.

Оспорва твърденията на ищеца по насрещния иск, че трудовото му правоотношение е прекратено едностранно от него, на основание чл. 326, ал. 1 от КТ.

Твърди, че с решение № 175 от 27.09.2016г. Общинският съвет - гp. Сапарева баня е дал съгласието си за закриване на Ученическа спортна школа - гр. Сапарева баня, която е продължила дейността си след 01.08.2016г. като Център за подкрепа и личностно развитие. Школата е закрита с горното решение, считано от 01.10.2016г. На 30.09.2016г. Кметът на Община Сапарева баня е издал заповед № РД-08-477/30.09.2016г., с която е закрил Ученическата спортна школа (Център за подкрепа и личностно развитие). Със заповед № РД-08-561 от 15.11.2016 г. на Кмета на Община Сапарева баня с определена комисия за извършването на дейностите по закриването на УСШ - гр. Сапарева баня и са определени конкретните срокове за извършването на тези дейности. В изпълнение на тази заповед, с отделни протоколи, са предадени материалните активи и документацията на УСШ - гр. Сапарева баня. На 15.11.2016г. на г-жа Емилия Гелева-директор на СУ „Христо Ботев”,  гр. Сапарева баня (с приемо - предавателен протокол от 15.11.2016 г.) задължителната документация на школата, в това число трудовите досиета на служителите в нея (в това число и трудовото досие на ответника по насрещния иск), като е отделен протокол от същата дата са предадени на г-жа Гелева и ведомостите за заплати, водени от 1995г. до 2016г.

Предвид тези обстоятелства, ответникът по насрещния иск бил в невъзможност реално да отработи и един ден след датата 21.12.2016г., с оглед закритото вече предприятие и на практика преустановяването на дейността му.

2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:   

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ.

            Ответникът по първоначално предявените искове е предявил насрещен иск с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ.

3. Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.

4. Общоизвестни и служебно известни на съда факти,  свързани с предмета на доказване на делото, които не следва да се доказват: не са налице.

            5. Разпределение на доказателствената тежест:

            Съгласно разпределението на доказателствената  тежест по правилата чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът по първоначалните искове следва да докаже, че е работил по трудово правоотношение с ответника, прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.1 от КТ, че след прекратяването на трудовото му правоотношение е останал без работа в продължение на един месец, че към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение е имал неизползван и неизплатен ПГО за 2008г. и 2009г., както и размера на претенциите си. Ответникът по първоначалните искове следва да докаже, че е трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание, изключващо дължимостта на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, че е изплатил на ищеца обезщетение за неползваните дни ПГО за 2008 и 2009г., както и възраженията си – правоизключващи, правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи, правоунищожаващи.

            Ищецът по насрещния иск следва да докаже, че трудовото правоотношение на ответника по този иск е прекратено едностранно от последния, без да бъде спазено договореното от страните предизвестие, както и размера на претенцията си.

            Ответникът по насрещния иск следва да докаже възраженията си – правоизключващи, правопрекратяващи, хправоотлагащи, правопогасяващи, правоунищожаващи.

 

           Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от тях процесуално поведение, съдът обявява страните на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не са налице обстоятелства, за които да не сочат доказателства.

Съдът намира, че следва да бъде насрочено производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните с препис от настоящото определение.

Следва да бъдат приети като доказателства по делото събраните от РС-Дупница писмени доказателства по гр. д. № 1322/2018г., тъй като същите са допустими и относими към предмета на доказване.

Следва да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените с исковата молба, отговора на исковата молба и въззивната жалба на ищеца по първоначалния иск.

Основателно е искането на ищеца по първоначалните искове, направено с въззивната жалба, да се задължи ответника, по реда на чл. 190 от ГПК, да представи оригинала на Заявление от 21.12.2016г., подадено от Г.Й.С. за прекратяване на Трудов договор № 8/28.06.1996г.

На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

           НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.12.2019г. от 10:45 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото събраните от РС-Дупница доказателства по гр. д. № 1322/2018г. по описа на съда.

ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице Надежда Шалдупова, при депозит в размер на 200.00 лв., платими от държавния бюджет, със задача вещото лице, след преглед на материалите по делото и справка в документацията на ответника, да отговори на следните въпроси:

1. да определи размера на БТВ на Г.Й.С. за последния пълен отработен месец преди прекратяване на трудовите му правоотношения на длъжността „Директор“ на УСШ, гр. Сапарева баня и длъжността „учител по футбол“, изпълнявани по Трудов договор № ЧР 1-213/30.09.2015г., съответно Трудов договор № 8/28.06.1996г.;

2. да определи какъв е размерът на евентуално дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, след прекратяване на трудовото му правоотношение на длъжността „Директор“ на УСШ, гр. Сапарева баня по Трудов договор № ЧР 1-213/30.09.2015г., както и след прекратяване на трудовото му правоотношение на длъжността „учител по футбол“ по Трудов договор № 8/28.06.1996г.

3. да определи размера на дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2008г. и 2009г., за длъжността „учител по футбол“, изпълнявана по Трудов договор № 8/28.06.1996г., като вещото лице посочи какъв е размерът на неизползвания от Г.Й.С. платен годишен отпуск за 2008г. и 2009г.

4. да посочи изплащани ли са на Г.Й.С. обезщетения при прекратяване на Трудов договор № ЧР 1-213/30.09.2015г. и Трудов договор № 8/28.06.1996г., какви и в какъв размер.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 183 от ГПК, ответника Община Сапарева баня, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ № 1, представлявана от Кмета Калин Гелев, да представи в срок най-късно до датата на първото открито съдебно заседание, Заявление от 21.12.2016г., подадено от Г.Й.С. за прекратяване на Трудов договор № 8/28.06.1996г. в оригинал, като му указва, че ако не представи посочения документ в дадения срок, същият ще бъде изключен от доказателствата по делото.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение  на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

           Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: