Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, ………….2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, ШЕСТИ състав,
в публично заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Добринка
Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 892 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от АПК вр.чл.22, §7 и чл.44 от Регламент /ЕС/ № 952/2013
на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на
Митнически кодекс на Съюза /МКС/.
С решение
№ 4509/27.03.19г., постановено по адм.д.№ 14149/18г. Върховният административен
съд е отменил решение № 1863/09.10.2018г.,
постановено по адм.д.№ 1076/2018г. по описа на Административен съд гр.Варна и е
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда при съобразяване с
указанията, дадени в мотивите на решението.
Предмет на делото е
жалбата, подадена от „Милки Груп Био“ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Методи Попов“№22А, представлявано от П.Д.П., подадена
чрез адв.Ж., съдебен адрес-*** против Решение рег. № 32-84808/22.03.2018г. към MRN
18BG002005H0001372/26.01.2018г. на Началника на Митница Варна, с което на основание чл.84,
ал.1, т.1 от ЗМ, вр. чл.74, пар.2, буква б/ от Регламент /ЕС/ № 952/2013, вр. чл.140
от Регламента за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, вр. чл.5, т.39 от Регламент /ЕС/
№ 952/2013, вр.чл.77, пар.1, вр. чл.85, пар.1, вр. чл.101, пар.1, вр. чл.102 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013, вр.чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС е отказано приемането
на митническата стойност на декларираната стока по митническа декларация MRN 18BG002005Н0001372/26.01.2018г.; определена е нова митническа
стойност на внасяната от „Милки Груп Био“ ЕАД стока – палмов олеин IFFCO
TRISTAR 44 800 кг., с произход Малайзия, ТАРИК код ********** - 1,45 лв./кг,
установена по МRN 18BG002002H0010930/19.01.2018 г.; разпоредено е да се
коригира митническата декларация,
както следва: в кл.46 „Статистическа стойност“ вместо 44674.69лв. да се чете
64960; клетка 47 „Изчисляване на вземанията“ да се чете: А00 – основа за
изчисляване 64960, ставка 9,00%, сума 5846.40; В00 – основа за изчисляване 71428.36,
ставка 20%, сума 14285.67лв., както и да се вземе под отчет начисления размер
на държавните вземания, като резултат на извършената корекция начислените и
взети под отчет с ВПО 161/06.02.2018г. суми са: мито А00 -4020.72лв. и ДДС-
9863.47лв., които са заплатени; дължими суми за доплащане- мито /А00/-
1825.68лв. и ДДС /В00/-4422.20лв., ведно с лихва за забава върху размера на
държавните вземания на основание чл.59 ал.2 ЗДДС, чл.114, пар.1 и пар.2 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013г. На основание чл.77, пар.3 от Регламент /ЕС/ №
952/2013г. за длъжник е определен „Милки Груп Био“ ЕАД.
Жалбоподателят твърди,
че обжалваното решение е незаконосъобразно. Твърди, че административният орган
неправилно е пристъпил към определяне на митническата стойност по чл.74, §2,
буква „б“ от МК, т.к. на митническите органи са представени договор за
покупко-продажба, платежни документи за заплащане цената на стоките, фактура за
транспортни разходи, писмено съгласие за разкриване на банкова тайна, с които е
доказана декларираната митническа стойност, която е договорната стойност на
стоките. Твърди, че митническите органи не са извършили проверка в
счетоводството на дружеството относно платената и подлежаща на плащане цена, а
само са изложили твърдение, че тя не е доказана. По арг. от цитираното в обжалвания
акт решение на СЕС по село С-291/15 не е достатъчно митническите органи само да
имат съмнения, но и трябва вносителят да не представя документи в подкрепа на
декларираната митническа стойност, като двете предпоставки трябва да са дадени
кумулативно. Твърди, че обжалваното решение не съдържа всички данни, от които
може да се направи обоснован извод, че така определената от митническите органи
стойност отговаря на всички изисквания на закона, за да може да бъде приложена,
а именно сходните стоки да са произведени в същата страна, което предполага да
имат еднакви характеристики и еднакви съставни материали; качеството на
стоките, тяхното добро име и наличието на търговска марка също са фактори,
които следва да бъдат взети предвид; стоките да са продадени на едно и също
търговско равнище и в приблизително същото количество на стоките, подлежащи на
остойностяване. Съгласно чл.141 §3 от Регламент 2015/2447 когато се установи
повече от една договорна стойност на идентични и сходни стоки, за определяне на
митническата стойност се използва най-ниската от тези стойности, т.е. една
единствена декларация не може да бъде основание за определяне на по-висока
митническа стойност, при положение, че има други с по-ниски цени от тези на
остойностяваните стоки. В тази връзка митническите органи са ползвали
информационната си система селективно и не са отчели, че са налице по-ниски
стойности на сходни стоки, внасяни от трети лица, като за целта се изисква не
само наличие на една декларация с по-ниска стойност, а определяне на
средностатистическа стойност от други вносове на по-ниска цена за периода на
вноса. Твърди и че митническите органи напълно са игнорирали условието стоките
да са продадени на същото търговско равнище, както и сходните стоки да имат
същата търговска марка. Относно данните от сайта на независим интернет издател
на новини твърди, че такъв способ за определяне на митническата стойност не
съществува. Относно данните в табличен вид за цените на палмова масло по
държави, твърди, че извършеният анализ е противоречив, т.к. съдържа информация,
която не се отнася за процесния внос – както по период, така и по количество и
стойност, а и представената информация е за средни цени между държавите членки,
а не средностатистическа стойност. Твърди, че данните за средна стойност на
палмовото масло в страните членки, публикувани на сайта на Европейската комисия
представляват статистика, която не може да бъде вменена като стойност на
отделния вносител. Не е отчетено и географското положение на страните, което
обуславя различни транспортни разходи и вид транспорт. Констатацията в
решението, че общото количество по договора, отнесено към договорения размер на
кредитния лимит, не потвърждава договорената цена е нелогична, тъй като
кредитният лимит не е критерий за изчисляване на стойността, а само определя
размера на задължението, което не следва да се надхвърля за периода на отложено
плащане. Твърди, че е представена цялата информация по отношение на конкретната
търговска сделка, а решението административният орган освен, че съдържа
единствено номер на митническа декларация, няма данни нито за търговското
равнище, нито за произхода на стоката, транспортни разходи, застраховки,
производител, дата на сключен договор, дата и стойност на фактура, което
нарушава правото му на защита. Твърди, че представените пред ВАС доказателства
не променят крайния извод за незаконосъобразност на оспорения акт, като
представеното писмо от директора на дирекция „В1“ на ОЛАФ има характер на
кореспонденция с уведомителен характер, а окончателен доклад все още няма. По
отношение на представената износна декларация твърди, че това е документ,
едностранен, няма обвързваща сила, като въпросното занижаване с 30% е
търговската отстъпка, която дружеството ползва при закупуване на стоките от
този продавач. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски за всички инстанции, съгласно
представен списък.
Ответникът по жалбата
–Директорът на Териториална дирекция Северна морска, чрез процесуалния си
представител ю.к. Ш., оспорва жалбата. Твърди, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, по административното производство са обсъдени
всички доказателства, сравнени са характеристиките на сходни стоки с тези в ЕС,
като е установено, че декларираната стойност е необичайно ниска със средния
статистически размер при вноса на сходни стоки, като анализа се потвърждава и
от информацията от ОЛАФ, ведно с представените износни декларации. Моли да бъде
потвърдено обжалваното решение и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните, съгласно указанията на Върховен административен съд и в рамките на
задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за
установено от фактическа страна следното:
Обжалва се Решение рег.№ 32-84808/22.08.2018г. към MRN 18BG002005Н0001372/26.01.2018г. на
Началника на Митница Варна, с което е отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока по
митническата декларация; определена е митническа стойност на внасяната от
дружеството стока по тази декларация; разпоредено е да се коригира митническата
декларация, да се вземе под отчет начисления размер на държавните вземания,
като резултат на извършената корекция и е определено за доплащане мито /А00/-
1825.68лв. и ДДС /В00/-4422.20лв., ведно с лихва за забава.
С решение
№ 4509/27.03.19г., постановено по адм.д.№ 14149/18г. Върховният административен
съд е отменил решение № 1863/09.10.2018г.,
постановено по адм.д.№ 1076/2018г. по описа на Административен съд гр.Варна и е
върнал делото за ново разглеждане от друг състав, като е дал указания относно
новото разглеждане на делото съдът да обсъди конкретно представените в
касационното производство нови писмени доказателства заедно с останалите
доказателства по делото и доводите на страните и въз основа на това да направи
обоснован извод дали декларираната от „Милки Груп Био“ ЕАД договорна стойност
на стоката, представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена
в чл. чл.70 §1 от МК, обосновали ли са митническите органи „основателни
съмнения“ по смисъла на чл.140 §2 от Регламент(ЕС)№ 2015/2447, съответно
законосъобразно ли е обжалваното митническо решение, както и да се произнесе
относно разноските.
В решението си за
връщане на делото, Върховният административен съд е приел, че решението е
неправилно. В хода на производството пред ВАС – с писмени бележки от 19.02.2019г.
процесуалният представител на касатора е представил писмо на ОЛАФ № ОСМ
/2018/18661 от 03.09.2018 г., както и износна митническа декларация за износ на
палмово масло № В18212015963/18.12.2017г., в която посочената стойност
превишава с около 30 % стойността, декларирана в българската вносна митническа
декларация. Прието е, че така представените доказателства са нови, от значение
са за решаване на делото и касаят установяването на действителната митническа
стойност на внесената стока. При решаването на делото тези доказателства не са
били известни на страната, респективно същите не са могли да бъдат представени
и обсъдени от първоинстанционния съд. При липсата на каквито и да е негови
фактически констатации в тази връзка и предвид съдържащата се в чл.220 АПК
забрана за фактически установявания в касационното производство, ВАС е приел,
че спорът е останал неизяснен от фактическа страна, което налага отмяната на
обжалваното решение и връщането на делото на същия съд за ново разглеждане от
друг състав.
Съгласно представената
митническа декларация MRN 18BG002005H0001372/26.01.2018г.,
на 26.01.2018 г. в МП Пристанище Варна при Митница Варна са представени
документи за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“ на стоки –
палмов олеин IFFCO TRISTAR, 2 240 туби по 20 кг., нето тегло
44 800 кг., с произход Малайзия, ТАРИК код **********, получател– „Милки Груп Био“ЕАД, с посочена в кл.22 от митническата
декларация обща фактурна стойност- 25 715,20 USD, при валутен курс за
митнически цели 1,65119 лв./$, като към декларацията били приложени придружаващите
стоката документи.
С писмо рег. № 32-27097/26.01.2018г. началникът на
Митница – Варна е изискал от дружеството за нуждите на допълнителната проверка
на митническата декларация и на основание чл.140 от Регламент за изпълнение
/ЕС/2015/2447 документи, сведения и писмена декларация относно факти и
обстоятелства, посочени в него.
С писмо вх.№ 32-32394/01.02.2018г.
от дружеството са представени - договор за продажба, проформа фактура,
търговските документи по сделката, документи, приложени към митническата
декларация, справка от „Групама застраховане“ ЕАД, като са дадени и обяснения,
че дружеството не може да представи банков суифт, тъй като стоката не е
платена- съгласно договора и договорената кредитна линия стоката подлежи на
отложено плащане 60 дни от датата на коносамента; няма приходи от продажба с
отстъпено право или право на разпореждане от купувача, които да се връщат пряко
или косвено на продавача или друго лице; външнотърговски договори не могат да бъдат
представени, тъй като стоката не продадена, поради това, че не е освободена от
митническите органи; относно търговското досие по сделката - „Милки Груп Био“ЕАД
и „Ифко Фелда“ са дългогодишни стратегически партньори, с установени солидни
търговски отношения през последните 15г., не са свързани лица, като търговската
кореспонденция е ежедневна, включваща процедури на обмен на информация на
всички интегрирани отдели и предаването на кореспонденцията в цялост, би било
изключително обемисто и разнопосочно; заявката за доставка на остойностяваните
стоки е направена по телефона, което е обичайна практика в търговските им
отношения и след постигане на съгласие за цената на заявеното количество се
изготвя договор за покупка.
Със съобщение Рег.№
32-37402/06.02.18г. по реда на чл.22 §6 от Регламент /ЕС/ №952/2013 дружеството
е уведомено за мотивите, на които ще се основава решение на митническия орган
относно митническа декларация № 18BG002005Н0001372/26.01.2018г., а
именно:
В приложената към
митническата декларация търговска фактура № 37637671/20.12.2017г., отнасяща се
за 112 000кг. нето палмов олеин е посочено, че стоката се заплаща в брой
срещу представяне на документи, като същевременно са вписани данни за банка и
банковата сметка на изпращача. Липсва информация за сроковете за заплащане на
стоката, на цялата или част от цената на стоката преди или при натоварване на
стоките в отправното пристанище. Липсва договор за покупка на стоката. Към
митническата декларация е приложена информация, че стоката по коносамент MSCUPV002857
e застрахована и застрахователната премия е 127.38лв. Застрахователната полица
не е приложена. След справка в „Системата за предоставяне на информация за
управленски цели от митнически и акцизни документи – МИС3А“ е установено, че
декларираната митническа стойност е по-ниска от декларираната и приета
митническа стойност на сходни стоки, с произход Малайзия, внасяни в същия
период от други дружества. След допълнителен анализ на митническата стойност на
стоки с код КН 15119099 с произход Малайзия във всички държави членки за
периода октомври 2013г. до септември 2017г. е установено, че митническата
стойност на процесните стоки е значително по-ниска от тази на сходни стоки в
останалите държави членки. Извършен е детайлен анализ на митническата стойност
на внесен в ЕС палмов олеин с произход Малайзия по месеци за периода
01.01.2017г. – 30.10.2017г. в отделните държави членки, при който е установено,
че с изключение на м.02 и 08, митническата стойност на внасяната стока в
България е най-ниска. След справка в сайта PALM OIL ANALYTICS – независим
интернет издател на новини, свързани с пазара на палмови мазнини, цени данни и
анализ, е установено, че за периода м.01-11.2017г. средно месечната цена на
палмов олеин RBD при условие на доставката FOB Малайзия е в
диапазона 757 до 616.50 щ.д. за 1 тон. При съмнение относно декларираната
митническа стойност, митническите органи могат да изискат допълнителна
информация. При преглед на представените документи е установено, че с договор
BUL/SV/171120/256/01/20.11.2017г. е договорена доставка на 448 тона /плюс минус
2%/, като количеството е окончателно, при договорена цена от 574 USD на тон,
период на договора: м.12.2017г.- м.01.18г. Всички поръчки по споразумението са
в рамките на кредитен лимит, даден на клиента в размер на 1700000 щатски долара
и кредитен период от 60 дни от датата на коносамента. Посоченото общо количество по договора, отнесено към договорения размер
на кредитния лимит не потвърждава цената от 574 долара на тон. Липсват
уведомления от изпращача и позоваване на номер на договора в коносамента
съгласно т.5 от договора. Относно потвърждение за извършено на 16.01.18г.
плащане на апликация 1206 от м.12 от „Групама Застраховане и
животозастраховане“ЕАД липсва информация за какво се отнася посоченото плащане,
какъв вид застраховка е сключена; следва да бъде представена застрахователна
полица. Относно обстоятелствата, посочени в писмото от 01.02.18г. е прието, че не
е представено цялото досие по сключване на сделката – оферти, поръчки, ценови
листи, кореспонденция, справка за проведените телефонни разговори; не е
посочено как е формирана продажната цена на вътрешния пазар. Тези обстоятелства
са предпоставка за основателно съмнение относно реалността на декларираната
митническа стойност, поради което не следва да бъдат приложени разпоредбите на
чл.70 от МК. Установена е декларирана и приета митническа стойност на сходна
стока, с произход Малайзия, внасяна в същия период от друго дружество- по MRN 18BG002002Н0010930 от 19.01.18г.,
съгласно разпоредбите на чл.74 §2 б.б от МК. Дружеството е уведомено, че
митническите органи не приемат декларираната митническа стойност на стоката
палмов олеин, като определената на основание 74, §1 и §2 б.“б“ от МК е в размер
на 64960лв., като за да бъде разрешено вдигането на стоките следва да бъде
внесен депозит или учредено поръчителство – еднократно обезпечение, съгласно
приложение №1 към чл.193 от ЗМ до определената нова митническа стойност в
размер на 6247.88лв. На основание чл.26, ал.1 от АПК дружеството е уведомено за
започване на административното производство, а на основание чл.22, §6 от МК му
е дадена възможност да изрази становище по посочените мотиви в срок от 30 дни
от получаване на съобщението.
Постъпило е становище вх.№ 32-67868/07.03.2018г. от дружеството, в което е
възразено против всяко едно от обстоятелствата, на които са се позовали
митническите органи в съобщението
по реда на чл.22 §6 от Регламент /ЕС/ №952/2013, а именно: относно липсата на информация за срокове на
заплащане на стоката в търговската фактура – тази информация не е задължителен
реквизит, съгласно ЗСч, ЗДДС и ППЗДДС; договорът за покупката на стоката е
представен; по отношение на застраховката: към митническата декларация е
приложена декларация, в която е посочено, че стоката е застрахована, като е
приложена и Абонаментна застрахователна полица; относно договорения кредитен
лимит - същият не е критерий за изчисляване стойността на стоката, а гарантира
плащане на определена цена; относно цените, обявени в сайта на PALM OIL ANALYTICS счита, че се касае за анонимен източник, който не посочва референция за
направените от него анализи и изследвания и не може да бъде взет под внимание
като официална статистика; относно посочените данни за декларирана от
дружеството по-ниска митническа стойност в сравнение със сходни стоки не са
посочени данни нито за търговското равнище, транспортни разходи, застраховки,
производител и др., елементи, които са обуславящи за извод дали изследваните
стоки отговарят на дефиницията за „сходни стоки“; по-ниската стойност не представлява
мотив за неприемане на договорната стойност на стоките за митнически цели.
С решение рег.№ 32-84808/22.08.2018г. към MRN 18BG002005Н0001372/26.01.2018г.
Началникът на Митница Варна като е взел предвид събраните доказателства и
установеното от митническите органи при извършената проверка, и като е извършил
анализ на изложените допълнителни възражения на дружеството е приел, че липсват
уведомления от изпращача и позоваване на номера на договора в коносамента,
съгласно т.5 от договора; посочено е, че стоката е застрахована и
застрахователната премия е в размер на 127.38лв., като е представена
допълнително справка за платени застрахователни премии за месеците 11,
12.2017г. и м.01.2018г. към Абонаментна застрахователна полица, но
застрахователната полица не е представена; в търговската фактура е посочен
договор, който не е представен; не е представена митническата декларация от
страната на износа, въпреки заявената от вносителя готовност да я представи; не
е представено цялостно досие по сключване на сделката- оферти, поръчки, ценови
листи, кореспонденция; вносителят не е предоставил информация, посочваща как се
формира продажната цена на вътрешния пазар, както и изисканите доказателства за
проведени телефонни разговори при договаряне на цената; направен е задълбочен
анализ на митническата стойност на стоки с код по КН15119099 с произход
Малайзия във всички държави-членки за периода октомври 2013г. до септември
2017г., като е установено, че митническата стойност на стоката е значително
по-ниска от тази на идентични/сходни стоки в останалите държави –членки; използвани
са данни, публикувани на сайта на Европейската комисия, данни от Евростат, посочени
в решението, както и данни от независим интернет издател и в резултат е прието,
че всички посочени обстоятелства са предпоставка за основателно съмнение
относно реалността на декларираната митническа стойност по конкретната
митническа декларация, поради което не следва да бъдат приложени разпоредбите
на чл.70 от Регламент /ЕС/ №952/2013. За приблизително същия период не са
установени декларирани
митнически стойности по реда на чл.70 от МК за идентични стоки. Установена е
сходна стока, чиято митническа стойност е послужила като база за определяне на
митническата стойност на процесната стока, която също е натоварена в Малайзия и
в приблизително същия момент. Относно твърденията на дружеството в писмото от
07.03.18г. е прието, че представеният документ от „Групама Застраховане“ЕАД
представлява списък от данни за превози, в който действително фигурира
коносамент № MSCUPV002857, но застрахователната полица не е представена; относно твърденията на вносителя, че е договорил преференции по договора,
не са представени доказателства за какви преференции става въпрос; взет е
предвид и задълбоченият анализ от митническите органи на митническата стойност
на палмов олеин за по-дълъг период, който включва изследване на митническата
стойност в отделните държави-членки /данни посочени и в уведомлението до
дружеството за мотивите, на които ще се основава решението/ и е приел, че митническата
стойност на процесните стоки е значително по-ниска от тази, както в останалите
държави-членки, така и в сравнение с митническата стойност на стоки, допуснати
до свободно обращение на митническата територия на Република България. Относно стоката по
декларация MRN 18BG002002H0010930/19.01.2018г. е прието, че става въпрос за
палмов олеин с деклариран произход Малайзия, натоварена е в пристанище в
Малайзия и е транспортирана със същия вид транспорт, със сходни показатели на
стоките, по същото време, т.е. спазени са изискванията на чл.74 §2 б.“б“ МК. С
оглед приетото, и като се е позовал на Решение на СЕС от 16 юни 2016г. по дело
С-291/15, началникът на Митница – Варна е издал обжалваното решение, с което
въз основа на MRN 18BG002002H0010930/19.01.2018г. е определена митническа
стойност в размер на 1.45лв. за кг. и е установено мито /А00/ за доплащане в
размер на 1825.68лв. и ДДС/В00/- 4422.20лв.
От представените от
третото лице „Глобъл линкс“ЕООД доказателства- документите, придружаващи
митническата декларация от 19.01.2018г., се установяват данните за доставката
по подадената декларация от това дружество.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, приета от съда и неоспорена от страните се
установява, че платената цена за процесната стока „палмов олеин“ -112,000 МТ по
фактура № 37637671/20.12.2017г., предмет на митническа декларация № 18BG002005Н0001372/26.01.2018г. е в размер на 64 288 щ.д.; плащането по фактурата е
извършено с валутен банков превод в размер на 139949.74щ.д. на 29.03.18г.,
заедно със задължението по фактура № 37637609/15.12.17г.; плащането от 64288 щ.д. е отразено по дебита на см.401/2“Доставчици във валута“ и по
кредита на см.504/3“Разплащателна сметка във валута“. В с.з. от
жалбоподателя са представени извлечения от счетоводството, въз основа на които
вещото лице е изготвило заключението си.
Съгласно писмо
ОСМ/2018/18661 от 03.09.18г. на Европейска служба за борба с измамите, ОЛАФ на
работна среща Малайзийските власти представили на ОЛАФ декларациите за износ за
23 пратки палмово масло, изпратени в България и съответстващи на вноса, като
декларираната стойност за износ показва, че вносителят систематично занижава с
30% стоката при деклариране на вноса в България, а от представеното в с.з. от
жалбоподателя писмо от ОЛАФ- че проверката не е приключила с окончателен
доклад.
Предвид установеното
от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице и в срок, поради което се явява допустима. Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган, по предвидения от закона ред и форма
за индивидуалните административни актове, поради което не страда от пороци
водещи до неговата нищожност.
Разгледана по същество
е основателна, по следните съображения:
От събраните по делото
доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че на 26.01.2018 г. в митнически пункт „Пристанище Варна” е подадена митническа декларация MRN 18BG002005Н0001372/26.01.2018г.
за
поставяне под режим „допускане за свободно обращение“ на стоки – палмов олеин- 2240 туби х 20 кг. нето тегло, 44800кг.
нето тегло, с произход Малайзия, ТАРИК код **********, получател – „Милки Груп
Био“ЕАД, с посочена в кл.22
от митническата декларация обща фактурна стойност 25715.20 USD, при валутен
курс -1,65119лв. за 1 $, като към декларацията са приложени придружаващите
стоката документи.
В обжалваното решение
митническият орган е приел, че митническата стойност на стоката по подадената
MRN следва
да бъде определена на основание чл.84 ал.1 т.1 ЗМ вр. чл.74 §2 б.“б“ от Регламент
/ЕС/№952/2013 вр. чл.140 от Регламента за изпълнение /ЕС/№2015/2447 въз основа
на митническата стойност на сходна стока- по MRN 18BG002002H0010930/19.01.2018г.
Съгласно чл.70, §1 и 2
от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е.
действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата
им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост /в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК/. Митническата стойност следва
да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита
всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16
ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20.
Съгласно чл.74 §1 от
МКС когато митническата стойност не може да се определи съгласно чл.70, тя се
определя, като се прилагат последователно букви от а/ до г/ от параграф 2,
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките. Съгласно 74 §3 МК когато митническата
стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа
на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват
разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на:
Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и
търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от
Дял ІІ на МК. Предвидените критерии се прилагат последователно и само когато
митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено
правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.
Когато митническите
органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, пар.1 от
МК, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация-
съгласно чл.140, пар.1 от Регламента за прилагане, а ако съмненията им не
отпадна и след предоставяне на тази допълнителна информация, съгласно чл.140,
пар.2 от Регламента за прилагане митническите органи могат да решат, че
стойността на стоките не може се определи по реда на чл.70, параграф 1 от
Кодекса. В този случай следва се приложат вторичните методи за определяне на
митническата стойност по чл.74 от МК, като в тежест на митническите органи е,
при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на
съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване
на стойността на процесните стоки.
Съгласно чл.141, §1 от
Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните
стоки по реда на чл.74, параграф 2, буква а/ или б/ от МК се използва
договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на
същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято
стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба,
митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на
идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в
различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се
вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.
Съгласно §2 на чл.141 прави се корекция, за да се вземат предвид значителните
разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или
сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт.
Съгласно чл.141, параграф 3 от Регламента за прилагане, когато се установи
повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне
на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези
стойности.
Идентични
стоки, съгласно чл.1, параграф 2, т.4 от Регламента означава - в рамките на
определянето на митническата стойност - стоките, произведени в същата държава,
които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им
характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на
определението, от третирането им като идентични. Съгласно чл.1, §2, т.14
„сходни стоки“ означава - в рамките на определянето на митническата стойност-
стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
При
прилагането на методите за определяне на митническа стойност митническите
органи имат задължение да положат необходимата грижа за да установят
справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или
фиктивна такава, а лицето, което участва пряко или косвено в извършването на
митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите
органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана
документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо
съдействие за извършването на тези формалности или контрол-чл.15, пар.1 от МК.
На
това принципно положение е основана и процедурата по чл.140 параграф 1 от
Регламента за прилагане, като се има предвид, че за да не изглежда намесата на
администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната
митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от
декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е
съобразена с възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008г., Carboni,
С-263/06, т.52.
Зачитането
на правото на защита е основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се
прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме
акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 20018г.,
Sopropé, C-349/07, т.36. Съгласно чл.22 параграф 6 и 7 МК митническите
органи са длъжни преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за
заявителя да му съобщят мотивите, на които ще се основа решението, съответно са
длъжни да мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за него. Съответно в
процедурата по чл.140 вр. чл.141 от Регламента за прилагане, лицата, адресати
на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат
възможност да представят по надлежен и подходящ начин становището си относно
елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето
решение. За целта следва да е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се
основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на
договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено
съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното
решение – Решение от 13 март 2014г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела
C-29/13 и C-30/13, т.49.
В случая това
изискване формално е спазено, доколкото в съобщението по чл.22 §6 МК от 06.02.2018г.
до дружеството са посочени обстоятелствата, с които се обосновават съмненията в
достоверността на декларираната митническа стойност.
Дружеството е
представило всички изискани документи, обосноваващи декларираната митническа
стойност – договор с производителя, фактура, проформа фактура, документи за
извършени разплащания и счетоводни записвания, данни относно сключена
застраховка, за извършени транспортни разходи, като е дало и обяснения относно
обстоятелствата, с които митническият орган е обосновал издаването на
решението.
Обстоятелството, че не
е представена справка за проведени телефонни разговори с доставчика, не следва
да се тълкува във вреда на дружеството, т.к. не е спазено условието исканата
информация да е във възможностите на лицето- по арг. дело С-263/06 на СЕС,
т.52.
Неоснователни са
изводите на митническия орган относно несъответствие между кредитния лимит по
договора от 20.11.17г., сключен с доставчика и изчисленията относно стойността
на стоката и че същото обуславя извод, че съществува допълнителна договореност
между изпращача и жалбоподателя, за които не са представени документи.
Договореният кредитен лимит е за продажба на отложено плащане и показва размера
на задължението за срока на отложеното плащане. Лимитът е предоставен за
клиента по този договор. Не е договорено, че е за конкретно количество стока.
Размерът му действително не съответства на цената за договореното количество,
но жалбоподателят купува от същия производител и други стоки, което
обстоятелство не се оспорва и за което има безспорни данни по преписката.
Относно застраховката
на стоката по коносамент MSCUPV002857 още в хода на
административното производство жалбоподателят е представил справка по
абонаментна застрахователна полица „Товари по време на превоз“, с потвърждение,
че посочените в същата превози са платени, включително по посочения коносамент.
Обстоятелството, че в коносамента
не е посочен договорът с доставчика е ирелевантно към определянето на
митническата стойност и проверката за нейната достоверност. Съгласно чл.103 и
чл.108, ал.1 от Кодекса за търговското мореплаване коносаментът е едностранно издаден
от превозвача превозен документ, който удостоверява наличието и съдържанието на
превозния договор и доказва приемането на посочения в него товар. Съдържанието
му е регламентирано в чл.110 от КТМ, като не е налице изискване за вписване на
указание за договора за продажба. Представеният коносамент отговаря на
изискванията на чл.110 КТМ и с оглед удостоверителната му функция по чл.117,
ал.1 от КТМ – че товарът, означен в него, е приет за превоз и се намира на
кораба, неизпълнението на т.5, d/ от договора с
доставчика може да има значение за страните по договора при спор относно
доставените количества, но не е обстоятелство, което да породи и обоснове
съмнения в достоверността на договорната стойност.
Обстоятелството, че фактурата
е свързана именно с договор № BUL/SV/171120/256/01/20.11.2017г.
се установява безспорно от посочената в нея проформа фактура, издадена именно
въз основа на този договор и с неговия номер.
Износната митническа
декларация не е документ, който съгласно МК да удостоверява действителната
договорена или реално платена цена. Съгласно чл.5, т.12 от МК митническата
декларация е актът, с който дадено лице изразява в установена форма и по
установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически
режим, като посочва където е уместно специфични мерки, които следва да бъдат
приложени. Жалбоподателят не е титуляр на режима „износ“ по смисъла на чл.5,
т.35 от МК, а приемането на износната декларация по чл.172 от МК - поради
естеството ѝ на едностранен акт, не представлява „решение“ по смисъла на
чл.5, т.39 от МК – Решение от 15 септември 2011г., ДП Груп, С-138/10, т.35.
Предвид горното не следва да се тълкува във вреда на жалбоподателя
обстоятелството, че не е представил износната декларация.
От значение за
определяне на митническата стойност е не цената по последващите продажби – след
реализацията на вноса, а продажната цена на стоките при продажбата им за износ
с местоназначение митническата територия на Съюза, поради което ирелевантна за
определяне на митническата стойност на стоките е информацията за цената, на
която стоката се реализира на вътрешния пазар.
В
случая митническите органи не са извършили анализ, съобразно изискванията на
чл.141 от Регламента за прилагане и съответно не са обосновали приложената от
тях договорна стойност по внос от трето лице. Не е извършен анализ на условията
по двете доставки съгласно Incoterms 2010 – CIF по декларацията от 29.01.2018г.
/включваща застраховка и транспортни разходи/
и FOB /Франко борд/ и как това
се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от
двете дружества различни срокове и начин на плащане, количества, търговската
марка и качеството на стоките, съгласно изискването на чл.1, пар.2, т.14 от
Регламента за изпълнение. Не е извършен анализ и относно различния производител
на стоките по двата вноса, което обстоятелство е релевантно по арг. от чл.141,
§5 от Регламента за изпълнение. Митническите органи са приели, въз основа на
анализните сертификати, че е налице сходство в показателите на стоките по
процесния внос и по декларирания от „Глобъл линкс“ЕООД. Действително
изследваните показатели на стоките са със сходни стойности, но дори да се
приеме, че това сходство обосновава сходство в качеството на стоките, то
качеството на стоките не е достатъчно, съобразно изискванията на чл.141 вр.
чл.1, §2 т.14 от Регламента за прилагане вр.чл.74, §2, буква б/ от МК, а следва
да бъде установено и че стоките се търгуват на същото търговско равнище и по
същество в същите количества. Последното в случая не е доказано. Не е извършен
анализ и не е налице обосновка, че продажбите са на същото търговско равнище.
Независимо, че се касае за продажби на едро, налице е съществена разлика в
пазарния дял на допуснатите до свободно обращение стоки на жалбоподателя и
„Глобъл линкс“ЕООД. Относителният дял за периода 01.12-31.12.2017г. на
допуснатите в обращение в Република България от жалбоподателя стоки с код по КН
15119099 с произход Малайзия спрямо общото количество е 100%. Това
обстоятелство безспорно е относимо към преценката дали стоките са в продажба на
същото търговско равнище. Такъв анализ изобщо липсва за следващите периоди и
конкретно за месеца, през който е подадена декларацията за процесния внос.
При липсата на анализ
за изпълнението на условията по чл.141, §1 от Регламента за прилагане е
следвало митническата стойност да се определи по правилата на §2, като се
извършат корекции, за да се вземат предвид разликите дължащи се на търговското
равнище и/или количествата.
Неоснователно
митническите органи са се позовали на статистическите данни за митническата
стойност на стоки по код КН 15119099 с произход Малайзия от сайта на
Европейската комисия и на PALM OIL ANALYTICS. Съгласно цитираното в оспорения
акт Решение на СЕС С-291/15, член 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да
се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която
митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна
стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна
стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на
покупните цени при вноса на сходни стоки. От посочените статистически данни за
количества и цени не може да се извърши преценка дали се касае за
средностатистическите цени именно за сходни стоки, тъй като липсват данни за
търговската марка/производител, качеството на стоките и търговското равнище.
Тарифното класиране на стоката и условията на доставка не са сред критериите,
по които може да се установи сходство на стоките, съгласно чл.1, §2, т.14/ от Регламента
за прилагане. Данните за предходните периоди са неотносими, т.к. не отговарят
на изискването на чл.74, пар.2, буква б/ от МК сходните стоки да са изнесени в
същия или в приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на
остойностяване. Данните за стойността на внесените количества в други държави
членки, без извършен анализ на потреблението в съответната държава и
търговското равнище, на което се търгуват стоките, също не отговарят на
изискването по чл.141, пар.1 от Регламента за прилагане.
Правната
уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март
2009г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т.20; Решение от 15 юли 2010г.,
Gaston Schul, С-354/09.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че митническите органи не са обосновали
съмненията относно декларираната от жалбоподателя договорна стойност на стоката
съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от
материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на
договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141 §1 и §2 от
Регламента за изпълнение и чл. 74, §2, б. б) във връзка с чл. 1, § 2, т.14 от
МКС.
Представените
митническа декларация за стоки за износ от 18.12.2017г., писмо на директор на
отдел в ОЛАФ ОСМ (2018) 18661 от 03.09.2018 г. не променят посочените изводи.
Не са налице доказателства, че проверката, извършвана от ОЛАФ е приключила с
окончателен доклад, който да се ползва с доказателствена сила на официален
документ по смисъла на чл.179 ГПК. Тези доказателства не са относими към основанията
за приложението на вторичния метод за определяне на митническата стойност по
чл. 74, §2, б. б от МКС.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че като не е приел декларираната договорна
стойност на процесните стоки и е определил нова по декларация на трето лице,
без да обоснове това, съобразно изискванията на МК и Регламента за прилагане,
началникът на Митница – Варна е постановил незаконосъобразен акт, който следва
да се отмени.
При този изход на
спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на основание чл.143 АПК на
жалбоподателя следва направените разноски в размер на 2504лв., от които
50лв.-ДТ, 150лв.-депозит на вещо лице и 2304лв.-адвокатско възнаграждение.
Възнаграждението за адвокат за всяка инстанция е в размер на 768лв. с ДДС.
Възражението на ответната страна за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл.36
от Закона за адвокатурата адвокатът има право на възнаграждение за своя труд,
като размера на възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента, размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и
не може да бъде по- нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет.
В случая възнаграждението е определено в предвидения от закона минимален размер
с оглед материалния интерес по делото, като в съответствие с разпоредбата на
§2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е начислен ДДС върху възнаграждението по наредбата и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. В случая
адвокатското възнаграждение, договорено и платено, за процесуално
представителство при предходното разглеждане на делото, пред ВАС и пред
настоящата инстанция съответства на предоставената правна помощ и
действителната и фактическа сложност на делото, като е съобразено с минималния размер, установен в
наредбата.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение рег. № 32-84808/22.03.2018г. към MRN
18BG002005H0001372/26.01.2018г. на Началника на Митница Варна.
ОСЪЖДА Агенция Митници- Териториална дирекция Северна морска да
заплати на „Милки Груп Био“ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Методи Попов“№22А, представлявано от П.Д.П. направените по делото
разноски в размер на 2504лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: