Р Е Ш Е Н И
Е № 261871
гр. Пловдив, 29.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично
заседание на тридесет и първи август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 17767 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с обективно и субективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от Г.Я.Г. против Л.М.А. и О.К.П., както следва:
1) за
осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 11428,83 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на
извършено от ответника Л.М.А., в съучастие с О.К.П., престъпление на дата
15.06.2018 г. в гр. П., като са отнели чужди движими вещи пари на обща стойност
12928,83 лв. от владението на ищеца, с намерение противозаконно да ги присвоят,
като за това са употребили сила – престъпление по чл.198, ал.1 НК, вр. чл.63,
ал.1, т.3 НК, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК, за което е постановена присъда по
н.о.х.д. № 6623 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, XIV наказателен
състав, влязла в сила на 12.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 30.10.2019 г., до окончателното изплащане
на вземането;
2) за
осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 300 лв. (след
изменение на иска на основание чл.214 ГПК чрез намаляване на неговия размер от
3000 лв. на 300 лв.), представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 30.10.2019 г., до окончателното изплащане на вземанията;
3) за
осъждане на ответниците да заплатят солидарно сумата от 1593,57 лв. –
обезщетение за забава върху сумата от 11428,83 лв. за периода от 15.06.2018 г.
до 29.10.2019 г.
В исковата
молба се твърди, че ищецът е пострадал от престъпление по чл.198, ал.1 НК, при
което с употреба на сила ответниците присвоили от него противозаконно, в
съучастие сумата от общо 12928,83 лв., за което били осъдени с влязла в сила на
12.06.2019 г. присъда по н.о.х.д. № 6623 по описа за 2018 г. на Районен съд
Пловдив, XIV наказателен състав. В проведеното наказателно производство съдът
не приел за съвместно разглеждане предявения от ищеца граждански иск, поради
което заявява своите претенции в настоящото производство. Ищецът сочи, че е
възрастен, болен човек, който е носел всичките си спестявания в себе си;
изпаднал е в изключително тежко материално положение в резултат на
престъплението. Част от отнетата сума в размер на 1500 лв. била намерена у
ответниците, иззета и предадена на ищеца, като остатъкът от сумата в размер на
11428,83 лв. представлявал размерът на претърпените от пострадалия вреди от
престъплението. Поддържа, че е претърпял и неимуществени вреди – болки и
страдания, както по време на извършаване на самото нападение, така и след това.
В резултат на нанесените удари от подсъдимите, извиване на ръце, запушване на
уста, ищецът претърпял травматични увреждания по лицето, охлузване и
кръвонасядане на крайниците, счупване на коронката на първи долен десен зъб до
нивото на венеца. Твърди, че много тежко е понесъл физическото насилие, поради
установените множество хронични заболявания – гонартроза, спондилоза на
гръбначния стълб, като от 2006 г. е трудоустроен с решение на ТЕЛК. Предвид
отнемането на всички спестявания, с които разполага, ищецът претърпял
изключителен стрес, притеснение за начина, по който ще преживява за в бъдеще.
Поради изложените твърдения предявява настоящите искове, моли за тяхното
уважаване и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока
по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника О.К.П..
Последният не се явява в откритото съдебно заседание и не взема становище по
предявените искове.
В срока
по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът Л.М.А., чрез назначения особен представител
адв. В.Д., е депозирал писмен отговор със становище за недопустимост и
неоснователност на предявените искове. Твърди, че ответникът не бил осъден за
престъпление по чл.130, ал.1 НК, доколкото във влязлата в сила присъда не
фигурирало подобно деяние. Счита, че претендираният размер от 3000 лв. бил
прекомерно завишен и не отговарял на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
С
присъда № **** от 8.03.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 6623 по описа за 2018
г. на Районен съд Пловдив подсъдимият Л.М.А., роден на *** г. е признат за
виновен в това, че на 15.06.2018 г., като непълнолетен, но като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в
съучастие като извършител с О.К.П., е отнел чужди движими вещи пари - сумата от
12800 лв., 40 евро в левова равностойност 78,23 лв. и 30 щатски долара с левова
равностойност 50,60 лв., на обща стойност 12928,83 лв., от владението на Г.Я.Г.,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила. Със
същата присъда подсъдимият О.К.П., роден на *** г. е признат за виновен в това,
че на 15.06.2018 г., като непълнолетен, но като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като
извършител с Л.М.А., е отнел чужди движими вещи пари - сумата от 12800 лв., 40
евро в левова равностойност 78,23 лв. и 30 щатски долара с левова равностойност
50,60 лв., на обща стойност 12928,83 лв., от владението на Г.Я.Г., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила. Присъдата влязла в
сила на 12.06.2019 г., като с решение № 142/ 12.06.2019 г., постановено по
в.н.о.х.д. № 871 по описа за 2019 г. на Окръжен съд Пловдив, е изменено
наложеното на подсъдимите наказание.
Видно от
експертно решение № ******** г. на ищеца е определена 73 % намалена
работоспособност, считано от 14.12.2006 г.
От разпореждане
№ 15192081626 от 01.07.2019 г. се установява, че размерът на получаваната от
ищеца пенсия е 230,40 лв. месечно.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл.45,
ал.1 ЗЗД, с който ищецът претендира обезщетяване на причинените му от
ответниците (непълнолетни лица) вреди вследствие на извършено от тях
престъпление – грабеж на 15.06.2018 г. Ответната страна възразява срещу
допустимостта на иска, като се позовава на разпоредбата на чл.48 ЗЗД. Съгласно
последната родителите и осиновителите, които упражняват родителски права,
отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие
и живеят при тях. Посочената норма е основание за отделен иск, различен по
фактически състав на генералния деликт по чл.45, ал.1 ЗЗД, по който специален
иск надлежни ответници са родителите/ осиновителите. Уредена е личната
отговорност на родителите за действията на техните ненавършили пълнолетие деца,
като отговорността е за неупражнен родителски контрол и за недостатъчно
възпитание на детето. Имат се предвид случаите на деликт, поради неупражнен по
обективни причини надзор от родител/осиновител или неполагане на грижи по
доброто възпитание (също по обективни причини) на детето – извършител на
деликта. Така - решение № 270/10.01.2017 г., по, гр.д. № 916/2016 г. по описа
на ВКС, IV
г.о. Посочената разпоредба не изключва
възможността ищецът – увреденото лице, да избере по кой ред ще защити правата
си – дали ще предяви иск само срещу преките причинители на увреждането –
непълнолетните делинквенти по реда на чл.45, ал.1 ЗЗД, срещу техните родители
по чл.48 ЗЗД или и срещу двете групи лица, като в последния случай тяхната
отговорност е солидарна. В нито един случай обаче законът не поставя изискване
при непълнолетие на извършителя на деянието, искът да се насочи срещу
родителя/осиновителя по реда на чл.48 ЗЗД. Изцяло от суверенната преценка на
ищеца е да избере кой път на защита ще предприеме. Също така, в случаите, в
който ищецът е избрал да насочи претенцията си първо срещу прекия причинител на
увреждането, то за него не съществува пречка в последващо производство да предяви
иск и по реда на чл.48 ЗЗД за обезщетяване на причинените вреди. Вземането на
пострадалия е едно, но той може да претендира изпълнение както от деликвента,
така и от отговорния за чужди действия или чуждо задължение, докато пълният
размер на вземането не бъде удовлетворен. Пострадалият може по свой избор да
предяви исковете си срещу деликвента и отговорния за чужди действия или чуждо
задължение в общо производство. Ако вземането бъде признато, деликвентът и
отговорният за чужди действия или чуждо задължение се осъждат солидарно (макар
в случая да не е налице същинска солидарност). В този случай вземането на
пострадалия се установява със сила на пресъдено нещо, както по отношение на
деликвента, така и по отношение на отговорния за чужди действия или чуждо
задължение. Няма пречка обаче пострадалият да предяви исковете си в отделни
производства. Така - решение № 823 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1022/2009 г., IV г. о.
Предвид
изложените съображения, съдът намира за неоснователно възражението на ответника
за недопустимост на предявените искове, поради което същите подлежат на
разглеждане по същество.
По
основателността на исковете:
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Посочената
норма регламентира генералния деликт. Фактическият
състав на деликта включва следните елементи: деяние, противоправност, вреда,
причинна връзка между деянието и претърпяната вреда, вина. В тежест на ищеца е
да установи посочените елементи, като по отношение на вината е налице
презумпция в чл.45, ал.2 ЗЗД - вината се предполага до доказване на противното.
В
конкретния случай, ищецът претендира обезвреда от извършено от ответниците
престъпление - грабеж, за което те са признати за виновни с влязла в сила
присъда. Съгласно нормата на чл. 300 ГПК постановената присъда е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Именно в този смисъл, съдът е отбелязал в доклада по делото, че не се
нуждаят от доказване обстоятелствата, че на дата 15.06.2018 г. в гр. П., ответниците са отнели чужди движими вещи пари
на обща стойност 12928,83 лв. от владението на ищеца, с намерение
противозаконно да ги присвоят, като за това са употребили сила – престъпление
по чл.198, ал.1 НК, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК, за
което е постановена присъда по н.о.х.д. № 6623 по описа за 2018 г. на Районен
съд Пловдив, XIV наказателен състав, влязла в сила на 12.06.2019 г. Вследствие
на извършеното престъпление ищецът е претърпял имуществени вреди, които се
равняват на паричната сума, която му е отнета при грабежа. Стойността на отнетото
се явява съставомерен белег на деянието, поради което съдът е обвързан от
размера, установен с присъдата. Ответниците са отнели от пострадалия сумата от
12928,83 лв., от която ищецът претендира сумата от 11428,83 лв., след
приспадане на възстановените му 1500 лв. Така предявеният иск за имуществени
вреди подлежи на пълно уважаване, доколкото се доказаха всички материалноправни
предпоставки за това.
Ищецът
претендира и заплащането на обезщетение за причинени неимуществени вреди –
болки и страдания, следствие на извършеното престъпление. Грабежът е типично
съставно престъпление, което включва два разнородни, функционално свързани
акта, които поотделно са също престъпни – принуда, която е улесняваща другия
акт, както и обективните и субективните елементи на кражбата. При осъществяване
на изпълнителното деяние на грабежа, ответниците са употребили сила спрямо
пострадалия, което е намерило отражение в присъдата на наказателния съд. Несъстоятелни
са възраженията на ответната страна, че ответниците не били осъждани за
престъпление по чл.130, ал.1 НК – лека телесна повреда. Съставът на
престъплението „грабеж“ като по-тежко престъпление поглъща нанесените на пострадалия
телесни повреди при извършването му. Поради това, няма как ответниците да бъдат
осъдени отделно и за престъпление по чл.130, ал.1 НК, а извършеното от тях
деяние е обхванато изцяло от фактическия състав на грабежа. Затова за съда е
налице безсъмнения извод, че ответниците, употребявайки сила за отнемането на
чуждите движими вещи са причинили на ищеца твърдените от него травматични
увреждания. Последните са му нанесли неимуществени вреди, които подлежат на
обезвреда.
При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, на основание
чл.52 ЗЗД следва да се приложи общият критерий за справедливостта. Последната
не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на редица конкретно
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда
при определянето на размера на обезщетението (ППВС № 4/1968 г.). Такива
обективни обстоятелства могат да бъдат характерът и интензитетът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
осъществено вредоносното деяние, личността на пострадалия, неговата възраст и
обществено положение, допълнителното влошаване състоянието на здравето на
пострадалото лице, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания.
От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост
да присъди за неимуществени вреди. Сред тези други обстоятелства практиката на
гражданска колегия на ВКС, постановена след издаване на цитираното постановление
включва: вида на увреденото благо, отражението, което увреждането е имало върху
личния, семейния, обществения и професионалния живот на пострадалото лице,
продължителността и интензитета на преживените физически, психически и
емоционални страдания, прогнозите за
бъдещо развитие на увреждането, икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата. Във всеки случай, за да отговаря на
критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на
всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и
претърпените от него увреждания, по най-пълен начин да обезщетява претърпените
от него болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент.
В този изричен смисъл и решение № 33 от 4.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 172/2011
г., II т. о.; решение № 198 от 3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2307/2014 г.,
III г. о., решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на III г. о;
решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г. о.; решение №
832 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III г. о.; решение № 302 от
4.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на III г. о. и др.
В
случая, след като е установено противоправното поведение на ответниците, от
което е последвала вреда за ищеца, то искът е доказан по своето основание. След
като това е сторено, но няма достатъчно доказателства за размера на иска за
обезщетение за неимуществени вреди (ищецът не ангажира гласни доказателствени
средства с твърденията, че живее сам и няма близки роднини и приятели), то
съгласно чл.162 ГПК съдът определя размера по своя преценка. Пострадалият има
процесуалното задължение да докажа наличието на вреда, но не е длъжен да
доказва всяко свое психично изживяване и всяка своя телесна болка или друго
страдание. В този смисъл – решение № 488/ 07.02.2012 г. по гр.д. № 899 по описа
за 2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 316/ 14.10.2013
г. по гр.д. № 121 по описа за 2013 г. на ВКС, IV г.о., решение № 32/ 19.02.2015 г. по гр.д. № 2269 по
описа за 2014 г. на ВКС и др.
Като се
взеха предвид изложените принципни съображения и критерии, съдът намира за
справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от причинените
на ищеца травматични увреждания по време на грабежа претендираната сума от 300
лв. За да достигне до този извод, съдът взе предвид възрастта на пострадалия
към датата на престъплението – 73 години, неговото здравословно състояние –
призната неработоспособност 73 %, материално състояние. Съдът отчете обичайните
неблагоприятни усещания – осъществената принуда, които настъпват при осъществяване
на престъплението грабеж, които следва да бъдат възмездени от причинителите. Не
без значение е и фактът, че от ищеца (възрастен, болен човек) са отнети
единствените му спестявания, което неминуемо се е отразило негативно на емоционалното
му състояние.
Поради
изложеното на уважаване подлежат и двата предявени иска за обезщетяване на ищеца
за причинените му имуществени и неимуществени вреди вследствие на
престъплението, извършено от ответниците. Като законна последица от уважаване
на главните искове, следва да се присъди лихва за забава от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 30.10.2019 г. до окончателното изплащане
на вземанията.
Ищецът
претендира и заплащането на обезщетение за забава за периода от датата на
извършване на деянието – 15.06.2018 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда – 29.10.2019 г. върху присъденото обезщетение за имуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД при задължения от непозволено
увреждане длъжникът се смяна в забава и без покана. Разумът на закона произтича
от характеристиката на деликтната отговорност като първична такава: увреденият
става кредитор, а увреждащият – длъжник, веднага след проявлението на деликта,
поради липсата на предхождащо облигационно правоотношения между тях. Поради
това от момента на извършване на деянието на 15.10.2018 г. ответниците дължат
лихва за забава върху сумата, която са отнели от владението на пострадалия. Относно
размера на претенцията, съдът намира, че следва да определи същия на основание
чл.162 ГПК, доколкото искът е доказан по своето основание, чрез използването на
он-лайн калкулатор – www.calculator.bg. Размерът на обезщетението за забава за претендирания
период възлиза на сумата от 1593,68 лв., от
която сума следва да се присъди 1593,57 лв., колкото е претендирал ищецът с
оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес.
За
всички присъдени в полза на ищеца суми на основание чл.53 ЗЗД, ответниците
следва да отговарят солидарно, доколкото, ако увреждането е причинено от
неколцина, те отговарят солидарно.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК има
ищецът. По делото се доказа да са сторени разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 500 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие № *** от 03.08.2020
г. Ищецът е освободен от заплащането на такси и разноски в производството на
основание чл. 83, ал.1, т.4 ГПК, поради което на основание чл.78, ал.6 ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 570,90 лв. за
ДТ. Ответникът Л.М.А. следва да бъде осъден да заплати и сумата от 600 лв.,
представлявала опреденото от съда възнаграждение за назначения и особен
представител.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Л.М.А., ЕГН: **********,
адрес: *** и О.К.П., ЕГН: **********, адрес: *** да заплатят солидарно на основание чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.53 ЗЗД, на Г.Я.Г., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 11428,83 лв. (единадесет хиляди
четиристотин двадесет и осем лева и осемдесет и три стотинки), представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на извършено от ответниците
Л.М.А. и О.К.П., в съучастие, престъпление на дата 15.06.2018 г. в гр. П., като
са отнели чужди движими вещи пари на обща стойност 12928,83 лв. от владението
на ищеца, с намерение противозаконно да ги присвоят, като за това са употребили
сила – престъпление по чл.198, ал.1 НК, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК, вр. чл.20,
ал.2, вр. ал.1 НК, за което е постановена присъда по н.о.х.д. № 6623 по описа
за 2018 г. на Районен съд Пловдив, XIV наказателен състав, влязла в сила на
12.06.2019 г.; сумата от 300 лв. (триста
лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на извършеното престъпление, ведно със законната лихва върху
двете суми от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.10.2019 г., до
окончателното изплащане на вземанията; сумата от 1593,57 лв. (хиляда петстотин деветдесет и три лева и петдесет и
седем стотинки) – обезщетение за забава върху сумата от 11428,83 лв. за периода
от 15.06.2018 г. до 29.10.2019 г., както и сумата от 500 лв. (петстотин лева) – съдебно-деловодни разноски в
производството.
ОСЪЖДА Л.М.А., ЕГН: **********, адрес: *** и О.К.П., ЕГН: **********, адрес: *** на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплатят в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата в размер на 570,90 лв. (петстотин и седемдесет лева
и деветдесет стотинки) – разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА Л.М.А., ЕГН: **********, адрес: *** на
основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд Пловдив сумата в размер на 600 лв. (шестстотин лева) – разноски за възнаграждение за особен
представител.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Весела Кърпачева
Вярно
с оригинала.
Секретар:
Н.Н.