РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Пловдив, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Таня Яв. Букова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Търговско дело №
20225300900502 по описа за 2022 година
Ищецът В. Г. К. с ЕГН ****, от гр. *****, твърди, че на 07.08.2021 г., около
17:15 ч. третото лице Й. А. Л. загубило контрол над управлявания от него на лек
автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „156“, рег. № ****, по р. т. път*****, в посока
от с. П. към гр. Б., поради движение с превишена и несъобразена с релефа на
местността и с конкретните пътния условия скорост, вследствие на което малко преди
гр. Б. автомобилът се преобърнал в крайпътна нива, при което по ищеца, който пътувал
на предна дясна седалка, произтекли следните травматични увреждания : фрактура на
лявата ключица; фрактура в областта на 1 и 2 ребро в ляво и лява ключица; разкъсно-
контузна рана на брадата; commotio thoracoabdominalis et capitis; охлузни наравявания
по цялото тяло; болезненост в лява коремна половина и кръста; данни за фрактура на
вентро-каудалния ръб на тялото на ТХ12 прешлен; хематом в белия дроб;
микрокалцификат в паренхима на черния дроб; палпаторна болка в областта на десен
долен крайник и дясна ръка. Във връзка с пътния инцидент било образувано д. п. №
188 по описа на РУ – Р. за 2021 г., наблюдавано по пр. пр. № 9400 по описа на Районна
прокуратура – Пловдив за 2021 г., което е прекратено.
След инцидента ищецът бил откаран по спешност в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД,
където пролежал до ***** г., след което продължил лечението си в домашни условия.
Поради травматичните увреждания в областта на ключицата и ребрата за
продължителен период от време бил много трудно подвижен, нуждаел се от чужда
помощ при обличане, събличане, къпане и други дейности, изискващи движения на
раменния пояс, като възстановителният период продължил около 3 – 4 месеца. В
първия месец изпитвал изключително силни и интензивни болки, което налагало
ежедневно да приема болкоуспокоителни и седативни медикаменти.
1
Случилото се се отразило и на психиката му. Вследствие на преживения шок той
се оплаквал от понижено настроение, тревожност и потиснатост, нарушения на съня и
вниманието, връщал се към спомена за злополуката.
Тъй като към **** г. гражданската отговорност на третото лице Й. А. Л. за
причинените от него вреди на трети лица във връзка с притежанието и/или
използването на гореописания лек автомобил е била застрахована по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен
със ЗД „БУЛ ИНС“ АД във формата на застрахователна полица № *****, валидна от
**** г. до **** г., ищецът поканил дружеството да му заплати обезщетение за
причинените им неимуществени вреди, но получил отказ, с оглед на което и предвид
гореизложеното той моли съда да осъди ответника да му заплати част от дължимото му
такова в размер на 50 000 лв. ведно със законната лихва от датата на уведомяването на
ответника за настъпилото пътнотранспортно произшествие – 13.10.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата. Адв. А. М. - пълномощник на ищеца, моли съда
да присъди в полза на упълномощеното от последния да го представлява по
настоящото дело А. Д. „Г. И М.“, Код по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, район „Красно село“, бул. „Македония“ № 10, ет. 1, ап. 12,
представлявано от у. а. К. К. Г., адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2
от Закон за адвокатурата.
Частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес на управление – район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представляван от
пълномощника му а. М. Г., въпреки че не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение към 07.08.2021 г. по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за увреждащия автомобил,
както в подадените в сроковете по чл. 367, ал. 1 и чл. 373, ал. 1 ГПК съответно отговор
и допълнителен отговор, а също и в хода на устните състезания изразява становище за
неоснователност на предявения иск, тъй като : от събраните по делото доказателства не
е установено при усовията на пълно и главно доказване каква е причината, довела до
пътния инцидент – приетият като доказателство заверен препис на Констативният
протокол за ПТП с пострадали лица № ***** г. не се ползва с материална
доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, доколкото няма
данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента, като той
има установителна сила само относно факта на настъпването на самото ПТП и
участниците в него, констатирани от длъжностното лице, което го е съставило, още
повече, че не е ясно на какво се дължи загубата на контрол над автомобила посочена
като причина за ПТП, а според заключението на вещото лице по допуснатата по делото
основна автотехническа експертиза управлението на увреждащия автомобил с
технически несъобразена скорост би могла да е една от причините за пътния инцидент,
2
но не единствената; не е налице пряка причинна връзка между ПТП и вредите,
претендирани от ищеца; в случай, че искът бъде приет за доказан по основание,
ответникът моли съда да намали размера на обезщетението с доказаното
съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия от порядъка на повече от 1/3,
дори 1/2, като съобрази и твърдението наведено в отговора на исковата молба, че
претендираният с исковата молба размер на обезщетението е силно завишен и
неотговарящ на реално причинените на ищеца увреждания, а също и на принципа на
справедливост и на икономическата конюнктура в страната към 07.08.2021 г.;
началният момент на претенцията за лихва за забава не е съобразен с разпоредбите на
чл. 380 и чл. 497 Кодекс за застраховането, а с писмо изх. № ***/14.10.2021 г.
ответникът е изискал представянето на допълнителни доказателства, за да може да се
произнесе по претенцията, но такива не са представени от страна на ищеца, поради
което не е изпаднал в забава. Ответникът претендира присъждане на разноски.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните, а също и признанието
на ответника във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира следното :
Видно от съдържащите се в приложеното за послужване по делото д. п. № 188
по описа на Районно управление – Р. за 2021 г. Докладна записка рег. №
*****/10.08.2017 г. на 07.08.2021 г. и Протокол за оглед на местопроизшествие от
07.08.2021 г., както и от предствения с исковата молба и приет като доказателство
заверен препис на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица ***** г. : на
07.08.2021 г., около 17.15 ч. Й. М. - изпълняващ функции на о. д. ч. в Районно
управление – Р., подал на мл. и. К. С. Т. – м. а. в същото управление, сигнал, че две
лица пострадали при пътнотранспортно произшествие са посетили Филиал за спешна
медицинска помощ – Б., като по този сигнал в същия ден е извършен оглед на
местопроизшествие от р. п. И. К. и е образувано д. п. № 188 по описа на РУ – Р. за 2021
г., наблюдавано по пр. пр. № 49400 по описа на Районна прокуратура – Пловдив за
2021 г. и пътният инцидент е посетен и от п. по о. на о. р. Д. Б., също с. в РУ - Р., а
също и от м. и. Т., за което последният е съставил Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица ***** г., в който е удостоверено, че : участници в него са В. Г. К. с
ЕГН ****, и Й. А.Л. с ЕГН **********, съответно пътник и водач в лек автомобил
марка „АЛФА РОМЕО“, модел 156, рег. № *****; по автомобила има видими щети по
зона 1, зона 2, зон 3, зона 4, зона 5, зона 6, зона 7, зона 8, зона 9 и зона 10; за
автомобила има сключен със ЗД „Бул Инс“ АД договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите във формата на застрахователна полица
******, валидна от 02.03.2021 г. до 01.03.2022 г.; при инцидента е пострадал В. Г. К.,
като в графата „Обстоятелства и причина за ПТП“ няма никакви отбелязвания.
Видно още от досъдебното производство същото е прекратено с Постановление
3
на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив от 21.10.2021 г. на основание чл. 24,
ал. 1, т. 9 Наказателно-процесуален кодекс – по искане на пострадалия до започване на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
Коментираният констативен протокол за ПТП с пострадали лица е изготвен от
длъжностно лице, в кръга на службата му и по определените в закона - Наредба № Iз-
41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, форма и ред, с оглед на което
съставлява официален свидетелстващ документ, като поради обстоятелството, че той е
съставен след задължително посещение от органите на полицията на мястото на
пътното произшествие, при което при извършения оглед съставителят пряко е
възприел различни факти, то съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК протоколът се ползва с
обвързваща съда формална доказателствена сила както относно авторството на
материализираното в него изявление на длъжностното лице – съставител, а така също и
с материална доказателствена сила за извършените пред и от съставителя действия, в
това число и относно удостоверените в документа непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, в случая – участници в ПТП, местоположение на пътните
превозни средства и видими щети по тях, пострадали лица /в този смисъл решение №
15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506 от 2013 г. на ВКС, І т. о./
Доколкото, обаче, в разглеждания констативен протокол за ПТП с пострадали
лица липсват данни за поведението на в. на катастрофиралия автомобил и в частност в
документа не са описани допуснати от него нарушения на правилата за движение като
причина за произшествието, съответно обстоятелства и причини, поради които
последното е произтекло, то за успешното провеждане на предявения иск според чл.
154, чл. 1 ГПК в тежест на ищеца бе да установи цялостния механизъм на
пътнотранспортния инцидент, твърдяното противоправно деяние на третото лице Й. А.
Л., вредите и причинно-следствената връзка между увреждането и вредоносния
резултат.
В тази насока по искане на ищеца бе изискано за послужване по делото на д. п.
№ 188 по описа на РУ – Р. за 2021 г., в кориците на което както вече се посочи по-горе
в настоящото изложение се съдържа Протокол за оглед на местопроизшествие,
съставен на 07.08.2021 г. от И. К. - р. п. при РУ – Р., в който са отразени следните
фактически констатации на съставителя : „МП се намира на пътя между с. П. по посока
гр. Б.. Обект на огледа е ПТП. В участъка на ПТП пътят е асфалтов, двулентов, без
маркировка и без пътни знаци. Пътят е насочен по посока изток -запад, като от страни
на пътното платно банкетът е обрасъл с тревна растителност. ... в тревната
растителност се забелязва следа от утъпкване и омачкване, която следва посока
северозапад и е с обща дължина 57,40, където в нивата, извън пътното платно, е
4
обърнат на страни /дясната си част/ ... лек автомобил марка „Алфа Ромео“, без рег.
табели. ... Автомобилът е с нанесени тотални щети. ... Задна дясна гума е с ненарушена
цялост с въздух и същата е свързана със задния амортисьор, докато задна лява гума е
спукана и на същата липсва амортисьорът. ... Предна дясна гума – нормално
състояние, а предна лява гума спукана със следи от земна маса и огъване на джантата.
... Рег. табели на автомобила бяха предоставени от собственика, като същите са били
свалени и прибрани от него. Предният рег. номер е с големи деформации. Същите са
****.“
Бе допуснато и извършване на автотехническа експертиза от в. л. инж. С. К. М.,
според заключението на което :
пътното произшествие е настъпило по следния механизъм – на ****г., около
17:15 часа, в. Й. А. Л. е управлявал лек автомобил “Афа Ромео“ по платното за
движение на пътя с. П. – гр. Б., в посока от изток на запад, като при преминаване през
ляв завой на пътя, поради движение с технически несъобразена скорост с радиуса на
този завой, под действие на центробежните сили автомобилът се е насочил на дясно и е
напуснал патното за движение, след което се е преобърнал;
максималната скорост, с която е било технически възможно да бъде преодолян
завоят в конкретната пътно-климатична обстановска без опасност от странично
занасяне на автомобила, е била 91 км/ч, като причината за настъпилото произшествие
от техническа гледна точка е, че водачът на лек автомобил „Алфа Ромео“ се е движел с
технически несъобразена скорост с радиуса на левия завой на пътя и така под действие
центробежните сили автомобилът се е насочил на дясно и е напуснал платното за
движение;
скоростта на лек автомобил „Алфа Ромеа“ преди произшествието е била около и
над 92 км/ч.
Тъй като заключението на инж. М. в частта му, в която е дал отговор на въпроса
от техническа гледна точка с каква скорост се е движил лек автомобил марка „Алфа
Ромео“, модел 156, рег. № **** непосредствено преди и по време на настъпване на
удара бе оспорено от ответника като необосновано, то по негово искане бе допуснато
извършване на повторна автотехническа експертиза по тази задача от инж. П. К. С.,
според чието заключение скоростта на движение на автомобила непосредствено преди
и при настъпване на инцидента е около 94.90 км/ч.
Като доказателство бе прието и заверено копие на Епикриза, издадена от
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – гр. П. по И.З. № **** г., в чието Неврологично отделение
съобразно направеното отбелязване в графата „Анамнеза“ ищецът е приет на *** г. „…
по спешност ...“, след претърпяно пътнотранспортно произшествие, при което :
„...Получил удари в областта на главата, гръдния кош и корема.“, с оплаквания от
„...болка в същите области. Без убедитени данни за загуба на съзнание.“, в следното
5
обективно състояние : „...ориентиран за време, място и собствена личност. Адекватен.
В задоволително общо състояние. ... разкъсно-контузна рана на брадата, която е
обработена и зашита в СПО. Гръден кош - ... инструментални данни за фрактури на 1-2
ребро в ляво и лява ключица, с охлузионни наранявания по цялото тяло, без изливи,
без хрипова находка. ... Корем – палпаторна слаба болезненост в лява коремна
половина и кръста. ОДА /опорно-двигателен апарат/ - запазена конфигурация и
подвижност на крайниците, без претибиални отоци. Палпаторна болка в обастта на
десен долен крайник и дясна ръка.“, както и е пролежал до 11.08.2021 г., когато е
изписан в състояние : „С подобрение.“ със следната окончателна диагноза : „Contusio
thoracoabdominalis et capitis. F-ra costae 1.2 sin. F-ra clavicus sin.“ и със следните
препоръки към общопрактикуващия лекар : „Насочва за ро на гръден кош около една
седмица след дехоспитализация и при нужда консултация с гръден хирург.
Проследяване от гръден хирург и неврохирург.“, а също и с препоръка да спазва
хигиенно-диетичен режим и с назначена антибиотична терапия за домашно лечение :
ВСР 1000, Цефотаксим 2х1, Аналгин/Трамал – при нужда и Бромхексин 3х1.
Допусна се, също така, извършване и на съдебно-медицинска експертиза от д-р Д.
И. Д. – л. със спец. „х.“, според заключението на който и изявленията му направени в
открито съдебно заседание на 30.05.2023 г. :
при пътно-транспортния инцидент ищецът е получил следните телесни
увреждания : счупване на ключицата /в ляво, средна трета без разместване/,
множествени счупвания на ребра /първо ребро в ляво по медиоклавикуларна линия без
разместване и второ ребро по скапуларна линия/, повърхностна травма на гламата
/кръвонасядане в теменната област/, открита рана на други области на главата
/брадичката/, контузия на гръдния кош /в ляво върхово/, контузия на коремната стена,
като описаното в графа : „Придружаващи заболявания“, на представената по делото
епикриза увреждане : „Суспектни данни за травматични промени на ТХ12“, не е
доказано, поради което и не е отразено в графа : „Окончателна диагноза“, на
епикризата; за да има калцификат по принцип говорим за нещо старо; този
микрокалцификат ищецът може да си го е имал и да е находка при самите изследвания;
калцификация означава отлагане на калций, за което се иска време, като в настоящия
случай калцификацията няма връзка с процесното ПТП; посочените травматични
увреждания се дължат на механизма на удар на главата и тялото с твърди тъпи
предмети, каквито са части от автомобилната кабина в момента на преобръщането;
налице са травматични увреждания в различни анатомични зони на човешкото тяло,
което говори, че ударът не е бил един, ударите са били с голяма сила предвид
наличието на счупвания и разкъсно-контузна рана; описаните травматични увреждания
могат да бъдат получени така, както се съобщава в материалите по делото;
при поставен обезопасителен колан биха се избегнали ударите в областта на
6
главата, включително и ударът на главата в предното стъкло, както и да се получат
съответните травматични увреждания;
пострадалият е бил на предна дясна седалка; обезопаситеният колан се поставя в
посока от дясно на ляво; при поставяне на колан при ПТП може да се наблюдават
типични външни увреждания на меките тъкани, каквито са лентовидните охлузвания
на гръдния кош по хода на колана; има значение видът на дрехата, с която е облечен
пострадалият; такива увреждания в медицинската документация не са описани.
Не само констативният протокол за ПТП с пострадали лица рег. № ****г., но и
съдържащият се в приложеното за послужване по делото д. п. № 188 по описа на РУ –
Р. за 2021 г. Протокол за оглед на местопроизшествие от 07.08.2021 г., а също и
епикризата, издадена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – гр. П. по ИЗ № ****/2021 г.,
препис на която е представен с исковата молба, са официални свидетелстващи
документи, тъй като са съставени от длъжностни лица, в кръга на службата им и по
определени в закона форма и ред : съответно протоколът за оглед на
местопроизшествие е изготвен съобразно чл. 128 и чл. 129 във връзка с чл. 155 и чл.
156 Наказателно-процесуален кодекс, а епикризата е издадена съгласно чл. 24 и
следващите от Наредба № 49/18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да
отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за
болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, поради което на основание чл.
179, ал. 1 ГПК те съставляват доказателства за изявленията пред лицата, които са ги
съставили, съответно за извършените от и пред последните действия.
Така въз основа на тези неоспорени официални документи съдът приема за
установено, че : на 07.08.2021 г., преди 17:15 ч., на пътя между с. П. и гр. Б. е
произтекло пътно-транспортно произшествие, при което управляваният в посока - гр.
Б., от третото лице Й. А. Л. лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел 156, рег. №
****, в който като п. е пътувал ищецът, е напуснал платното за движение, като е
продължил да се движи през крайпътна нива и след 57.40 м е преустановил
движението си, като се е обърнал на дясната си страна, при което пътникът е пострадал
и по спешност по-късно в същия ден е приет за лечение в Първа клиника по хирургия
на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, където у него са констатирани седните травматични
увреждания : разкъсно-контузна рана на брадата, контузия на гръдния кош и корема,
фрактури на 1-2 ребро в ляво и лява ключица, охлузвания по цяло тяло, като след
извършени му изследвания и проведено медикаментозно лечение, на 11.08.2021 г. е
изписан с подобрение, с окончателна диагноза : „Contusio thoracoabdominalis et capitis
/а не както се твърди в исковата молба commotio thoracoabdominalis et capitis/, F-ra
costae 1.2 sin. F-ra clavicus sin.“
Описаните в протокола за ПТП с пострадали лица и в протокола за оглед
обстоятелства са взети предвид и от в. л. при извършване на допуснатите по делото
7
основна, повторна автотехническа експертиза и съдебно-медицинска експертизи.
Заключенията не бяха оспорени освен в частта им относно отговора автоекспертите на
въпроса с каква скорост се е движил лек автомобил „Алф Ромео“, поради което съдът
ги кредитира в неоспорените части. Така въз основа на заключението на инж. М. по
основната автотехническа експертиза и доколкото по делото не се ангажираха
доказателства за наличието на други фактори допринесли за пътния инцидент –
например препятствие на пътя, техническа неизправност на моторното превозно
средство, настоящият състав приема за установено, че : произшествието е настъпило
по следния механизъм – управляаният от Й.А. Л. лек автомобил „Алф Ромео“ по пътя
с. П. – гр. Б., в посока от изток на запад, при преминаване през ляв завой, под
действието на центроежните сили се насочил на дясно и напуснал платното за
движение, след което се преобърнал, както и че причината за пътния инцидент е
движение на автомобила с технически несъобразена скорост с радиуса на левия завой
на пътя. Следователно, тъй като се е стигнало до този резултат – обръщане на
автомобила, и причина за него е именно движението му с технически несъобразена
скорост, то в случая обстоятелството каква е била конкретната й стойност няма
никакво значение за спорното материално право, поради което заключенията на
автоекспертите по този въпрос не ще бъдат обсъдени.
С оглед : на заключението на д-р Д., че описаните в издадената от УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД епикриза увреждания са причинени по механизма на удар на главата и
тялото с твърди тъпи предмети, каквито са частите от автомобилна кабина в момента
на преобръщането, че множеството увреждания предполагат и множество удари, че
последните са били с голяма сила и че травматичните увреждания е възможно да са
произтекли по начина посочен в исковата молба; обстоятелството, че ищецът е
постъпил в лечебното заведение в деня на инцидента и че по делото липсват
доказателства за времето от произшествието до приемането му за болнично лечение да
са произтекли някакви други причиняващи травматични увреждания събития по
отношение на ищеца, то съдът кредитира извода на медицинския експерт, че при
пътното произшествие по К. са произтекли следните травматични увреждания :
счупване на ключицата /в ляво, средна трета без разместване/, множествени счупвания
на ребра /първо ребро в ляво по медиоклавикуларна линия без разместване и второ
ребро по скапуларна линия/, повърхностна травма на гламата /кръвонасядане в
теменната област/, открита рана на други области на главата /брадичката/, контузия на
гръдния кош /в ляво върхово/, контузия на коремната стена.
В унисон с твърдението в исковата молба при прочита на издадената от УМБАЛ
„Св. Георги“ ЕАД Епикриза във връзка с пролежаването на ищеца в лечебното
заведение в периода 07.08.2021 г. – 11.08.2021 г. се установява, че при извършена му
компютърна томография на гръден кош е направена констатация за :
„...микрокалцификат в паренхима на черния дроб.“ Доколкото, обаче, според
8
изявлението на в. л. д-р Д. в открито съдебно заседание на 30.05.2023 г., процесът на
втърдяване на тъкани в резултат на натрупване на калциеви соли – калцификация,
изисква време, то съдът намира за обоснован и изводът му, че тази находка е с давност,
а от тук приема, че няма връзка с пътния инцидент намереният микрокалцификат в
паренхима на черния дроб на ищеца.
Вярно е и твърдението на последния, че в графата : „Придружаващи
заболявания“, на издадената му от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД епикриза е отбелязано
следното : „Суспектни данни за травматични промени на ТХ12“. За наличието на
подобно травматично увреждане, обаче, според изявленията на в. л. д-р Д. в открито
съдебно заседание на 30.05.2023 г. е имало само съмнение и за потвърждаването му,
съответно за отхврлянето му е следвало да бъде извършено допълнително образно
изследване. Тъй като до датата на приключване на съдебното дирене по делото не се
ангажираха доказателства такова изследване да е направено и в графата „окончателна
диагноза“ на епикризата това увреждане не е вписано, то съдът в съответствие с извода
на медицинския експерт намира, че то не е прието за установено от лекуващия лекар на
ищеца в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, а от тук и че то също няма връзка с пътното
произшествие.
С оглед опазване на живота и здравето на участниците в движението по
пътищата, улесняване на придвижването им, опазване на имуществото на
юридическите и физическите лица, а също и на околната среда от замърсяването от
моторните превозни средства държавата чрез законодателния ѝ орган е приела Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/, регламентиращ правилата за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за
участие в движението по пътищата отворени за обществено ползване, изискванията за
правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията
на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица,
принудителните мерки и наказанията за нарушаване на разпоредбите му и на
издадените въз основа на него нормативни актове, в разпоредбите на който, имащи
отношение към процесното пътнотранспортно произшествие, е предвидено следното:
„Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди“ /чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП/;
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват.“ /чл. 20, ал. 1 ЗДвП/;
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
9
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.“ /чл. 20, ал. 2 ЗДвП/
Бе прието за установено от неоспореното заключение на в. л. инж. М., че
произшествието е произтекло при навлизане на лек автомобилмарка „Алфа Ромео“ в
ляв завой, който не е могъл да бъде преодолян поради упралението му с технически
несъобразена скорост, което е довело до излизането му от платното за движение и до
преобръщането му в крайпътна нива. Изхождайки от посочените от автоексперта
механизъм на ПТП и причина за същото съдт приема, че е налице противоправно
деяние на третото лице Д. С. М., изразяващо се в нарушаване на установените в чл. 20,
ал. 2 във връзка с ал. 1 и чл. 5, ал. 1 ЗДвП правила за движение, тъй като той не само не
е избрал скорост на движение на управлявания от него лек автомобил марка „Алфа
Ромео“, модел 156, рег. № ***** съобразена с конкретната пътна обстановка, загубил е
контрол над управляваното превозно средство и е поставил в опасност здравето на
друг участник в движението – ищецът, у който са произтекли посочените по-горе
травматични увреждания – счупване на ключицата /в ляво, средна трета без
разместване/, множествени счупвания на ребра /първо ребро в ляво по
медиоклавикуларна линия без разместване и второ ребро по скапуларна линия/,
повърхностна травма на главата /кръвонасядане в теменната област/, открита рана на
други области на главата /брадичката/, контузия на гръдния кош /в ляво върхово/,
контузия на коремната стена.
Страните не спорят, а и се установява от представения в първото по делото
открито съдебно заседание и приет като доказатество заверен препис на застраховатена
полица № ****, че към 07.08.2021 г. за лек автомобил марка „Алфа-Ромео “, модел
„Алфа 156“, рег. № ****, е имало сключен между собственика му и ответното
дружество договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите във формата на посочената застрахователна полица, със срок на
действие от 02.03.2021 г. до 01.03.2022 г., а също и относно факта, че на основание чл.
380, ал. 1 Кодекс за застраховането към ответника е отправена писмена
застрахователна претенция от ищеца обективирана в документ наименуван :
„Застрахователна претенция“, заверен препис на който е приет като доказателство по
делото, като видно от приетият като доказателство заверен препис на Известие за
доставяне Обр. 243, претенцията е изпратена по пощата с препоръчано писмо с обратна
разписка и получена от дружеството на 13.10.2021 г.
Пак според заключението на в. л. по СМЕ доказаните медицински увреждания
са предизвикали болки, страдания, временно са затруднили функциите на горен ляв
крайник и движението на снагата, като на база на този извод на в. л. и установените в
предходното изложение правнорелевантни факти съдът приема, че са налице
10
визираните в закона – чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 477, ал. 1 Кодекс за
застраховането, предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя на
застрахования водач спрямо увредения - непозволено увреждане /противоправно
деяние, което съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД следва да се приеме, че е извършено виновно
доколкото регламентираната в тази норма презумпция не бе оборена, в причинна
връзка с което са настъпили вреди/, съставляващо в случая и застрахователно събитие,
рискът от настъпване на което е бил покрит посредством сключен с ответника договор
за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Ето защо следва да се пристъпи към изясняване и на другия важен спорен по
делото въпрос за размера на претендираното обезщетение през призмата на наведените
в тази насока от ответника оспорвания. Тук е мястото да се посочи, че формулираното
от процесуалния представител на ЗД „Бул Инс“ АД в хода на устните състезания
искане за намаляване на размера на претендираното обезщетение в случай, че бъде
прието, че искът е доказан по основание, като се отчете обстоятелството, че ищецът е
допринесъл за увреждането си, тъй като се е возел на предна дясна седалка без
поставен обезопасителен колан, не ще бъде обсъдено, тъй като възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице не само не е
наведено в предвидения за това в чл. 367, ал. 1 ГПК срок, а и въобще не е предявено.
При непозволено увреждане обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/, като съгласно чл.
52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, а за имуществени вреди - въз основа на ангажираните доказателства за
техния размер. Съгласно дадените задължителни разрешения в т. ІІ от Постановление
№ 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС понятието „справедливост” не е абстрактно, а
като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди се извежда
от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики -
характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено,
последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение. Според трайната съдебна практика при определяне
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат и
конкретните обществено-икономически условия към момента на настъпване на
произшествието /решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о., решение
№ 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., решение № 66 от 3.07.2012 г. по т. д.
№ 619/2011 г., II т. о., решение № 23 от 25.03.2014 г. по т. д. № 1154/2013 г., II т. о,
решение № 157/28.11.2014 г. по т. д. № 3040/2013 г., II т. о, решение № 242 от
12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г., II т. о./
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди му бе
допуснат до разпит св. в лицето на Й. К. Р., с която живее на с. н., според показанията
11
на която : видяла пр. си в деня на катастрофата, в болницата – цялото му лице било в
лепенки, очите му не се виждали, бил надут, клепачите били затворени от подуването,
цялото му тяло било в рани, имал открити рани, охлузвания по краката, бил в
съзнание, но не бил много адекватен, защото говорел несвързано; когато ходела да го
вижда по време на болничния престой му помагала да става от леглото, а след като го
изписали св. му помагала за къпане, за посещение на тоалетната, тъй като имал
счупена ключица и не може да повдига и използва ръката си; след изписването му от
болницата К. лежал, изпитвал сериозни болки в областта на ключицата и когато
вдишвал по-дълбоко; носел колан повече от месец, който го обездвижвал; ползвал
болничи повече от месец, като бил посъветван да вземе и за по-дълъг период, но
отказал, тъй като искал да работи; към датата на инцидента работел в с. със с. с п. к.,
но след завръщането му на работа след ползвания отпуск по болест е на друга позиция;
изпитвал нещо подобно на паник атаки – събуждал се нощем, може би от стреса от
катастрофата, а също и от болката, която изпитвал, когато вдишва по-дълбото, и
казвал, че го боли, като за тези паник атаки не е търсил лекарска помощ, а само вземал
обезболяващи; не е изцяло възстановен, тъй като по споделено от самия ищец не може
да използва напълно ръката си, да вдига тежки предмети, изпитва болки при промяна
на времето, не вдига детето; има белези от случилото се в областта на брадичката, под
устната, на двете вежди и в областта на гърба.
Установява се още от неоспореното заключение на в. л. по допуснатата по
делото съдебно-медицинска експертиза, че : счупването на ключицата, която
анатомично и функционално е част от раменния пояс, е довело до ограничаване на
нормалната функция на горен ляв крайник, като е ограничило възможността да
извършва движения в пълен обем; ограничението на движенията на ляв горен краник е
било за срок по-дълъг от 30 дни, като по изразени те са били в първите 3-4 седмици
непосредствено след злополуката; поради спучването на първо ребро по
медиоклавикуларна линия без разместване и на второ ребро по скапуларна линия е
било ограничено и движението на снагата за период от около 15 – 20 дни, по-изразено
в първите 10 дни; останалите телесни уреждания са причинили на К. болка и
страдание, като възстановителният период за тях е в рамките на 7 – 10 дни; полученото
спучване на ключицата /без разместване/ е лекувано с поставянето на клавикуларен
бандаж за обездвижване в рамките на 30 дни, като възстановителният период и срокът
на нетрудоспособност за физически труд е 2 – 3 месеца; предвид факта, че счупената
ключица е била без разместване би трябвало да е зараснала окончателно с малка
остатъчна деформация и движенията в дясното рамо са възстановени както по обем,
така и по сила, като не се очакват бъдещи негативни последици; възстановителният
период за получените счупвания на двете ребра в ляво без разместване е в рамките на
30 дни, а възстановителният период за останалите увреждания е в рамките на 7 – 10
дни; съобразно справка в електронния регистър на болничните листове в НОИ на
12
ищеца са издадени два болнични листа с №№ *****с период от 07.08.2021 г. до
21.08.2021 г. – 15 дни, и ***** с период 22.08.2021 г. – 05.09.2021 г. – 15 дни;
травматичните увреждания са получени по едно и също време, поради което
възстановителните им период се припокриват и общият възстановителен период е бил
в рамките на 2 – 3 месеца.
Показанията на св. Р. в частта им, че и към датата на разпита й – 07.02.2023 г., п.
й не може да използва напълно ръката си, да вдига тежки предмети и че изпитва болки
при промяна на времето не кореспондират на извода на медицинския експерт, че след
приключване на оздравителния период и зарастване на ключицата движенията в ляво
рамо са възстановени както по обем, така и по сила, като не се очакват бъдещи
негативни последици. Доколкото свидетелката няма медицински познания, тези нейни
показания се основават на споделено от самия ищец, последният е започнал работа два
месеца преди приключване на оздравителния процес, въпреки че му е предлагано
продължаване на отпуска му поради болест и по делото липсват медицински
документи, удостоверяващи ищецът да е търсил лекарска помощ във връзка с
описаните от свидетелката негови оплаквания, то настоящият състав не кредитира
показанията й в посочената част, като приема в унисон с извода на д-р Д., че след
изтичане на оздравителния период е налице възстановяване на движенията на горен
ляв крайник както по обем, така и по сила, без очаквани негативни последици за в
бъдеще.
Въз основа на коментираните до тук доказателства и техния разбор решаващият
състав приема за установена следната фактическа обстановка : произтеклите от
противоправното деяние на застрахования травматични увреждания са причинили на
ищеца болки, страдания и неудобства; непосредствено след инцидента и в
продължение на около 10 дни след него той е изпитвала по-силни болки, за
облекчаването на които се е наложило прием на болкоуспокояващи, които в хода на
оздравителния процес, продължил около три месеца, те постепенно са затихвали до
пълното изчезване след приключването му; за период от 30 дни – до изтичане на
отпуска му поради болест, ищецът е бил зависим от чужди грижи при къпане,
обличане, тоалет, тъй като временно са били ограничени функциите на левия му горен
крайник и на снагата; два месеца преди изтичане на възстановителния период се е
възстановила работоспособността на ищеца, тъй като 30 дни след инцидента той е
започнал работа; по време на лечението и възстановяването ищецът е бил в психично
състояние в рамките на нормалното, като при него не се установява тежка житейска
дезаптация в социален, семеен, емоционален и поведенчески план, в трудовия му
маршрут от случилото се, не е налице и промяна в поведението му; налице са белези от
уврежданията, които не дават отражение върху психоемоционалното му състояние.
Или в случая краткият възстановителен период и нормалното му протичане,
13
незначителната продължителност на по-интензивните болки, липсата на придобито
пожизнено заболяване, както и пълното възстановяване на здравословното състояние
на К. в рамките на бързия оздравителен процес не могат да обосноват присъждане на
обезщетение в претендирания в исковата молба макар и частичен размер.
Обсъждайки горните обстоятелства и отчитайки икономическата обстановка в
страната през 2021 г. в сравнение с която към датата на приключване на съдебното
дирене е налице съществено повишаване на цените в Б., а също и на минималната
работна заплата с 20 % /минималната работна заплата към 07.08.2021 г. е 650 лв.
съобразно ПМС № 331/26.11.2020 г., а към месец май 2023 г. – 780 лв. според ПМС №
497/29.12.2022 г./, в съответствие критериите за справедливост настоящият състав
намира, че размерът на обезщетението следва да бъде определен на 30 000 лв., до
който искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
уважен, като за разликата до пълния предявен частичен размер от 50 000 лв. същият
като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
И тъй като се ангажира отговорността на застрахователя за задължение,
произтекло от непозволено увреждане, в който случай съобразно чл. 84, ал. 3 ЗЗД
деликвентът изпада в забава и без покана, то в съответствие с чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ във
връзка с чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 429, ал. 3 КЗ, според които застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива в
рамките на застрахователната сума и отговорността на застрахования и за лихвите за
забава, когато застрахованият отговоря за тяхното плащане пред увреденото лице,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите
е най-ранна /в този смисъл е и трайната съдебна практика намерила израз в решение №
128 по т. д. № 2466 от 2018 г., решение № 60112 по т. д. № 122 от 2020 г. на ВКС, І т. о,
решение № 72 от 29.06.2022 г. по т. д. № 1191 от 2021 г. на ВКС, І т. о./, то за
плащането на законната лихва върху присъдената главница от датата на предявяване
на застрахователната претенция от ищеца пред ответника, обективирана в приетия като
доказателство частен документ, наименуван „Застрахователна претеция - 13.10.2021 г.,
до окончателното й изплащане ответникът следва да бъде осъден.
На основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата на А. Д. „Г. и М.“, Код по
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, район Красно
село, бул. „Македония“ № 10, вх. 2, ут. 1, ап. 12, представлявано от у. а. К. К. Г., следва
да бъде определено адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна
правна помощ и съдействие по настоящото дело в размер на 3348 лв. с включен ДДС в
съответствие с чл. 7, ал 2, т. 4 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съразмерно на уважения иск /тъй като цената на иска за е 50 000 лв.,
14
то дължимото възнаграждение за пълния размер на иска с включен ДДС е 5580 лв. и се
формира от сбора на сумата от 2650 лв. + 8% върху горницата над 25 000 лв. до пълния
размер на цената на иска от 50 000 лв. х 1.2, като съразмерно на уважената част от него
възнаграждението е 3348 лв. = 30 000 лв. х 5 580 лв. : 50 000 лв./
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски по производството в размер на 1520 лв. съразмерно на отхвърления
иск – 40% /3600 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС + 200 лв. депозит за
повторна автотехническа експертиза х 40%/.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Окръжен съд – Пловдив сумата от 1200 лв. държавна такса по производството
и сумата от 330 лв. бюджетни разноски по допуснатите по делото съдебна
автотехническа и съдебно-медицинска експертизи съразмерно на уважения иск /200 лв.
за изплатено възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебна автотехническа
експертиза + 350 лв. за изплатено възнаграждение на вещото лице по допуснатата
съдебна автотехническа експертиза х 60%/.
По изложените мотиви съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес на управление – район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на В.
Г. К. с ЕГН *****, от гр. *****, сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ като
обезщетение за неимуществени вреди от следните травматични увреждания – счупване
на ключицата /в ляво, средна трета без разместване/, множествени счупвания на ребра
/първо ребро в ляво по медиоклавикуларна линия без разместване и второ ребро по
скапуларна линия/, повърхностна травма на главата /кръвонасядане в теменната
област/, открита рана на други области на главата /брадичката/, контузия на гръдния
кош /в ляво върхово/, контузия на коремната стена, произтекли от непозволено
увреждане, причинено от третото лице Й. А. Л. с ЕГН **********, което на 07.08.2021
г., преди 17:15 ч., при управление на лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел 156,
рег. № *****, в който като пътник пътувал В. Г. К., на пътя между с. П. и гр. Б., в
посока - гр. Б., в нарушение на установените в чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 и чл. 5,
ал. 1 Закон за движението по пътищата правила за движение не само не избрал скорост
на движение на управлявания от него лек автомобил съобразена с конкретната пътна
обстановка, загубил контрол над управляваното превозно средство, което напуснало
платното за движение продължавайки да се движи през крайпътна нива и след 57.40 м
преустановило движението си, като се обърнало на дясната си страна, като така
водачът на моторното превозно средство поставил и в опасност здравето на друг
участник в движението – В. Г. К., рискът от настъпването на което събитие е покрит
15
посредством сключен със ЗД „БУЛ ИНС“ АД договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“ на автомобилистите във формата на Застрахователна
полица № ******, със срок на действие от 02.03.2021 г. до 01.03.2022 г., ведно със
законната лихва от 13.10.2021 г. - датата на предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице, до окончателното й изплащане, като над уважения до пълния
предявен размер от 50 000 лв. и за следните травматични увреждания : фрактура на
вентро-каудалния ръб натялото на ТХ12 и микрокалцификат в паренхима на черния
дроб – отхвърля предявения частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за
застраховането като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес на управление – район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на А.
Д. „Г. и М.“, Код по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, район Красно село, бул. „Македония“ № 10, вх. 2, ут. 1, ап. 12, представлявано
от у. а. К. К. Г., сумата от 3348 лв. /три хиляди триста четиридесет и осем лева/
адвокатско възнаграждение с включен данък върху добавената стойност за оказана
безплатна правна помощ и съдействие на ищеца по т. д. № 502 по описа на Окръжен
съд – Пловдив, ІV гр. с. за 2022 г. В. Г. К. с ЕГН *****, съразмерно на уважения иск.
ОСЪЖДА В. Г. К. с ЕГН ****, от гр.*****, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – район „Лозенец“,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 1520 лв. /хиляда петстотин и двадесет лева/
разноски по производството съразмерно на отхвърления иск.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес на управление – район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати в
полза на Окръжен съд – Пловдив : сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ държавна
такса по производството и сумата от 330 лв. /триста и тридесет лева/ бюджетни
разноски за заплащане на възнаграждения на вещите лица по допуснатите по делото
съдебно-медицинска и съдебна автотехническа експертизи съразмерно на уважения
иск.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на решението да се връчат на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
16