О П Р Е Д Е Л Е Н И № 260719
Пловдивският окръжен съд, гражданско
въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на осми декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Костадин Иванов
след като разгледа докладваното от
председателя в.ч.гр. дело № 2767 по
описа на съда за 2020 година, и за
да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 278 вр. чл. 274 ал. 1
т. 2 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Жалбоподателят
Е.В.В., с ЕГН **********,***,
моли да бъде отменено Разпореждане № 276109 от 20.10.2020г. на РС Пловдив, гр. колегия,ІХ състав, по
ч.гр.д.№ 12371/2020г. Изразява съображения, че явно е станала техническа
грешка,тъй като съдът сочи, че е получил указание за представяне на договор по
чл. 417 ал. 1 т.10 от ГПК, а неговото заявление е по чл. 410 ал. 1 от ГПК и е
подадено на 29.09.2020г.От друга страна, заявява, че е изпълнил дадените от
съда указания относно посочване на краен период на претендирано обезщетение за
забава, и относно него да внесе сума от 5.80 лв-ДТ, като твърди, че документите
изпратил до РС-Пловдив с обратна разписка, която заявява, че прилага към
частната жалба. Заявява и, че в указанието на съда до него било посочено, че
при неотстраняване на нередовностите на заявлението, то ще бъде отхвърлено само
в частта му досежно претенцията за заплащане на лихва, а не – отхвърляне на
цялата претенция.
Въззивният състав на ПдОС след като
констатира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в
законния срок по чл. 275 ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и
допустимо разпореждане на районния съд, разгледа частната жалба по същество.
Разгледана по същество частната жалба се
явява частично основателна, поради следното:
От
приложени по ч.гр.д. № 12371/20г. по описа на РС-Пловдив, ІХ гр. състав, се
констатират от въззивния съд като относими към предмета на частната жалба
следните обстоятелства:
Заповедното производство по ч.гр.д. №
12371/20г. по описа на РС-Пловдив, ІХ гр. състав, е образувано на 29.09.2020г.
по заявление на кредитор/заявител Е.В.В.,
с ЕГН ********,***, срещу длъжник „*************“
*****, с ЕИК ******, с.******, общ.*****, за парично вземане от 2700 лева, за
„извършване на услуга-жътва на пшеница на ниви, наети от „*****“ *** в
землището на с.****** в началото на м. август 2019г., както и за лихва
/законополагаща се/-290 лв от 30.08.2019г. до 09.2020г.
Приложена е към заявлението Разписка от 28.09.2020г.
за внесена държавна такса по сметка на РС-Пловдив – 55.46 лв, от която сума
1.46 лв,такса за внасяне, /т.е. само ДТ-54лв/.
С Разпореждане№ 270611 от 30.09.2020г.
районният съд оставя без движение заявлението за издаване на заповедта за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, като указва на заявителя в тридневен срок от съобщението да
отстрани нередовностите на заявлението, като: посочи крайния период, за който
претендира присъждане на обезщетение за забава в размер на сумата от 290 лв,
както и да внесе сумата от още 5.80 лв- държавна такса по сметка на РС-Пловдив
и да представи доказателства за това. Указва на заявителя, че при неизпълнение
на указанието в срок, заявлението ще бъде
отхвърлено в частта му досежно претенцията за заплащане на лихва.
Видно е от разписка от съобщение, /лист 10
от първоинст.дело/, че съобщението с приложено разпореждане на съда е било
получено от заявителя на 06.10.2020г.
Въззивният съд констатира, че по делото,
както по заповедното производство,така и по настоящето въззивно не са приложени
доказателства от страна на заявителя за отстраняване на указаните от съда
нередовности на заявлението в указания от него тридневен срок; респективно, не
са налице описани като приложени към настоящата частна жалба нито едно от посочените
в нея доказателства за изпълнение от страна на заявителя на указанията на
районния съд за отстраняване на посочените от него нередовности на заявлението.
Независимо от гореизложеното,въззивният
съд намира, че постановеното от районния съд разпореждане се явява
незаконосъобразно, В ЧАСТТА, с която отхвърля заявлението по отношение на
претендирано парично вземане за главница в размер на сумата от 2 700
лева;тъй като по отношение на главницата заявлението не е оставяно без движение
от страна на съда, както и не са налице и други мотиви на заповедния съд
относно отхвърляне на подаденото заявление по отношение на главницата, освен
тези, предвидени в разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 1 от ГПК, поради които има
възможност да се отхвърли заявлението само в частта на претендираните законни
лихви.
Поради което обжалваното разпореждане
следва да бъде частично отменено от въззивния съд, като по отношение на
претендирано вземане за главница делото следва да бъде върнато за произнасяне
от заповедния съд.
Определението на въззивния
съд е окончателно и не подлежи на обжалване, арг.чл. 274 ал. 3,ал. 4 от ГПК.
Водим от гореизложеното Пловдивският
окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ постановеното в закрито заседание на 20.10.2020г.
Разпореждане № 276109 на Районен съд-Пловдив, гр. отделение, ІХ граждански
състав,по ч.гр.д. № 12371/2020г. по описа на РС-Пловдив, В ЧАСТТА, с която ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 267399/29.09.2020 г.
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ЗП Е.В.В., ЕГН **********
с адрес ***, срещу „*******“ *****, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление с. *******, ул. „*****“ № 14, относно
парично вземане: 2700 /две хиляди и седемстотин/ лева, произтичащо от
извършване на услуга - жътва на пшеница на ниви, наети от „********“ **** в
землището на с.******* в началото на м. август 2019г.
ВРЪЩА делото на заповедния съд –
РС-Пловдив, ІХ граждански състав, за произнасяне по заявлението относно
претендирано парично вземане: 2700 /две хиляди и седемстотин/ лева, произтичащо
от извършване на услуга - жътва на пшеница на ниви, наети от „**********“ ******
в землището на с.**********в началото на м. август 2019г.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата
част, с която е отхвърлено заявлението относно претендирано парично вземане за
лихва от 290 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на
въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/